Решение по дело №699/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 449
Дата: 5 юли 2019 г. (в сила от 13 ноември 2019 г.)
Съдия: Валентина Жекова Иванова
Дело: 20195640100699
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 449

    гр.Хасково, 05.07.2019год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на тринадесети юни

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 699 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Предявен е от ДКУЧПППЗМВАИ „Профон“ гр.София против „Селфком“ ЕООД гр.Хасково, иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗДД  - за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил сдружение с нестопанска цел в частна полза, което управлявало авторски права с цел да представлява и защитава интересите на продуцентите на звукозаписи и музикална видеопродукция съобразно чл.85-90 от Закона за авторското право и сродните му права, както и на артистите изпълнители, съгласно чл.76-77 от същия закон. По Договор за публично изпълнение на звукозаписи и музикални видеозаписи № 24049-1388/17.01.2013г. ответникът се задължил да заплати на ищеца възнаграждение за предоставените му по договора права за периода 01.10.2014г. – 31.03.2015г.  в размер на 643.12 лева с падеж 31.01.2015г. След падежа ответникът изпаднал в забава и дължал заплащането и на мораторна лихва върху посочената сума в размер на законната такава, а именно – 180.94 лева за времето от датата на падежа – 31.01.2015г.  до 08.12.2017г. На основание чл.86 от ЗЗД ответникът дължал на ищеца и законната лихва върху неплатената сума по фактурата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане. Твърди се също в исковата молба, че за главното задължение ищецът издал Фактура № **********/11.02.2015г., като счетоводната операция била отразена в счетоводството на ищеца в аналитична оборотна ведомост. Ищецът подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, по което било образувано Ч.гр.д. № 3119/2017г. по описа на Районен съд-Хасково. Била издадена Заповед № 1641/15.12.2017г. за посочените по-горе суми, срещу която длъжникът възразил, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от  643.12 лева – главница по Договор за публично изпълнение на звукозаписи и музикални видеозаписи № 24049-1388/17.01.2013г. за периода 01.10.2014г. – 31.03.2015г. и 180.94 лева – лихва за забава за периода от 31.01.2015г. до 08.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.12.2017г. до окончателното й изплащане, които суми са присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. № 3119/2017г. по описа на Районен съд-Хасково. Претендира разноски по заповедното и настоящото производство.

Ответникът оспорва иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           Видно от приложеното Ч.гр.д. № 3119/2017г. по описа на Районен съд-Хасково, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника в настоящото производство за сумата от 643.12 лева – главница, представляваща неизплатено възнаграждение за ползване на права по договор за публично изпълнение на звукозаписи и музикални видеозаписи № 24049-1388/17.01.2013г., а именно – вноска с падеж 31.01.2015г., както и 180.94 лева – мораторна лихва за периода от 31.01.2015г. до 08.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.12.2017г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 25 лева – държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение. За тези суми е била издадена заповед № 1641/15.12.2017г., срещу която длъжникът е възразил. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящия иск за установяване на вземанията му, предмет на заповедта.

Сключен е бил Договор № 24049-1388/2013г. от 17.01.2013г. за публично изпълнение на звукозаписи и музикални видеозаписи между ищеца като праводател и „Маком“  ЕООД, ЕИК ********* – гр.Хасково, в качеството му на ползвател. След извършена служебна справка в Търговски регистър съдът констатира, че наименованието „Маком“ е предходното такова на ответника по делото – „Селфком“ ЕООД – гр.Хасково, ЕИК *********. По силата на договора ползвателят се е съгласил да плаща възнаграждение на ищеца за предоставеното му неизключително право да осъществява публично изпълнение на звукозаписи  и записи на музикални аудиовизуални произведения, чрез апарати за озвучаване или по друг начин, в собствените му обекти, като ответникът е следвало да плаща възнаграждение в посочен размер и до определен падеж. За вземането на ищеца е била издадена Фактура № **********/11.02.201г. за сумата в размер на 543.12 лева, която не носи подпис на получател.

За цялостното изясняване на делото от фактическа страна бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че в счетоводството на ищеца са отбелязани задължения на ответника по процесната хактура в размер на 643.12 лева, в т.ч. ДДС – 107.19 лева, осчетоводени в сметка 415 Разчети с ползватели. Не са налице плащания по процесната фактура, видно от салдото по посочената сметка в размер на 643.12 лева към 28.02.2019г. и към 31.05.2019г. В счетоводството на ответника няма записи по тази фактура, нито записи за плащания по нея. В.л. сочи още, че процесната фактура не е отразена в Дневниците за покупки при ответника за м. февруари 2015г.  и в следващите 12 данъчни периода. По процесната фактура не е ползван данъчен кредит от ответника „Селфком“ ЕООД. В.л. е констатирало от извършените справки по предоставените му извлечения  от счетоводните сметки на двете дружества, че ищецът и ответникът водят редовно счетоводство. Причината за липса на осчетоводяване на процесната фактура при ответника експретизата не може да обясни. 

При така установеното по делото, съдът намира предявения иск за главница изцяло основателен и доказан. Безспорно се установи, че между страните е бил сключен Договор за публично изпълнение на звукозаписи и музикални видеозаписи № 24049-1388/17.01.2013г., по силата на който „Профон” е предоставило на „Маком“ ЕООД /с ново наименование „Селфком“ ЕООД/ неизключително право да осъществява публично изпълнение на звукозаписи  и записи на музикални аудиовизуални произведения, чрез апарати за озвучаване или по друг начин, в собствените му обекти. Уговорен е бил общ размер на възнаграждението за предоставената услуга – 2 521.03 лева, което е било дължимо на вноски и вноската за сезон  2014/2015г.  /есен-зима/ е била в размер на 643.12 лева. Падежът на вноската е 31.01.2015г. Ето защо, съдът приема, че възоснова на така сключения договор и доколкото ответникът не представи доказателства за заплащане на тази трета вноска по договора – за 2014/2015г., то същият дължи уговореното възнаграждение. Липсата на осчетоводяване на процесната фактура в счетоводството на ответника не сочи на извод за недължимост на посочената главница в размер на 643.12 лева, поради което предявеният иск за главница се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. Основателен и доказан съдът намира и искът за лихвата за забава. Уговорен е бил падеж на задължението - 31.01.2015г. След тази дата, като не е изпълнил задължението си, длъжникът е изпаднал в забава, поради което дължи и лихва в посочения в исковата молба размер, а именно – 180.94 лева, който съдът изчисли с помощта на общодостъпна програма, за периода от 31.01.2015г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 08.12.2017г.

 С оглед всичко изложено, следва да бъде признато за установено по отношение на ответника „Селфком“ ЕООД, че дължи на Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите изпълнители - „Профон” следните суми: сумата от 643.12 лева - главница по Договор за публично изпълнение на звукозаписи и музикални видеозаписи № 24049-1388 от 17.01.2013г. за периода 01.10.2014г. – 31.03.2015г.; сумата от 180.94 лева – обезщетение за забава за периода от 31.01.2015г. до 08.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - от 08.12.2017г. до окончателното изплащане. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 995 лева. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Ето защо, на ищеца следва да бъдат присъдени и  направените разноски по Ч.гр.д.№ 3119/2017г. по описа на Районен съд-Хасково размер 385 лева.

        Мотивиран така, съдът

Р   Е   Ш  И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “СЕЛФКОМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Добруджа“ № 10, че дължи на Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите изпълнители - „ПРОФОН”, ЕИК *********,  сумата от 643.12 лева - главница по Договор за публично изпълнение на звукозаписи и музикални видеозаписи № 24049-1388/17.01.2013г. за периода 01.10.2014г. – 31.03.2015г.; сумата от 180.94 лева – лихва за забава за периода от 31.01.2015г. до 08.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2017г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1641/15.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№ 3119/2017г. по описа на Районен съд–Хасково.     

ОСЪЖДА  “СЕЛФКОМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Добруджа“ № 10, да заплати на Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите изпълнители - „ПРОФОН”, ЕИК *********,  на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в заповедното и в настоящото производство разноски общо в размер на 1380 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                      СЪДИЯ: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.