МОТИВИ към Решение № 139 от 11.09.2015г по АНД № 487/15г на РС-Свиленград:
Производството по делото е по реда
на чл.378 и сл. на глава 28 от НПК.
Образувано
е на основание чл.78а НК, въз основа на
постановление от 22.05.2015г на прокурор
от РП-Свиленград, с което е направено предложение обвиняемата М.В.М. ***, с повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.343в, ал.2,вр.ал.1 и вр.чл.26,ал.1 от НК, да бъде освободена
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
РП-Свиленград,
редовно призована за с.з. – не изпраща представител.
Деецът
- обвиняемата М.М., редовно призована за с.з. участва в производството - лично и със защитник – служебен, назначен в ДП. Същата не оспорва
фактическите обстоятелства изложени в
постановлението на прокурора, признава деянието и вината си, като поддържа
изрично изявление за признание на фактите по обвинението и управлението на лек
автомобил, без да е правоспособна,
знаейки че е наказана за същото, в този смисъл дава обяснения по делото,
но най - общи, без детайли и конкретика
на фактологията за случилото се. В процесуалното време на последна дума,
обвиняемата изразява искреното си съжаление за извършеното, разкайва се и твърди да
си е взела поука, както и понастоящем да е
вече правоспособен водач – успешно издържала необходимия изпит, но с
оглед срока за издаване на свидетелството за правоуправление, не представя
препис от същото. Едновременно , с това декларира намерение за спазване на
правомерно поведение в бъдеще. Преценката относно
следващото се наказание което да бъде и наложено и индивидуализирането
конкретния размер глобата, предоставя на съда.
Нейният
защитник-адв. П., поддържа идентично процесуално
становище – за липса на спор по фактите от позиция на защитата и пледира
подзащитната му да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, на основание чл. 78а НК, като счита за установени в
кумулативна даденост изискуемите материалноправни предпоставки на , аргументирано с изложени доводи за липса
на пречки за приложението на тази законова разпоредба.Относно
индивидуализацията на наказанието, защитникът моли за определяне на глобата в размер на минимума
предвиден в закона, обосновано с
имотното състояние на обвиняемата – безработна и обстоятелството, че след
издържан изпит тя вече е придобила правоспособността за управление на МПС.
След
съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 07.01.14г
, обвиняемата М.В.М. управлявала лек автомобил марка “БМВ” с рег. №К 8927АТ,
собственост на трето лице, като се движила по ПП-І-8, в посока от ГКПП „Капитан
Андреево” към гр.Свиленград. По време на движението си, около 16,00часа, в
района на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, тя била спряна за проверка от
полицейски служители на ОД на МВР-Хасково, сектор ПП – свидетеля Неделчо
Кирилов и др.негов колега - Стефан Колев. В хода на последната, след като
контролните органи изискали от водача на автомобила – М.М. представянето на
свидетелство за управление, тя не
представила такова, тъй като не
притежавала този документ. Последвало извършване на допълнителна - нарочна
справка в АИС на МВР, от страна на св.Н. Кирилов, при която се установило, че лицето-обвиняемата е неправоспособен водач и
няма издавано свидетелство за управление на МПС /СУМПС/. При тези фактически
данни и така констатираната липса на правоспособност на водача –непритежаващ
СУ, на място полицейският служител Ст.
Колев съставил против М. АУАН № 3/07.01.14, който й бил връчен лично и възражения нарушителката не е вписала.
Няколко
дни по-късно, на 23.01.2014г, обвиняемата М. отново управлявала същото МПС –„БМВ”,
с рег. № К 8927АТ. Движейки се в посока от гр. Свиленград, към ГКПП”Капитан
Андреево”, по ПП І-8 и в момент, когато
се намирала вече в района на с.Капитан Андреево за пореден път била спряна за
проверка от полицейски патрул. По това време на посоченото място служебните си
задължения по пътен контрол изпълнявали полицейските служители - св. Тодор Петров и неговият колега - Стефан
Колев. В хода на последвалата проверка обв. М.М.,
като водач на автомобила не представила свидетелство за управление, което й
било изискано от контролните органи. При последваща справка в АИС на МВР
относно правоспособността й, извършена от св. Тодор Петров, същият констатирал,
че на това лице не е било издавано съответното свидетелство - за управление на МПС, т.е. водачът е
неправоспособен. С оглед тези фактически констатации и установено нарушение по
ЗДвП, същият свидетел съставил против
нарушителката АУАН № 23/23.01.14г /сериен номер 679795/, който й бил предявен и
връчен и тя го подписала ,без възражения против констатациите изложени в него .
Видно
от съдържанието на приложените по делото официални писма –отговор на
ОДМВР-Хасково –сектор ПП, рег. № 1253р-2575/01.04.15г и др. на ОД на МВР-Пловдив сектор ПП, с рег. №
1030р-10340/07.04.15, както и
справки/електронни/ -разпечатки от АИС на МВР-ПП, наименовани
„справка за нарушител/водач”,
обвиняемата М.М. е неправоспособен водач и не притежава свидетелство за
управление на МПС, като такова не и е издавано на територията на РБългария. Според данните от същите справки /за
нарушител /л. 64-66; л.73-74 и л.41-43/
се установява, че спрямо това лице са издадени множество НП за нарушения по
ЗДвП, включително и процесните четири НП №
325/19.03.12г на Началник група ПП към
ОД –МВР-Хасково; НП № 650/19.07.12г на Началника на РУП –Кърджали и НП № 2610/22.10.12г на Началник група ПП на
ОД МВР-Хасково и трите влезли в сила на 02.03.13г, както и НП № 1624/16.08.12г
на началник на РУП –Харманли, в сила от 14.03.13г., всички за нарушения по
чл.150 ЗДвП за които е санкционирана и са й наложени наказания глоба, на
основание чл.177,ал.1,т. ЗДвП. Извън изброените, релевантни за правната
квалификация на настоящото деяние предмет на обвинението, налице са и др. НП, общо 7 бр. , издадени в
периода 26.03.13г до 28.02.14г все за
същото административно нарушение, идентично на настоящото, някои от които и са
влезли в сила, конкретно: НП №№ 327/26.03.13г на Началника на РУ МВР-Кърджали,
в сила от 04.03.15г; № 497/05.04.13г на Началник група ПП-ОДМВР-Хасково, без
данни за датата на влизане в сила; № 584/09.04.13г на Началник група ППП –ОД
МВР-Хасково, без данни за влизане в сила; № 2016/11.10.13г на Началник група
ПП-ОД МВР-Хасково, без данни за влизане в сила; № 3/27.01.14г на Началника
група ППОД на МВР –Хасково, влязло в сила на 10.02.14г; НП №
14-5319-000079/21.02.14г на Началник група ПП-ОД МВР-Хасково, вляло в сила на
04.03.2015г и НП № 14-5319-000076/28.2.14г на Началник група ПП-ОД МВР-Хасково,
без данни за влизане в сила. Предмет на всички
тези санкционни актове са все административни нарушения по чл.150 ЗДвП, за
които са наложени съответните административни наказания глоба, на основание
чл.177 ЗДвП Спрямо М. са прилагани и ПАМ, със съответните заповеди.
Процесните НП №
325/19.03.12г; НП № 650/19.07.12г ; НП №
2610/22.10.12г и НП № 1624/16.08.12г на
началник на РУП –Харманли, влезли в сила, съотв.
първите три на 02.03.13г, а последното
на 14.03.13г, явяващи се фактическо основание за инкриминиране на настоящото
деяние, осъществено във форма на продължавано такова, в периода
07.01-23.01.14г, са приложени в официално заверени преписи, ведно с
удостоверяване за влизането им сила, като са приети като
доказателства - приобщени в съдебната
фаза на производство, по реда на чл.378,вр.чл.283 НПК /л. 10,11,12,13,съотв.л.37;52;62;67/.
Видно от тяхното съдържание всички те касаят, именно административно нарушение
по чл.150 ЗДвП, наказано с наложена глоба, на основание
чл.177,ал.1,т.2,предл.1-во ЗДвП. И четирите цитирани НП са редовно връчени, в допустимата хипотеза на
чл.58,ал.2 ЗАНН, след като лицето не е намерено на адреса, като надлежно са
датирани – с вписани датите за приложението на тази законова фикция, съотв. на 22.02.13г -
за първите три, а за последното /НП № 1624/12г/ - 06.03.13г, видно от разписките за връчване,
инкорпорирани в самите НП, отбелязано е и обстоятелството за ненамирането на
адреса и съотв. доказателствата за това. Съдържимо се
във всяко от НП е и материализирано официално удостоверяване от АНО за
влизането му в сила на 02.03.13г – за НП №№ 325/19.03.12г; 650/19.07.12г и
2610/22.10.12г, съотв. на 14.03.13г – за НП №
1624/16.08.12г. Съдът цени така направеното отбелязване във връзка с
релевантните обстоятелства относно връчването на НП, доколкото посочените
документи и не се оспориха в хода на
процеса, досежно истинността и съдържанието си, от
която и да е от страните. Идентични са правните изводи и на съдебния състав
относно датата на влизане в сила на всяко от посочените НП, след извършената
служебна проверка и пресмятане на срока за обжалване, визиран в чл.59 ЗАНН -7
дни, броен от съответната дата на връчването /22.02.13г; респ.06.03.13г – за
НП1624/12/ и по правилата на НПК за броене на сроковете, до изтичането на който
жалба не е постъпила. Последният ден, когато изтича този срок, са календарните дати – 01.03.13г, респ.
13.03.13г – присъствени дни /първият сряда, а вторият понеделник/, до който
момент единствено валидно може да бъде упражнено правото за обжалването им.
Следователно и от следващата календарна дата- 02.03.13г, респ. 14.03.13г, считат
се за влезли в сила тези НП, като необжалваеми след преклудиране
правото на жалба, с изтичането на срока. Поради това, приетата от АНО дата на
влизане в сила се явява достоверна и така направеното отбелязване, се цени от
съда във връзка с релевантните обстоятелства за наличието на валиден влязъл в
сила акт - НП, ангажиращ административнонаказателната на обвиняемия за същото
деяние, т.е. за наказването му административен ред./по-скоро при правни изводи/
При
тези фактически данни, към момента на
съставяне на АУАН от 07.01.14г, така и вторият – АУАН от 23.01.14г, обвиняемата
М.М., вече е била наказвана по административен ред за същото деяние с
цитираните –влезли в сила НП № 325/19.03.12г на Началник група ПП към ОД –МВР-Хасково; НП № 650/19.07.12г на Началника на РУП –Кърджали и НП №
2610/22.10.12г на Началник група ПП на ОД МВР-Хасково и трите влезли в сила
на 02.03.13г, както и НП №
1624/16.08.12г на Началника на РУП –Харманли, като едногодишния срок от
това наказание не е изтекъл. За доказването на тези факти, вече се посочи по
делото са приети- приложени в ДП, заверени преписи от същите санкционни актове
/НП/.
Обвиняемата
М.В.М., към инкриминирания период на извършване на настоящото продължавано
престъпно деяние – 07.01.-23.01.14г, не
е била осъждана за престъпление от общ характер, нито е била освобождавана от наказателна
отговорност по реда на чл.78аНК, както
се установява от съдържанието на официалната справка за съдимост, приложена по
делото, вкл. и служебно изисканата от съда актуална такава, в съдебната фаза на
производството. Видно от справка за
съдимост и придружаващите я преписи
от бюлетини –2бр., на същата са били
налагани административни наказания, на
основание чл.78аНК за освобождаването й
от наказателна отговорност за същото престъпление – чл.343в,ал. НК, с Решение№ 178/03.06.14г по АНД № 489/14г на
РС-Хасково, влязло в сила на 18.06.14г и с Решение № 9/27.01.145г по АНД №
501/15г та Рс –Харманли, влязло в сила 11.02.15г, но всеки един от тези съдебни
актове е последващ датите на извършване на инкриминираното деяние предмет на
настоящото делото.
М.М.
не е придобивала правоспособност на водач на МПС и не притежава съответно
свидетелство за управление на автомобил,
от която и да е категория, според доказателствата събрани в
производството. Единствено индициран, към момента на приключване на съдебното
дирене, в изявлението при последната
дума на обвиняемата е фактът за вече успешно положен изпит за правоспособност,
без да се ангажиран доказателства за последното. М. е безработна, не е заета
трайно по трудово или др. правоотношение, по данни при снемане на самоличността
му, тя и не реализира самостоятелни
доходи от личен труд или др. вид такива от движимо или недвижимо имущество,
каквото не притежава, нито упражнява свободна професия, което се установява от
съдържанието на саморъчната й декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
приложена в ДП, л. 84.
За
извършеното деяние срещу М.М. е било
образувано досъдебно производство № 142/15г по описа на РУП-Свиленград, с
обвинение за престъпление по чл.343в,ал.2вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1 НК.След
приключване на разследването, Районната прокуратура е внесла постановление за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание
Изложената
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата –
писмени и гласни, събрани в хода на досъдебното производство, а именно: НП №№ 325/19.03.12г на Началник група ПП към ОД –МВР-Хасково; № 650/19.07.12г на Началника на РУП –Кърджали; № 2610/22.10.12г на Началник група ПП на ОД МВР-Хасково и НП №
1624/16.08.12г на Началника на РУП –Харманли; АУАН № 3/07.01.14г, АУАН
23/23.01.14г; 3 бр. справки за нарушител от АИС на МВР-сектор ПП, сътов. Изд. От ОД на МВР-Хасково; ОД МВР-Пловдив и ОД на
МВР-Кърджали, характеристична справка на М.М.; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние;
справка за съдимост, така също и свидетелските показания от ДП, материализирани в съответните
протоколи за разпит на свидетели - Тодор
Петров и Неделчо Кирилов, още и обясненията на обвиняемата, дадени
непосредствено в с.з. и тези от ДП - пред разследващия орган, съгласно протокол
за разпит. Изброените гласни доказателства, се цениха от съда в
съответствие с чл. 378,ал.2 НПК, след
надлежното им приобщаване, наред с др. писмени доказателствени средства, по
реда на чл.283 НПК и на посоченото правно основание. Депозираните от
обвиняемата обяснения -непосредствено в
с.з., съдържат най-общо признание за деянието и вината й- управлението на МПС,
със знанието че вече е наказана по административен ред за това. Така очертаната
съвкупност от доказателствени средства събрани по делото е напълно безпротиворечива,
като фактите и данните съдържими се в тези източници са взаимно кореспондиращи
и допълващи се, по своето съдържание те не се дискредитират едни други, а с оглед липсата на констатирани
противоречия между тях, не се налага
др.подробно обсъждане. Не се констатираха и недостатъци от външна, формална
страна на писмените документи, които и не се оспориха относно тяхното
съдържание и/или истинността им, от страните, поради което съдът изцяло ги
кредитира за достоверни. Същата правна преценка се налага и за гласните
доказателства - свидетелски показания, както и обясненията на обвиняемата
дадени в съдебната фаза на производството, така и от досъдебната, които са
еднопосочни, логично систематизирани и в корелация с писмените доказателства,
показанията на свидетелите са напълно безпротиворечиви,
с правдиво звучене, а досежно обясненията /съдържащи
самопризнания/ - те са и в кореспондираща връзка с всички останали
доказателства. Изложените правни аргументи, дават основание на съда да приеме
всички гласни доказателства за достоверни и ги кредитира –изцяло. Така
направените признания от обвиняемата се подкрепят от доказателствения материал,
вече се посочи, поради което съдът
възприема обясненията й за достоверни и ги цени
за установяване на релевантните факти, наред с останалите доказателства.
Въз основа на тези писмени и гласни
доказателства /обсъдените по-горе/ и се
формираха фактически и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната
форма на деянието и неговият механизъм на извършване.
При
така приетата за достоверна фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Направеното
предложение на РП-Свиленград е ОСНОВАТЕЛНО.
Предявеното
обвинение е доказано в съвкупните си признаци – обвиняемата М.В.М. е осъществила,
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по
чл.343в,ал.2,вр.ал.1,вр.26,ал.1 НК, тъй като в периода 07.01.2014г до
23.01.2014г, в с. Капитан Андреево,
община Свиленград, по ПП- І- 8, действайки при условията на продължавано
престъпление, е управлявала МПС-лек
автомобил, марка и модел ”БМВ 523”,
с рег. № К 89 27 АТ, без да притежава съответно
свидетелство за управление на МПС и в едногодишен срок от наказването й по
административен ред за същото деяние, с НП № 325/19.03.12г на Началник група
ПП към ОД –МВР-Хасково, влязло в сила на 02.03.13г; НП № 650/19.07.12г на Началника на РУП –Кърджали, влязло в сила на
02.03.13г; НП № 2610/22.10.12г на Началник група ПП на ОД МВР-Хасково, влязло
в сила на 02.03.13г и НП № 1624/16.08.12г на Началника на РУП
–Харманли, влязло в сила на 14.03.13г., както следва:
-на
07.01.2014г, на посоченото място - в с.
Капитан Андреево, движейки се по ПП-І-8, управлявала описания лек автомобил,
без свидетелство за управление на МПС,и
- на
23.01.2014г , на същото място по път –ПП-І-8, в района на с.Капитан Андреево,
отново управлява същия лек автомобил, без съответно свидетелство за управление,
като към този инкриминиран период не е бил изтекъл едногодишния срок от
наказването й за същото деяние по
административен ред, с влезли в сила НП № 325/19.03.12г на Началник група ПП към ОД –МВР-Хасково, влязло в сила на
02.03.13г; НП № 650/19.07.12г на Началника на РУП –Кърджали, влязло в сила на
02.03.13г; НП № 2610/22.10.12г на
Началник група ПП на ОД МВР-Хасково, влязло в сила на 02.03.13г и НП № 1624/16.08.12г
Налице
са отделни изпълнителни деяния, всяко от които е съставомерно
и покрива признаците на престъпния състав по чл.343в,ал.2 НК, обективирани във фактически действия по управление на МПС
от лице което е неправоспособно. Тяхното извършване и авторството им- в лицето
на обвиняемата, времето и мястото на тяхното осъществяване, се доказват пряко и категорично от писмените доказателства и еднопосочните показания на свидетелите Тодор
Петров и Неделчо Кирилов, както и от обясненията на обв.М.,
съдържащи самопризнанието й, поддържано и пред съда в с.з. кореспондиращи и с
писмените доказателствени средства, които в съвкупността си безпротиворечиво
установяват релевантните по делото факти, изложени в постановлението на РП.
Обективно
е вярно, тъй като е доказано – категорично по делото, че обв. М.М. е
неправоспособен водач и на нейно име не
е издавано свидетелство за правоуправление на МПС от надлежния орган – КАТ-
МВР, осъществяващ разрешителен режим за тази дейност, според официалното
удостоверяване в приложената справка на ОД –МВР-Хасково, ОД-МВР- Пловдив, възпроизвеждаща данните от
регистрите,водени в АИС. И двата документа са с идентично съдържание, досежно удостоверяването на липсата на издадено СУ МПС на
посоченото лице. Доказано е от обективна страна, по несъмнен начин, и че същата
е управлявала моторно превозно средство, без съответно свидетелство за
правоуправление, на посочените дати и място,
с което е консумирала изпълнителното
деяние на престъплението по чл.343в,ал.2 НК
и то не еднократно, т.е. за всяка от отделните престъпни прояви
/деяния/, в определен непродължителен
период от време, действайки в условия на продължавана престъпна дейност /продължавано
престъпление/, по смисъла на чл.26 НК, в периода 07.01-23.01.2014г.
Налице
е и другият елемент от фактическия състав -”в едногодишен срок от наказването й
по административен ред за същото деяние”. Този обективен факт е безспорно
установен по делото и се доказва от приетите
и неоспорени наказателни постановления:
НП № 325/19.03.12г, НП № 2610/22.10.12г
и двете на Началник група ПП към ОД
–МВР-Хасково; НП № 650/19.07.12г на Началника на РУП –Кърджали, както и НП №
1624/16.08.12г на Началника на РУП –Харманли, с които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на обв. М.
за същото деяние, съставляващо нарушение по чл. 150 ЗДвП и предвидено като
административнонаказателен състав на чл. 177,ал.1,т.2 ЗДвП. Всеки един от
цитираните санкционни актове е надлежният такъв, издаден е от компетентен
орган, на името на обвиняемата по делото
– М.М., касае административно нарушение, идентично с това, предмет на
настоящото обвинение, констатирано със съставени АУАН № 3/07.01.14г и АУАН №
23/23.01.14г, с квалификация по чл.150 ЗДвП, съотв.
наказуемо съгласно чл.177,ал.1,т.2 ЗДвП, за които и на същата е било наложено
административно наказание- ГЛОБА. Всяко от посочените четири НП е редовно връчено, при условията на чл.58,ал.2 ЗАНН, след като лицето е търсено и не е намерено на адреса, констатация
датирана на конкретна календарна дата и въз основа на доказателства за
отсъствието й, съотв. на 22.02.13г - за НП №№ 650/12г; 2610/12г и 325/12г и на
06.03.13г – за НП 1624/12г, последвано от
изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване, броен от същия календарен момент
/дата/, с настъпването на който факт и е влязло в сила, според правилата на
закона, от деня следващ последния ден от срока, както следва: на 02.03.2013г –досежно първите три НП №№ 650; 325 и 2610, а за НП №
1624/12г – на 14.03.13г. Идентично на направения правен извод от съда, относно
влизането в сила на тези НП, за което се извърши служебно пресмятане на
срока, е и материализираното от АНО удостоверяване за влизането им сила на същите
посочени дати /02.03.2013г и 14.03.13г/, във всяко от процесните
четири НП. Независимо от липсата на спор за фактите, следва да се отбележи,
съдът намира за спазена процедурата относно връчването на всяко от обсъжданите
НП, което е валидно и редовно извършено в допустимата хипотеза на чл.58,ал.2 ЗАНН, установяваща специално правило – фикция за връчване, в случай на
ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и неизвестност на новия. С
позоваването и изричното вписване в НП на докладна записка на РУП по известното местоживеене на нарушителя във връзка с търсенето на
адреса, в случая е достатъчна индиция обосноваваща
предпоставките на ФС на чл.58,ал.2 ЗАНН Следователно налице е правилно
приложение на фикцията за връчване. След като това е така, в конкретния случай,
броен от датата на влизане в сила на което и да е от четирите по горе цитирани НП, до процесните дати, очертаващи периода на извършване на
продължаваното престъпление, а именно
07.01. - 23.01.13г, , обективно
не е бил изтекъл едногодишния срок предвиден
в състава на материалната наказателна норма, според който следващо еднакво
такова деяние е инкриминирано като престъпление.Т.е. безспорно изпълнителното
деяние е осъществено със своите обективни признаци.
Доказана
са и фактическите признаци, определящи квалификацията на деянието, като
продължавано престъпление, по смисъла на чл.26 НК. Безспорно е установено по
делото, че са извършени две самостоятелни деяния, които са еднородни,
извършени в кратък период от време – в рамките на около петнадесет дни,
конкретно: на 07.01. до 23.01.2014г, при една и съща обстановка. Всяко от тях
поотделно осъществява съставът на едно и също
престъпление-чл.343в,ал.2,вр.ал. НК , реализирано при еднородност на
вината-пряк умисъл, при което всяко едно отделно, последващо деяние, се явява
от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото. Обективните и субективните белези на
престъпните деяния при последващата престъпна проява, се определят като
продължение на предходната, доколкото стоят в причинна връзка помежду си, с
оглед вътрешната им определеност и насоченост - управление на МПС от
неправоспособен водач, след като е бил наказан по административен ред за същото
деяние. Именно тази връзка ги характеризира като едно продължавано престъпление
и същите се преценяват в съвкупност, с оглед причинения общ престъпен резултат.
Поради това, доказана е правната квалификация и във връзка с чл.26 НК.
От
субективна страна, обвиняемата М.М. е действала виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Същата е съзнавала, че не притежава свидетелство за
управление, както и известен за нея е бил установеният -действащ разрешителен
режим за тази дейност. В съзнанието й е била формирана и представа, че вече за
същото такова деяние, при това не еднократно, вече са й били наложени
административни наказания – четири самостоятелни, обективирано
във връчването на четирите отделни НП, въпреки това е решил да управлява
превозно средство. От тук и еднозначният извод за наличието на пряк умисъл, при
който М. е съзнавала обществено опасния характер на деянието, знаейки
естеството на забраната да не се управлява автомобил от неправоспособни водачи,
предвиждала е неизбежността от настъпването на общественоопасните му последици,
като от волева страна се е съгласявал и
искал тяхното настъпване.
В
случая са налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК за
освобождаването на обвиняемата от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание. За извършеното от М.М., деяние инкриминирано като
престъпление по чл.343в,ал.2,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до 2 година. Същата,
към релевантния момент – периода на извършване на процесното
единнното продължавано престъпление, очертан във
времето от 07.01.14г до 23.01.14г, не е била
осъждана за престъпление от общ характер, както и не е била
освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от НК, като именно
към този период, според правната теория и съдебната практика, се преценява
дадеността на условията от ФС на чл.78аНК, обвързващи императивно неговото
приложение. Действително понастоящем, видно от приложената справка за съдимост,
спрямо обв. М. са налице постановени съдебни решения
– две по АНД № 489/14г на РС- Хасково и по АНД № 501/14г на РС -Харманли, с
които тя е била освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а НК, но с оглед датата на
влизането в сила на всеки от тези
съдебни актове, съотв. първият – на 18.06.14г, а
вторият – на 11.02.15г, респ. и проявлението на техните законните последици,
същите се явяват последващи
инкриминираните деяния, субсумиращи едно
продължавано престъпление, което е осъществено, вече се посочи в периода
07.01-23.01.14г и очевидно много по-рано във времето и преди сочените съдебни
актове. Ето защо, последните са ирелевантни и не влияят на правното обсъждане
за наличието на предпоставките по чл.78а НК, поради това и не съставлява пречка
за неговото приложение в настоящия случай, доколкото не субсумира
повторност,т.е. повторно прилагане, по смисъла на НК.
Същевременно, с оглед обективните
признаци на конкретното престъпно деяние,
не се установяват и др. пречки, от кръга на указаните в ал.5 на
чл.78аНК, каквито не са даденост в случая и същото не характеризира с такива.Отделно от това, в резултат на извършеното
престъпление не са причинените на трети лица имуществени вреди. Поради това
и при кумулативното наличие на
посочените предпоставки М.М. следва да
бъде призната за виновна в извършване на
престъпление по чл.343в, ал.2,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1 НК, за което и да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание-ГЛОБА.
При
определяне размера на наказанието, съдът съобрази обществената опасност на
личността на обвиняемата и на деянието, които в случая са относително завишени,
тъй като се касае за продължавано престъпление, наред с обремененост на личната
обществена опасност, към момента на осъществяване на престъпната деятелност.
Отчетоха се, като смекчаващи вината
обстоятелства, критичното отношение на дееца към извършеното, добросъвестното
процесуално поведение на М.М. и направените самопризнания от нея, още във
фазата на досъдебното производство, така и предпроцесуалните
й прояви пред контролните органи - не правила опит да се укрива или осуетява
проверката, както и от др. страна последващият факт за понастоящем вече
издържан изпита за придобиване на правоспособност. Последното обстоятелство,
безспорно съставлява такова със смекчаващ ефект, свързано с личността на
обвиняемата. На следващо място, съдебният състав, съобрази и имотното състояние на обв.
М. - недобро , с оглед факта че е
безработна и не реализира самостоятелни доходи. От друга страна, с оглед конкретно установените данни по
делото, взе се предвид с ефекта на
отегчаващо обстоятелство, завишаващо обществената опасност на деянието, фактът
на множеството извършени административни
нарушения по ЗДвП, за които е била
санкционирана, както и извършването на др. еднородни престъпления
/чл.343в,ал. НК/, за които и е наложено административно наказание по чл78аНк,
извършени по време близки до инкриминираното продължавано престъпление.
Всъщност, именно последните се явяват отегчаващите обстоятелства, като тези
административни нарушения поради това, че са извън релевантните за настоящата
правна квалификация на престъплението,
във всички случаи подлежат на съобразяване, като обуславящи по-висока
обществената опасност, вкл. и на личността
и отежняващи отговорността, още повече след
като всички те касаят едно и също по вида си нарушение – управление на МПС без
да е правоспособна /чл.150,вр.чл.177,ал.1,т. ЗДвП/ При съвкупно обсъждане на изброените
релевантни за отговорността обстоятелства,
съобразно тяхната относителна тежест и в количествено съотношение, съдът
прие превес на смекчаващите такива, поради което прецени, че наказание глоба, следва
да се индивидуализира около,но над
минимума -1000 лв, предвиден в чл.78а НК. Ето защо и в контекста
на изложените правни съображения относно индивидуализацията на наказанието,
съдът наложи на обвиняемата М.М. ГЛОБА в
размер 1300лв /хиляда и триста лева/, определяема по размер - близка до установения в закона минимален праг на
същата. Това наказание, макар в размера около минимума на санкцията, се прецени
за достатъчно за постигането на възпитателната и поправително-възпираща функция
на наказателната репресия/санкция/. Нарушителката е безработна, не реализира
доходи от трудово правоотношение или от свободна професия, нито от др. правни отношения със свое лично имущество, каквото не
притежава, поради което и това по размер наказание се явява справедливо и
съобразено с имотното й състояние, съответно е и на тежестта на извършеното
нарушение. Следователно проведената индивидуализация на същото е в съответствие
с разпоредбите на закона и конкретно приложимата материалноправна норма и тази
на чл.36 НК, уреждаща целите на наказанието. Така определеното наказание,
ще въздейства в достатъчна степен върху
личността и съзнанието на обвиняемия, мотивирайки положителни промени за
правомерно поведение в бъдеще, при спазване принципа за ефективността на
наказателната репресия, съответна на целите на наказанието.
М.В.М.
е неправоспособен водач, т.к. не притежава свидетелство за управление на МПС,
към момента, който факт е категорично
установен по делото. Поради това, съдът не наложи на обвиняемата, кумулативно
предвиденото наказание –„лишаване от право да управлява, съгласно чл.343г,във вр. вр.чл.73,ал.1,т.7 НК, установено за престъплението в извършването на което дееца
беше признат за виновен.В този смисъл са и обвързващите настоящия съдебен
състав, разяснения на ВС дадени в ППВС № 1/83г-т.6,б.”а”. В допълнение на
изложеното, следва да се посочи, престъпния състав на чл.343в,ал.2 НК субсумиращ настоящото обвинение против М., не фигурира в
лимитативното изброяване според текста на чл.343г на материалните наказателни
норми, за които се предвижда
задължително, кумулативно наказанието лишаване от права
Водим от изложеното,
съдът постанови решението си.
Районен
съдия: