Решение по дело №242/2019 на Административен съд - Кюстендил

                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                       № 289 от 01.11.2019 год., гр. Кюстендил

 

 В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                                                                                             АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 242 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” срещу Решение № 207/04.06.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 172/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено Наказателно постановление №10-0000840/14.01.2019 г., издадено от директора на дирекцията. Релевирано е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от процесуалния представител по пълномощие на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.

Дружеството ответник по касационната жалба – „****” ЕООД, с ЕИК *********, е получило препис от същата и е подало отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

            Предмет на въззивно обжалване е НП № 10-0000840/14.01.2019 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на „****” ЕООД, в качеството на работодател, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева за нарушение по чл. 11, ал. 5 във вр. с чл. 12, ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г.).

Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че при извършена проверка на „****” ЕООД по спазване на трудовото законодателство по работни места на 11.09.2018 г. и по документи на 04.10.2018 г. е установено, че дружеството, в качеството на работодател, до 25.09.2018 г. не е документирало в книга за инструктаж провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве на С. А. И.-Ф., с ЕГН **********, която на 05.06.2018 г. е сключила трудов договор с дружеството за длъжността „шивач, мъжко/дамско облекло”. На 05.06.2018 г. е издадена Служебна бележка № 010, подписана от провелия първоначалния инструктаж на С. И.-Ф. – К. Х. (управител на дружеството), и от С. И.-Ф., в която е посочено, че на 05.06.2018 г. на същата е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. На дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 10-0000840/15.10.2018 г. Нарушението е квалифицирано по чл. 11, ал. 5 във вр. с чл. 12, ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. На 14.01.2019 е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. В хода на съдебното следствие са разпитани като свидетели Л. Г. М. (актосъставител), Д. Х. В. (свидетел по акта) и С. А. И.-Ф.. Свидетелите М. и В. поддържат описаното в обстоятелствената част акта. Свидетелката И.-Ф. заявява, че при сключването на трудовия договор й е проведен инструктаж, подписала е много документи и няма спомен дали се е подписвала в книга за инструктаж. За да отмени обжалваното НП, районният съд е приел, че неправилно е определен субектът на административното нарушение.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон– правилно.

Съгласно нормата на чл. 281, ал. 5 от КТ работодателят е длъжен да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика. На основание чл. 281, ал. 5 от КТ е издадена Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. Съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 от тази наредба работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място (ал. 1), като писмено определя: видовете обучения и инструктажи; лицата, които ще бъдат обучавани и/или инструктирани; програма за провеждане на обучението и/или инструктажа; и лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа (ал. 2). Според чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време. С разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. е вменено задължение инструктажите, проведени по реда на наредбата, да се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1. Съгласно чл. 12, ал. 1 и 2 от посочената наредба начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1-5 (ал. 1), като инструктажът се провежда в деня на постъпване на работа по утвърдена от работодателя програма (ал. 2).

Изложената в наказателното постановление фактическа обстановка и съответстващата на същата посочена за нарушена правна норма не могат да бъдат отнесени към санкционната норма на чл. 413, ал. 2 от КТ. В случая вмененото нарушение не е неинструктиране/неосигуряване провеждането на инструктаж на С. И.-Ф. за безопасно и здравословно изпълнение на работата, а недокументиране провеждането на начален инструктаж на същата по безопасност и здраве в книга за начален инструктаж към датата на постъпването й на работа. Документирането на проведения инструктаж обаче е вменено в задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило и неизпълнението на задължението за документиране представлява нарушение на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда по смисъла на чл. 413, ал. 1 от КТ, а не неизпълнение от работодателя на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд по смисъла на чл. 413, ал. 2 от КТ. С оглед така вмененото нарушение на санкционираното дружество фактът дали е проведен инструктаж е ирелевантен, независимо, че недокументирането на проведен такъв е индиция за непровеждането му (документирането на инструктажа е фактическо действие, което логически следва извършването на инструктажа). Доколкото нормативното изискване лицето, на което е възложено извършването на инструктаж, да документира проведения такъв, е различно от нормативното изискване работодателят да изпълни задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, недокументирането на проведен инструктаж не представлява административно нарушение по чл. 413, ал. 2 от КТ. Изложените съображения обуславят извод за правилност на въззивното решение, макар и с коригиращи мотиви, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 207/04.06.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 172/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.

           

 

           

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                   2.