Решение по дело №121/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№................/………………

 

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми февруари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

                ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

      МЛ.С-Я ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ

при участието на секретаря Галина Славова

като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА

въззивно гражданско дело № 121 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД срещу Решение № 4846/23.11.2017 г., постановено по гр. дело № 9601 по описа за 2017г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено в отношенията между страните, че П.Ж.А.  не дължи на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД сумата от 9857,28лв. – стойност на служебно начислена (след прочит на скрит регистър) ел.енергия за периода 28.04.2016г. – 27.04.2017г. за обект, находящ се в гр.Добрич, ул. „Бузлуджа“ № 8, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Въззивникът излага доводи за неправилност и необоснованост на постановеното решение и претендира неговата отмяна.

Въззиваемият навежда доводи за неоснователност на жалбата. Претендира постановеното решение да бъде потвърдено.

В исковата молба П.Ж.А.  твърди, че е потребител на ел.енергия с обект на потребление - гр.Добрич, ул. „Бузлуджа“ № 8, с абонатен № ********** и клиентски № **********. С писмо изпратено и от „Енерго Про Мрежи“ АД узнала, че служители на дружеството извършили проверка на СТИ в обекта и, за което е съставен протокол. В резултат на констатирано неточно измерване е направено преизчисление на количеството потребена ел. енергия. С писмо изпратено му от ответното дружество узнала, че на основание чл. 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) сметката му за електроенергия е коригирана и дължи сума в размер на 9857,28лв. Твърди, че не е нарушавал задълженията си като потребител и оспорва съдържанието на протокола за проверка, т.к. не е подписан от него. В случай, че такава проверка въобще е извършвана твърди, че същата не отговаря на разпоредбите на ПИКЕЕ. Излага, че не е ясно как е определен срокът на корекцията. Посочва, че СТИ е монтиран извън обекта на потребление и ако е извършвана някаква интервенция по електромера, то това е сторено от служители на ответника и „Енерго Про Мрежи“ АД. Твърди също, че коригирането на сметката се основава на неравноправна клауза.

Претендира да се приеме за установено, че не дължи на ответника процесната сума - 4100,78лв.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, в който искът се оспорва като неоснователен. Излага, че разпоредбите на ОУ на дружеството имат обвързваща сила между страните. Поддържа се, че при извършената проверка на СТИ на абоната са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. За проверката е съставен констативен протокол (КП), извършена е метрологична експертиза, установяваща софтуерна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4., след което е изготвено становище за начисление на ел.енергия. Фактурираната въз основа на становището сума претендирана да бъде заплатена от абоната представлява корекция, но въз основа на реално доставена и потребена ел.енергия, натрупана в невизуализиран регистър на електромера.

След преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 27.04.2017 г. е извършена проверка на СТИ, находящо се в гр.Добрич, ул. „Бузлуджа“ № 8, с абонатен № ********** и клиентски № **********. В съставения при проверката КП № 1201481 е отразено, че в невизуализиран регистър има показания както следва: регистър 1,8,1, - 5615 квтч, регистър 1,8,63, - 66953квтч. Процесният СТИ поради което е демонтиран и подменен с нов. Посочено е, че СТИ се изпраща за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от служителите извършили проверката и двама свидетели.

Съгласно изготвената  метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Русе, при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, т.е по трета тарифа е преминала ел. енергия в размер на 066954,9 кВтч и същата не е визуализирана на дисплея на СТИ. Посочено е още, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и на техническите характеристики.

С нарочно становище за начисление на ел. енергия е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия по партидата на ищеца в общ размер на 66953 кВтч за периода 28.04.2016г. – 27.04.2017г.   В становището е посочено, че корекцията е извършена на основание чл. 50 от ПИКЕЕ и софтуерен прочит на паметта на СТИ.

Въз основа на коригираното количество ел. енергия въззивникът е издал фактура за сумата от 9857,28лв. – стойност на служебно начислена ел.енергия.

От приетата СТЕ се установява, че няма данни корпусът и схемата на електромера да са деформирани или променяни. Налице е намеса в софтуера на СТИ, в резултат на която количества ел. енергия са отчитани освен по дневна и нощна, и по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана и може да бъде изследвана само чрез специализиран софтуер. Такъв софтуер за прочитане на скритите данни притежават само неговия производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество.

Експертът сочи, че в случая количеството ел.енергия записано в Т3 е огромно за обекта на потребление за период от година, като към него трябва да се прибави и отчета в тарифи Т1 и Т2.

Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

В процесния казус допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск е обусловена от правния интерес на ищеца да препятства прекъсването на подаваната електрическа енергия до неговия обект на потребление, чрез установяването спрямо ответника посредством силата на пресъдено нещо на обстоятелството, че не дължи в негова полза търсената сума по издадената фактура за потребена ел. енергия за минал период.

По делото не се спори, че ищецът е битов потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т.2а от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), както и че имотът, който се обслужва от процесния електромер, е бил присъединен към ел. мрежа. Следователно страните по делото са страни и по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ) - източник на облигационно задължение, по силата на който ответникът е поел задължението да доставя електрическа енергия на ищеца срещу задължението на последния да заплаща цената на доставената електрическа енергия.

Между страните по делото е спорно обаче дали ответникът има право да извършва едностранна корекция и в частност налице ли са били предпоставките, даващи право на дружеството да извърши такава корекция на посоченото в отговора на исковата молба основание - чл. 50 от ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013 г. Провеждането на пълно и главно доказване по отношение на посочените спорни правнорелевантни факти е възложено в тежест на ответника, с оглед на обстоятелството, че срещу него е предявен отрицателен установителен иск.

В процесния случай за периода на начислената допълнително ел. енергия - 28.04.2016г. – 27.04.2017г., са приложими ПИКЕЕ, приети от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране (сега КЕВР), обн. в ДВ  бр. 98/12.11.2013 г. На съда е служебно известно, че с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. Правилата са отменени с изключение на чл. 48 - 51, поради съществено нарушение на процедурата по тяхното приемане. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява КЕВР, на която съобразно нормата на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ са делегирани правомощия да приема правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. На съставът е служебно известно обстоятелството, че към настоящият момент Комисията не е приела нови Правила на мястото на отменените норми, следователно не е изпълнила вмененото ѝ с нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК задължение да уреди последиците от отмяна на подзаконовия нормативен акт. Поради това към момента на проверката, а и понастоящем липсва приложим материален закон, по силата на който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Това е така, тъй като с решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ, регламентираща специалните изискванията към констативния протокол (оправомощно лице да го състави, изискуем брой свидетели при отсъствие на абоната и тн.), който е елемент от фактическия състав пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция. След отмяната на чл.41 - 44 от ПИКЕЕ липсва и ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Неотменените с решението норми (чл.48 - 50) не могат да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правомощие на Комисията. Тези норми регламентират хипотезите, при които може да бъде извършена едностранната корекция, но не определят ред за установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

Липсващата нормативна уредба регламентираща реда за възникване на  правото на оператора да извършва едностранни корекции, а на въззивника да фактурира допълнително начислените количества енергия, не може да бъде заместена и по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото. Меродавна за уредбата на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия е само тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по установения за това ред нормативни актове, не и предполагаемата воля, търсена по тълкувателен път - Решение № 200/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г., II т.о. В този смисъл съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия. След като законодателят е признал правото на последните да установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите, енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта уреждаща реда за извършване на едностранни корекции.

При това положение, съдът намира, че с оглед действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответника – сега въззивник, могат да се ползват от корекционната процедура, за която към датата на проверката  е липсвал ред за извършване.

Изложеното е основание правото на ответника – въззивник да начисли исковата сума на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата, да се отрече изцяло.

В условията на така създадената празнота в нормативната уредба, позволяваща едностранно коригиране на сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, евентуално биха намерили приложение общите основания за ангажиране на договорната отговорност на потребителя с цел да бъде спазен основополагащият за облигационното право принцип, който забранява неоснователното разместване на блага. Въпреки това и при знание за отменените ПИКЕЕ към датата на съставяне на протокола за проверката, ответникът не е възразил и не е ангажирал доказателства за наличие на неправомерно действие от страна на потребителя, периода на грешното измерване или неизмерване и отчетената реално консумирана електрическа енергия за минал период.

В обобщение, съдът намира, че по делото не е посочено, съответно доказано, наличието на друго основание извън вече отреченото по чл. 50 от ПИКЕЕ, което би било годно да породи правото на въззивника да начисли и претендира процесната сума от въззиваемия. При това положение след като е твърдял, че е титуляр на спорното право, то въззивникът е и страната по делото, която следва да понесе неблагоприятните последици от неуспешно проведеното доказване на фактите годни да го породят. В случая правният резултат от ненадлежното начисляване на сумата 9857,28лв. по процесното дебитно известие се изразява в уважаване на исковата претенция предявена срещу дружеството.

По изложените съображения и предвид съвпадащите крайни изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на въззивника следва да бъдат възложени разноските за адвокатско възнаграждение направени от въззиваемия пред настоящата инстанция, които възлизат на 1000,00 лв., съгласно представените доказателства - списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4846/23.11.2017 г., постановено по гр. дело № 9601 по описа за 2017г. на Варненския районен съд.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да заплати на П.Ж.А.  ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. С.В., сумата 1000,00 /хиляда/лв., представляваща направените пред въззивната инстанция съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните, с касационна жалба пред Върховен касационен съд – гр.София.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

        

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1. 

       

       2.