Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 235 Година
2021, 04.02. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., ХVI състав
на 04.11.2020 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 775
по описа за 2020 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ООД,
с адрес гр.Пловдив, ул. “Перущица“ №1А, срещу Писмена покана изх. №29-02-29-46 от 04.03.2020г.,
издадена от Директор РЗОК – Пловдив, с която дружеството в качеството му на
изпълнител по индивидуален договор №162383/23.05.2018г. за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки, е приканено да възстанови неоснователно получената
сума в размер общо на 49 200 лева.
Недоволен от така издадения административен акт,
жалбоподателят счита същия за незаконосъобразен, като издаден при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби, уреждащи този вид отношения и се иска да бъде
отменен. Твърди се в тази насока, че никъде в нормативната уредба няма
регламентирана забрана за повторна и последваща хоспитализация на пациенти по
Клинична пътека №217.1 „Оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и
долния крайник“. Отделно от това се посочва, че индикациите за хоспитализация
по процесните 24 бр. ИЗ са спазени и отговарят на НРД 2018г. за МД.
Допълнителни съображения са изложени в приложени по делото писмени бележки.
Претендират се сторените в производството разноски, съгласно представен списък.
Ответникът Директор РЗОК – Пловдив счита жалбата за
неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Подробни съображения излага в
писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, XVI състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена в срок и от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Със Заповед №РД-25-250/17.10.2019г. на Управителя на НЗОК е наредено да бъде извършена
съвместна проверка на територията на РЗОК-Пловдив на „УМБАЛ ПЪЛМЕД“ООД със
задачи: контрол по изпълнение на договорите на лечебното заведение за оказване
на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за медицинските дейности за
2018г.; внезапен контрол по смисъла на чл.2 ал.5 от Инструкция
№РД-16-31/23.06.2016г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72
ал.2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 ЗЗО; проверка по писмо с вх. №15-01-16/19.03.2019г. Със
същата заповед е определен срок за извършване на проверката от 21.10.2019г. до
25.10.2019г., както и длъжностните лица – служители на НЗОК, а именно д-р Д.Б.Т.–
и.д. началник отдел в дирекция КАПДЗЗО и Б.С.С.– главен експерт в дирекция
КАПДЗЗО/л.14/.
А със Заповед №РД-IV-13-2486/21.10.2019г./л.15/
ответният директор наредил да бъде извършена за срок от 21.10.2019г. до
приключване на проверката, извънпланова, тематична и съвместна такава със
задачи: контрол по изпълнение на ИД №162383/23.05.2018г. на УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ООД
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки в съответствие с НРД 2018г. за
МД; внезапен контрол по време на оказване на болнична медицинска помощ;
проверка по писмо с вх.№15-01-16/19.03.2019г., с проверяван период 2018г. От
страна на РЗОК-Пловдив са определени следните контрольори: д-р И.И.Ю., д-р П.И.К.и
Н.В.Н., всички контрольори в отдел БП на РЗОК-Пловдив.
За резултатите от проверката
натоварените контрольори са съставили протокол, връчен на управителя на
лечебното заведение на 11.02.2020г./л.16-18/, както и Протокол за неоснователно
получени суми № РД-IV-13-2486 от
11.02.2020г./л.38-57/, в който е констатирано, че не са спазени условията и
редът за оказване на болнична медицинска помощ – неспазени индикации за
хоспитализация по КП №217.1 „Оперативни процедури с голям обем и сложност на
таза и долния крайник“ по 24 бр. ИЗ, подробно описани в протокола. Посочено е в
тази връзка, че в Раздел II. Индикации за хоспитализация и лечение
на КП №217.1 „Оперативни процедури с
голям обем и сложност на таза и долния крайник“ от Приложение №17А към НРД
2018г. за МД, в т.1. Индикации за хоспитализация е посочено: „Спешна
диагностика и лечение за пациенти с: - фрактури в областта на тазовия пръстен
без кръвна репозиция и вътрешна фиксация, и фрактури в областта на долните
крайници, независимо от възрастта на пациента; - хемартроза; - клинични и
параклинични данни за локална инфекция в областта на таза и долния крайник; -
хронично настъпили артериални оклузии, неподлежащи на артериална реконструкция,
с напреднали тъканни промени, нуждаещи се от първична ампутация под нивото на
тазобедрената става; - първични и метастатични злокачествени новообразувания на
таза и долните крайници. Планирана диагностика и лечение при заболявания и
деформитети в областта на тазовия пръстен и долните крайници, индицирани за
оперативно лечение при изчерпване на конвервативните възможности.“.
Констатирано е по отношение на всичките
24 бр. ИЗ, че пациентите имат отчетени абсолютно идентични предходни
хоспитализации в същото отделение на лечебното заведение, с описани в
предходните ИЗ абсолютно идентични оперативни интервенции, без обаче в
процесните 24 бр. ИЗ/явяващи се последващи/ да се съдържат данни за предходните
планови оперативни интервенции.
В тази връзка, и позовавайки се на
писмено становище на проф. д-р А.Б., дм, с НЗОК вх.№15-01-16/13.11.2019г., че
втори и последващ планов прием за оперативна интервенция на същата
става/локализация/ не е индикация за хоспитализация по тази КП, е прието, че не
са спазени изискванията на чл.277 и чл.286 т.6а от НРД 2018г. за МД във връзка
с чл.55 ал.2 т.2 и т.3 ЗЗО, поради което и на основание чл.378 ал.1 от НРД
2018г. за МД, сумите, заплатени за подробно описаните 24 бр. ИЗ по КП №217.1
„Оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник“ е
посочено, че следва да бъдат възстановени в РЗОК-Пловдив.
Депозирани са от лечебното заведение
Становище вх.№29-02-29-28/ 14.02.2020г. срещу протокол на основание заповед
№РД-IV-13-2486/21.10. 2019г./л.62-63/, ведно с писмо
вх.№29-02-29-28/14.02.2020г./л.61/, в които се възразява, че към връчения на
лечебното заведение протокол, липсват описаните приложения, както и Възражение
вх.№29-00-18/14.02.2020г. против Протокол за неоснователно получени суми №РД-IV-13-2486/11.02.2020г./л.58-60/.
С оглед така депозираните възражения, е
изготвена Докладна записка вх.№93-00-197/19.02.2020г. от Началник отдел БП,
дирекция ДКИМДПА до Директора на РЗОК-Пловдив с предложение да се отхвърли
възражението като неоснователно. Позоваване е извършено на Становище от
17.02.2020г., изготвено от част от проверяващия екип/л.64-65/.
Въз основа на така съставения ПНПС и докладна записка към
него с вх.№ВътрП-168/26.02.2020г./л.19-37/, ответният директор е издал и
оспорената в настоящото производство писмена покана с основание в чл.76а ЗЗО/л.4-6/.
На първо място следва да се посочи, че
следваният в производството пред ответника ред/чл.76а ЗЗО/ предвижда установяване на нарушението от контролните органи/ал.1/ и
съставянето на нарочен протокол за неоснователно получени суми/ал.2/, като
лицето – обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред
директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване
на протокола. След изтичане на срока за възражения по ал.1, Директорът на РЗОК
издава писмена покана за получаване на сумите, получени без правно основание,
която се връчва на изпълнителя – ал.2 от същия текст. В настоящия
случай, тази процедура е спазена в развилото се административно производство -
налице е заповед за възлагане на проверка, в съответствие с която е извършена
проверка от определените за целта контролни органи, изготвен е и протокол за
неоснователно получени суми, налице е дадена възможност на изпълнителя за
депозиране на възражение – като такова е било подадено, и впоследствие е
издадена оспорената в настоящото производство писмена покана от ответния
ръководител.
Следователно, в административното
производство са спазени изискванията на специалната процедура на ЗЗО за
назначаване на проверка, за компетентност на контрольорите, за извършване на
проверката, за съставяне на протокол за резултатите от нея, за връчване на
протокола, поради което правото на участие на проверяваното юридическо лице не
е било накърнено в никаква степен. При това положение и предвид нормата на
чл.76а ал.3 ЗЗО, съгласно която, след изтичане
на срока за възражение по ал.2, Управителят на НЗОК, съответно Директорът на
РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно
основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ,
на основание чл.76а ал.1 ЗЗО ответната страна е издала и оспорената писмена
покана.
Според съда, самата писмена покана съдържа достатъчна
обосновка във връзка с формираната разпоредителна част, но от друга страна тя
се основава на ПНПС, а изводът, че не са спазени регламентираните изисквания
относно плановите индикации за хоспитализация по КП №217.1 „Оперативни процедури
с голям обем и сложност на таза и долния крайник“, е изведен единствено и само
въз основа на Писмено становище на проф. д-р А.Б., дм, с НЗОК
вх.№15-01-16/13.11.2019г., съгласно което втори и последващ планов прием за
оперативна интервенция на същата става /локализация/ не е индикация за
хоспитализация по тази КП.
Спор по установените факти не се формира между страните.
Спорът се концентрира в отговора на въпроса представлява ли съществено процесуално
нарушение мотивирането на административния акт със становище на трето лице,
което не е било част от проверяващия екип, респ. налице ли е твърдяното
неспазване на индикациите за хоспитализация по КП № 217.1.
В тази връзка и по искане на страните
са допуснати основна и повторна СМЕ.
В заключението по основната СМЕ,
оспорена от процесуалния представител на ответника, вещото лице д-р Д.М. –
старши ординатор при СО-ЗОТ на УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД, след запознаване с
наличните по делото доказателства и извършена проверка и намиращата се медицинска
документация в УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ООД, е установило, че от проверените 24 бр. ИЗ, 18
бр. са с медицинска процедура, засягаща коленната става и 6 бр., засягащи
тазобедрена става. При случаите, засягащи коленната става, пациентите са приети
с едни и същи диагнози – М93.8 „Други уточнени остеохондропатии“, отчетени са
едни и същи оперативни процедури с код 78.47 „Други възстановяващи или
пластични операции на кост – тибия и фибула“ и с една и съща отразена
оперативна диагноза „Остеохондропатия на медиалния и латералния кондил на
лява/дясна/ тибия“, като пациентите са хоспитализирани най-малко двукратно, а
някои и петкратно. Всички са приемани планово, регулярно приблизително през
около 45 дни. По идентичен начин стои въпросът и със случаите със засягане на
тазобедрените стави – с едни и същи диагнози М16.9 „Коксартроза, неуточнена“, с
една и съща оперативна процедура с код 80.45 „Разделяне на ставна капсула,
лигамент или хрущял – тазобедрена става“ и една и съща оперативна диагноза в
оперативните протоколи „Артроза на лява/дясна/ тазобедрена става“. Посочва се в
заключението също така, че никъде в нормативната уредба, заложена към НРД
2018г. за МД и Приложение №17а няма уточнение към т.II-1 „Индикации за хоспитализация“ по
въпроса за повторна и повече хоспитализации при определено лечение с една и
съща медицинска процедура и локализация, още повече, че в документ №4 към
Приложение №17а „Информация за пациента“ е отбелязано следното: „В някои случаи
заболяванията и травмите, изискващи големи оперативни процедури, са сложни и
комплекси и при тях се налагат повторни големи или малки оперативни процедури,
… Независимо от това, навременно проведените големи оперативни процедури в
значителна степен подобряват Вашето състояние и са необходимо условие за
по-нататъшно консервативно или оперативно лечение.“. Като единствено
ограничение на РЗКО по повод хоспитализациите по една и съща КП и диагноза, е
посочен 30-дневният период от датата на изписването до повторната и следваща
хоспитализации.
В заключението експертът посочва, че
напълно са спазени законоустановените изисквания за хоспитализация по
процесната КП за всичките 24 бр. ИЗ, диагностично-лечебният алгоритъм също е
напълно спазен. В допълнение се посочва, че от медицинска гледна точка и
целесъобразност, толкова напреднали случаи в заболяванията – артроза на
тазобедрена и коленна става, извършените манипулации могат да доведат до
минимално или никакво подобрение, а дори и да има такова, ще е за много кратък
период, поради което извършването често през кратък период от време на големи
оперативни процедури, се явява необосновано, рисково и не довежда до решаване
на основния проблем, който може да бъде решен посредством подмяна на ставата с
изкуствена. Допълнително обаче в съдебно заседание вещото лице уточнява, че е
избор на пациента да смени ставата си или не.
Повторната СМЕ е изготвена от д-р Д.Б.,
ординатор при ОТО на УМБАЛ „Пловдив“ЕАД, който в своето заключение, освен
установеното от първото вещо лице, посочва, че приемът на пациенти е ставал
след тяхно информирано съгласие, видно от подписания Документ №5 „Декларация за
информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за
диагностиката и лечението на неговото заболяване“, т.е. болните са били
запознати с тежестта на тяхното заболяване и планираната оперативна
интервенция. В заключение и д-р Б. заявява, че няма формално нарушение на
индикациите за хоспитализация по КП №217.1.
По отношение спазването на
диагностично-лечебния алгоритъм по спорната КП е установено, че той включва
изготвянето на диагностично-лечебен план за хоспитализирания пациент, включващ
изследване на биологичен материал, ЕКГ, образно изследване, консултация с
интернист/кардиолог, както и предоперативна консултация с анестезиолог,
отразена в Документ № 2, като всички изисквания са налице в спорните 24 бр. ИЗ,
т.е. той е спазен. Направена е преценка за изчерпването на консервативните
възможности на лечението на пациентите преди повторната им хоспитализация, на
база анамнезата в ИЗ, където във всички 24 бр. ИЗ е отразено, че болните се
оплакват от болка в коленната или тазобедрената става и са били лекувани преди
приема консервативно. При отделни пациенти е конкретизирано, че лечението е
включвало прием на НСПВС, а при други липсва конкретизация за провежданото
лечение, като е упоменато, че то е без ефект.
На следващо място д-р Б. е констатирал, че КП №217.1 включва оперативни
процедури с голям обем и сложност на долния крайник, поради което са свързани с
по-голям оперативен риск за болния. Това е така, защото артрозните промени в
засегнатите коленни и тазобедрени стави на пациентите са значително напреднали
и може обосновано да се предположи, че извършваните оперативни процедури водят
само до малко или краткотрайно подобрение на оплакванията на болните, поради
което е медицински нецелесъобразно тяхното често извършване в кратък период от
време. Но при съгласие от страна на пациента, липсват заложени нормативни
ограничения в НРД 2018г. за МД за неколкократното им извършване върху една и
съща става. Съвременното лечение на така засегнатите стави от артрозна болест е
тяхното оперативно ендопротезиране, като допълнително в съдебно заседание
вещото лице уточнява, че няма как без съгласието на пациента да се извърши
смяна на ставата – лекарят може да предложи, но пациентът може да откаже или да
се съгласи.
Посочва се също така, че операции с
голям обем и сложност на долен крайник не могат да се осъществят с местна
упойка. Такива операции могат да се осъществят с регионална анестезия или обща
анестезия. От проверените ИЗ вещото лице е установило, че прилаганата анестезия
е била регионална. При придобита рутина у оператора, според вещото лице, е
възможно времетраенето на операцията да е 1 час. И не на последно място се
посочва, че при артрозната болест, оплакванията, локалният статус и клиничната
картина при болните са сходни, но е малко вероятно да бъдат абсолютно
идентични.
Това заключение също е оспорено от
процесуалния представител на ответника.
За разрешаването на настоящия правен спор на първо място
следва да бъдат разгледани относимите в случая правни норми.
Съгласно посочената като правно основание разпоредба на
чл.378 ал.1 НРД 2018г. за МД, при отчетена и заплатена КП, АПр и КПр, когато не
е изпълнен диагностично-лечебният алгоритъм, липсват индикации за
хоспитализация, както и при неизпълнени критерии за дехоспитализация,
директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми.
А съгласно чл.286 т.6 б.“а“ НРД 2018г. за МД, клиничните
пътеки се състоят от основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от
лечебните заведения, сред които са и индикации за хоспитализация, включващи
задължително обективни критерии за заболяването, диагностично доказани и
аргументиращи необходимостта от хоспитализация.
Индикациите за хоспитализация по КП №217.1 са посочени в
т.ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ от Приложение №17а към НРД 2018 г.
за МД, където е посочено, че дейностите и услугите по тази клинична пътека се
осъществяват незабавно или се планират за изпълнение в зависимост от
развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване и определения диагностично-лечебен
план. Конкретните индикации за хоспитализация са следните: спешна диагностика и
лечение за пациенти с: фрактури в областта на тазовия пръстен без кръвна
репозиция и вътрешна фиксация, и фрактури в областта на долните крайници,
независимо от възрастта на пациента; хемартроза; клинични и параклинични данни
за локална инфекция в областта на таза и долния крайник; хронично настъпили
артериални оклузии, неподлежащи на артериална реконструкция, с напреднали
тъканни промени, нуждаещи се от първична ампутация под нивото на тазобедрената
става; първични и метастатични злокачествени новообразувания на таза и долните
крайници. Нормативно уредени са и планирана диагностика и лечение при
заболявания и деформитети в областта на тазовия пръстен и долните крайници,
индицирани за оперативно лечение при изчерпване на консервативните възможности.
Настоящият съдебен състав констатира, че в оспорената
писмена покана, ответният директор не е обосновал липсата на някоя от
горепосочените индикации за хоспитализация, не е посочил коя от всички
индикации не е била спазена, като такова обосноваване липсва и в Протокола за
неоснователно получени суми. Както вече се посочи и по-горе, налице е
единствено позоваване на дадено становище от проф. д-р Б.. Това становище обаче
няма характер на нормативен акт, не е задължително за органа, издал оспорения
акт, а проф. Б. не е служител на Касата, поради което Директорът е длъжен да
изложи своите мотиви по установените от него обстоятелства, по събраните
доказателства и по избраната от него правна квалификация, което в случая не е
сторено. Липсата на мотиви по своята същност представлява самостоятелно
основание за отмяна на оспорения акт, тъй като от една страна ограничава
правото на защита на неговия адресат, а от друга възпрепятства осъществяването
на съдебния контрол за законосъобразност.
Отделно от това,
от събраните по делото доказателства, в т.ч. и СМЕ – основна и повторна такава,
които съдът кредитира като обективни и безпристрастно изготвени, се установява,
че по отношение на спорните 24 бр. ИЗ по КП №217.1 са спазени индикациите за
хоспитализация, т.е., опровергани са констатациите на административния орган
относно наличието на материалноправното основание по чл.378 ал.1 от НРД за МД
за 2018г./отм./ за възстановяване на получените суми по 24 бр. ИЗ, а именно
„липса на индикации за хоспитализация“.
Във връзка с направеното оспорване на приетите по делото
СМЕ от страна на ответника, е необходимо да се посочи, че съдът не разполага
със специални знания в предмета на медицинската наука, за да прецени условията
и реда за оказване на медицинска помощ от гледна точка на медицинската наука и
практика. Това е в предмета на експертните заключения, които следва да
установят наличие или липса на спазени индикации за хоспитализация по спорните
24 бр. ИЗ по КП №217.1.
Ето защо и фактическите установявания, които вещите лица
са направили, дават основание на съда да направи правния извод за спазване на
законовите правила относно условията и реда за оказване на медицинска помощ, а
именно: спазени регламентирани изисквания относно плановите индикации за
хоспитализация по КП №217.1 „Оперативни процедури с голям обем и сложност на
таза и долния крайник“. Все в тази насока следва да се посочи, че вещите лица –
д-р М. и д-р Б. – специалисти по ортопедия и травматология, са дали своите
заключения, след запознаване с наличните по делото доказателства, в т.ч.
процесните 24 бр. ИЗ, както и запознаване с наличната медицинска документация в
УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ООД, което те са посетили/така изрично посочване от д-р М. на
л.325 от делото, съответно от д-р Б. на л.345-гръб/, заключенията са изготвени
по поставените въпроси, като дадените отговори са обосновани и изчерпателни.
Ето защо, въз основа на заключенията на СМЕ, съдът
приема, че е доказано наличието на предвидените в Раздел ІІ, т.1 индикации за
хоспитализация по КП №217.1 „Оперативни процедури с голям обем и сложност на
таза и долния крайник“ за пациентите по подробно описаните в писмената покана
24 бр. ИЗ.
При съществуването на индикации и при спазени изисквания
за хоспитализация по посочената клинична пътека, хоспитализацията на пациентите
от лечебното заведение е извършена при съобразяване на посочения компонент на
клиничната пътека, поради което това условие за точно изпълнение на
задължението по чл.1 от сключения договор от ИМП за оказване на болнична помощ
по клинични пътеки, се явява изпълнено от УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ООД.
За пълнота следва да се посочи, че през проверявания
период няма действащ нормативен акт, забраняващ последващо хоспитализиране
и/или регламентиращ неплащане определените съгласно НРД 2018г. за МД цени на
извършената и отчетена болнична медицинска помощ. Такова ограничаване липсва и
в сключения договор между лечебното заведение и НЗОК. Т.е. дори и да е налице
твърдяната от ответния орган медицинска
нецелесъобразност, липсва правна норма, която да предписва определени
правила за изпълнителите на болнична медицинска помощ в търсената насока, които
правила да не са били спазени от жалбоподателя. А липсата на такава правна норма
няма как да бъде преодоляна със становище, дадено от трето лице, пък било то и
проф. д-р Б., дм. Действително, допустимо е мотивите на един административен
акт да бъдат изложени и в друг официален документ, изхождащ от същия или
помощен на него административен орган, но от събраните по делото доказателства
не се установява проф. д-р Б. да е административен или помощен на
административния орган, в какъвто смисъл е Тълкувателно решение №16 от
31.03.1975г. на ОСГК на Върховния съд.
В подкрепа на изложеното по-горе е и даденото именно с
цитираното в акта становище на проф. д-р Б. предложение за премахване и
изменение на определени кодове при приемането на НРД за 2020г. И не на последно
място, съдът констатира, че във второто становище на проф. д-р Б. от 20.01.
2020г. не се твърди, че липсват индикации, напротив, изрично се посочва, че: „Индикации
за оперативно лечение са налице…“, но липсват едни или други документи
към ИЗ-тата, поради което и е дадено предложение да се извършат допълнителни
прегледи на пациентите или да се попълнят анкетни карти на проведените
оперативни процедури, което няма данни да е било сторено от ответния
административен орган.
Ето защо, за съда остава неясно защо, както проверяващият
екип, така и административният орган, са се позовали само на първото дадено от
проф. д-р Б. становище, без дори и да са обсъдили даденото повторно такова.
Консеквентно, това обосновава и изводите на настоящия
състав за основателност на жалбата на изпълнителя, поради което оспорената писмена
покана следва да бъде отменена като незаконосъобразна, поради издаването и в
противоречие с приложимите правни норми.
При посочения изход на спора, на основание чл.143 ал.1 АПК, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството, които
се констатираха в размер на 2 350 лева, съгласно представен списък и
представляващи заплатените държавна такса за образуване на съдебното
производство, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение
в размер на 2 000 лева от страна на ответника е заявено възражение за
прекомерност, което съдът намира за неоснователно. В конкретния случай се касае
за административноправен спор с материален интерес и минималният размер на
адвокатското възнаграждение при това положение, съгласно чл.8 ал.1, т.4 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения/в приложимата
редакция/, е в размер на 2 006 лева, а договореното и заплатено от
жалбоподателя такова е 2 000 лева, т.е. дори е под определения минимум. С оглед
изложеното, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски в
пълния им размер.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., ХVI състав:
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ Писмена покана
изх. №29-02-29-46 от 04.03.2020г., издадена от Директор РЗОК – Пловдив, с която
УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ООД, с адрес гр.Пловдив, ул.“Перущица“ №1А, в качеството му на
изпълнител по индивидуален договор №162383/23.05.2018г. за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки, е приканено да възстанови неоснователно получената
сума в размер общо на 49 200 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна
каса с адрес на призоваване гр.София, ул.„Кричим“№1 да заплати на УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ООД, с
адрес гр.Пловдив, ул.“Перущица“ №1А, сумата
от 2 350/две хиляди триста и петдесет/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: