№ 2369
гр. София, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет
и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20221100508742 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по частна жалба на „Г.Д.“ ЕООД, длъжник по изпълнително дело №
20228470400149, срещу постановление от 21.07.2022 г. на ЧСИ Н.П., с рег. № 847, с район
на действие СГС, с което е отказано намаляване размера на приетите разноски за
адвокатския хонорар на взискателя по посоченото изпълнителното дело.
В жалбата се поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно,
тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Излага се, че процесуалния
представител на взискателя е депозирал единствено молба за образуване на изпълнително
дело без да извършва никакви други изпълнителни действия, поради което му се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., на основание разпоредбата на чл.10, т.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатското възнаграждение. Липсват основания за
дължимост на възнаграждение по чл.10, т.2 от същата Наредба. Моли съда да отмени
начисляването на разноски за адвокатски хонорар над размера, съответстващ на
де ствителната фактическа и правна сложност, както и извърши съразмерна корекция на
таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Взискателят, в срока за отговор на частната жалба, представя възражение, в което
изразява становище за нейната необоснованост и неоснователност. Заявява, че след
изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника за заплащане на дължимите суми,
същия не е изпълнил, което е наложило образуването на изпълнително производство.
Възложено е било на ЧСИ Н.П. извършването на справки за налични банкови сметки,
1
искане за налагане на запор, проверка на събраните по изпълнителното дело суми, както и
последваща молба за извършването на нови за справки. За образуване и водене на
изпълнителното дело е сключил договор за правна защита с адв. Д.Я. и адв. А.М., по който
договор е заплатил сумата от 400 лв. – 200 лв. за образуване и 200 лв. за водене на
производството. Моли съда да остави жалбата на длъжника без уважение доколкото не е
налице прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В приложените по делото писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, частен
съдебен изпълнител Н.П., счита жалбата за неоснователна. Излага становище, че размерът
на претендираният адвокатски хонорар е съобразен с Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, с фактическата и правна сложност на делото и липсват основания за
неговото намаляване.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и становището по нея,
както и обясненията на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ,
който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на
изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
Производството по изпълнително дело 20228470400149 е образувано на 29.06.2022 г.
по молба на А. Н.Ю., като взискател чрез процесуалния му представител – адв. Д.Г.Я. от
САК срещу „Г.Д.“ ЕООД - като длъжник, въз основа на изпълнителен лист издаден на
28.06.2022 г. от СРС, 88 състав на основание решение № 3805/22 г. по гр.д. №
20211110144267/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, за сумата от 61,47 евро, представляваща
неустойка за забава по предварителен договор от 25.10.2018 г. за периода 13.07.2020 г. –
16.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
28.07.2021 г. до окончателното плащане на задължението, както и за сумата от 587,24 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски по съразмерност. В молбата е
направено искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в
„Райфайзенбанк“ ЕАД и „А.Б.Б.“ ЕАД.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за правна
помощ и съдействие от 28.06.2022 г., според който представителството на А. Н.Ю. в
образуваното пред ЧСИ производство се възлага на адв. Д.Г.Я. от САК. За това
представителство между страните е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 400 лв., която е удостоверено да е заплатена изцяло и в брой към
момента на подписване на съглашението.
С разпореждане на ЧСИ от 29.06.2022 г. са приети претендираните от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
С покана за доброволно изпълнение ЧСИ Н.П., с рег. № 847, с район на действие
СГС, длъжникът по изпълнителното дело „Г.Д.“ ЕООД е поканен в двуседмичен срок да
2
заплати сумата от общо 1 334,07 лв., от които 587,24 лв. неолихвяема сума, 120,22 лв. -
главница, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2021 г. в размер на 11,22 лв. – лихви,
сумата от 84, 00 лв. – разноски по изпълнителното дело, сумата от 400 лв. – адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 131,39 лв. – такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, с вкл. ДДС.
С поканата за доброволно изпълнение длъжникът е уведомен за наложения запор върху
банковите му сметки. Същата му е надлежно връчена на 01.07.2022 г.
Със заявление за прихващане изх.№ 3092 от 06.07.22 г. , изпратено по куриер на
взискателя А.Н.Ю. на същата дата, длъжникът „Г.Д.“ ЕООД извършва прихващане на
основание чл.103 и чл.104 ЗЗД, на сумата от 113,79 лв., представляваща дължими от
А.Н.Ю. разноски съобразно решение № 3805/22 г. по гр.д. № 20211110144267/2021 г. по
описа на СРС, 88 състав, за което обстоятелство е приложена обратна разписка.
В срока за доброволно изпълнение на 13.07.2022 г., длъжникът е възразил по
отношение на разноските сторени от взискателя за адвокатско възнаграждение над
минималния размер, както и по отношение на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ, с твърдение за направено прихващане на насрещни задължения в размер на 113, 76
лв.
Със становище вх. № 01925 от 20.07.2022 г. до ЧСИ, взискателят е признал
извършеното прихващане и е възразил срещу намаляването на размера на адвокатското
възнаграждение.
С молба вх.№ 01924 от 20.07.2022 г. до съдебния изпълнител, взискателя е поискал да
бъдат направени справки относно наличните и новоотркити банкови сметки на длъжника в
банки, различни от „Райфайзенбанк“ ЕАД /с ново наименование „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД/ и
„А.Б.Б.“ ЕАД, както и ако има такива да бъдат запорирани.
С постановление от 21.07.2022 г. съдебния изпълнител е постановил отказ да
редуцира адвокатското възнаграждение поради прекомерност по настоящото изпълнително
дело, за което длъжникът е уведомен на 21.07.2022 г.
Видно от запорно съобщение изх. № 4172 от 01.08.2022 г. на ЧСИ Н.П., и към
настоящият момент продължават изпълнителните действия с цел удовлетворяване на
взискателя, като е наложен запор до размер на дълга по изпълнителното дело върху всички
вземания на длъжника от „Първа инвистиционна банка“ АД, а именно банкови сметки,
банкови касетки и акредитиви.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия
принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79
от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не
само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с
процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на
взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния
3
изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
В случая, няма данни преди иницииране на изпълнителното производство от
длъжника по изпълнението да е било предприето действие насочено към доброволно
изпълнение на съдебно признатите парични суми, което означава, че длъжникът – „Г.Д.“
ЕООД ще следва да понесе разноските във връзка с образуването на изпълнителното
производство, тъй като плащане преди неговото образуване не е извършено. Това означава,
че възнаграждение за процесуално представителство по смисъла на чл.10, ал.1 от НМРАВ в
настоящия случай е дължимо.
Предвид установената по-горе фактология по отношение на направеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата, страните могат свободно
да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната,
която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното
възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от
06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
С оглед разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а с оглед на т.2 за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания
над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7., поради което на
взискателя следва да се присъдят разноските, които е направил за адвокатско
възнаграждение от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело.
В настоящия случай процесуалният представител на взискателя - адв. Д.Г.Я. от САК
е подал молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника, въз основа на издаден
изпълнителен лист, с която е поискал налагането на запор върху банкови сметки на
дължника в конкретни банки. В срока за доброволно изпълнение същият не е изпълнил
задължението си към взискателя, а единствено е направил прихващане на основание чл.103
и чл.104 ЗЗД на сумата от 113,79 лв., която сума се е дължала от А.Н.Ю. на „Г.Д.“ ЕООД, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, по гр.д. № 20211110144267/2021 г. съгласно решение № 3805/22
г. по описа на СРС, 88 състав. Впоследствие, предвид липсата на доброволно изпълнение
взискателят е депозирал до ЧСИ Н.П. нова молба от 20.07.2022 г. за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника, като към настоящият момент по изпълнителното дело няма
4
данни дължимите суми да са събрани. Ето защо се явяват неоснователни възраженията на
длъжника, че възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата не се следва на взискателя по
изпълнителното дело, тъй като последният реално е предприемал действия единствено по
образуване на изпълнителното производство, но не е извършвал действия в хода на
изпълнителното производство. Напротив видно е, че взискателят продължава да предприема
действия чрез процесуалния си представител в хода на изпълнението, които действия са
насочени към събиране на дължимото му се вземане. В този смисъл съдът приема, че по
делото в действителност са извършвани действия от страна на процесуалния представител
на взискателя, с цел удовлетворяване на парични вземания, по смисъла на чл. 10, т. 2 от
Наредбата. Предвид всичко изложено по-горе се налага изводът, че на процесуалния
представител на взискателя се дължи възнаграждение за образуването и за воденето на
изпълнителното производство в размер на 400 лв. – 200 лв. за образуване и 200 лв. за водене
на производството. Следователно, частната жалба в тази й част следва да се остави без
уважение.
Що се отнася до пропорционалната такса по т.26 от ТТР на ЗКЧСИ, настоящият
съдебен състав намира, че същата се дължи само върху вземането по изпълнителния лист,
като се отчете и направеното прихващане в размер на 113,79 лв. В паричното вземане, върху
което се изчислява таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, не се включват авансово заплатените от
взискателя такси, вкл. и заплатеният от взискателя адвокатски хонорар по изпълнителното
дело. В случая, съдебният изпълнител е изчислил неправилно нейния размер на 131,39 лв. с
ДДС, доколкото я е определил върху материален интерес от 718,68 лв., включващ 587,24 лв.
неолихвяемо вземане по изпълнителен лист, 120,22 лв. – главница, ведно със законната
лихва в размер на 11,22 лв., както и 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Към
материалния интерес ЧСИ не е включил единствено обикновените такси дължими съгласно
ТТР към ЗЧСИ.
В т. 26, б. „б“ от ТТР към ЗЧСИ е предвидено, че за изпълнение на парично вземане
се събира такса върху събраната сума, а именно: от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за
горницата над 100 лв. Според забележка 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ, в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси. В този размер не следва да се включват никакви
такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, т.е. в случая сумата от 718,68 лева. Тази сума, обаче, следва да бъде
намалена със сумата от 113,79 лв. предвид извършеното в изпълнителното производство
прихващане. Предвид това дължимата такса по т. 26, формирана върху главница от 604,89
лева, възлиза на 72,58 лева с ДДС, т.е /10+50,49 +12,09 /ДДС / и до този размер се дължи от
длъжника, а не до определения от ЧСИ размер от 131,39 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „Г.Д.“ ЕООД срещу
5
постановление от 21.07.2022 г. на ЧСИ Н.П., с рег. № 847, с район на действие СГС по
изпълнително дело № 20228470400149, с което е отказано намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело, като неоснователна.
НАМАЛЯВА по жалба на длъжника „Г.Д.“ ЕООД пропорционалната такса по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ от 131,39 лв. с вкл. ДДС, на 72,58 лв. с вкл.ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6