Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/……..11.2019
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАЯ НЕДКОВА
ФИЛИП
РАДИНОВ –МЛ.С.
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 1324 по описа на ВОС
за 2019год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба
вх. № 37371/27.05.2019г. на Община Варна, бул. „Осми приморски полк",
№ 43, представлявана от Кмета
на Общината Иван Портних, чрез Л.Г. -юристконсулт срещу Решение №
1817/30.04.2019г. по гр.д. № 8212/2018г. на ВРС,18св.,с което съдът е ОСЪДИЛ
ВЪЗЗИВНИКА да заплати М.И.И., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 12000 лв./дванадесет хиляди
лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болка и страдания, в резултат на фрактура на дясната
ръка, причинена при падане на неравна и
неподдържана тротоарна настилка по бул."Съборни", поради проявено бездействие
на ответника по поддържане на общинските пътища, в частност тротоара, ведно със
законната лихва, върху сумата от датата на увреждането - 02.12.2016г., до
окончателното й изплащане,
на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и
необосновано, моли за изменението
му и постановяване на друго, с
което иска да бъде отхвърлен, а в
условията на евентуалност да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.
Излагат се съображения, че по
делото ищеца не е доказал претърпените
от него вреди да са в резултат на виновно неизпълнение на изпълнителя на работа по процесния
тротоар. Твърди се небрежност от страна на ищеца, както и, че описаната от него
неравност „разлепени плочки“ не е препятствие, което да не може да се избегне,
както това е направил разпитания по делото свидетел.Акцентира се, че при
кредитиране на показанията на свидетелите на ищеца следва да се има предвид , че един от тях е нейн син. Дори и да се приеме , че е налице
съставът на чл.49 от ЗЗД , то присъденото обезщетение е прекомерно и не е съобразено с характера на увреждането.
В съдебно заседание въззивникът, чрез
процесуален представител с писмена молба, поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение и да му се
присъдят направените разноски, а в условията на евентуалност същото да бъде
изменено, като се намали присъденото обезщетение. Прави възражения за
прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца, ако
същия надвишава размерите съгласно Наредба № 1/20104г.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно.Моли за потвърждаване на същото и присъждане на
разноски.
В
съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се
присъдят направените разноски.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За да се
произнесе съставът на ВОС, намира за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано
по предявен от
М.И.И., ЕГН
**********, адрес: ***, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12000/дванадесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болка и
страдания, в резултат на фрактура на дясната ръка, причинена при падане на
неравна и неподдържана тротоарна настилка по бул."Съборни" поради
проявено бездействие на ответника по поддържане на общинските пътища, в
частност тротоара, ведно със законната лихва, върху сумата от датата на
увреждането, до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че претърпяла
инцидент в гр.Варна на 02.12.2016г. към
13ч. на тротоара на бул. „Съборни", след Централна поща, зад Катедрален
Храм-Паметник „Свето Успение Богородично",когато прибирайки се от работа,
се движила към спирката на автобусна линия № 12 се спънала върху нестабилна тротоарна плочка и
паднала с цялата си тежест върху дясната си ръка.Тротоара бил сух, не е валял
сняг. Плочката била разлепена, като при стъпването върху нея тя се надигнала в
единия край и се разместила. Ищцата била с удобни зимни обувки, тип
„кубинка" със стабилен грайфер. Не можала да предвиди настъпването на
инцидента, по нищо не се предполагало, че плочката е разлепена. При падането чула
счупването на костта и изпитала неописуемо силна болка. Причерняло й, не можела
да се изправи. Хора й помогнали да се изправи и се обадили на сина й, който я
завел в МБАЛ „Света Анна-Варна" АД.
Там й била направена ренгенова снимка и установено счупването,поставили й
гипсова имобилизация. Приели я за
операция на 04.12.2016г., като операцията й била извършена на
05.12.2016г. /понеделник/. Обяснили й, че без поставяне на импланти, костите не
могат да заздравеят поради възрастта й и поради това, че ръката й е счупена на
две места, като костта буквално е раздробена. След извършената операция отново
била поставена гипсова имобилизация, първоначално за период от 45 дни, в
последствие увеличена на 65 дни, тъй като костта заздравявала бавно. На
06.02.2017г. и била свалена гипсовата имобилизация и започнала да посещава
рехабилитация. Раздвижването било трудно, поради което посещавала рехабилитация
до май месец през 2017г.
В хода на производството по делото, с молба от 10.10.08.2018г. ищеца е въвел и допълнителни обстоятелства. Поради
подуване на ръката,болки и започнала калциране на 11.06.2018г. била прита в
МБАЛ“Еврохоспитал“ ООД , където била проведена операция и премахната металната
остеосинтеза. Изписана е на 13.06.2018г.
На 05.07.2018г., когато била в гр.София, усетила болка, подуване и постъпила за
лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ЕАД-София, където било установено ново счупване
на лакътната и лъчева кост на дясната й ръка и отново и е поставена
метална остеосинтеза. Била е в домашно
лечение, за което и е издаден болничен лист.
Твърди, че в резултата на инцидента е изпитвала силни
болки, неудобство от това, че не може да се справя сама и ангажира сина си и
други близки. Напуснала е работа си по граждански договор с „Фондация
Цекада-Шалом" към Организация на евреите в България „Шалом", а именно
- подпомагала възрастна и трудно подвижна жена в ежедневните й дейности, както
и задълженията си по трудов договор към „Дъглас -България" ЕООД,което
допълнително я депресирало. Ограничила е социалните си контакти.Изпитвала е
страх да излиза, страдала е от безсъние. След премахването на гипсовата
имобилизация в продължение на месеци имала силни болки и се налагало да взима обезболяващи медикаменти. До настоящия
момент движенията в областта на лакътя и китката на дясната й ръка са болезнени
и ограничени. През месец февруари тази година си направила преглед при ортопед,
който констатирал много бавно зарастване на част от костта, като на места
липсва и е необходимо още време преди да бъде отстранена металната
остиосинтеза. На места бил започнал процес на „калциране", който щял да
затрудни премахването на импланта.
Твърди се, че в своята съвкупност
телесните увреждания, които ищцата е
получила вследствие на инцидента, са обусловили преживените от нея болки и
страдания и същите са последица от
неизпълнението на задължението на Община Варна, в качеството й на възложител,
да поддържа и ремонтира обектите, посочени в разпоредбата на чл. 30, ал.4 от
Закона за пътищата, в частност - пешеходните тротоари.
Определя размера на дължимото й обезщетение за
неимуществени вреди на 12 000лв. , както и законна лихва от дата на
деликта – 02.12.2016г. до дата на изплащане на главницата.
В депозирания в
срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът твърди, че иска е
допустим, но го оспорва като
неоснователен . Оспорва, че на 02.12.2016г. на бул. „Съборни" е
съществувала незалепена плочка, вследствие на която да се стигне до описаната в
исковата молба травма. Оспорва се твърдението, че увреждането е пряка и
причинно следствена последица от стъпването на незалепна плочка, като се
излагат твърдения, че ищеца е проявила небрежност при предвижването си и това е причината за
станалия инцидент. Претендира се отхвърляне на иска т.к. не е налице виновното
действие или бездействие на Общината.
В условията на
евентуалност, ако иска бъде уважен се претендира присъждане на значително
по-ниско от заявеното обезщетение, съобразно правилата визирани в чл. 52 от ЗЗД
и в съответствие с преобладаващата практика. Твърди се съпричиняване, без да се
навеждат конкретни факти, от които да следва същото.
В съдебно заседание страните поддържат
становищата си за основателност, респективно за неоснователност на предявения иск.
От
събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да е налице сложният фактически състав на
чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД следва да е причинена вреда на ищеца; тази
вреда да е резултат от виновно противоправното поведение на ответника,
респективно, за да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо
вредата да е резултат на виновно противоправно действие или бездействие на
лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД;
следва да е налице и причинна връзка от
между противоправното поведение и
настъпилите вреди за ищеца. Тези елементи са кумулативно дадени.
В настоящия случай, при условията на пълно и
главно доказване ищецът е установил изложените в исковата молба фактически
твърдения относно претърпяна вреда. Безспорно и доказано от събраните по делото
доказателства е, че на 02.12.2016г. към 13:00 часа, в района на бул.
„Съборни", гр.Варна, зад Катедрални храм, вървейки по тротоара ищцата се спънала в разбита тротоарна плочка, паднала
по лице, получила травми в областта на дясната ръка - счупване на дясна предмишница
поставена гипсова имобилизация и дадени указания за приемане в Клиника по
Ортопедия и травматология.
На 04.12.2016г. е приета в Клиника по Ортопедия и травматология
при МБАЛ „Света Анна-Варна"АД с основна диагноза: Съчетано счупване на
диафизите на лакътната и лъчевата кост закрито в дясно. На 05.12.2016г е
проведено оперативно лечение: Под регионална анестезия се извършило открито
наместване с вътрешна фиксация - лъчева и лакътна кост, с 2 заключващи плаки.
Поради забавена срастване на лъчевата кост имобилизацията е продължена до 65
ден. След свалянето е провеждала рехабилитация.Проведени са допълнителни
лечения,вкл. и оперативни в МБАЛ „Еврохоспитал" ООД, където е постъпила на 11.06.18г. и изписана на
13.06.18г. с окончателна диагноза: Съчетано
счупване на диафизите на лакътната и лъчева кост в дясно. Състояние след метална
остеосинтеза. Преди година и половина получила счупване на дясна предмишница.
Лекувана оперативно с метална остеосинтеза. След проведен консулт с ортопед и
образно изследване, насочена за оперативна екстракция.
На 05.07.2018г в
10:45 часа ищцата е постъпила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" ЕАД гр.София, с
усещане на болка при подпиране на ръката.Изписана е на 10.07.2018г. в 09:00 часа с диагноза: Съчетано
счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост - закрито. Рефрактура на
антебрахий декстра. Псевдоартроза.
От
приетото и не оспорено от
страните заключение по СМЕ, което съда кредира
се установява, че в резултат на падането ищцата е получила счупване на
едно ниво на дясна лъчева и лакътни кости, обусловило трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник. Налице е пряка причинно-следствена връзка
между спъването, падането и полученото травматично увреждане, както и
между падането/инцидента/ и повторното
опериране в болница „Пирогов“. Няма второ счупване преди да бъде направена
операцията в Пирогов, има незараснала фрактура - след свалянето на метала и
провеждането на рехабилитацията просто се е раздвижила тази фрактура и това е
наложило да се направи нова операция.
Към датата на мед.преглед лечението е
приключило. Останалото ограничение на движенията на дясната гривнена става
нямат функционално значение и може да бъде преодоляно с течение на времето. Не
е наложителна операция за премахване на имплантите. В случая, обичайния период
за премахване на имплантите, който е
около 12 месеца след поставянето им е удължен поради забавено срастване на
лъчевата кост на 16 мес. Лакътната кост е сраснала за обичайното време.
Поради няколкото фрагмента на лъчевата кост, костното срастване на костта се е
забавило. След отстраняване на имплант на това място възстановяването при
зараснала кост е около месец-два. Операцията е направена според правилата на
добрата лекарска практика. Забавеното срастване на дясната лъчева кост се дължи
на наличието на допълнителни фрагменти, които са с намалено хранене и поради
това костното срастването е забавено и затруднено.
Ищеца
е доказал по безспорен и категоричен начин и негативните психологични и психически
последици от претърпения инцидент -
преживените от нея болки и страдания, причинения страх, безспокойство,
безсъние, ограничаването на социалните й контакти, вкл. и чрез напускане на
работа, неудобство от това, че не може да се справя сама с ежедневните си
задължения и обслужване и затова трябва да ангажира близките си.
Вещото
лице по СМЕ е дало заключение, че претърпяната
травма поражда много силни болка и страдания до обездвижването на счупените
кости. След обездвижването болките бързо намаляват. Дискомфорта е свързан с
обездвижването и невъзможността за използване на десния горен крайник, за трите
операции около 4 месеца. Ищцата е изпитвала затруднение и неудобство при
изпълнение на ежедневните си функции общо за около 4-5месеца. Не се налага
ползването на помощта на трети лица.
От приетото без
възражения на страните заключение на вещото лице по назначената СПхЕ, което
съда кредитира като обективно, се установява, че ищцата е била /чувствала се е/
зависима по отношение на обгрижването след претърпения инцидент. Разчитала е на
помощта на сина си, притеснена от факта, че той също има семейство, за което
трябва да се грижи. В същото време е изпитвала дискомфорт по време на сън и
нормалните дейности от ежедневието. Съобразно профила на ищцата, съобразен с
нейните личностни характеристики, тя възприема трудните събития по-тежко, при
нея стресовите ситуации отшумяват по-трудно. Това утежнява още повече
възстановителният процес при нея, чисто от психологическа гледна точка. След
претърпяване на първия инцидент, ищцата е имала нормална реакция, тя се е
придържала към начина, по който се реагира по принцип. Но нейната реакция, след
този втори инцидент излиза извън рамките на нормалната реакция. Споделила, че
излизала от къщи само в крайна необходимост, за да си закупи някой неща до
магазина или до лекар. По други поводи не е излизала. Не е споделяла да е имала
такива други травматични преживявания в рамките от 2016г. Към настоящият момент
страховите очаквания от подобни инциденти са засилени. Ищцата споделя, че вече
избягва да минава покрай спирката, където се е случил инцидентът.
В синхрон с казаното от вещите лица са и събраните
по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля - Т.Т.Д., син на ищцата,чиито показания съда
кредитира в условията на чл.172 от ГПК и като обективни и базиращи се на лични
впечатления. От тях се установява, че след падането на тротоара майка му е
изпитвала много силни болки. След инцидента първоначално той, а след това и
съпругата му са се грижили за нея доколкото счупената ръка била
дясната. Правили абсолютно всичко
- пазаруване, готвене, чистене, обуване на обувките и якето, абсолютно всякаква
домакинска работа. Едва през месец април,
когато започнала да ходи на рехабилитация, можела да се обслужва сама, но пак
била доста ограничена, например да си напазарува, а ръката й не можела да прави
някои въртеливи движения. След махането на имплантите, отишла на гости при брат
си в гр.София, където обаче й направили още една операция. Тогава била в много
лошо състояние, защото била депресирана. Осъзнавала, че отново за всичко трябва
да се грижат те за нея. Имала страх да направи дори и за малка разходка, за да
не падне. Почти не излизала навън, минимално гледала да ходи, за да не падне.
В конкретната хипотеза е налице и виновно
противоправно поведение на ответника в качеството му на възложител на работа,
като същото се изразява в бездействие,
неизпълнение на вменените му със законови норми задължения.
По делото не се оспорва от ответника, а и е
доказано от събраните гласни доказателства, че инцидентът е станал на тротоара на бул.
„Съборни", гр.Варна.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ, републиканските
пътища са изключителна държавна собственост, от което следва, че общинските
пътища са собственост на общините и се поддържат от тях. Съгласно параграф 1 от
ДР на Закона за пътищата "Път" е ивицата от
земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни
средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Видно
от чл.19, ал.1 от същия закон,
общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, които имат
задължението да ги поддържат в изправност с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че
да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната
среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Следователно неизправността – нарушената
цялост на тротоара, като част от общинската пътна мрежа е вследствие
неизпълнение от страна на ответника – Община Варна на вменените му задължения
по чл. 167,ал.1, изр.1 от ЗДвП.Съгласно законовата
разпоредба лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най
- кратък срок. В този смисъл тротоарът на мястото на инцидента е следвало да се
поддържа от общината и тя следва да носи отговорността за негова неизправност,
довела до причиняването на щетата.
Налице е и причинна връзка между поведението
на ответника – в качеството му на възложител на работа, вследствие неизпълнението
/бездействие/ на нормативно вменените му задължения и настъпилите вреди.
„Деликвента дължи обезщетение за вреди доколкото те са възникнали в причинна връзка с противоправното му поведение. Когато за настъпването на вредите има значение и поведението на трети лица, то това поведение изключва отговорността на деликвента само в случай, че прекъсва причинната връзка между действията на ответника деликвент и настъпилите за пострадалия вреди“/ Решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3174/2014 г., IV г. о., ГК/. Неоснователно е възражението на въззивника за съпричиняване на инцидента от пострадалата, доколкото същата е проявила небрежност при предвижването си по време на инцидента. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля – П.С.чиито показания съда кредитира като обективни и непосредствени се установява , че действително на тротоара, където ищцата е паднала е имало неизправност на същия изразяваща се в отлепена плочка. Аргумента посочен от въззивника, че и други хора/свидетелите/са минали от там без да се спънат е несъстоятелен от правно гледна точка.Безспорно от заключението по съдебно-медицинска експертиза, по делото е установено, че е налице пряка причинно –следствена връзка между понесените увреждания между спъването – падането и полученото травматично увреждане, както между падането /инцидента/ и повторното опериране в Пирогов.“Само по себе си нарушаването на общоприети или опитни правила за поведение от страна на пострадалия не може да обоснове извод за наличието на съпричиняване. И в този случай определящо е наличието на причинна връзка между нарушаването им и вредоносния резултат, т.е. резултатът трябва да е следствие и на нарушаването.“/
Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012
г., IV г. о., ГК/.
Изложеното обосновава основателността на
претенцията за ангажиране на обезпечително – гаранционната отговорност на
ответника при условията на чл.49 от ЗЗД.
Размерът на обезщетението за репариране на
претърпените неимуществени вреди следва да се определи съобразно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД – по справедливост – при преценка на редица конкретни
обстоятелства от обективна и субективна
страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.49 във връзка с чл.45
от ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения, общественото му положение, начина на живот преди
събитието. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да
се има предвид и личния характер на тази претенция, свързана пряко с
изживяванията и личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази
насока са депозираните по делото гласни доказателства и заключението по СПхЕ.
В процесния случай, за да определи размера на
дължимото обезщетение, настоящият съдът съобрази, че на ищцата са причинени
травматични увреждания, телесни повреди,
които засягат основни
двигателни функции на дясната и ръка.
Същите не са отшумели през значителен период от време. Събраните доказателства
/ свидетелски показания и заключение по СПхЕ/ са непротиворечиви, че през
периода на оздравяване ищеца е изпитвала значителни болки и страдания, неудобства, както и притеснения. От друга страна от заключението по СМЕ се установява, че към датата на
мед.преглед лечението е приключило. Останалото ограничение на движенията на
дясната гривнена става нямат функционално значение и може да бъде преодоляно с
течение на времето. Не е наложителна операция за премахване на имплантите. Въз
основа на изложеното ,съдът,
като отчете вида и характера на настъпилите вреди, причинените увреждания, интензитета на претърпените
болки, страдания и неудобство, тяхната продължителност намира, че искът е основателен за сумата от 10
000 лв.
представляваща справедлива обезвреда на причинени на ищеца неимуществени вреди
изразяващи се в претърпени болки и страдания, като за разликата
от 10 000 лв. до присъдените 12 000 лева иска се явява неоснователен
по размер, поради което в тази част следва да бъде отхвърлен, а обжалваното
решение отменено.
С причиняването на непозволеното увреждане
ответника е изпаднал в забава, поради което и на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД
ще се дължи лихва върху главницата считано от дата на деликта. Основателността
на главния иск обосновава основателността на акцесорния такъв – за законната
лихва върху присъдената сума, считано от
датата на увреждането – 02.12.2016г. до
окончателното изплащане на задължението.
Предвид несъвпадането на изводите
на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде коригирано в частта за присъдените разноски.
С
оглед изхода на спора и направеното искане от ищеца за присъждане на разноски
такива следва да бъдат уважени в размер на 1625.00 лв. , представляващи платено
възнаграждение на адвокат, депозит вещи лица, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
На
ответника следва да се присъдят разноски за първа инстанция съобразно
отхвърлената част на иска в размер на 50.00 лева представляващи юристконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.2 вр. ал.8 от ГПК вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
На въззиваемия следва да бъдат присъдени
разноски за настоящото производство в размер на 742.00 лева, съобразно уважената част на иска, представения списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за извършването им. Възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК е неоснователно, съобразно цената на иска и Наредба № 1 от 09.07.2014г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На въззивника следва
да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 50.00 лева, представляващи
юристконсултско възнаграждение съобразно направеното искане.
По изложените съображения, Окръжен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ,
като
неправилно, Решение №
1817/30.04.2019г. по гр.д. № 8212/2018г. на ВРС,18св. В ЧАСТТА ,с която ОБЩИНА ВАРНА, с адм. адрес: гр. Варна, п. код
9000, бул. „Осми приморски полк", № 43, представлявана от Кмета
на Община Варна Иван Портних, Е ОСЪДЕНА ДА
ЗАПЛАТИ на М.И.И., ЕГН **********, адрес: ***,
сумата от 2000.00/два хиляди/ лева,
представляваща разликата от 10 000.00 лева до присъдената сума от 12 00.00/дванадесет хиляди/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болка и страдания, в резултат на фрактура на дясната
ръка, причинена при падане на неравна и неподдържана тротоарна настилка по
бул."Съборни", поради проявено бездействие на ответника по поддържане
на общинските пътища, в частност тротоара, ведно със законната лихва, върху
сумата от датата на увреждането - 02.12.2016г., до окончателното й изплащане,на основание чл. 49
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от М.И.И., ЕГН **********,
адрес: ***, с адм. адрес: гр. Варна, п. код 9000, бул.
„Осми приморски полк", № 43, представлявана от Кмета на
Община Варна Иван Портних, иск с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болка и
страдания, в резултат на фрактура на дясната ръка, причинена при падане на
неравна и неподдържана тротоарна настилка по бул."Съборни", поради
проявено бездействие на ответника по поддържане на общинските пътища, в
частност тротоара в
размер на 2000.00/две хиляди/ лева, представляваща разликата от 10 000.00 лева до
присъдения размер от 12 000.00 лева ,като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 1817/30.04.2019г. по гр.д. № 8212/2018г. на ВРС,18св.,В ЧАСТТА ,с която с
която ОБЩИНА ВАРНА, с адм. адрес: гр. Варна, п. код 9000, бул.
„Осми приморски полк", № 43, представлявана от Кмета на
Община Варна Иван Портних, Е ОСЪДЕНА ДА
ЗАПЛАТИ на М.И.И., ЕГН **********, адрес: ***,
сумата от 10
000.00/десет хиляди / лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болка и страдания, в резултат на фрактура на дясната ръка, причинена
при падане на неравна и неподдържана тротоарна настилка по
бул."Съборни", поради проявено бездействие на ответника по поддържане
на общинските пътища, в частност тротоара, ведно със законната лихва, върху
сумата от датата на увреждането - 02.12.2016г., до окончателното й изплащане,на основание чл. 49
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД .
ОТМЕНЯ Решение №
1817/30.04.2019г. по гр.д. № 8212/2018г. на ВРС,18св. В ЧАСТТА за разноските ,
с която ОБЩИНА ВАРНА, с адм. адрес: гр. Варна, п. код 9000, бул. „Осми приморски полк", №
43, представлявана от Кмета на Община Варна Иван Портних, Е ОСЪДЕНА ДА
ЗАПЛАТИ на М.И.И., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1950лв. /хиляда деветстотин и петдесет лева/, представляващи
разноски по делото, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, с адм. адрес: гр. Варна, п. код
9000, бул. „Осми приморски полк", № 43, представлявана от Кмета
на Община Варна Иван Портних ДА ЗАПЛАТИ на М.И.И., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1625.00/хиляда шестстотин двадесет и пет/ лева, представляваща
разноски
за първа инстанция и сумата от 742.00/седемстотин
четиридесет и два/ лева, разноски за въззивна инстанция, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН **********, адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ВАРНА, с адм. адрес: гр. Варна, п. код 9000, бул. „Осми приморски полк", №
43, представлявана от Кмета на Община Варна Иван Портних сумата от 50.00/петдесет/ лева, представляваща разноски за първа инстанция и сумата от 50.00/петдесет/ лева представляваща
разноски за въззивна инстанция, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: