№ 155
гр. Русе , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20214500500355 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
СТ. Т. Н. чрез пълномощника си адв. Р.Б. от АК-Русе обжалва решение
№ 260360/23.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 5005/2020 г. по описа на
Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея
против ЗАД „Алианц България“- гр.София иск за сумата в размер на 1200 лв.,
представляваща платени от нея разноски за осъществена адвокатска защита,
както и в частта за разноските. Твърди се, че решението в обжалваната част е
неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в
жалбата. Претендира отмяна на решението в тази част и постановяване на
ново, с което искът бъде уважен. Претендира и направените разноски.
Ответникът по жалбата ЗАД “Алианц България“- гр.София е подал
отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който взема становище за
неоснователност на жалбата и иска същата да бъде оставена без уважение.
Претендира разноски за производството.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
1
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявения от
жалбоподателката против ответното застрахователно дружество иск с правно
основание чл.435 от КЗ- за заплащане на застрахователно обезщетение в
размер на 3320.47 лв., вкл. и 1200 лв. заплатени от нея адв. възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
От фактическа страна е безспорно установено, че жалбоподателката е
била участник в ПТП като към момента на инцидента същата е имала валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
застрахователно дружество. Установено е също, че е настъпило
застрахователно събитие- ангажиране на отговорността на жалбоподателката
за причинените на трети лица вреди от ПТП- предмет на гр.д.№ 6606/2019 г.
по описа на РРС, гр.д.№ 6607/2019 г. по описа на РРС и гр.д.№ 6608/2019 г.
по описа на РРС. В исковите производствата същата е представлявана от
адвокат и е заплатила адв. възнаграждения в общ размерна 1200 лв.
С решението в обжалваната част първонстанционният съд е отхвърлил
иска за заплащане на сумата в размер на 1200 лв. по съображения, че тези
разходи не попадат в приложното поле на чл.435 от КЗ. Прието е, че тази
претенция може да се квалифицира като разумно направени разходи по
смисъла на чл.493, ал.1, т.4 от КЗ, но липсвали твърдения и доводи за това,
както и доказателства, които да установяват, че разходите са разумно
направени.
Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.
Наведените от жалбоподателката оплаквания за допуснати процесуални
нарушения са основателни, но това не обуславя неправилност на решението
2
като краен резултат.
Производството е образувано по иск с правно основание чл.435 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.435 от КЗ застрахованият има право да
получи застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума/
лимита на отговорност/ и на покритието по застрахователния договор и при
спазване на изискванията на чл.434, ако е удовлетворил увреденото лице.
За да бъде уважен иска, в процеса в доказателствена тежест на
жалбоподателката е установи елементите от фактическия състав на
цитираната правна норма, а именно: наличие на сключен застрахователен
договор, настъпило застрахователно събитие по покрит застрахователен риск,
както и удовлетворяване на увреденото лице като отговорността на
застрахователя е в рамките на лимита на отговорност.
В чл.493 от КЗ е регламентирано застрахователното покритие по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно цитираната правна норма застрахователят покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят
покрива:
1. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт;
2. вредите, причинени на чуждо имущество;
3. пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от увреждането;
4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на
претенция по т. 1 – 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест
на застрахования;
5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.
3
Разпоредбата на чл.493 от КЗ сочи, че в застрахователното покритие се
включват разходите, вкл. и съдебните разноски на третите лица, но не и на
застрахования.
Направените от жалбоподателката разходи, представляващи платени от
нея адв. възнаграждения за процесуалния й представител по водените искови
производства, не съставляват покрит застрахователен риск по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Тези разходи са изцяло за нейна
сметка и за същите не е налице основание да се ангажира отговорността на
застрахователното дружество.
Този извод съдът извежда както от нормата на чл.493 от КЗ, която сочи,
че застрахователя покрива разходите само на третите лица, но не и на
застрахования, така и от разпоредбата на чл.435 от КТ, на която е основана
исковата претенция. Съгласно тази правна норма за застрахования възниква
субективното право да получи застрахователно обезщетение за платените
обезщетения, лихви и съдебни разноски на увредените лица.
Разходите, които жалбоподателката е направила, са извън хипотезите на
чл.435 от КТ във вр.чл.493 от КЗ, поради което предявеният иск се явява
неоснователен.
Решението в обжалваната част е правилно като краен резултат и следва
да бъде потвърдено с решение, което не подлежи на касационно обжалване.
Разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателката.
Същата следва да заплати на противната страна направените разноски в
размер на 314 лв.- платено адв. възнаграждение.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260360/23.04.2021 г., постановено по гр.д.
№ 5005/2020 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която е
4
отхвърлен предявеният от СТ. Т. Н. против ЗАД „Алианц България“ гр.София
иск за сумата в размер на 1200 лв., представляваща платени от нея разноски
за осъществена адвокатска защита.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА СТ. Т. Н. да заплати на ЗАД „Алианц България“ гр.София
сумата в размер на 324 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5