О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№
гр. Русе, 01 септември 2021 год.
Административен съд Русе,
ІІІ-и състав, в закрито съдебно заседание на 01 септември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
като разгледа докладваното от съдията
Василев к.н.а.х дело № 182 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 1 от ГПК,
вр. чл.144 от АПК.
Постъпила е молба вх. № 2979 от 15.07.2021 г. от Т. Й., гл. юрисконсулт при ОД
на МВР Русе за допълване на определение №18 от 30.06.2021г., по к.н.а.х. дело №182/21г.
на АС Русе, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на адв. М. Р.,***
срещу решение №161/11.05.2021г. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д.
№ 488/2021 г. по описа на съда, в
частта за разноските. Иска се присъждане на направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Русе.
В дадения на ответната срок по чл.248,
ал.2 от ГПК, становище не е постъпило.
Съдът намира искането за допълване на
определението за процесуално допустимо, подадено от надлежна страна, в срока по
чл. 248, ал. 1 ГПК.
Разгледано по същество, искането на ОД на МВР Русе е неоснователно.
Причината за оставяне без разглеждане
жалбата срещу решение №161/11.05.2021г. на Русенски районен съд виждаме в
мотивите на съдебното определение.
Адвокат М. Р. не е бил страна по
делото, по смисъла на чл.61, ал.1 от ЗАНН/макар и такава съгласно чл.253, т.2
от НПК / и съдебното решение не го е засегнало лично. Поради това той е нямал
право на касационна жалба срещу решението на РРС. Адвокат Р. няма и качеството
на пълномощник на И.Г.Р. в касационното производство, по което е образувано
касационно дело №182/2021г. по описа на АС-Русе, нито пък се явява сред лицата
по чл.210, ал.2 от АПК –„ спрямо които решението има сила и то е неблагоприятно
за тях, макар и да не са участвали в делото“.
С разпоредбата на чл.63, ал.3(изм.) от ЗАНН, законодателят в края на 2019г.
предвиди, че „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
Съответно, според чл.63, ал.5 от ЗАНН „В полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ“.
Съгласно чл. 81 от ГПК, "във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски".
В настоящия случай, съдебният състав
е оставил без разглеждане касационната жалба срещу решение №161/11.05.2021г. на
Русенски районен съд, по причина, че тя е подадена от ненадлежна страна.
Няма спор, че Т. Й., гл. юрисконсулт
при ОД на МВР Русе е поискала своевременно присъждане на разноските, направени
в касационното производство-още със възражението по касационната жалба,
депозирано с вх. №9540/08.06.2021г. на РРС(л.9 от касац. дело). С възражението
е представен и списък на тези разноски.
Тук обаче възниква въпрос, чийто
отговор е решаващ за крайния резултат в това производство. А той е : Има ли право ответната страна на
разноски, ако един правен спор е бил предизвикан от изначално ненадлежна страна,
какъвто се явява адв. Р., подал касационната жалба, така, както е подписана - в
лично качество.
Съдебното административно-наказателно
производство пред въззивната инстанция, каквато се явява районния съд, в случая
РРС, винаги е в резултат на издаден санкционен акт по реда на ЗАНН и недоволство
на адресата на един такъв акт, сезирал със своята жалба съда.
В производството пред районния съд участници
съгласно все още действащата разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН са наказаното
лице и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление
или електронния фиш, както и допуснатите от съда свидетели.
Отговорността
за разноски, съгласно текстовете на АПК, ГПК и НПК е на противната страна за
неоснователно предизвикан съдебен спор и съдебната практика е категорична по
този въпрос. И АПК и ГПК, в разпоредбите, касаещи съдебните разноски, боравят с
термина „страни“, подател на жалба, ответник.
В
случая производството по касационното дело е прекратено на основание чл. 215,
т. 1 АПК – поради подаване на касационната жалба от ненадлежна страна и
неизправяне на нередовностите на тази жалба. Адвокатът на
санкционираното лице, макар и негов процесуален представител по делото пред
РРС, имащ качеството на страна във въззивното производство съгласно чл.253, т.2
от НПК, не може да бъде страна в касационното такова, а единствено и само
процесуален представител на касатора, ако е надлежно упълномощен.
Касационната
жалба срещу решение №161/11.05.2021г. на Русенски районен съд, постановено по
а.н.д. № 488/2021 г. по описа на съда, бе адресирана и подписана само и
единствено от адв. М. Р., без данни за това кого представлява и без приложено
пълномощно. Реално в касационното производство наказаното от ОД на МВР с ЕФ
серия К №2605342 лице – И. Р., не е имало участие.
Законодателят
е предвидил изчерпателно в разпоредбите на чл. 143 АПК, приложими в случая на
основание чл. 228 АПК и чл.63, ал.3(изм.) от ЗАНН хипотезите, в които при
прекратяване на делото поради недопустимост на жалбата, страна в производството
има право на съдебни разноски. Разпоредбите на чл. 143 АПК не предвиждат
дължимост на разноски за ответника тогава, когато съдебното производство се
прекратява при изначална недопустимост, /нередовност на жалбата/, още
повече, в хипотеза, в която тя е подадена от лице, което не е било страна във
въззивното дело. Разпоредбата на чл. 63, ал.3, вр. с ал.5(изм.) ЗАНН, отново
говори за страните, а адв. Р. в касационното производство няма качеството на
страна. Не може да бъде приравнен на касационен жалбоподател, за да отговаря за
направените разноски.
Изложеното
в последните два абзаца иде да покаже, че за се приложи разпоредбата на чл.143
от АПК, защото в действителност е налице прекратяване на касационното
производство и сме изправени пред хипотезата на чл.143, ал. 3 от АПК, предвид
неучастието на адресата на ЕФ в това производство, за съда остава възможността
да осъди за разноски адв. Р., което не е логично и не е правно издържано.
Отговорност за разноски може да носи имено адресата на санкционния акт,
повдигнал спор първо пред въззивната и ако е бил недоволен от решението на
районния съд - пред касационната инстанция. Такъв спор обаче не е иницииран от
И. Р. ***, той не потвърди действията на адв. Р. и няма как да му се възложат
разноските, поискани от ОД на МВР-Русе, заради действия на трето лице.
Още
повече, двете съдебни производства не биха съществували, ако не бе волята на наказаното
от ОД на МВР с ЕФ серия К №2605342 лице – И. Р., да го обжалва пред Русенски
районен съд. Липсата на подадена от него жалба пред касационната инстанция не
позволява присъждане на разноски в полза на ответника, независимо че изхода на
спора формално съгласно чл.143, ал.3 от АПК дава това право на последния. Но за
да бъдат присъдени тези разноски, съдът реално следва да осъди адв. Р., а не
надлежната страна – И. Р..
По изложените съображения искането за
допълване на съдебния акт не следва да бъде уважено и Административен съд-Русе,
на основание чл. 248, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
искането на ОД на
МВР – Русе чрез Т. Йорданова, гл. юрисконсулт за допълване на определение №18 от 30.06.2021г., по к.н.а.х. дело
№182/21г. на АС Русе в частта за разноските.
Определението може да бъде оспорено с частна жалба
в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: