Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 18.10.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на осемнадесети
септември две хиляди
и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: ДИМИТРИНА МИНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1970 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 71 от Закона за защита от дискриминация.
Ищецът С.Т.Т.
твърди, че бил човек с трайни увреждания, имал 100% загубена трудоспособност и
различни придружаващи заболявания - диабет, високо кръвно, аритмия, исхемична болест на сърцето и декубитални
рани по тазобедрената част и др. Често му се налагало да посещава аптеката,
стопанисвана от ответника ЕТ „Х.Р.“ за различни медицински продукти, тъй като
тя била най-близката аптека до дома му. Придвижвал се единствено с инвалидна
количка. Когато стигнел до аптеката, достъпът до нея бил невъзможен, тъй като
имало едно голямо стъпало, което не можел да преодолее. Налагало се да стои
навън по няколко минути, докато минел човек, когото да помоли да извика
фармацевта. В повечето случаи в помещението имало хора и фармацевтът първо
обслужвал тях. Ако евентуално забележел ищеца, излизал да го обслужи. Не било
нормално, ищецът да не бъде равноправен с останалите клиенти. Не можел да влезе
да види артикулите (медицински), а седял навън на студено, понякога и в дъжд,
чувствал се емоционално травмиран и унижен. С действията си ответникът нарушил
правните норми на чл. 5, чл.27 и чл. 28 от 3акона за защита от дискриминация и
Наредба №4 от 01.07.2009 г. за проектиране изпълнение и поддържане на строежите
в съответствие с изискванията за достойна среда за населението, включително за
хора с увреждания. Разпоредбата на чл.4 от Закона за защита от дискриминация
забранявал всяка пряка и непряка дискриминация, основана на увреждане, а
разпоредбата на чл.5 от същия въздигала липсата на изградена и поддържана
архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до публични
места, в дискриминация. Поради тези причини му били нанесени емоционални травми
и неимуществени вреди изразяващи се в създаване на чувство за малоценност,
уронване на човешкото му достойнство, изживяване на постоянен стрес, изпитване
на ярост, изнервеност, безсилие и отчаяние.
Твърденият акт на дискриминация не бил
единичен, а в продължение на години. Ищецът бил в неравностойно положение от
2004 г. Ответникът имал възможност в продължение на 14 години да спази закона и
за изгради достъпна архитектурна среда.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
бъде установено, че спрямо С.Т.Т. е осъществена
дискриминация, по признак увреждане, изразяващо неспазване на законовите
изисквания за осигуряване на достъпна среда предвидени в Закона за интеграция
на хора с увреждания и Наредба № 4 от 2009 г., за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
населението, включително за хора с увреждания, в обект, стопанисван от
ответника, а именно – Аптека „Х.“, находяща се в град
К. на ул. „А. С.“ № ***, изразяващо се в наличие на голямо стъпало;
да осъди ответника да преустанови
нарушението, да предприеме необходимите действия за осигуряване на достъп за
хора с уреждания в аптеката на ул. „А. С.“ № *** в град К.;
да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 7000 лева.
Ответникът ЕТ „Х. - Д.Р.“ оспорва иска. Признава
факта, че стопанисва аптека в град К., на посочения в исковата молба адрес.
Оспорва всички обстоятелства, на които се основава иска. Твърди, че с
разрешение № 7151-НА от 22.03.2005 г. на МЗ била отрита аптека за лекарствени
продукти, находяща се в град К. на ул. „А. С.“ № ***. Същата била въведена в
експлоатация при спазване на съответните строителни правила и норми, като към
момента на въвеждането действала Наредба № 6 от 26.11.2003 г. за изграждане на
достъпна среда в урбанизираните територии, която определяла общите изисквания,
правилата, нормите и нормативите при проектиране и изграждане на достъпна следа
в урбанизираните територии на Република Б.. Аптеката била вписана като
търговски обект на основание чл. 5, ал.4 от наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Община К.. Оспорва
обстоятелството, че същата е недостъпна за хора с увреждания, както и че не
били спазени изискванията при проектирането изпълнението и поддържането на
строежите (елементите на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията)
за осигуряване на достъпна архитектурна среда за цялото население, като се
отчитат и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т.ч. на хората
с увреждания залегнали в Наредба № 4 от 01.07.2009 г.. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително за хората с увреждания. Достъпът до
търговския обект бил свободен и безпрепятствен и се осъществявал посредством
едно единствено стъпало до основното ниво срещу входа на аптеката с височина от
12 см. Имало изградена и рампа за инвалидни колички, като достъпът до
помещението бил чрез автоматична сензорна врата и било осигурено свободно придвижване.
Аптеката многократно била посещавана от хора с увреждания включително и такива,
ползващи инвалидни колички. Съгласно разпоредбите на Наредба № 28 от 9 декември
2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и
номенклатурата на лекарствените продукти били задължени да осигурят съответните
условия за достъп до помещенията в които била открита аптеката и за хора с
увреждания. Периодично в търговския обект им се извършвала проверка от РЗИ- П.,
дирекция „М.Д.“, включително и за обстоятелството осигурен ли е достъп за хора
с увреждания, и до момента нарушения не били констатирани.През 2017 г. при
извършване на строително-ремонтни дейности от страна на Община К., изразяващи
се в ремонт и подмяна на тротоарната настилка на ул. „А.С.“ и прилежащите
територии, по независещи от ответника причини, достъпът до обекта бил временно
затруднен. Община К. едностранно и без предварително уведомление и съгласуване
при подмяна на външната настилка около обекта, изменила достъпа до него като по
този начин се увеличила височината на външното стъпало на площадката пред
входната врата. Бил проведен разговор с изпълнителите, наети от Общината -
техни представители за привеждане на подхода в изправност - така както бил
преди ремонта. Поради бездействие на общината, ответникът със собствени усилия
и средства привел подхода в състояние съгласно нормативните изисквания.
Ремонтът, извършен от Общината продължил почти през цялата 2017 г., като през
лятото нямало дори тротоарни плочи. За затрудненията на ответника установили за
пръв път през 2018 г. при получаване на исковата молба. Изградили допълнително
рампа, за по-голямо улеснение. Оспорва твърдението на ищеца, че от 2004 г.
търпи акт на дискриминация. Сочи, че аптеката е открита през 2005 г. и до
извършването на строително-ремонтни дейности през 2017 г. от страна на Община К.,
изразяващи се в ремонт и подмяна на тротоарната настилка на ул. „А. С.“ имало
осигурен достъп за хора с увреждания, като обектът многократно бил посещаван от
хора с инвалидни колички. Това обстоятелство се подкрепяло и от извършваните
ежегодни проверки от страна на M3, РЗИ- П., дирекция „М.Д.“ — отдел контрол на
медицинските дейности в протоколите на които било отразено, че бил осигурен
достъп за хора с увреждания. След приключването на ремонтните дейности от
страна на Община К. ответникът предприел отново действия за приспособяване на
архитектурната среда, чрез изграждане на допълнителна рампа в търговския обект.
Както преди 2017 г., така и след 2017 г. до аптеката имало достъп на хора с
увреждания.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от
представените експертно решение № 1273 от 101 от 17.06.2008 г., че ищецът
страда от увреждания на централната нервна система и е със 100% намалена
трудоспособност с чужда помощ със срок пожизнен. Не се спори, че ищецът се
придвижва с помощно средство –количка. По
делото е представена извадка от рецептурна книжка на
хронично болен пациент, принадлежаща на ищеца, от която се установява, че на
23.10.2017 г. и на 23.04.2018 г. на ищеца са били изписвани, респективно – закупени
лекарства от аптека „Х.“, за които пациентът не заплаща или заплаща само част
от цената.
Установява се от представените писмени
доказателства: разрешение за откриване на аптека № 7151-НА/22.03.2005 г. на M3;
уведомление № 162 от 10.04.2013 г. на Община К.; обяснителна записка; протоколи
за извършена инспекция на условията, реда и организацията в аптека от 03.11.2011
г., 11.07.2012 г., 20.08.2013 г., 14.05.2014 г., 15.05.2015 г., 17.06.2015 г. и
04.07.2016г.; протокол от 22.11.2017 г.; заповед № V-РД-13-143 от 18.01.2016
г.; констативен протокол № V-РД-13-143 от 18.01.2016 г.; заповед № V-РД-13-724
от 22.03.2017 г.; констативен протокол от № V-РД-13-724 от 27.03.2017 г., че
ответният търговец притежава разрешение за откриване на аптека, че същата е
вписана като търговски обект с наименование Аптека „Х.“ в информационния
регистър „***“ на Община К. и че на търговския обект е извършвана ежегодна
проверка от МЗ – РЗИ- П., като от представените протоколи се установява, че РЗИ
е приела при ежегодните проверки в периода 2012-2016 г., че е осигурен достъп
за инвалиди до аптеката (отразено в т.3 от протоколите за посочените пет
години).
От писмото на Община К. се установява, че на
13.03.2017 г., след проведена процедура по реда на Закона за обществените
поръчки (ЗОП), Община К. е сключила договор за изпълнение на
строително-монтажни работи (СМР) за изпълнението на девет обекта, включени в
проект „***К.“, финансиран от Оперативна програма „Региони в растеж 2014 — 2020
г. По ул. „А. С.“ в гр. К. са реализирани два обекта: „Реконструкция и
рехабилитация на ул. „А. С. в гр. К.“ и „Предблокови
зелени пространства по ул. „А. С.“ № ***“, като площите пред обект - Аптека „Х.“
попадат в обхвата на втория проект, по отношение на който на 28.06.2017 г. е
изготвен протокол за разкриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия. С този протокол са започнели СМР на този обект. На 13.12.2017
г. е изготвен Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа
- Приложение 15, чрез което са приети извършените строително-монтажни работи.
Няма данни обектите да са въведени в експлоатация.
От неоспореното заключение на вещото лице М.
се установява, че достъпът до входа на обекта - аптека на ЕТ „Х. *** е
безпрепятствен по тротоара. Входът на аптеката представлява врата с автоматично
отваряне при приближаване на човек през нея. Нивото на входа спрямо нивото на
тротоара е с разлика от 12 cm. На 28.06.2017 г. е
започнат ремонт на тротоара пред входа на аптеката, на 13.12.2017 г. ремонта е
бил завършен. При ремонта нивото на тротоара не е променяно, подменена е само
настилката. Предвид това към м. Март 2012 г. и до началото на ремонта, на входа
на аптеката е съществувала същата разлика спрямо нивото на тротоара от 12 cm. Съгласно
изискванията на чл. 40 вр. с чл. 16 от Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително за хората с увреждания (ДВ, бр. 54 от 2009
г.), е налице техническа възможност да се изгради рампа с дължина 1,25 m и
височина 0.12 m при наклон от 10%. Изградената рампа на обекта е с наклон 23% и
не отговаря на изискванията на Наредба № 4 – чл. 16 за допустимите отклонения,
когато няма техническа възможност за изграждане на рампи с наклон 5 % (поради
конструктивни особености на строежа, особености на съществуващата селищна среда
и др.). вещото лице в заключение дава следното становище: достъп до входа на
обекта - Аптека „Х.“ от ул. „А. С.“ е безпрепятствен по тротоара. Входът на
аптеката е с врата с автоматично отваряне при приближаване на човек през нея.
Достъпът до аптеката обаче не е съобразен с изискванията на закона и по точно с
чл. 16 ал. 2 от Наредбата. Архитектурната среда до входа е пригодена в
съответствие със закона и може да бъде достигната. Архитектурната среда на
входа не е пригодена в съответствие със закона и не може да бъде достигната.
От показанията на свидетеля Д. се
установява, че познава ищеца, знае къде живее, най-близката аптека до дома му е
аптека „Х.“ и Т. често я посещавал. Ищецът се предвижвал с инвалидна количка и
не можел да влезе в аптеката, защото имало препятствие – тай наречените
бордюри, трябвало да заобиколи покрай хранителния
магазин. През годините назад нямало рампа на аптеката, за входа й имало 3-4 стъпала
на тротоара. Свидетелят скоро не посещавал аптеката скоро и не знаел дали
понастоящем има рампа. Ищецът искал да
си пазарува сам лекарствата, а нямал достъп и ставал агресивен. Искал да влезе и
да може да разгледа. Свидетелят присъствал на случай, когато ищецът искал да
влезе в аптеката, но не успял – през месец октомври миналата година (2017).
Свидетелят му помогнал да се качи на тротоара, а след това купил лекарствата на
ищеца, който останал извън аптеката. Ищецът споделял, че когато няма наблизо
негови приятели, от аптеката излизат и го обслужват навън. Въпреки че бил в
инвалидна количка, ищецът не се предавал психически, искал да излиза навън, да
е между хората, да пазарува. Доколкото свидетелят знаел, ищецът живеел сам, не
знаел дали има придружител. Знаел, че купува лекарства от аптека „Х.“, която
била най-близката до дома му. От показанията на св. Великов се установява, че
познава ищеца от ученик, живели една улица. Ищецът бил в инвалидна количка от
около 2004 г. Най-близката аптека до дома на ищеца била аптека „Х.“, често му
се налагало да купува лекарства и ходел в тази аптека. Понастоящем живеел сам,
налагало се сам да ходи на пазар и се оплаквал, че пазаруването е кошмарно,
налагало се да стои, да вика, да чака и да псува. В края на месец ноември или
началото на месец декември миналата година, свидетелят отишъл до хранителния
магазин, който се намирал в същото подблоково
пространство и видял ищеца да стои до аптеката и да псува. Винаги като ходел до
аптеката бил афектиран и псувал. Свидетелят му предложил да му купи каквото е
необходимо, да не се ядосва, но ищецът бил ядосан. Пред аптеката имало нещо
като бордюр, свидетелят извикал аптекарката, но вътре имало хора и се наложило
да чакат доста време докато обслужи клиентите, които постоянно влизали и
излизали. Ищецът искал да влезе и да разгледа вътре, чувствал се унижен,
отхвърлен от обществото, искал да е равнопоставен с всички. За да достигне до
аптеката, ищецът обикалял покрай останалите магазини, но не можел да мине през
входа й, защото количката не можела да мине през бордюра, който бил висок около
10-15 см. Свидетелят извикал аптекарката, която обслужила хората в обекта и
след това излязла и обслужила и ищеца. Нямало парапет. През ноември –декември
миналата година нямало достъп до входа на аптеката, ищецът напоследък се
предвижвал с електрическа количка, но ползвал и ръчна, нямал придружител, който
да му помага, живеел сам в стаята си, която пригодили за него в къщата. Ищецът
бил в затвора и излязъл оттам през месец октомври 2017 г.
От показанията на свидетеля И.Р.– работещ в
аптеката и съпруг на Д.Р., се установява, че аптеката работи от 2005 г., на входа й има
едно стъпало с височина 12 см. През 2017 г. почти през цялото лято бил правен
ремонт по ул. „А. С.“, включително на тротоарите е предблоковите
пространства. По време на ремонтните дейности достъпът до аптеката бил
затруднен почти през цялото време. От началото на 2018 г. ищецът инцидентно
посещавал аптеката когато на стъпалото имало поставен рампа. Свидетелят през
2018 г-. направил подход, който улеснявал влизането на хора вътре в обекта. И
преди изграждането в там влизали хора с инвалидни колички. Преди ремонтните
дейности нямало скосяване на стъпалото, то било направено след приключването
им. Преди това, при посещение на ищеца работещите в аптеката го виждали и го
обслужвали с предимство отвън. Никога ищецът не се оплакал, че не може да влезе
и че стълбата му пречи. До предявяване на иска никакви оплаквания нямали от
него. От показанията на св. И.Р.се установява, че свидетелят живее в близост да
аптеката, купува лекарства от нея и е имал леля, която се е предвижвала в
инвалидна количка - ръчна. Леля му приживе сама се движела по улицата и влизала
сама в аптеката, имало случай свидетелят да я преведе през улицата, но леля му
отказала да й помага да влезе в аптеката, защото можела сама. Леля му починала
през 2014 г. От показанията на свидетелката Д. се установява, че е работила в
аптека „Х.“ две години и десет месеца, напуснала през месец май 2018 г.
познавала ищеца, той не можел да влезе сам в обекта и тя винаги го обслужвала
навън, това ставало по най-бързия начин, за да не стои и чака. Пред свидетелката
ищецът не показвал, че е недоволен от обслужването или от това, че не може да
влезе в обекта. Свидетелката познавала Наредба 28 от 2008 г., тя се променяла
постоянно. Наредбата задължавала аптеките да имат рампи, но при една от
промените през 2009 г. това изискване отпаднало за съществуващи аптеки,
останало само към новооткрити обекти.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна.
Установи се от доказателствата по делото,
че ищецът има увреждане на централната нервна система, вследствие на което може
да се придвижва само с инвалидна количка. Предмет на иска е твърдението на
ищеца за дискриминиращо го поведение от страна на ответника по признак
увреждане. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.
пряка дискриминация е налице в случаите, в които едно лице е третирано
по-неблагоприятно, отколкото се третира, било е третирано или би третирано
друго лице при сравними сходни обстоятелства, въз основа на признак, посочен в чл. 4, ал. 1
от същия. Сред изброените в ал.1 е признака „увреждане“. Неблагоприятно
третиране съгласно легалната дефиниция по §1, т.7 от ЗЗДискр
е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или
законни интереси. Освен горните хипотези, разпоредбата на чл.5 от ЗЗДискр. изрично квалифицира като дискриминация
липсата на изградена и поддържана архитектурна среда, затрудняваща достъпа на
лица с увреждания до публични места.
Не се спори, че ответникът стопанисва обект
– аптека, находящ се в град К., осъществявайки дейност по продажба на
лекарствени продукти. Безспорно този търговски обект представлява публично
място. При това търговецът е задължен да осигури достъпна архитектурна среда в
съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително за хората с увреждания (ДВ бр. 54 от 2009 г.).
Легално определение на понятието „достъпна среда“ е дадено в §1, т.2 от ДР на
Наредбата и това е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията,
която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва
свободно и самостоятелно. Възможността за самостоятелно ползване на съответния
елемент от архитектурната среда е в основата и на дефиницията за „достъпен вход“,
дадена §1, т.4 от ДР на Наредбата.
Страните не спорят и изявленията им в тази
насока са непротиворечиви, че за да се влезе в обекта, стопанисван от е
необходимо да бъде преодоляно стъпало с височина 12 см (през процесния период).
Касае се за разлика в нивата, която несъмнено изисква ползването на рампа, за
да бъде преодоляна от лице, придвижващо се с инвалидна количка, съгласно
изискванията на чл. 40 и чл. 16 от Наредбата. Установеното в констативните
протоколи, че аптеката отговаря на изискванията на Наредба № 28/2008 г. на
Министерство на здравеопазването не може да се противопостави нито за Закона за
защита от дискриминация, нито на наредба № 4, съгласно която са дадени легални
дефиниции на достъпна архитектурна среса и достъпен вход, какъвто се установи,
че входът на аптеката не е от заключението на неоспорената съдебно-техническа
експертиза. Не е спорно, че служители на ответника са обслужвали ищеца извън
обекта. Този факт обаче не е достатъчен да мотивира извод, че ответникът е
осигурил достъпна архитектурна среда в търговския си обект. В тази насока са и
показанията на двете групи свидетели – ищецът не е могъл да преодолее
препятствието на стъпалото в ползваната он него
инвалидна количка и се е налагало негови близки да купят лекарства или да бъде
обслужван извън обекта. Изхождайки от легалното определение, дадено в §1, т.2
от Наредбата, съдът счита, че в случая не може да се приеме, че лице с
увреждане, каквото е ищеца, може свободно и самостоятелно да влезе в аптеката,
стопанисвана от ответника. Законодателят изрично е предвидил, че за да е
достъпна, средата трябва да може да бъде ползвана свободно и самостоятелно от
хората с увреждания. Разбиранията на ответника, че едно лице с увреждане трябва
да разчита на личния си асистент, за да се придвижва и в частност да ползва
предлаганите от ответното дружество услуги не съответстват на принципите,
залегнали в Конвенцията за правата на хората с увреждания и вътрешното ни
законодателство. Създаването на тази нормативна уредба е насочено към
осигуряване на възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да
участват пълноценно във всички аспекти на живота, независимо дали здравните
органи са предвидили същите да имат придружители, когато са ги освидетелствали.
За да се постигне равнопоставеност с всички останали членове на обществото,
достъпната среда предполага лицето с увреждане абсолютно самостоятелно да може
да влезе в обекта така, както е възможен достъпът на останалите граждани без
увреждания. Ирелевантно за изхода на процеса е
поставянето на рампа (неотговаряща на изискванията за наклон) след предявяване
на иска, тъй като се касае за период, който не е предмет на спора.
Предвид приетото за установено, че до
сочения от ищеца обект не е осигурена достъпна архитектурна среда за хора с
двигателни увреждания, съдът приема, че е осъществен акт на дискриминация по
смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. при посещенията на ищеца в
края на 2017 г. – през месец октомври и в края на ноември, началото на
декември. За друг период не са ангажирани доказателства ищецът да е посещавал
аптеката. Установено, че същият до м. октомври 2017 г. е бил в пенитенциарно заведение като началото на периода не
е установен.
Горното обосновава извод за основателност
на предявения иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр.
и следва да се признае за установено, че ответният търговец извършва спрямо
ищеца пряка дискриминация по признак увреждане, като поддържа недостъпна
архитектурна среда на стопанисвания от него обект Аптека „Х.“, затрудняваща
достъпа до аптеката на лица с намалена подвижност, придвижващи се с инвалидна
количка.
При изхода на делото по отношение на първия
предявен иск, съдът намира, че следва да уважи и втория иск с правно основание
чл.71, ал.1 т.2 от ЗЗДискр., като осъди ответника да
преустанови нарушението и да предприеме необходимите действия по изграждане на
достъпна среда в търговския обект по смисъла на §1, т.2 от Наредба № 4 от
01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за
хората с увреждания.
По отношение на предявения иск за
обезщетение за вреди по чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр.,
съдът намира следното: претендирани са неимуществени
вреди в размер на 7000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени на ищеца емоционални травми, създаване на чувство за
малоценност, уронване на човешкото му достойнство, изживяване на постоянен
стрес, изпитване на ярост, изнервеност, безсилие и
отчаяние.
Исковата претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е доказана по основание, с оглед приетото от
съда, че е осъществен акт на дискриминация. Всяко дискриминационно третиране по
признак увреждане има за резултат накърняване на достойнството на лицето. И в
случая се установи от показанията на свидетелите доведени от ищеца, че той се е
чувствал ядосан, псувал, искал да може да влезе и разгледа, да си купи
необходимото сам. Съдът приема, че това се отнася за посещенията му през
месеците октомври и в края на ноември или началото на декември 2017 г.,
установено с гласните доказателства и едното от тях – с рецептурната
книжка.
В исковата молба се твърди, че
дискриминационното третиране е продължило през периода от 2004г. до момента на
завеждане на исковата молба, но не са изложени обстоятелства, касаещи отделните
посещения в търговския обект през сочения период, извън посочените две
посещения по-горе. Съдът намира, че от гласните и писмените доказателства се
установиха единствено посещенията на ищеца в търговския обект през месеците
октомври-декември 2017 г. Негативните му преживявания при тези посещения,
установени въз основа показанията на двамата свидетели, съдът счита, че следва да
бъдат репарирани с обезщетение в размер на 1000 лева. При това съобрази
принципа на справедливост, залегнал в нормата на чл.52 от ЗЗД, изхождайки от
установената степен на личностно засягане и установената продължителност във
времето – в рамките на две посещения в търговския обект, както и липсата на
установени вреди, надхвърлящи обичайните за подобни случаи. Поради тези
обстоятелства, съдът счита, че разглеждания иск следва да се уважи до размера
на сумата от 1000 лева, като се присъди и законната лихва върху нея, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, а за
разликата до пълния претендиран размер от 7000 лева искът да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
И двете страни са претендирали разноски за
пръв път в хода на устните състезания, поради което и с оглед постановеното в
т.11 от ТР 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, разноските не се присъждат
на страните.
На основание чл. 78, ал.6
от ГПК във вр. с чл. 75 от ЗЗдискр. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на КрлРС държавна такса върху
уважените искове в общ размер на 150 лева, по 50 лева за трите обективно
съединени иска, както и разноски за съдебно-техническа експертиза в размер на
250 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.71
ал.1 т.1, във вр. с чл.5, във вр.
с чл.4, ал.2 от Закона за защита от дискриминация, че ЕТ „Х. - Д.Р.“, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***, представляван от Д. Х. Р. извършва
пряка дискриминация по признак увреждане спрямо С.Т.Т.
с ЕГН ********** *** като поддържа недостъпна архитектурна среда на Аптека „Х.“,
находяща се в град К. на ул. „А. С.“ № **,
затрудняваща достъпа до магазина на лица с намалена подвижност, придвижващи се
с инвалидна количка.
ОСЪЖДА, на основание чл.71 ал.1 т.2 от
Закона за защита от дискриминация, ЕТ „Х. - Д.Р.“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представляван от Д. Х.Р. ДА ПРЕУСТАНОВИ
дискриминационното третиране спрямо С.Т.Т. с ЕГН **********
*** като осигури достъпна среда в Аптека „Х.“, находяща
се в град К. на ул. „А. С.“ № **, по смисъла на §1, т.2 от Наредба № 4 от
01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за
хората с увреждания, която може да бъде ползвана от С.Т.Т.
свободно и самостоятелно, както и да се въздържа в бъдеще от посоченото
дискриминационно третиране спрямо С.Т.Т..
ОСЪЖДА, на основание чл. 71 ал. 1 т. 3 от
Закона за защита от дискриминация, ЕТ „Х. - Д.Р.“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.Т. с ЕГН **********
*** сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, произтекли от дискриминационното поведение на ответника, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 21.1.2.2017
г. до окончателното изплащане, като за разликата над 1000 лева до пълния
предявен размер от 7000 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, чл. 78, ал.6
от ГПК във вр. с чл. 75 от ЗЗдискр., ЕТ „Х. - Д.Р.“, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление *** да заплати по сметка на КрлРС
държавни такси в общ размер на 150 лева, както и разноски за съдебно-техническа
експертиза в размер на 250 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Д.М.