РЕШЕНИЕ
№ 4298
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110169071 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу ЯС. Д. К. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело №
г. по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ЯС. Д. К. за сумите от:
864,56 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 28.4.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 117,45 лв. за периода от
15.9.2018 г. до 31.3.2021 г., сумата от 21,51 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.8.2018 г. до 30.4.2019 г. ведно със
законна лихва от 28.4.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
5,76 лв. за периода от 1.10.2018 г. до 31.3.2021 г. и 75 лв. разноски по делото, а именно:
25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
частично за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Сочи, че
ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, общ. Изгрев,
1
ж.к. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за
забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така както е
установено в заповедното производство. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че
отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в
съответствие с действата нормативна уредба.
С исковата молба и в проведеното открито съдебно заседание на 21.04.2022 г.
ищцовото дружество е направило искане за постановяването на неприсъствено
решение. Съдът намира, че искането следва да бъде частично уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не
изпрати представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание /Разпореждане № 41317/20.12.2021 г. е връчено на
ответника на 30.12.2021 г./.
Съдът намира, че по отношение на два от предявените искове, а именно
предявените главници по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
за заплащане на топлинна енергия и цена за извършена услуга дялово разпределение, е
налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – исковете са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по
делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
Съдът намира обаче, че по отношение на двата иска за лихва за забава по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, не е налице кумулативно предвиденото условие по чл. 239,
ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като исковете не са вероятно основателни. Искането за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и по тези два иска не
следва да бъде уважено, като съдът следва да изложи мотиви по същество.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
2
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
Исковете за вземания за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 165,84 лева,
пропорционално на уважените искове, включваща заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 65,86 лева.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски в заповедното
производство.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че ЯС. Д. К., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 864,56 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. в имот с аб. № 37596 и
адрес: гр. София, ул. както и сумата от 21,51 лева, представляваща възнаграждение за
предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.08.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.04.2021 г. до
3
погасяване на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД
за установяване на вземания за сумата от 117,45 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2018 г. до 31.03.2021 г. и за сумата от 5,76 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане
на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
01.10.2018 г. до 31.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 12.05.2021 г. по ч. гр. дело № г. по описа на
СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЯС. Д. К., ЕГН: ********** да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул.сумата от 165,84 лева разноски в исковото производство и сумата от
65,86 лева разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението в установителната му част не подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал. 4 ГПК. В отхвърлителната му част решението подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4