Определение по дело №1285/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8694
Дата: 9 юни 2020 г. (в сила от 24 август 2020 г.)
Съдия: Десислава Йорданова Йорданова
Дело: 20201100501285
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София,09.06.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав в закрито заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН                                                                                                

                                                                       Мл. съдия  ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Йорданова гр. дело1285 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 577 вр. чл. 278 от ГПК

С постановление по нотариално дело /н.д./ 897/2019 г. нотариус С.Т., с рег. 065 на Нотариалната камара, с район на действие СРС е отказано издаването на нотариален акт по чл. 587, ал.3 от ГПК за признаване правото на собственост в полза на А.Л.М. с ЕГН: ********** и В.И.П. с ЕГН:********** на основание давностно владение на следния недвижим имот:апартамент 19, находящ се в гр. София, район „*******,, построен върху държавна земя в комплекс Баталова воденица в гр. София, състоящ се от: две стаи, столова, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 74,66 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.305.376.4.19, по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със  заповед РД-18-32 от 01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед 18-4309-29/29.05.2018 г. на Началника на СГКК-София, самостоятелния обект се намира в сграда 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.305.376, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, стар идентификатор- няма, съседи-следните самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.305.376.4.18, под обекта: 68134.305.376.4.15, над обекта: 68134.305.376.4.23, заедно с принадлежащото избено помещение 19, заедно с 1,296% идеални части от общите части на сградата, при съседи на жилището: стълбище, ап.18, ап.20, двор и избено помещение: коридор, мазе 18, мазе 21, общо помещение.

 А.Л.М. и В.И.П. са уведомени за постановлението на 28.01.2020 г.

Срещу горепосоченото постановление е подадена частна жалба  от А.Л.М. и В.И.П., с която се иска отмяната на постановлението посочено по-горе.

Поддържа се, че от събраните в нотариалното производство доказателства безспорно се установява, че жалбоподателите са владени процесния имот за период по-дълъг от 10 години явно, непрекъснато и необезпокоявано. Сочи се, че от свидетелските показания се е установи, че М. и П. са ползвали апартамент №19 като склад, като факта, че двамата имат ключ е доказателство за техните намерения за своене. Сочат, че със свидетелските показания се с установява, че са владени имот в определени периоди, като следва да се приложи презумпцията на чл. 83 от ЗС. Твърди се, че въпреки, че по делото се доказва, че имотът е придобит от Б.В.Б., неговата дъщеря и наследница А.Б.Б.не е заявявала собственическите си права. Сочи се, че не са събрани доказателства А.Б.да е упражнявала фактическа власт върху имота от 1996 г. насам. Твърди се, че изводите на нотариус Т., че след като ЧСИ Д.е наложила възнбрана върху имота за задължения на Б., то следва, че тя е установила правото на сообственост, съответно владение в полза на длъжника са неправилно като ЧСИ не е орган, който може да установява право на собственост или владение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирани лица и доколкото е депозирана в рамките на законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на нотариус, съдът приема, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява, че

По нотариалното дело са разпитани трима свидетели, чиито показания са обективирани в протокол от 06.11.2019 г. - В.З.У., Г.И.Г.и К.И.Н.. И тримата свидетели разказват, че имотът е с площ от около 70-80 кв. м., използва се за склад, не са местени стени и не са им известни спорове за собствеността му.  Свидетелят В.З.У. е разказал, че познава имота от 2008 г.-2009 г., като винаги В.П. е отключвал вратата на жилището. Сочи, че не знае дали в имота има ток и вода. Свидетелят Г.И.Г.е разказал, че от 2009 г. ходи в имота с В.П., като не знае дали в жилището има ток, но знае, че водата е спряна. Свидетелят К.И.Н. е разказал, че от лятото на 2009 г. познава имота. Сочи, че апартамента е необитаем и по негово впечатление в него няма ток и вода.

По нотариалното дело е представено удостоверение № АО23-15859/14.10.2019 г., издадено от Областна администрация на област София, с което се удостоверява, че за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.305.376.4.19 няма съставен акт за държавна собственост по реда на ЗДС.

Представено е писмо от Столична община /СО/, район „Възраждане“ изх. № СИС19-ВК-08-680/1/02.09.2019 г., съгласно което, след проверка в Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“, Столична община се установява, че срещу отчужден имот на ул. „Сини вир“ №3, със заповед на основание чл. 100 от ЗТСУ /отм./ № РД-41-289/18.02.1983 г. на председателя на ИК на СНС /приложена по делото на л.21/ – апартамент 19, етаж 6 в блок 9, м. „Баталова воденица“ е предоставен в обезщетение на Б.В.Б.. Съгласно приложена декларация /приложена по делото на л. 22/ към отчуждителната преписка от 28.12.1982 г. като втори член на домакинството собственикът е декларирал – дъщеря А.Б.Б..

От удостоверение изх. № **********/24.10.2019 г. издадено от СО, Дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП Възраждане“ се установява, че процесният имот не е деклариран е отдел „Общински приходи „Възраждане“ и за него няма наличие или липса на данъчни задължения.

Представено е постановление от 20.03.2018 г. за налагане на възбрана по изп. дело №20178580401639 вписана в Служба по вписванията с вх. Рег. №17287, акт № 102, дело №12209, имотна партида №541421, от която се установява, че на основание чл.449, ал.2 от ГПК е наложена възбрана върху процесния имот собственост на длъжника по изп. дело 20178580401639 по описа на ЧСИ У.Д.. Изп. дело е образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД въз основа изпълнителен лист, издаден на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д.  №11504/2016 г. по описа на СРС, 66 състав.

От приложена справка в Национална база данни „Население“ от 07.11.2019 г.се установява, че А.Б.Б.с ЕГН: ********** е жива и е с постоянен адрес ***.

За да постанови обжалваното постановление нотариус Т. е приел, че  показанията на разпитаните свидетели са уклончиви и от тях не се установяват релевантни за производството факти, а именно че молителите са владели процесния имот в период на десет години явно, необезпокоявано и непрекъснато и че са манифестирали своето владение. Сочи се, че достъпът на лицата до имота не индикира непременно владение върху същия, като от показанията на свидетелите се разкрива, че по скоро А. и В. са държатели на имота. Нотариусът е приел, че с оглед данните, че Б.В.Б. е придобил имота през 1983 г., а през 2018 г. е наложена възбрана върху същия за задължения на дъщеря му А.Б.осъществяването на владение от молителите е поставено под съмнение, доколкото поради наличието на обезпечителна мярка за правен спор, не се доказва категорично и безспорно владение по смисъла на чл.79, ал.2 ЗС. Посочено е, че индицията за наличие на право на собственост в полза на трето лице означава, че владението би могло да е упражнявано именно от него, като противното не е доказано в нотариалното производство – свидетелите не дават категорични показания, че молителите са противопоставили ясно и необезпокоявано владение спрямо собственика.

С оглед така изложените фактически положения, съдът намира следното от правна страна.

Съгласно чл. 587, ал. 1 от ГПК, когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. Според ал. 2 на същия член, ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота.

С посочените разпоредби на чл. 587, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК и чл. 586, ал. 1 ГПК проверката от страна на нотариуса на правото на собственост е негово задължение, нотариусът не е регистратор, той преценява дали е налице право на собственост в лицето на молителя.

В конкретния случай, молителите искат да се издадено констативен нотариален акт за признаване на правото им на собственост върху процесния имот на основание оригинерно придобивно основание - придобивна давност. За да установят наличието на изтекла в тяхна полза давност, молителите следва да докажат факта, че са установили владение за себе си, т. е. упражнявали са фактическа власт върху имота със съзнанието, че владеят за себе си.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на нотариус Т., че по нотариалното дело не са събрани безспорни доказателства, че молителите са владяли процесния недвижим имот явно, необезпокоявано и спокойно в продължение на 10 години..

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че в действително молителите са имали невъзпрепятстван достъп до апартамента за период от 10 години, като са разполагали с ключове за същия и са го използвали за склад, доколкото жилището не е било годно за обитаване, поради липсата на електрическо и течаща вода. Следва да се отбележи, че от показанията на свидетелите, които обхващат личните им впечатления за десетгодишен период, не може да се направи извод, че молителите са упражнявали фактическата власт явно и са я манифестирали пред всички правни субекти вкл. евентуалния собственик на имота А.Б..

По нотариалното дело са събрани писмени доказателства, че процесният имот е придобит от Б.В.Б. през 1983 г., както и че А.Б.е негова дъщеря / която като такава е евентуална негова наследница по закон, низходяща от първа степен – наследник по първи ред по чл.5 от ЗН/.

В действителност, както е посочено в жалбата, частният съдебен изпълнител не е орган, който има правомощия да признава правото на собственост, но доколкото доказателствената сила на представеното по делото постановление от 20.03.2018 г. за налагане на възбрана по изп. дело 20178580401639 по описа на ЧСИ Д.върху имота за задължения на Б. е определена при съвкупен анализ на събраните в нотариалното производство доказателства, изводът за наличие на доказателства оборващи твърденията за владение от страна на жалбоподателите е правилен.  

Съгласно чл. 483, ГПК съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната. Разпоредбата на чл. 483 ГПК вменява по общ начин задължение на съдебния изпълнител да се увери в собствеността на описания имот, като предвидените способи за това не са изчерпателно изброени. Посочената законова уредба показва, че съдебният изпълнител трябва да събира разностранни доказателства и да ги преценя в съвкупност преди да извърши преценка за собствеността на имота, като анализира и взема предвид всеки факт, който според закона е релевантен или представлява индиция за съществуването на правото на собственост. Дали проверката по чл.483 ГПК е надлежно извършена от ЧСИ Д.не подлежи на проверка в настоящото производство, доколкото касае спазването на задълженията на ЧСИ във връзка с законосъобразното провеждане на изпълнителните способи в изпълнителния процес, както и няма данни дали след насочване на изпълнението върху процесния имот чрез налагането на възбрана е пристъпено към опис на имуществото. В настоящият случай, от значение за изводите на съда, е че налагането на възбрана върху имота през 2018 г. за задължения на А.Б., разгледано в съвкупност с наличието на заповед  № РД-41-289/18.02.1983 г. на председателя на ИК на СНС, издадена на основание чл. 100 от ЗТСУ /отм./ и данните за наследственото правоприемство между Б.Б.и А.Б., и неубедителните показания на разпитаните свидетели водят до заключение за недоказване на твърдяното от молителите в нотариалното производство владение.

В производството инициирано от В.П. и А.М. на доказване подлежи факта на осъществявано от тяхна страна владение и то от характер изключващ възможността друго лице също да владее имота / т.е. осъществяване на съвладение с трето лице, доколкото се иска издаване на констативен нотариален акт за правото на собственост върху целия имот само от двамата молители в нотариалното производство/, а не дали А.Б., като наследник на Б.Б., за чието право на собственост върху процесния имот има писмени доказателства е владяла имота в периода от 2009 г.-2019 г.  

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че постановения отказ е законосъобразен, като частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изложените съображения, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

                  ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.И.П., ЕГН: ********** с адрес: *** и А.Л.М., ЕГН: **********, адрес: *** срещу постановление от 20.12.2019 г. по нотариално дело 897/2019 г. нотариус С.Т., с рег. 065 на Нотариалната камара, с район на действие СРС.

 

             Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

 

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                                     2.