Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 289 от 01.11.2019 год., гр.
Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Йордан Георгиев,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 242 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” срещу Решение №
207/04.06.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 172/2019 г.
по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено Наказателно постановление
№10-0000840/14.01.2019 г., издадено от директора на дирекцията. Релевирано е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и
потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от процесуалния
представител по пълномощие на дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
Дружеството ответник по касационната
жалба – „****” ЕООД, с ЕИК *********, е получило препис от същата и е подало
отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.
Прокурорът дава заключение за основателност на касационната
жалба.
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен
срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 10-0000840/14.01.2019 г., издадено от директора на
дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на „****” ЕООД, в качеството на работодател, на основание чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева за
нарушение по чл. 11, ал. 5 във вр. с чл. 12, ал. 2 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение
и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд (Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г.).
Районният
съд е установил от фактическата страна на спора, че при извършена проверка на „****” ЕООД по спазване на трудовото законодателство по работни места
на 11.09.2018 г. и по документи на 04.10.2018 г. е установено, че дружеството,
в качеството на работодател, до 25.09.2018 г. не е документирало в книга за
инструктаж провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве на С. А.
И.-Ф.,
с ЕГН **********, която на 05.06.2018 г. е сключила трудов договор с
дружеството за длъжността „шивач, мъжко/дамско облекло”. На 05.06.2018 г. е издадена Служебна бележка № 010,
подписана от провелия първоначалния инструктаж на С. И.-Ф.
– К. Х.
(управител на дружеството), и от С.
И.-Ф.,
в която е посочено, че на 05.06.2018 г. на същата е проведен начален инструктаж
по безопасност и здраве при работа. На дружеството е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 10-0000840/15.10.2018 г.
Нарушението е квалифицирано по чл. 11, ал. 5 във вр. с чл. 12, ал. 2 от Наредба
№
РД-07-2/16.12.2009 г. На 14.01.2019 е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. В хода на съдебното
следствие са разпитани като свидетели Л. Г. М. (актосъставител), Д. Х. В. (свидетел по акта) и С. А.
И.-Ф.. Свидетелите М. и В. поддържат описаното в обстоятелствената част акта.
Свидетелката И.-Ф. заявява, че при
сключването на трудовия договор й е проведен инструктаж, подписала е много
документи и няма спомен дали се е подписвала в книга за инструктаж. За да отмени
обжалваното НП, районният съд е приел, че неправилно е определен субектът на
административното нарушение.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния
закон– правилно.
Съгласно нормата на чл.
281, ал. 5 от КТ
работодателят е длъжен да организира провеждането на периодично обучение или
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с
наредба на министъра на труда и социалната политика. На основание чл.
281, ал. 5 от КТ
е издадена Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. Съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 от тази
наредба работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/или
инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на
професията/извършваната дейност и на работното място, като отчита възможните
опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място (ал.
1), като писмено определя: видовете обучения и инструктажи; лицата, които ще
бъдат обучавани и/или инструктирани; програма за провеждане на обучението и/или
инструктажа; и лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа (ал. 2).
Според чл.
11, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. работодателят
осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на
всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното
време. С разпоредбата на чл.
11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. е вменено задължение
инструктажите, проведени по реда на наредбата, да се документират в Книги за
инструктажи съгласно приложение № 1. Съгласно чл.
12, ал. 1 и 2 от посочената наредба начален инструктаж се провежда на
лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1-5
(ал. 1), като инструктажът се провежда в деня на постъпване на работа по
утвърдена от работодателя програма (ал. 2).
Изложената
в наказателното постановление фактическа обстановка и съответстващата на
същата посочена за нарушена
правна норма не
могат да бъдат отнесени към санкционната норма на чл. 413, ал. 2 от КТ. В
случая вмененото нарушение не е неинструктиране/неосигуряване провеждането на
инструктаж на С. И.-Ф. за безопасно и здравословно изпълнение на работата, а
недокументиране провеждането на начален инструктаж на същата по безопасност и
здраве в книга за начален инструктаж към датата на постъпването й на работа.
Документирането на проведения инструктаж обаче е вменено в задължение не на
работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило и
неизпълнението на задължението за документиране представлява нарушение на
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда по
смисъла на чл. 413, ал. 1 от КТ, а не неизпълнение от работодателя на
задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд по
смисъла на чл. 413, ал. 2 от КТ. С оглед така вмененото нарушение на санкционираното дружество фактът дали е проведен инструктаж е
ирелевантен, независимо, че недокументирането на проведен такъв е индиция за
непровеждането му (документирането на инструктажа е фактическо действие, което
логически следва извършването на инструктажа). Доколкото нормативното изискване
лицето, на което е възложено извършването на инструктаж, да документира
проведения такъв, е различно от нормативното изискване работодателят да изпълни
задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
недокументирането на проведен инструктаж не представлява административно
нарушение по чл. 413, ал. 2
от КТ. Изложените съображения обуславят
извод за правилност на въззивното решение, макар и с коригиращи мотиви, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 207/04.06.2019
г., постановено по административнонаказателно дело № 172/2019 г. по описа на
Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.