Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

13.07.2020 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 11 юни

Тринадесети наказателен състав година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 825/2020 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 0012179 от 09.04.2020 г. на ***на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което е наложил на *** административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лв. за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.

Недоволна от издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателката, която го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, се явява лично и не депозира допълнителни писмени и гласни доказателства в подкрепа на изложеното в жалбата си.

В депозираната до съда жалба, жалбоподателката моли да се отмени издаденото наказателно постановление, като е навела доводи в тази насока.

За ответната страна по жалбата Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, редовно и своевременно призована, се представлява от юрк. ***и юрк.***

В съдебно заседание излагат становище, с което молят съда да остави жалбата без последствие и да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,като е ДОПУСТИМА .

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 0012179 от 06.11.2019 г., съставен от актосъставителя ***на длъжност  ***в сектор „Контрол и правоприлагане“ – В. Търново.

В хода на съдебния процес по безспорен начин от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител се установи, че жалбоподателката е извършила нарушението описано в АУАН, а именно:

На 06.11.2019 г. около 11:35 часа на път I-3 Бяла-Ботевград, км. 97+814, водачът ***, управлява лек автомобил «***», с рег. № ***, собственост на ***, с ЕГН: **********, като не е заплатила винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетели – ***и ***, които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.

От същите се установява начина на констатиране на описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка, обстоятелствата във връзка със същата, както и процедурата по съставянето на акта.

Жалбоподателката в о.с.з. на практика признава, че за процесния автомобил не е закупила винетка, а тъй като е закупувала много винетки за различни автомобил най-вероятно е станало объркване, коя винетка за кой автомобил е. Факт обаче е, че на процесната дата на процесния участък от пътя за който се иска закупуване на винетка, жалбоподателката е управлявала МПС, като в системата на АНО този автомобил се води без закупен винетен стикер, който безспорно е така.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателката и да ограничава правото й по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателката. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателката виновно е нарушила чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

Съдът счита, че вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е „обвинена“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

По същество няма спор, че пътният участък, по който се е движел лекия автомобил, управляван от жалбоподателката, попада сред тези, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, в който смисъл са показанията на двамата разпитани свидетели.

Няма спор и че към датата на проверката за автомобила не е имало заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, което се доказва отново с показанията на двамата свидетели.

Съдът счита, че по делото се събраха достатъчно доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че жалбоподателката не е разполагала  с валидна винетка за управлявания от нея автомобил.

В хода на проверката жалбоподателката е представила на актосъставителя разписка, от която последният е установил, че в разписка не е посочен регистрационния номер на автомобила, който жалбоподателката е управлявала към момента на проверката.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 от ЗП, винетна такса се заплаща от собственика или ползвателя на ППС след деклариране на регистрационния му номер, категорията на ППС и периода на валидност и важи само за ППС, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му.

 Правилното деклариране на данните посочени в цитираната разпоредба неминуемо означава и пълно съвпадение между използваните в процеса на въвеждане буквен код и четирицифрена комбинация представляващи регистрационния номер на ППС.

На жалбоподателката е вменено нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019.), съгласно която - водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП) в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

Съгласно действалата разпоредба на чл. 10, ал.1, т. 1 от ЗП (изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.)  - за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние.

Както стана ясно – към дата на проверката такъв валиден стикер не се доказва да е бил закупен (хартиен или електронна винетка), поради което правилно поведението на жалбоподателката е било санкционирано под нормата на чл. 179, ал.3, т ЗДвП (в приложимата редакция), съгласно която - водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба.

С оглед всичко горепосочено съдът намира, че в случая при доказано административно нарушение, правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателката, като законосъобразно е наложено и предвиденото за това нарушение наказание.

Видно от санкционната норма – размерът на наказанието е фиксиран в закона, поради което и не може допълнително да бъде намаляван от съда.

В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.

В тази връзка съдът напълно споделя и подробните съображения на АНО изложени в НП, поради което и намира за безпредметно да ги преповтаря.

С оглед всичко казано по-горе, съдът намира, че отговорността на жалбоподателя е правилно и законосъобразно ангажирана, като в хода на процеса не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което издаденото постановление следва да се потвърди изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 0012179/09.04.2020г., издадено от ***отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция пътна инфраструктура – гр. София, с което за нарушение по чл. 139, ал.6 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.3 от ЗДвП на ***, с ЕГН: ********** *** е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: