Разпореждане по дело №322/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

С определение № 1082/20.07.2011 г., постановено по гр. д. № 804/2011 г., АС- Пловдив е отменил определение № 462/07.06.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 181/11 г. по описа на Окръжен съд- Кърджали и е върнал делото за произнасяне по същество като е приел, че е налице произнасяне на СИ относно дължимостта на процесните разноски по изпълнение с атакувания акт от 19.04.11 г., наречен от СИ „резолюция", поради което била открита възможността по реда на чл. 435 ал. 2 ГПК за длъжника да обжалва това действие и по надлежно предявената жалба съдът дължи произнасяне по същество.

Постъпила е жалба от „У.- с.” ЕООД гр. К. против действия на ДСИ при КРС по изп. д. № 205/2011 г. по описа на същия, обективирани в т. 2 от акт, именован „Резолюция за разпределяне на постъпили суми" от 19.04.2011 г., постановен във връзка с разноски по изпълнението. Твърди, че с т. 2 от „Резолюция за разпределяне на постъпили суми" и във връзка с подадена от „У.- С." ЕООД молба вх. № 645/18.04.2011 г., дружеството било уведомено, че съгласно чл. 79 ал. 1 т. 1 от ГПК дължи заплащането на 30 лв. д. т., 800 лв. адвокатско възнаграждение и 85 лв. д. т. по чл. 53 ал. 1 от Тарифата, или общо 901.89 лв. Счита обжалваното действие на ДСИ за незаконосъобразно. Поддържа, че неправилно постановлението на ДСИ за разноските по изпълнението било обективирано в акт, наречен „резолюция за разпределяне на постъпили суми", тъй като в конкретния случай не ставало въпрос за събрана по изпълнителното дело сума, която да подлежи на разпределение по смисъла на чл. 460 от ГПК, а било налице плащане на сумата по изпълнителния лист от длъжника в полза на взискателката преди от „У.- С." ЕООД да е получена ПДИ. Длъжникът представил доказателства, че получил ПДИ на 04.04.2011 г., а плащането в полза на взискателя било извършено на 31.03.2011 г. ДСИ неправилно приложил нормата на чл. 79 ал. 1 т. 1 от ГПК, която касаела хипотези по чл. 433 от ГПК, а в случая не било прекратено изпълнителното производство. Досежно разноските била приложима по аналогия разпоредбата на чл. 78 от ГПК. „У.- С." ЕООД не дължало разноските, направени от взискателката по изпълнителното производство, както и платеното възнаграждение за адвокат, тъй като с поведението си не е дало повод за образуване на изпълнителното дело. Моли да се отмени действието на ДСИ по изп. д. № 205/2011 г. по описа на същия, обективирано в т. 2 от акт, именован „Резолюция за разпределяне на постъпили суми" от 19.04.2011 г.

Ответницата по жалбата, представлявана от процесуалния й представител, в представено писмено възражение на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК, изразява становище за недопустимост и алтернативно- за неоснователност на жалбата.

Държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 3 ГПК, в които излага съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Видно от приложеното копие на изпълнително дело № 205/2011 г. по описа на ДСИ при РС- Кърджали, същото е образувано на 30.03.2011 г. по молба с вх. № 560 от 29.03.2011 г. и приложен изпълнителен лист, издаден на 28.03.2011 г. от Кърджалийския районен съд по гр. д. № 1186/2010 г. за сумата в размер на 5545.76 лв., представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.07.2010 г. до окончателното й изплащане, с взикател Т. А. Я. и длъжник „У.- с.” ЕООД гр. К. На 30.03.2011 г. била изготвена ПДИ, която била връчена на длъжника на 04.04.2011 г. В ПДИ било посочено, че задължението към кредитора възлиза на 5545.76 лв. главница, 424.86 лв. лихви, 20 лв. разноски, 566.65 лв. такса по чл. 53 от ТДТ по ГПК в полза на РС- Кърджали, както и други суми, дължими към този момент в общ размер 800 лв.

На 18.04.2011 г. по изпълнителното дело постъпила молба от длъжника, с която поискал прекратяване на производството поради плащане на сумата по изпълнителния лист преди получаване на ПДИ, както и да се приеме, че длъжникът не дължи таксата по чл. 53 от ТДТ по ГПК и възнаграждението за адвокат. Към молбата длъжникът е приложил две разписки от 31.03.2011 г. за платени суми- 3000 лв. и 2973.73 лв. с получател- взискателката Т. Я.. По повод постъпилата молба, на 19.04.2011 г. ДСИ се произнесъл с акт, именован „Резолюция за разпределяне на постъпили суми”, с който уведомил длъжника какви такси и разноски дължи и на какво основание.

С оглед мотивите на ПАС в отменителното определение, съдът приема, че е налице произнасяне на СИ относно дължимостта на процесните разноски по изпълнение с атакувания акт от 19.04.11 г., наречен от СИ „резолюция", с което е открита възможността по реда на чл. 435 ал. 2 ГПК за длъжника да обжалва това действие и по предявената жалба съдът дължи произнасяне по същество.

Съдът приема, че в т. 2 на „Резолюция за разпределяне на постъпили суми" от 19.04.11 г. и отнасящи се до разноските по изпълнението, ДСИ правилно е приел, че длъжникът дължи съгласно чл. 79 ал. 1 т. 1 от ГПК заплащането на 20 лв. д. т. за образуване на изпълнителното дело по чл. 30 от ТДТССГПК и 800 лв. адвокатско възнаграждение. И това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 426 от ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, респ. изпълнението се счита започнало с подаването на молбата до СИ- в случая на 29.03.2011 г., а съгласно чл. 30 от ТДТССГПК за образуване на изпълнително дело се събира такса 20 лв. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. А съгласно ал. 2 на сочената разпоредба, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.

В случая, изпълнителното дело е образувано на 29.03.2011 г. и таксата за образуване на делото от 20 лв. е дължима. И тъй като тази такса не е внесена от взискателя, се събира от длъжника. По делото е приложен и договор за правна защита и съдействие, сключен на 29.03.2011 г., ведно с пълномощно, на която дата е била подадена и молбата при ДСИ за образуване на изпълнителното дело. С договора било договорено възнаграждение между взискателя и адвоката- пълномощник в размер на 800 лв., поради което и тази сума е дължима от длъжника. В поканата за доброволно изпълнение, изготвена на 30.03.2011 г. и получена от длъжника на 04.04.2011 г. са посочени дължимите от него суми в общ размер 6875.62 лв. Няма спор, че видно от приложените пощенски записи от 31.03.2011 г., длъжникът е привел на взискателя сумата общо 5973.73 лв., но това плащане е било извършено след започване на изпълнителното производство и след заплащане на адвокатското възнаграждение от взискателя, а и сумата е с 901.89 лв. по- малко от дължимата сума от длъжника по изпълнителното дело съгласно изпратената му Покана за доброволно изпълнение, поради което и делото не е могло да бъде прекратено. Впрочем, в случая таксите по изпълнението не са били внесени от взискателя и се дължат и събират от длъжника. Освен това производството по делото не е прекратено съгласно чл. 433 от ГПК в хипотезата на ал. 1 т. 1- при плащане на сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното производство, поради което и останалите суми като такси и разноски са дължими от длъжника. Поради изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „У.- с” ЕООД гр. К. против действие на ДСИ при КРС по изп. д. № 205/2011 г. по описа на същия, обективирано в т. 2 от акт, именован „Резолюция за разпределяне на постъпили суми" от 19.04.2011 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/