Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 2334 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Г.Н. срещу
наказателно постановление № 369 от 08.10.2018 г., издадено от зам. кмет на
Община Варна, с което на въззивника на основание чл. 178е ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение по
чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
В жалбата
са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление
поради допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. На
първо място се сочи, че АУАН е издаден от некомпетентен орган. На следващо
място се твърди, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 ЗАНН, доколкото не описано нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено. Излага съображения, че наказващият орган изобщо не е посочил дали е
имало определени от собственика на пътя или администрацията места за паркиране
на посочената улица, какво е било разположението на паркираното МПС спрямо оста
на пътя и какво е било отстоянието му, за да се направи извод за съставомерността
на деянието по смисъла на чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Отправено е искане за отмяна на
наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание А.Г.Н., редовно призован, не явява,
изразява писмено становище по същество, като допълва, че паркирането на тротоар
само по себе си не е нарушение на ЗДвП, като наказващият орган не е посочил
другите съставомерни обстоятелства. Поддържа искането за отмяна на
наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Община – Варна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител, не изразява становище по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
06.08.2018 г.около 09,15 часа в гр. Варна въззивникът
А.Г.Н. паркирал лек автомобил марка „Сузуки“ с рег. № върху тротоар на ул. „Граф Игнатиев“ срещу № 8.
На място
пристигнал Д. А. (полицай при група „Общинска полиция“ при ОДМВР - Варна),
който наложил глоба с фиш на въззивника, за това, че паркирал върху тротоар.
В
седемдневен срок от издаването на фиша е подадена жалба от въззивника
А.Н., който оспорил извършването на нарушението.
По повод
оспорването на извършеното нарушение на 03.09.2018 г. на въззивника е съставен
акт за установяване на административно нарушение от Г.Д.Г. (старши полицай в
група „Общинска полиция“ при ОДМВР - Варна). При връчването на АУАН въззивникът
бланкетно посочил, че има възражения.
В
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение от
жалбоподателя.
На 08.10.2018 г. Т.В. И.,
зам. кмет на Община Варна, издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 178е ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.
94, ал. 3 ЗДвП.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото писмени доказателства: 2 бр. заповеди на кмета на Община Варна и АУАН.
При анализа на
доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на
чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са
налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните
органи, то последният служи като основа на направените от съда фактически
изводи.
Съдът кредитира и
представените по делото 2 броя заповеди на кмета на Община Варна като
автентични и относими, като същите удостоверяват компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
От правна страна:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
АУАН е
съставен от компетентен орган, доколкото съгласно заповед № 0122/20.01.2017 г.
на кмета на Община Варна група „Общинска полиция“ е определена като служба за
контрол по чл. 167, ал. 2 ЗДвП.
НП също е
издадено от компетентен орган предвид упълномощаването на зам. кмета на Община
Варна Т.В. И. с заповед № 4791/25.1.2015 г., издадена от кмета на Община Варна,
да подписва наказателни постановление по актове, съставени за установени
административни нарушения по закона за движение по пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се
спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни
средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на
оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци.
Съдът намира, че наказателното
постановление е издадено при нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като в
същото не е налице пълно описание на нарушението.
Действително е посочено, че процесното
МПС е паркирано на тротоар, но не всяко паркиране върху тротоар представлява
административно нарушение. За да е налице нарушение по смисъла на чл. 94, ал. 3 ЗДвП паркирането трябва да е на тротоар и извън разрешените за това места,
определени от администрацията или собственика на пътя, или в нарушение на
изискванията за разположение спрямо оста на пътя, или в нарушение на
изискванията за разстояние откъм страната на сградите. Обстоятелството, че
процесното МПС е било паркирано на тротоар извън разрешените за това места от
администрацията или собственика на пътя, макар и непрецизно, е посочено в АУАН,
но липсва в НП.
Административнонаказателното
производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите,
които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на закона са
поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено
на коя дата и кое конкретно място, е наложено наказание.
Описанието на нарушението от фактическа
страна (не неговата правна квалификация) и обстоятелствата, при които е
извършено, са задължителен реквизит на НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Т.е. описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
датата и мястото на деянието индивидуализират конкретното нарушение, за което е
ангажирана отговорността на наказаното лице.
Липсата на индивидуализация на
нарушението чрез посочване на съставомерни факти в НП съгласно изискването на
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е довело до нарушаване на правото на защита на
наказаното лице поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението, за
което наказващият орган е наложил административно наказание.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и като такова следва да
бъде отменено.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 369
от 08.10.2018 г., издадено от зам. кмет на Община Варна, с което на А.Г.Н. на
основание чл. 178е ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
50 лв. за извършено нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: