РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Пловдив , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501228 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 261187/06,11,2016 г., постановено по гр. д. № 17538/2019 г. на РС
Пловдив, ХIV гр. състав, СЕ ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че „Автотранс-2000“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *****; ДЪЛЖИ на В. Д. Т. с ЕГН
**********; сумата от 1229 лв., за която е издадена Заповед № 7090/02,08,2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 12411/2019 г. на ПРС,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат от инцидент,
настъпил на 12,07,2017 г. при движение в автобус марка „Исузу“ с рег. № *****, управляван
от служител на дружеството - Г. А., изразяващи се в счупване на лява лъчева и лакътна кост,
ведно със законна лихва, върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 26,07,2019 г., до пълното й изплащане, като за разликата НАД
посочената сума до пълния претендиран размер от 1393,18 лв., искът е отхвърлен като
неоснователен; както и СЕ ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД – гр. *****, ЕИК
*****; да ЗАПЛАТИ на „Автотранс-2000“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *****; сумата от 1229
лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, обективиран в полица № *****, за имуществени вреди,
причинени на В. Д. Т. в резултат на инцидент, настъпил на 12,07,2017 г. при движение в
автобус марка „Исузу“ с рег. № *****, управляван от служител на дружеството Г. А.,
изразяващи се в за счупване на лява лъчева и лакътна кост, ведно със законната лихва,
1
считано от 26,07,2019 г. до окончателното погасяване, ПРИ УСЛОВИЕ, че тези суми бъдат
платени от „Автотранс-2000“ ООД, ЕИК *****; на увреденото лице В. Д. Т. с ЕГН
**********.
Посоченото по-горе решение е допълнено с решение № 260745/09,03,2021 г.,
постановено по същото дело, като „Дженерали застраховане“ АД – гр. *****, ЕИК *****; Е
ОСЪДЕНО ДА ЗАПЛАТИ на „Автотранс-2000“ ООД – гр. ****, ЕИК *****; сумата от
951,99 лв., представляваща деловодни разноски за производството по делото, присъдени в
полза на увреденото лице В. Д. Т., дължими във връзка с договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в полица № *****, ПРИ УСЛОВИЕ,
че тази сума бъде платена от „Автотранс-2000“ ООД, ЕИК *****; на увреденото лице В. Д.
Т. с ЕГН **********.
Посоченото по-горе решение е обжалвано от „Автотранс-2000“ ООД – в частта, с
която се признава за установено, че дружеството дължи на В. Д. Т. описаното обезщетение
за имуществени вреди в размер на 1229 лв. От въззивния съд са иска да отмени решението в
посочената част като незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с
материалния закон, и вместо това – да отхвърли предявения иск за установяване дължимост
на спорното обезщетение.
Ответникът по жалбата В. Д. Т. с ЕГН **********; заявява становище за
неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на решението в посочената част.
Първоначалното и допълнителното решение се обжалват и от „Дженерали
застраховане“ АД – в частта, с която същото е осъдено да заплати на „Автотранс-2000“ ООД
суми, дължими във връзка с договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, обективиран в полица № *****, както следва: сумата от 1229 лв. –
обезщетение за описаните по-горе имуществени вреди, и сумата от 951,99 лв. – деловодни
разноски, ПРИ УСЛОВИЕ, че същите бъдат заплатени от че „Автотранс-2000“ ООД на
пострадалото лице В. Д. Т.. С оплаквания за незаконосъобразност на поради
необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при постановяването му
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, от въззивния съд се иска да
отмени решението в посочените части и вместо това да отхвърли предявените в
производството обратни искове иск срещу третото лице помагач.
Ответникът „Автотранс-2000“ ООД – гр. ****, ЕИК *****; заявява становище за
неоснователност на жалбите и иска потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваните части.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата
на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр.
2
чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД. Предявен от В. Д. Т. с ЕГН **********; против
„АВТОТРАНС-2000“ ООД – гр. ****, ЕИК *****. От съда се иска да постанови решение, с
което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1393,18 лв., за която е издадена Заповед № 7090/02,08,2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 12411/2019 г. на ПРС,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат от инцидент,
настъпил на 12,07,2017 г. при движение в автобус марка „Исузу“ с рег. № *****, управляван
от служител на дружеството - Г. А., изразяващи се в счупване на лява лъчева и лакътна кост,
ведно със законна лихва, върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 26,07,2019 г., до пълното й изплащане.
Ответникът оспорва основателността на иска. Счита, че не са налице основания
за ангажиране на отговорността му. При условията на евентуалност предявява възражение,
че ищцата е допринесла с поведението си за настъпването на претендираните вреди. По реда
на чл. 219 от ГПК ответникът е привлякъл като трето лице – помагач „Дженерали
застраховане“ АД – гр. *****, ЕИК *****, във връзка със сключен помежду им договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в полица № *****.
Предявил е и е приет за разглеждане в производството обратен иск срещу третото лице, с
който от съда се иска да осъди „Дженерали застраховане“ АД да заплати на „Автотранс-
2000“ ООД претендираните суми, в случай на уважаване на първоначално предявените
срещу дружеството искове.
Третото лице – помагач и ответник по обратния иск „Дженерали застраховане“
АД – гр. *****, ЕИК *****; заявява становище за неоснователност на първоначалния и на
обратния иск.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, обхватът на въззивното производство
се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. Наред с това съдът дължи и
въззивната проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение, както
и евентуално нарушение на императивна материалноправна норма (съобразно разясненията
в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС). При направената служебна проверка се
констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, не се установи при
постановяването му да е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
По оплакванията във въззивната жалба:
От събраните пред РС гласни и писмени доказателства се установява, че на
12,07,2017 г. ищцата пътувала в автобус „Исузу“ с рег. № *****, пътуващ по линия № 99 в
гр. *****. В близост до кръстовището с бул. ***** водачът на автобуса задействал
спирачната система на превозното средство и при последвалото рязко спиране на автобуса
ищцата, която в този момент се приготвяла да слиза на следващата спирка, загубила
равновесие и паднала на пода. Между страните е безспорно, че водачът на автобуса при
настъпване на процесния инцидент е служител на ответното дружество. От представените
3
писмени доказателства и от заключението на извършената пред РС съдебно-медицинска
експертиза се установява, че при падането на ищцата са причинени травматични
увреждания – закрито счупване на долните краища на лявата лакътна и лъчева кост, което е
довело до трайно затрудняване движението на горен ляв крайник. Ищцата била приета за
болнично лечение в продължение на три дни, претърпяла оперативна интервенция за
поставяне на фиксатор, впоследствие и имобилизация на крайника – лява ръка, в
продължение на 35 дни. Последвала втора операция за отстраняване на фиксатора и
повторно обездвижване на 30-35 дни.
При тези установени пред РС обстоятелства спорът пред настоящата инстанция
се съсредоточава върху правните въпроси относно наличието на основания за ангажиране
отговорността на ответника.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД за чужди виновни противоправни действия има
обезпечително-гаранционен характер. Основание за възникването й е кумулативното
осъществяване на следните предпоставки: вреди за пострадалия ищец; причинени виновно
(при неполагане дължимата грижа), при или по повод изпълнението на работа, възложена от
ответника; наличие на причинно-следствена връзка между противоправното действие или
бездействие на служител на ответника и настъпването на вредите. Установяването на
посочения фактически състав при условията на пълно и главно доказване е поставено в
тежест на ищеца.
1/ относно противоправното действие или бездействие: Като противоправно
следва да се характеризира всяко действие или бездействие, осъществено без наличие на
правно основание, с което се нарушава публичноправната забрана да се вреди другиму.
Настоящата инстанция напълно споделя извода на първостепенния съд за това, че с
поведението си служителят на ответното дружество – водач на автобуса по време на
процесния инцидент, не е изпълнил задължението си по чл. 132 т. 2 от ЗДвП да осигури
безопасност на превозваните пътници. Това несъмнено съставлява противоправно поведение
от страна на служителя на ответното дружество, на когото е възложено управлението на
автобуса. Недоказано е твърдението на ответника, че рязкото спиране се наложило за
предотвратяване настъпването на ПТП. От ангажираните гласни доказателства се
установява, че движещ се отдясно на автобуса лек автомобил, без да подава съответната
сигнализация предприел маневра за завой наляво и пресякъл лентата, в която се движел
автобусът. Не се установява по безспорен начин обаче с каква скорост се е движел автобусът
в този момент, дали рязкото му спиране е било действително нужно за избягване на
произшествие и дали евентуалната опасност от настъпване на ПТП е била обусловена и от
скоростта на движение на автобуса.
2/ относно вредата: Както се посочи по-горе, ищцата е претърпяла травматични
увреждания, за лечението на които е било необходимо извършване на две операции и
имобилизации на крайника.
4
3/ относно причинната връзка: Причинната връзка е зависимост, при която
деянието (действието или бездействието) е предпоставка за настъпване на вредата, а
последната е следствие от него. Такава е налице, когато при типично, обичайно развитие на
обстоятелствата, вредата закономерно произтича от деянието. Такава връзка в настоящия
случай безспорно е налице – от заключението на извършената пред РС СМЕ се установява,
че описаните по-горе травматични увреждания на ищцата са настъпили в резултат на
падането й при процесния инцидент.
4/ относно размера: За лечението на процесните увреждания е било необходимо
поставяне на външен фиксатор, за което ищцата е била хоспитализирана на два пъти и е
претърпяла две оперативни интервенции. Във връзка с това тя е извършила разходи в размер
на общо 1229 лв. (вж. фактури на л. 45, 46 и 47 по делото на РС).
Следователно налице са предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника за обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени вреди до посочения
размер.
С оглед извода за основателност на иска, следва да се разгледа предявеното от
ответника при условията на евентуалност възражение за съпричиняване: Ответникът счита,
че ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като в момента на
настъпване на инцидента е пътувала права, без да се държи. Действително, от събраните
пред РС гласни доказателства се установява,че към момента на задействане на спирачната
система и рязкото спиране на автобуса, ищцата е била права, без опора, като се е
приближавала до предната врата, подготвяйки се да слиза от автобуса на спирката,
находяща се непосредствено след кръстовището с бул. *****. Това поведение не се намира
да е противоправно или в нарушение на установени правила за ползването на превозните
средства от обществения транспорт. Наред с това, заключението на извършената пред РС
СТЕ не установява, че настъпването на вредоносния резултат би било избегнато в случай, че
ищцата се е държала. При това положение споделят се изводите на РС за това, че не се
установява ищцата да е допринесла с поведението си за настъпване на увреждането или за
увеличаване размера на вредоносните последици.
Следователно предявеният иск за установяване дължимост на спорното
обезщетение следва да се приеме за основателен до размер от 1229 лв. На ищцата следва да
се присъдят по съразмерност и деловодни разноски за производството в размер на 951,99 лв.
С оглед този извод, следва да се разгледа и предявения от ответника срещу
третото лице помагач „Дженерали застраховане“ АД, обратен иск за заплащане на
присъдените в полза на ищцата суми – като дължими от застрахователя във връзка с договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в полица № *****.
Пред настоящата инстанция не се оспорва (и е установено с представени пред РС
писмени доказателства), че към датата на настъпване на процесния инцидент превозното
5
средство, в което е пътувало увреденото лице, е било валидно застраховано по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ от ответника по обратния иск. Следователно при
условие, че е удовлетворил увреденото лице, застрахованият (дружеството-ищец по
обратния иск) има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в
рамките на лимита на отговорност и на покритието по договора (чл. 435 вр. чл. 434 от КЗ). С
това следва да се приемат за установени предпоставките за уважаване на предявения обратен
иск, като дължими от застрахователя при посоченото по-горе условие (удовлетворяване на
увреденото лице) са както заплатеното обезщетение за претърпените вреди, така и
заплатените във връзка с производството по реализиране на отговорността му разноски (чл.
429 от КЗ), които в случая възлизат на 951,99 лв.
Като е достигнал до същите изводи, по съображения, които настоящата
инстанция изцяло споделя, РС е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено в обжалваните му части.
По отношение на разноските за въззивното производство:
Жалбоподателят „Автотранс-2000“ ООД следва да заплати на въззиваемия В. Д.
Т. сторените пред настоящата инстанция разноски, които се констатираха в размер на 400
лв. – изплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят „Дженерали застраховане“ АД следва да заплати на ответника
по жалбата му - „Автотранс-2000“ ООД – гр. ****, разноски във връзка с производството по
същата, които се констатираха в размер на 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
по договор на л. 48.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261187/06,11,2016 г., допълнено с решение №
260745/09,03,2021 г., постановени по гр. д. № 17538/2019 г. на РС Пловдив, ХIV гр. състав,
В ЧАСТТА с която се признава за установено в отношенията между страните, че
„Автотранс-2000“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *****; дължи на В. Д. Т. с ЕГН **********;
сумата от 1229 лв., за която е издадена Заповед № 7090/02,08,2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 12411/2019 г. на ПРС, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат от инцидент, настъпил на
12,07,2017 г. при движение в автобус марка „Исузу“ с рег. № *****, управляван от служител
на дружеството - Г. А., изразяващи се в счупване на лява лъчева и лакътна кост, ведно със
законна лихва, върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 26,07,2019 г., до пълното й изплащане, КАКТО И В ЧАСТТА , с която СЕ
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД – гр. *****, ЕИК *****; да заплати на
6
„Автотранс-2000“ ООД – гр. ****, ЕИК *****; сумата от 1229 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, обективиран в полица № *****, за имуществени вреди, причинени на В. Д. Т.
в резултат на инцидент, настъпил на 12,07,2017 г. при движение в автобус марка „Исузу“ с
рег. № *****, управляван от служител на дружеството Г. А., изразяващи се в за счупване на
лява лъчева и лакътна кост, ведно със законната лихва, считано от 26,07,2019 г. до
окончателното погасяване, както и сумата от 951,99 лв., представляваща деловодни
разноски за производството по делото, присъдени в полза на увреденото лице В. Д. Т.,
дължими във връзка с договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
обективиран в полица № *****; ПРИ УСЛОВИЕ, че тези суми бъдат платени от
„Автотранс-2000“ ООД, ЕИК *****; на увреденото лице В. Д. Т. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА „АВТОТРАНС-2000“ ООД – гр. ****, ЕИК *****, да заплати на В. Д.
Т. с ЕГН **********, сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД – гр. *****, ЕИК *****, да заплати на
„Автотранс-2000“ ООД – гр. ****, ЕИК *****, сумата от 200 лв. (двеста лева),
представляваща разноски за въззивното производство
Решението по главния риу е постановено при участието на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *****; като трето лице - помагач на „АВТОТРАНС-2000“
ООД – гр. ****.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7