МОТИВИ към Присъда №134/09.07.2018г., постановена по НОХД №1555/2018г. по
описа на Плевенски районен съд:
Плевенска районна прокуратура е повдигнала
обвинение против Н.Г. *** за това, че:
1.) На 19.01.2018г. в гр. Плевен, извършил блудствени действия с цел да възбуди
и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст – Г.Х.В. ***, изразяващи се в бъркане с ръка в ануса и
търкане и допиране на половия член в дрехите й, като употребил за това сила и
заплашване - престъпление по чл.150 ал.І от НК и 2.) На 19.01.2018 г. в
гр.Плевен се заканил с убийство на Г.Х.В. ***, като това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.ІІІ вр. с
ал.І от НК.
Разпитан в досъдебната фаза на наказателното
производство подсъдимият се е признал за виновен само за престъплението по чл.150 ал.1 от НК.
До откриване на съдебното следствие не е
предявен, респ. не е приет за съвместно разглеждане граждански иск.
Представителят
на РП - Плевен подържа изцяло така повдигнатите спрямо подсъдимия обвинения за
извършено престъпления по чл.150 ал.1 от НК и по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК. Счита,
че същите са установени по несъмнен начин въз основа на всички събрани в хода
на съдебното следствие доказателства. Пледира за постановяване на осъдителна
присъда, като предлага на съда да определи и наложи на подсъдимия наказание
лишаване от свобода в размер около средния, предвиден от законодателя за
престъплението по чл. 150, ал. І от НК, а за престъплението по чл. 144, ал. ІІІ
вр. с ал. І от НК – наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, и на
основание чл. 58а, ал. І от НК да намали с 1/3 всяко от така определените
наказания и постанови да бъдат изтърпени при първоначален строг режим. Взема
становище, че на осн. чл. 23, ал. І от НК на подсъдимия Г. следва да бъде
наложено едно общо най-наказание от така индивидуализираните.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия - адв.
**от ПлАК взева становище, че подзащитният и е признал изцяло отразените в
обвинителния акт обстоятелства и неговото признание се подкрепя напълно от
събраните в хода на проведеното досъдебно производство доказателства. Моли съда
за извършеното от подсъдимия Г. престъпление по чл. 150, ал. І от НК да му
определи наказания под средния размер, предвиден в санкционната разпоредба,
като съобрази, че същият е млад човек, съзнава негативните последици от
престъпното деяние, признал е извършеното и независимо, че е осъждан
многократно, то 28 на брой от тях за престъпления по чл. 343в, ал. ІІ от НК,
което не е тежко по смисъла на закона. Относно наказанието, което следва да
бъде наложено на подзащитния и за престъплението по чл. 144, ал. ІІІ вр. с ал.
І от НК се присъединява към становището на прокурора. Моли съда, след като
съобрази, че производството е проведено по диференцираната процедура – глава
ХХVІІ-ма от
НПК и на осн. чл. 58а, ал. І от НК да намали с 1/3 всяко от определените
наказания и на основание чл. 23, ал. І от НК да определи едно общо измежду тях.
Подсъдимият Н.Г.Г. реализира правата си, произтичащи от
разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК. Същият се
призна за виновен в извършване на престъпленията, за които са му е повдигнати
обвинения, като призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Както при предоставеното му право на лична защита, така и при осигуреното му
от съда право на последна дума заявява, че съжалява за извършеното.
СЪДЪТ, като прецени събраните
по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
становището на страните, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Н.Г.Г. е роден на *** г. в гр.
Никопол, живее в гр. Плевен, понастоящем в Затвора – Плевен, *, български
гражданин, без образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.*** с определение, постановено по НОХД №
2050/2015 г. влязло в законна сила на 09.11.2015 г. е одобрил споразумение по
силата на което на подсъдимия Г. е наложено наказание 1 година лишаване от
свобода при първоначален строг режим на изтърпяване за извършено престъпление
по чл. 196, ал. І, т.1 вр. с чл. 194, ал. І вр. с чл. 20, ал. ІІ във вр. с чл.
29, ал. І, б. „а“ и б. “б“ от НК.
Подсъдимият Н.Г. ***. На
19.01.2018 г., около 14.00 ч., след като бил употребил значително количество
алкохол се разхождал ** в същия град. По
това време по улицата срещу него преминавала свидетелката Г.В. (жител ***) –
родена на *** година. Под влияние на консумирания алкохол подсъдимият решил да
удовлетвори половото си желание по отношение на свидетелката В.. Подсъдимият Г.
настигнал свидетелката В., извадил половия си член и започнал да онанира на
улицата. С дясната ръка хванал свидетелката В. и бръкнал в ануса й (същата била
облечена с пола, която подсъдимия Г. вдигнал). Свидетелката В. се развикала за
помощ. Подсъдимият Г. отъркал половия си член (който бил възбуден) в тялото на
свидетелката В. и същевременно продължил да опипва ануса й. В. успяла да блъсне
подсъдимия Г. и побягнала по улицата. Подсъдимият Г. я подгонил, но поради
употребеното значително количество алкохол не можел да тича бързо. Подсъдимият Г.
й извикал, че ако се обади в полицията ще я убие. Свидетелката В. чула добре
отправената й заплаха от подсъдимия Г. и я възприела напълно сериозно.
Свидетелката В. успяла да спре за помощ случайно минаващ автомобил, в който се
возели свидетелят **и свидетелката **, които я закарали до Второ РУ на МВР –
Плевен, където В. уведомила за инцидента.
Така депозирания сигнал станал
повод за образуване на настоящото наказателно производство. Служители на 02 РУ
– Плевен предприели незабавни оперативно - издирвателни мероприятия, в хода на
които бил установен и задържан подсъдимият Г..
В хода на разследването е
извършено разпознаване от страна на свидетелката В., която категорично посочила
подсъдимия Г. като извършител на деянието.
Свидетелката В. приела напълно
сериозно отправената й заплаха за убийство от подсъдимия Г.. Същата след
инцидента променила начина си на живот като преустановила излизането сама на
улицата и изпитала изключително силна уплаха.
В хода на разследването била
назначена съдебно-психиатрична експертиза от заключението на която е видно, че подсъдимият
Г. е могъл да разбира свойствата и значението на деянието и да ръководи
постъпките си.
В хода на разследването била
назначена и съдебно-психиатрична експертиза от заключението на която е видно,
че свидетелката В. е с посттравматично стресово разстройство вследствие на
инцидента с подсъдимия Г.. Същата е приела насериозно отправената й закана за
убийство, което е довело до остра стресова реакция и психично разстройство със
значителна тежест. Същата е в състояние правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се
подкрепя от направените от подсъдимия самопризнания, които изцяло кореспондират
със събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал,
приобщен към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК,
а именно: Протокол за разпит на свидетеля Г.Х.В., Протокол за разпит на
свидетеля ***, Протокол за разпит на свидетеля ***, Протокол за разпит на
свидетеля ***, Протокол за разпит на свидетеля ***, Протокол за разпит на
свидетеля ***, Протокол за разпознаване на лица и предмети от 19.01.2018г.,
ведно с придружаващия го фотоалбум, Заключение по назначената и изготвена
съдебно-психиатрична експертиза на Г.Х.В., Заключение по назначената и
изготвена съдебно-психиатрична експертиза на Н.Г.Г., Характеристична справка на
подсъдимия Н.Г.Г., Справка за съдимост рег. №250/19.01.2018г., издадена от БС
при Плевенски районен съд.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Настоящият съдебен състав счита,
че фактите, твърдяни от обвинението, са доказани по безспорен и категоричен
начин. Приетите от обвинението фактически положения се потвърждават от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които изцяло
кореспондират с направените от подсъдимите самопризнания.
По несъмнен и категоричен начин от събраните в
хода на разследването и проверени на съдебно следствие доказателства се
установява, че подсъдимият Н.Г. с ЕГН ********** ***, извършил блудствени
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Г.Х.В. ***, изразяващи се в
бъркане с ръка в ануса и търкане и допиране на половия член в дрехите й, като
употребил за това сила и заплашване - престъпление по чл.150 ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият Г.
е действал при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК.
Съзнавал е обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено-опасните последици и е искал тяхното настъпване.
При тази установеност на фактите,
съдът приема, че подсъдимият Н.Г.Г. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна елементите на престъпния състав по чл. 150, ал. І от НК.
С оглед установената фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият Н.Г.Г. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна и престъпния състав на чл. 144, ал. ІІІ
вр. с ал. І от НК. От обективна страна: на 19.01.2018 г. в гр.Плевен се заканил
с убийство на Г.Х.В. ***, като това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му. От субективна страна подсъдимият е действал при форма на
вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК, тъй като е съзнавал обществената
опасност на деянието, предвиждал е настъпването на обществено-опасните
последици и пряко е целял тяхното настъпване.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЯТА:
При определяне на наказанията на
подсъдимия Н.Г.Г. съдът съобрази обстоятелството, че настоящото съдебно
производство е проведено по реда на глава ХХVІІ-ма от НПК.
Относно престъплението по чл.
150, ал. І от НК.
Съдът констатира наличието на отегчаващи
вината на дееца обстоятелства и липсата на смекчаващи такива. Обществената
опасност на деянието е изключително висока. Тя се предопределя, както от предвиденото
в санкционната разпоредба на чл. 150, ал. І от НК наказание в размер от две до
осем години лишаване от свобода, така и от значимостта на засегнатите обществени отношения, а именно тези, които осигуряват свободата на
избор на сексуален партньор, половия морал и половата неприкосновеност на личността. Особен акцент следва да се постави и на мястото и времето,
където подсъдимият е
осъществил престъпната деятелност – на улица в населено място, в светлата част
на денонощието и проявената дързост при осъществяване на изпълнителното деяние. Като изключително висока, настоящият съдебен
състав намери и степента на обществена опасност на дееца. Личната обществена опасност на
дееца, съдът прецени с оглед съдимостта на подсъдимия, данните от извършеното
психиатрично изследване и приложената характеристична справка. Приложената
справка за съдимост на подсъдимия Г., сочи, че е осъждан 48 пъти за различни по
вид престъпления, а именно: по чл. 326 от НК, по чл. 196 от НК, по чл. 198 от НК, по чл. 325 от НК, чл. 343в, ал. ІІ от НК. Тези данни обуславят извода, че
подсъдимият Г. е личност с трайни установени престъпни навици. Настоящият
съдебен състав не споделя доводите на защитника, според които обстоятелството,
че е 28 пъти е осъждан за престъпление по чл. 343в, ал. ІІ от НК, което не е
тежко по смисъла на закона следва да се приеме за смекчаващо вината
обстоятелство. Според съда това обстоятелство е индиция за това, че подсъдимият
е личност, ригидна в корекционно отношение, доколкото многократно налаганите му
от съда наказания (различни по вид и продължителност) за едно и също по вид
престъпление не са способствали за поправянето му. Аргумент за завишената
степен на обществена опасност на дееца е и характеристичната справка, в която
са посочени и множеството-44 бр. регистрирани заявителски материали против Г..
Към момента на извършване на деянието, подсъдимият е бил на възраст около 36
години, характеризираща се със завършено личностово развитие. От изготвената по
делото съдебно-психиатрична експертиза е видно, че подсъдимият е личност,
показваща безразличие към социалните изисквания и норми, непроявяваща
чувствителност към преживяванията на околните, с нисък праг на дразнимост и
агресивни нападателни действия, неизпитваща разкаяние и неспособна да изживява
вина и извлича поуки от минал опит. Не на последно място отегчаващи вината
обстоятелства са и преживените от В. тежък стрес, болезнени чувства и негативна
промяна в качеството на живот, в резултат на престъпното деяние, които също
аргументират високата степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Доколкото заявеното от подсъдимия съжаление към извършеното е неискрено и цели
единствено снизхождение, съдът не приема същото като обстоятелство, смекчаващо
вината.
Поради изложеното
съдът определи и наложи на подсъдимия Н.Г.Г. наказание на основание чл.150 ал.І
вр.58а ал.І вр. чл.54 от НК - 8 (осем) години „Лишаване от свобода”, като след
редуцирането му с 1/3 на основание чл.58а ал.І от НК го осъди на наказание 5 (пет) години и 4
(четири) месеца „Лишаване от свобода”
при строг режим.
Относно престъплението по чл. 144,
ал. ІІІ вр. с ал. І от НК.
При определяне вида
и размера на наказанието на подсъдимия Г. за престъплението по чл. 144, ал. ІІІ
вр. с ал. І от НК, съдът съобрази предвиденото в санкционната разпоредба
наказание до 6 (шест) години. Като отегчаващи вината обстоятелства и относими
за това по вид престъпление, съдът възприе – високата степен на обществена
опасност на деянието, произтичащо от предвиденото в санкционната разпоредба
наказание. Съдът съобрази и високата степен на обществена опасност на дееца,
подробно обсъдена по-горе, като коментираните съждения са напълно относими и по
отношение престъплението по чл. 144, ал. ІІІ вр. с ал. І от НК. Като смекчаващо обстоятелство в известна
степен съдът прие начинът на реализиране на престъпното деяние, а именно само
чрез словесни реплики без да бъдат придружени с плашещи жестове, размахване на
някакъв вид оръжие и пр. е.Поради изложеното, съдът определи и наложи на
подсъдимия Н.Г.Г. на основание чл.144 ал.ІІІ вр. ал.І вр.58а ал.І вр. чл.54 от НК наказание 4 (четири) години „Лишаване от свобода”, като след редуцирането му
с 1/3 на основание чл.58а ал.1 от НК го осъди на наказание 2 (две) години и 8
(осем) месеца „Лишаване от свобода” при
строг режим.
На основание чл.
23, ал. І от НК съдът определи на подсъдимия Н.Г.Г. едно общо най-тежко
наказание измежду наложените му с настоящата присъда, а
именно 5 (пет) години и 4 (четири)
месеца „Лишаване от свобода” при строг
режим.
Съдът намери, че така
определеното и наложено наказание ще способства за постигане на установените в
чл. 36 от НК цели на наказанието.
На основание чл.
59, ал. І от НК съдът приспадна времето през което подсъдимият Н.Г.Г. е бил с
МН „Задържане под стража” по ДП № Д-143/2018 година по описа на РП – Плевен,
считано от 19.01.2018 година.
ПО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО
РАЗНОСКИ:
При този изход на
делото и на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК, съдът осъди подсъдимия Н.Г.Г., със
снета по-горе самоличност да заплати направените деловодни разноски в размер на
328,85 лева, които да се приведат по
сметка на ОД на МВР – Плевен.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: