Разпореждане по дело №560/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и взе предвид следното :

Производството пред БОС е ВЪЗЗИВНО, по реда на Глава 21 НПК, и е образувано въз основа на протест на прокурор от Р. П. –Б. срещу ПРИСЪДА № 291/10.01.2011г по НОХД № 522/2009г по описа на РСБ. .

С атакуваната присъда първоинстанционния съд е признал подсъдимия Л. Г. Д., от Г. за НЕВИНОВЕН и го е ОПРАВДАЛ по повдигнатите спрямо същия и поддържани от прокурора в съдебното производство обвинения за извършени престъпления по чл.325,ал.2,предл.2 във връзка с ал.1 НК във връзка с чл.2.ал.2 НК и по чл.216, ал.1,предл.2 НК във връзка с чл.2.ал.2 НК. Подсъдимият е бил обвинен за това, че на 24.01.2007 г., около 05,00 часа в град Б. в бар „Е.”, находящ се в подплощадното пространство на площад „. Измирлиев – Македончето”, в съучастие като съизвършител със С. И. Я., В. Б. К. и К. В. А., тримата от Б., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, което деяние по своето съдържание се отличавало с изключителна дързост и изразяващо се в буйстване, сбиване, хвърляне и чупене на инвентар /столове, маси и посуда/ на заведението, както и за това, че на същото място и по същото време и в съучастие като съизвършител със същите лица противозаконно е повредил чужди движими вещи, собственост на Ст. В. К., с обща стойност на повредата 2470,03 лева, изразяващо се в: изкъртване и счупване на облегалки и седалки на 16 броя столове с метални конструкции, дървени облегалки и кожени седалки на стойност 1600 лева; счупване на 1 брой баров стол на стойност 50 лева; счупване на един кв. метър от стена от гипсокартон на стойност 51,00 лева; счупване на 4 броя стъкла на 4 маси, с дебелина на стъклото 1 мм. и Ф 700 на стойност 42.03 лева и счупване на 1 брой подов автомат на входната врата на стойност 340 лева.

В протестът се твърди, че постановената присъда е неправилна и необоснована, тъй като събраните по делото доказателства установявали по безспорен начин участието на подсъдимия в посочените престъпления. Поради това се иска първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатите му обвинения.

Пред въззивната инстанция окръжния прокурор поддържа протеста .

Въззиваемият (подсъдим в първата инстанция ) не се явява, но се представлява от адвокат, който оспорва изцяло протеста и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Пред въззивната инстанция не бе проведено съдебно следствие и не са събирани нови доказателства.

След като извърши собствен анализ на събраните пред първата инстанция доказателства и след като извърши служебна проверка на атакувания първоинстанционен акт, въззивната инстанция взе предвид следното:

В резултат на законосъобразно проведено и пълноценно съдебно следствие първоинстанционния съд е събрал по надлежен ред относими доказателства, след чиято внимателна и прецизна оценка е приел за установена фактическа обстановка, която се споделя и от въззивната инстанция и не е необходимо да търпи корекция. По делото безспорно установено от фактическа страна се явява следното :

Подсъдимият е млад човек (28г към инкриминираната дата), българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, към момента на инкриминираното деяние не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК.

В ранните часове на 24. 01.2007г. подсъдимият, заедно със свои приятели- св. Т. Н. и св. Св. З. са били в бар ”Д.”, където са употребили алкохол. По същото време в това заведение, но на друга маса били св. С. Я., Вл. К. и К. А. (първоначално привлечени като обвиняеми по делото, но наказателното производство срещу тях е приключило със споразумение,поради което понастоящем са разпитвани в качеството на свидетели) и св. П. Момчетата от двете компании не се познавали помежду си, но св.П. (която била в другата компания) познавала св.Н. (който бил в компанията на подсъдимия). Малко по късно – преди 05.00 часа на 24.01.2007г, св. П. със своята компания (св. С. Я., Вл. К. и К. А.) отишла в бар ”Е”, находящ се в подплощадното пространство на площад „. Измирлиев - Македончето”, който бил стопанисван от Ст. В. К. Същите седнали на маса в близост до входната врата и си поръчали алкохол, въпреки, че такъв консумирали и в предното заведение. Не след дълго в заведението влязла и компанията на подсъдимия (той и неговите приятели св. Т. Н. и св. Св. З.), които се настанили на друга маса. След известно време между св. З. и св. К. възникнало спречкване във връзка с музиката на заведението, което станало причина двамата да си разменят удари, повлияни от алкохола , както и от взаимоотношенията между св. П. и св. Н. от по-рано. Този конфликт бързо прераснал в сбиване, в което са се включили свидетелите- Я., Н., А.. Подсъдимият също станал, за да защити приятелите си ,но почти веднага получил удар и замаян от него, паднал на земята. Докато бил на земята боят между останалите участници в двете компании продължавал, а подсъдимия получил и още удари,в резултат на които му били причинени наранявания, описани в експертизата на вещото лице Златин, който сочи, че подсъдимия е бил адекватен. П. падането си подсъдимия загубил и златен пръстен, който впоследствие бил намерен от св.Керин и предаден с протокол за доброволно предаване.След като се изправил, подсъдимия напуснал заведението, а след него излезли и други двама участници в боя, но подсъдимия успял да им избяга , стигнал до жп.гара Б. и с влак се придвижил до Г..

Конфликтът между двете компании е бил възприет от св. Сп., св. П., св. П. Св. Н. се е опитал да разтърси приятелят си св. З. от св. Я. и св. К., но е било безуспешно. В процеса на сбиване посочените свидетели започнали да се замерват със столове и да хвърлят бутилки и чаши, без обаче да се конкретизира кой от биещите се какво точно е счупил. В определен момент от сбиването св. З. хванал св. Я. за дрехите и го блъснал в стената на заведението, П. което стената, която била от гипскартон се счупила в мястото на удара. Св. Сп. и св. П. са били възмутени от действията на св. З., св. К., св. Я., св. Н., св. А. и изплашени се скрили в склада, като св. П. задействал паник- бутона, свързан с фирма ”Аркус сигурност”, охраняваща обекта. След като пристигнали охранителите- св. В. П. и св. Ив. Б., същите се опитали да преустановят конфликта,но участниците се обиждали взаимно и продължавали да си нанасят удари дори през телата на охранителите. Св. П. и св. Б. са се свързали с диспечерката на охранителната фирма във връзка с инцидента, я тя от своя страна е сигнализирала за случилото се РПУ гр. Б.. С пристигането на полицейските служители конфликта бил прекратен.

По късно св. К. е направил опис и равносметка на щетите на мястото и е констатирал, че вследствие на процесното сбиване са били нанесени следните материални щети в заведението: изкъртени и счупени облегалки и седалки на 16 броя столове с метални конструкции, дървени облегалки и кожени седалки като стойността на 1 баров стол с причинена повреда е на обща стойност 1600 лева; счупване на 1 брой баров стол с причинена повреда на стойност 50 лева; повреждане на 4 броя маси, изразяващо се в счупване на 4 броя стъкла на маси Ф 700 с дебелина на стъклото 0.10 мм., със стойност на причинената повреда 429.03 лева; повреждане на входната врата, изразяваща се в счупване на 1 брой подов автомат за входна врата на стойност 340 лева. Това се потвърждава от изготвената в хода на производството съдебно- оценителна експертиза, от която е видно, че общата стойност на така констатираните като причинени щети на процесната дата и от процесното сбиване, възлизат на сумата от 2470.30 лева. Същевременно св.К. изрично сочи, че причинените щети на заведението са били обезщетени.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от писмените и гласните доказателства, събрани в хода на първоинстанционното производство и от заключенията на експертизите.

С оглед посочената фактическа обстановка правилен и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че повдигнатите срещу подсъдимия обвинения не са доказани от обективна и субективна страна.

Не е доказано участието на подсъдимия Д. в извършването на инкриминираните деяния . От доказателствата по делото не се установява конкретно действие на подсъдимия, което да представлява хулиганска проява, още повече –такава, която да се отличава с изключителна дързост. Действително св. П. твърди, че всички са участвали в боя, но това негово заявление е твърде общо и неконкретизирано. Същевременно същия сочи още, че не е видял подсъдимия да участва в сбиването, което се потвърждава и от св. Сп. Това е и обяснимо, с оглед установеното обстоятелство, че подсъдимия веднага след ставането си от масата е получил удар, от който е паднал на земята, а след ставането си е напуснал заведението. А последното обстоятелство (напускането на подсъдимия) се потвърждава и от показанията на св.А.. Следва също така да се посочи, че инцидентното участие в сбиването не е достатъчно да се твърди, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението хулиганство. От показанията на очевидците се установява, че описаният като момче високо, слабо с дълга коса (което е взело активно участие в боя) е не подсъдимия, а св. З., който е започнал сбиването. Свидетелите са категорични, че подсъдимият е избягал от заведението, заради което не е бил заварен на мястото П. идването на свидетелите –охранители. Освен това – по делото липсват каквито и да било доказателства за такава проява от страна на подсъдимия, която да осъществява квалифициращия белег „изключително дързост” .

А поради това обвинението, че същия е участвал активно в сбиването и по този начин е осъществил състава на престъплението по чл.325,ал.2,предл.2 във връзка с ал.1 НК е недоказано.

Освен от обективна страна, това обвинение не е доказано и от субективна страна. Подсъдимият е бил обвинен за престъпление, извършено като съизвършител с три лица от другата компания. В конкретния случай не е установено наличието на умисъл в поведението на подсъдимия, а още по-малко –наличие на съизвършителство. Установява се от доказателствата по делото, че подсъдимия е станал, за да разтърве своя приятел (а не да участва активно в сбиването), но веднага е получил удар и е паднал на земята. В този смисъл – липсва умисъл за извършване на престъплението, липсва и умисъл, за това, че именно св. Я. К. и А. (непознати за подсъдимия) участват активно в извършването на това престъпление. Такъв умисъл и респективно общност на умисъл за процесното сбиване и повреждане на вещи, от започването му до преустановяването му се изключва и от категорично установеното обстоятелство в хода на съдебното следствие, че подсъдимият е напуснал процесното място, докато сбиването продължило след неговото напускане, както в процесното заведение, така и извън него между останалите свидетели Н. и З., до идването на охранителите.

Не е доказано и обвинението за извършено престъпление по чл. 216 ал.1 пр.2 вр. с чл. 20 ал.2 от НК:

По делото липсват убедителни доказателства ,които да установяват участие на подсъдимия в причиняването на щетите, описани в обвинителния акт. Почти всички свидетели, разпитани в хода на досъдебното и съдебно производство са заявили, че в следствие на процесното сбиване са настъпили част от процесните повреди на вещи, но не е конкретизирано по никакъв начин участието на подсъдимия в това повреждане на всички вещи. В протеста се твърди, че св.Н. е посочил, че подсъдимия е счупил бутилка. Това обстоятелство е изолирано от останалите свидетелски показания, анализирано е от първоинстанционния съд и правилно е прието като недостатъчно за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление по чл.216,ал.1 НК. Следва също така да се има предвид, че липсва обвинение за счупени бутилки , поради което дори посоченото твърдение на св.Н. да се приеме за достоверно, то тази проява на подсъдимия е несъставомерна. Предвид гореизложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че и това обвинение не е доказано и че не е установено участие на подсъдимия в извършването и на това престъпление.

С оглед изложеното извода на първоинстанционния съд, че обвиненията срещу подсъдимия не са доказани , е правилен и законосъобразен.

П. извършената служебна проверка не бе установено да са били допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон ,които да са основание за отмяна на постановената оправдателна присъда. Поради това същата следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.334,т.6 НПК и чл.338 НПК , въззивния съд

РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО ПРИСЪДА № 291/10.01.2011г, постановена по НОХД № 522/2009г по описа на РСБ. .

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване И. протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.