РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. *, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и седми февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
в присъствието на прокурора К. Цв. В.
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело №
20241600100518 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 2,ал.1,т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът В. В. твърди в исковата си молба, че срещу него е налице незаконно
повдигнато и поддържано обвинение от ОП * в извършване на престъпление по чл.255,ал.3
във връзка с ал. 1,т.2,6 и 7 и чл. 26 НК, за което е образувано през 2018 г. досъдебно
производство № 48/2018г. на ОСлС при ОП *, привлечен е като обвиняем на 10.11.2020 г. с
мярка за неотклонение „подписка“.Извършена му е полицейска регистрация. На 04.12.2020 г.
са му предявени материалите по разследването.С обвинителен акт от 08.01.2021 г. е
предаден на съд за това, че за периода 14.01.2014 г.-31.10.2017 г., като пълномощник на
управителя на дружество В.К. ООД с 44 отделни деяния за 44 данъчни периода избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери (90 167.60
лв.), представляващи ДДС, като при упражняването на стопанска дейност и воденето на
счетоводството използвал документи с невярно съдържание. Образувано е НДОХ № 6/2021
г. на Окръжен съд – *, по което е постановена на 27.09.2022 г. присъда, с която е признат за
виновен с наложено наказание една година лишаване от свобода с ефективно изтърпяване.
По въззивна жалба на В. е образувано ВНДОХ № 1095/2023 г. на Апелативен съд – *, по
което с присъда от 09.11.2023г., влязла в сила на 19.04.2024г. ищецът е оправдан. Към 2020
г. В. В. се занимава от дълги години с частен бизнес. Преди това е бил управител на
държавно дружество, както и общински съветник в Общинския съвет на община *. В
резултат на незаконното обвинение са накърнени честта, достойнството и доброто име на В.
В. като почтен гражданин и утвърден професионалист за изключително дълъг период от
1
време - 3 години, 5 месеца и 9 дни.Създадено му е особено интензивно чувство на
дискомфорт, унижение и притеснение при извършване на полицейската регистрация,
необходимостта от съобразяване с наложената мярка за неотклонение, от събирането по
делото на данни за неговата личност (характеристични справки), информация за
имуществото му, информация за и от хората, които работят в свързани с него дружества.
Налага му се да отделя продължително време за участие в различните процесуално-
следствени действия, включително в продължителни съдебни заседания пред две съдебни
инстанции, да съобразява личния си живот и служебните си ангажименти с нуждата да
участва по делото. Налага му се да пътува от *до *за заседанието в Апелативен съд - *.
Налага му се да отделя продължително време за организиране на защитата си, да полага
значителни усилия за подготовка за участието си в производството. Това в особена степен се
отнася до участието му във въззивното производство, за което той и неговият защитник
приготвят огромен обем от документи, които след това представят с цел опровергаване на
обвинителната теза, както и във връзка с подготовката и даването на обяснения от В.В. пред
Апелативен съд - *. Всичко това му създава допълнително напрежение и стрес. Тежи му
несправедливостта на обвинението и фактът, че въпреки своята добросъвестност е обвинен,
че е причинил вреди за десетки хиляди левове. В. В. живее в постоянен страх, засилил се
особено много след признаването му за виновен от Окръжен съд - *, че може не само
окончателно да бъде осъден за нещо, което не е извършил, но и да изтърпява ефективно
наказание „лишаване от свобода“. И че ще трябва да търпи и наложеното му преди
десетилетие условно наказание, независимо че добросъвестно и изцяло е поправил
поведението си и отдавна е реабилитиран. Ежедневието на В. В. и отношенията му с най-
близките му хора са доминирани от постоянните тревога и неудобство, създавани от
висящото срещу него обвинение. Силно се притеснява за отражението на случващото се
върху тях. Причинени са затруднения на В. В. в работата му като пълномощник и
представител на дружеството „В. В. Ц.“ ООД - *.Обвиненията срещу В. В. стават обект на
обсъждане и негативни коментари сред жителите на гр. *.Докато наказателното
производство все още е висящо, В. В. желае отново да се ангажира с местната политика,
като се кандидатира за общински съветник в *, но постановената от Окръжен съд -
*осъдителна присъда и страхът му от развоя на делото го принуждават да се откаже. Негови
близки и приятели се отдръпват и променят отношението си към него. Негативните
последици върху В. В. в резултат от обвиняването му не са отшумели и до днес.
Гореописаните вреди са в причинна връзка с незаконно повдигнатите му обвинения ,
за което отговорност се носи от Държавата , като претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лева , ведно със законната лихва от 19.04.2024г. ,
влизане в сила оправдателната присъда.
Претърпял е и имуществени вреди , представляващи заплатено от него адвокатско
възнаграждение в размер на 18 000 лева по ВНДОХ № 1095 на САС, които претендира за
плащане ведно със законна лихва от 19.04.2024г. , влизане в сила оправдателната присъда.
Претендира и плащане на направените по делото разноски.
2
Ответникът Прокуратурата на Р България чрез прокурор от Окръжна прокуратура *К.
Ц. с писмения отговор и в съдебно заседание оспорва исковете по основание и размер.
Признава наличието на твърдяното обвинение и изложената в исковата молба хронология и
резултат по повдигнатото обвинение. Твърди се, че наказателното производство е
приключило в разумен срок, мярката за неотклонение е била най-леката, като липсват
доказателства за интензивно провеждани с участие на ищеца процесуални действия , както и
за негативни последици , които да са пряк резултат от воденото срещу ищеца наказателно
производство. Сочи, че спрямо ищеца през 2006 и 2010г. и 2014г. са водени две наказателни
производства. ДП № 618/2010г.. за престъпление по чл.206, ал.3 НК , приключило с
оправдателна присъда от 20.05.2014г., както и ДП № 94/2006г. , по което с присъда от
11.12.2012г. по НДОХ № 309/2012г. по описа на РС-Лом, след инстанционен контрол е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.220, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от
НК и му е наложено наказание една години „лишаване от свобода“ с три години
изпитателен срок, като на 01.02.2017г. на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК ищецът е
реабилитиран по право. Поддържам че това осъждане на ищеца обосновава по-нисък
интензитет на търпените неимуществени вреди. Оспорва се и размера на претенцията за
неимуществени вреди като несъответен на установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. По отношение иска за имуществени вреди се твърди, че платеното в хода на
наказателното производство адвокатско възнаграждение от 18 000 лева е завишено като
размер.
Доказателствата по делото са писмени и гласни , като е приложено НДОХ № 6/2021г.
по описа на МОС, без досъдебното производство , след чиято преценка в тяхната взаимна
връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона,
съдът приема за установено следното:
От фактическа страна е установено и е безспорно между страните, че с
постановление от 10.11.2020 г. по ДП № 48/2018г. по описа на ОСлС при ОП * В. В. е
привлечен като обвиняем с повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.
255,ал.1, във връзка с ал. 1,т.2,т.6 и т. 7 и чл. 26,ал.1 НК в периода 14.01.2014-31.10.2017г. с
взета за неотклонение „подписка“. На 04.12.2020 г. са му предявени материалите по
разследването. С обвинителен акт от 08.01.2021 г. е предаден на съд за това, че за периода
14.01.2014 г.-31.10.2017 г., като пълномощник на управителя на дружество В.К. ООД с 44
отделни деяния за 44 данъчни периода избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери (90 167.60 лв.), представляващи ДДС, като при
упражняването на стопанска дейност и воденето на счетоводството използвал документи с
невярно съдържание. Образувано е НДОХ № 6/2021 г. на Окръжен съд – *, по което е
постановена на 27.09.2022 г. присъда, с която е признат за виновен с наложено наказание
една година лишаване от свобода с ефективно изтърпяване. По въззивна жалба на В. е
образувано ВНДОХ № 1095/2023 г. на Апелативен съд – *, по което с присъда от
09.11.2023г., влязла в сила на 19.04.2024г. ищецът е оправдан по повдигнатите обвинения.
Установено е приложеното НДОХ № 6/2021г. на МОС, че в първоинстанционното
3
производство са проведени в периода 30.03.2021г. -27.09.2022г. седем съдебни заседания , на
които ищецът е присъствал лично като подсъдим. На 27.09.2022г. е постановена присъда, с
която ищецът е признат за виновен по повдигнатото и поддържано обвинение с наложено
наказание една година лишаване от свобода с ефективно изтърпяване на наказанието, като е
постановено изтърпяване и на наказанието от една година лишаване от свобода, наложено
му с влязла в сила на 22.10.2013г. присъда по НДОХ № 309/2012 г. по описа на РС Лом. С
присъдата е осъден да заплати разноски по сметка на съда. Тази присъда е обжалвана от
ищеца като с присъда от 09.11.2023г. на Апелативен съд * по ВНОХД № 1095/2023г. е
оправдан изцяло по повдигнатото обвинение, като присъдата не е протестирана и влязла в
сила на 19.04.2024г. .
Пред въззивния съд ищецът е защитаван от адвокатско дружество Д. , А. и
съдружници , като процесуалното представителство е осъществено от съдружника адвокат
В.В., видно от приложеното по въззивното дело пълномощно от 14.08.2023г. . Установява се
, че процесуалният му представител по ВНДОХ № 1095/2023г. на 06.11.2023г. е подал
допълнително изложение към въззивната жалба в обем 21 страници, в което подробно са
аргументирани доводи за неправилност на обжалваната осъдителна присъда с преценка на
събраните по делото доказателства и правното им значение. Представени са писмени
доказателсва в значителен обем, приети от въззивня съд като относими към спора след
даден ход на съдебно следствие, в което и самият подсъдим е дал обяснения.
Наказателното производство срещу ищеца е започнало с повдигане на обвинение на
10.11. 2020г. и е приключило окончателно на 19.04.2024г. като е продължило 3 години, 5
месеца и 9 дни.
В хода на цялото наказателно производство е бил с мярка за неотклонение „подписка
„ . От приложените по НДОХ № 6/2021г. справки за съдимост се установява наличие на
осъждане с влязла в сила на 22.10.2013г. присъда по НДОХ № 309/2012г., на РС Лом с
наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с
тригодишен изпитателен срок с отбелязване, че към 01.02.2017г. ищецът е В. е реабилитиран
по право, а към настоящия момент е налице и абсолютна реабилитация по чл. 88а НК.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Н.В., сестра на ищеца и Л.И.
приятел на ищеца, се установява, че след повдигане на обвинението през 2020г. ищецът се
променил коренно -станал неспокоен , затворен, мълчалив , не можел да спи, постоянно
мислил за делото, изпитвал притеснение и страх, че ще влезе в затвора. Много негови
приятели и бизнес партньори се дистанцирали от него. Воденото срещу него наказателното
дело станало достояние на негови служители и бизнес партньори, разпитвани като
свидетели в наказателното производство. Преди делото бил активен в политическия живот,
бил общински съветник преди години, но на последните местни избори /2023г./ не се
кандидатирал заради наличието на постановената присъда, като не знаел как ще приключи
делото. Ограничил контактите си, престанал да излиза сред хора, като общувал в този
период предимно със сестра си. Смъртта на съпругата му през 2020г. , чиято била фирмата ,
във връзка с дейността на която било повдигнатото обвинението, допълнително влошила
4
емоционалното му състояние. Влошили се отношенията и с дъщеря му, която рядко си
идвала в *.
При така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, от правна
страна съдът приема следното :
Безспорно е, че в периода 10.11.2020г. – 19.04.2024г. ищецът е бил обвиняем ,
съответно подсъдим по наказателно производство , образувано с постановление на ОП * с
обвинение за извършено престъпление по чл. 255,ал.3 във връзка с ал.1 и чл. 26 от НК , като
наказателното производство е приключило с присъда, с която е признат за невиновен в
извършване на инкриминираното деяние и оправдан , основание за ангажиране
отговорността на държавата по чл. 2,ал.1,т. 3 от ЗОДОВ за вреди , причинени на граждани
от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление , ако лицето бъде
оправдано.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди , които са пряка и непосредствена последица от увреждането, в случая
от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 255,ал.3 във връзка с ал.1 и
чл. 26,ал.1 НК- тежко умишлено престъпление, за което законът предвижда наказание
лишаване от свобода от 3 до 8 години и конфискация на цялото или част от имуществото на
посъдимия.
Безспорно е установено по делото , че в резултат на качеството си на обвиняем и
подсъдим в извършване на тежко умишлено престъпление , включващо 44 отделни деяния с
взета мярка за неотклонение „подписка „ за период три години, пет месеца и 9 дни до
влизане в сила на 19.04.2024г. на оправдателната присъда , ищецът е преживял негативни
емоции, свързани със страх от наказание за нещо, което не е извършил, като се е чувствал
унизен и засрамен пред познатите си, налагало се да съобразява ежедневието си с
извършваните по наказателното дело процесуални действия, да ангажира защитник по
делото, да се явява на всяко едно от проведените общо 8 съдебни заседания. Постановената
на 27.09.2022г. от първата инстанция осъдителна присъда с наложено наказание лишаване от
свобода с ефективно изтърпяване и привеждане в изпълнение предходно наказание
лишаване от свобода допълнително са усложнили емоционалното му състояние като в
период над една година е живял със съзнанието, че може да влезе в затвора за две години,
изпитвал страх и несигурност за бъдещото си. Постановената осъдителна присъда и
висящото наказателно производство са му попречили да участва активно в местни
политически живот, което е правил преди привличането му като обвиняем . Обвинението е
било във връзка с осъществявана търговска дейност на търговско дружество с разпитвани по
делото множество свидетели , познати на ищеца, с което воденото наказателно производство
е станало известно на широк кръг лица и накърнило репутацията на В. в бизнес средите.
Висящото спрямо него наказателно производство с мярка за неотклонение
„подписка“ , необходимостта от явяване пред различни съдебни инстанции , за да защитава
правата си и да докаже невинността си са му причинили негативни изживявания - страх и
несигурност за бъдещето си, стрес и емоционално натоварване . Емоционалното и
5
психическо му състояние се влошило , ограничил социалните си контакти , станал затворен,
мълчалив, странял от познатите си. От доказателствата по делото е видно, че в
продължение на три години и пет месеца ищецът като обвиняем и подсъдим е изпитвал
ноторните за несправедливо обвинен човек усещания за накърнена справедливост,
несигурност, времеви ангажименти за явяване в съдебни заседания, неудобства , социална
изолация.
Тези обстоятелства обосновават отрицателни психологически изживявания в
причинна връзка с незаконното обвинение, които подлежат на обезвреда от ответника ,
повдигнал и поддържал в хода на наказателното производство пред първа и въззивна
инстанция обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление , за което е налице
влязла в сила оправдателната присъда. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според практиката на ВС,
изразена в т. II на ППВС № 4/68 г., понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на конкретните обстоятелства - тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното производство, данните за психичното състояние,
негативни последици в обществен план и други. При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът
следва да прецени характера на обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на
принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на
подсъдимия - доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е
отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му
живот, на положението му в обществото, работата, семейното му положение , в т. ч. върху
възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с
оглед конкретиката на случая.
Качеството на обвиняем , съответно подсъдим ищецът е имал за сравнително кратък
период от време - 3 годни и 5 месеца , като наказателното производство е приключило в
разумен срок. Мярката за неотклонение , която е взета по наказателното производство, е
най-леката, предвидена в закона . Обвинението е било свързано с осъществявана от него
търговска дейност , което се разчуло сред обществеността в града и е накърнило доброто му
име , честта и достойнството му . Обвинението е поддържано от страна на прокуратурата в
хода на съдебното наказателното производство, проведено пред първоинстанционния и
въззивен съд , съответно до 09.11. 2023г. , когато е поставена оправдателната присъда.
Предвид всички горепосочени обстоятелства , възрастта на ищеца -65 годишен към
2024г., тежестта на обвинението , продължителността на наказателното производство ,
липсата на трайни последици върху здравето , психиката , семейния му живот и
професионална реализация , съобразявайки икономическия растеж и стандарта на живот
към датата на увреждането / 19.04.2024г. / , съдът намира, че справедлив размер на
обезщетение за причинените морални вреди вследствие незаконното обвинение е сумата от
30 000 лева , поради което и предявеният и иск за неимуществени вреди се явява доказан и
6
основателен до този размер . Над сумата 30 000 лева до предявения размер от 40 000 лева
искът е неоснователен.
Във връзка с незаконното обвинение ищецът е претърпял и имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 18 000 лева на
адвокатско дружество Д., А. и съдружници, осъществило чрез адвокат В.В. защитата му по
въззивното наказателно производство , образувано по негова въззивна жалба срещу
постановената от първоинстанционния съд осъдителна присъда. Безспорно е установено, че
ищецът е упълномощил адвокатското дружество и лично адвокат В. като съдружник в него
да осъществи защита му по ВНДОХ № 1095/2023г. по описа на САС с пълномощно от
14.08.2023г., като от приложения в настоящето производство договор № 5916 от 14.08.2023г.
се установява договорено адвокатско възнаграждение за тази защита в размер на 15 000 лева
с ДДС в размер на 3000 лева с начин на плащане –по банков път. Приложената фактура и
извлечение от банкова сметка установяват заплащането му от В. В. на дружество на дата
15.08.2023г.. Неоснователно е възражението на ответника, че така договорения и платен
размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен. Защитата е осъществена във въззивното
производство след постановена осъдителна присъда по обвинение за продължавано
данъчно престъпление в особено големи размери, включващо 44 отделни деяния.
Несъмнено делото се отличава с фактическа и правна сложност, предвид обема на
обвинителния акт, повдигнатото обвинение и събраните в хода на наказателното
производство писмени и гласни доказателства, което е наложило защитника на В. да проучи
големия обем доказателства за кратък период от време от упълномощаването до съдебното
заседание с оглед осъществяване адекватната му защита, довела до постановяване на
оправдателната присъда. В хода на въззивното производство е приложено от защитника
допълнително становище по въззивната жалба, включващо 21 страници с подробен
фактически и правен анализ на доказателствата във връзка с доводите за неправилност на
атакуваната присъда . Подготвени и представени са голям обем писмени доказателства,
приети от въззивния съд при проведено съдебно следствие , на което и подсъдимият е дал
подробни обяснения . Тежестта на обвинението, обема на доказателствения материал по
наказателното дело, както и реално извършените в защита на подсъдимия процесуалния
действия от страна на упълномощения във въззивното производство защитник обосновават
размера на договореното и платено в хода на въззивното наказателно производство
адвокатско възнаграждение от 18 000 лева с включен ДДС. Минималният размер на
адвокатско възнаграждение според Наредба 1/2004г. за обвинение , предвиждащо наказание
до 10 г. лишаване от свобода е 1500 лева, но в случая следва да се има предвид , че
обвинението включва 44 отделни деяния , извършени в период от около три години, за всяко
от които деяния, покриващи състава на чл. 255,ал.1 НК би се дължал минимален размер от
1500 лева адвокатско възнаграждение . При договаряне на адвокатското възнаграждение
ищецът е съобразил изцяло очакваните усилия и труд на упълномощения защитник
предвид тежестта на обвинението, наличието на постановена осъдителна присъда и обема на
доказателствения материал по делото , поради което и не са налице основания за намаляване
размера на претендираните за плащане под формата на платено адвокатско възнаграждение
7
имуществени вреди.
Обезщетения за вреди са дължими ведно със законна лихва, считано от 19.04.2024г. -
датата на влизане в сила оправдателната присъда, от когато ответникът е в забава с оглед чл.
84,ал. 3 от ЗЗД, присъждането на която е поискано с исковата молба .
С оглед изхода на делото , съобразявайки уважения размер на иска за
неимуществени вреди и изцяло уважения размер на иска за имуществени вреди , то на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищеца се следват разноски в размер на 10 лева платена
държавна такса, както и сумата 1992 лева, платено с ДДС адвокатско възнаграждение .
Размерът на договореното и платено адвокатско възнаграждение от 2000 лева съгласно
приложения договор за правна помощ е значително под посочения такъв в чл. 7 ,ал.2,т. 4 от
Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразен е с фактическата и
правна сложност на спора, поради което и не са налице основания за намаляването му по
реда на чл. 78,ал. 5 от ГПК. Неоснователно е искането за заплащане на ищеца като
разноски по делото сумата 84.82 лева- разходи за пътуване на пълномощника му от *до *.
Съгласно чл. 78,ал.1 ГПК на ищеца се следват разноските за производството, които той е
направил. В случая няма доказателства ищецът да е платил на пълномощника си разноски за
пътуването му до *. От друга страна отговорността за разноски по граждански дела е
деликтна и законово уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от
предявяването на неоснователен или недопустим иск и включва само тези разходи, които по
естеството си са необходими за движението на процеса - нормативно предопределени или
свързани с процесуално действие, указано от съда (напр. държавни такси, направени
разноски за производството като възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели, за
участие на преводач и тълковник, разходи за извършване на оглед, за публикации в
неофициалния раздел на Държавен вестник, за изпълнението на съдебни поръчки, за
назначаване на особен представител и др.). Страната има право за оказваната й правна
защита да й бъде присъдено само адвокатско възнаграждение за един адвокат, за което са
представени доказателства, че е действително платено. Разходите за извършване на
фактическите, организационни действия на страните и техните процесуални представители
по събиране на доказателствата - изготвяне на копия от документи, телефонни разговори,
транспорт, пощенски разходи и др. подобни, макар и извършени поради образуването на
производството, не обуславят неговото развитие и не представляват такива разноски.
Заплащането на разходи за пътуване на адвоката до седалището на компетентния съд е извън
обхвата на отговорността за разноски, предвидена в чл. 78 ГПК.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България да заплати на В. В. с адрес гр.
*, ул. * №*,ет.*,ап.*, ЕГН ********** на основание чл. 2,ал.1,т. 3 от ЗОДОВ сумата 30 000
лева / тридесет хиляди лева / обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 18 000
8
лева / осемнадесет хиляди лева/ обезщетение за имуществени вреди от незаконно
обвинение за извършено престъпление по НДОХ № 6/2021г. по описа на ОС *, ведно със
законна лихва от 19.04.2024г. до окончателното изплащане , КАКТО и сумата 2002 лева
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди над уважения до
предявения размер от 40 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. * в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – *: _______________________
9