РЕШЕНИЕ
№. 36
гр. Пловдив, 07.01. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на десети декември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря МАРИЯНА Г. и участието на прокурора ИЛИЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 2885 по описа на съда
за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Р.Г.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу решение № 260283 от 28.09.2020 г.,
постановено по а.н.д № 918 по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, XI – ти наказателен състав, с което е потвърдено
наказателно постановление № 19-1030-011264/25.11.2019 г.
на началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ -
Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на оспорващия
на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че административното нарушение е установено безспорно от
обективна и субективна страна. Твърди се, че районният съд не е обсъдил
възраженията на оспорващия и е ценил неправилно събраните доказателства, поради
което е достигнал до погрешни правни изводи. Възразява се срещу установената от
контролните органи фактическа обстановка. Твърди се, че същите не са имали
възможност да възприемат лично обстоятелствата по настъпилото пътно транспортно
произшествие. Сочи се, че вмененото на
жалбоподателя противоправно поведение обективно не би могло да бъде извършено,
тъй като управляваният от него автомобил е бил разположен в крайна дясна лента
за завой на дясно, успоредно на другия участник в движението, който бил в
лявата лента, поради което не е било необходимо да предприема маневра за
заобикалянето му. Твърди се, че отговорността за нарушението е изцяло на водача
на моторното превозно средство – Ивеко с рег. № РВ7080СР, тъй като не се е
съобразил с останалите участници в движението и е управлявал МПС, което е без
технически преглед.
3. Ответникът по
касационната жалба – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
Пловдив не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 19-1030-011264/25.11.2019 г. на началник
група към ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“. Наказателното постановление
е издадено въз основа на АУАН № 432582 от 01.11.2019 г., съставен от Г.В.М.– на
длъжност младши автоконтрольор при ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното: На 01.11.2019 г. около 11:00 ч. в гр.
Пловдив, на кръстовището на бул. „Пещерско шосе“. Достигнал до кръстовището с
ул. „Явор“, Р.Г.Б. управлявал личното си МПС -
лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № РВ1377КТ като извършва маневра
за заобикаляна на завиващото пред него
наляво Ивеко с рег. № РВ7080СР като не се съобразява
с неговите габарити в резултат на което допуска ПТП като се сблъскват странично
в кръстовището. Нарушението е квалифицирано по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 179, ал. 2 вр. чл. ал.1, т. 5 от ЗДвП
е наложил на нарушителя глоба в размер на 200 лева.
7. По делото е представен
протокол за ПТП № 1722797/01.11.2019г. със схема, от която е видно, че между
участник № 1 с МПС рег. № РВ1377КТ, при движение направо в дясната пътна лента на кръстовището на бул. „Пещерско шосе“. с ул.
„Явор“, и участник № 2 с МПС рег. № РВ7080СР,
при завой наляво от лявата пътна лента, е възникнал контакт в задната лява
врата и заден ляв калник на МПС рег. № РВ1377КТ със задната предпазна греда на
МПС рег. № РВ7080СР. Протоколът е подписан от участниците в ПТП при следните
отразени обстоятелства: „Участник № 1
извършва маневра заобикаляне на завиващия пред него наляво Участник № 2, като
не се съобразява с неговите габарити в резултата на което допускат ПТП с мат.
щети като се сблъскват странично в кръстовището“.
8. В хода на съдебното
производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта. Разпитани са също свидетелите Г.Р.Б. – баща на жалбоподателя и Б.Т.П.–
длъжностното лице съставило протокол за ПТП № 1722797/01.11.2019г.
Свидетелят Б. потвърждава
мястото и времето на настъпване на ПТП, но споделя че е разбрал за същото от
сина си в телефонен разговор. След като пристигнал разбрал, че участниците в
ПТП не са попълнили двустранен протокол за гражданска отговорност. Извикали патрул
на „Пътна полиция“, който казал че ще пише акт и на двамата.
Свидетелят Пейков
заявява, че като пристигнали на мястото на ПТП участниците вече били преместили
автомобилите. Протоколът за ПТП съставил, след като изслушал двамата водачи.
Същите съобщили, че камионът бил в спряно положение, а водачът на „БМВ“ е
тръгнал да го заобикаля. Последният не се признал за виновен, а товарният
автомобил нямал технически преглед, за това съставили актовете.
9. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. За правото:
10. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Наведените
с касационната жалба възражения на оспорващия неоснователни. Според правилото
на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Съгласно чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, при което са причинени само имуществени вреди, е длъжен да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието (т.1). При наличие на
съгласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с
него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието (т.2). При разногласия, участниците в произшествието, без да
напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР
на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания (т.3).
В случая
по делото не се формира спор, че Р.Г.Б. като водач на посоченото в протокол за
ПТП № 1722797/01.11.2019г. моторно превозно средство № 1 на процесната дата,
място и час е бил позициониран в дясната пътна лента на кръстовището на бул.
„Пещерско шосе“. с ул. „Явор“. Видно от схемата на ПТП автомобилът на
оспорващия е отразен с посока на движение направо, плътно до лявата граница на пътната лента в непосредствена близост до
тежкотоварния автомобил в лявата пътна лента, който е отразен с посока на движение
– ляв завой. Каза се, протоколът е подписан от оспорващия, а конкретни
възражения срещу съставения АУАН не са постъпили. При това положение съдът
намира за изолирани и некореспондиращи със съвкупния доказателствен материал
твърденията на оспорващия, че при настъпването на ПТП автомобилът му е бил в
спряно положение най – дясно в дясното
платно за движение в изчакване за завой надясно. В подкрепа на тази позиция не
се сочат каквито и да е доказателства, поради което опитът за внасяне на
съмнения в установената от контролните органи фактическа обстановка се явява
недостатъчен за оборване доказателствената тежест на съставения акт за
установяване на административно нарушение. Отделно, ако твърдението на
оспорващия бе вярно, между двете моторни превозни средства не би възникнал
контакт, какъвто в случая безспорно е установен. По отношение разположението и
посоката на движение на тежкотоварния автомобил не се формира спора, поради
което съдът намира за несъмнено, че оспорващият като водач на МПС рег. №
РВ1377КТ е управлявал без необходимото внимание в нарушение на правилата по чл.
25, ал. 1 от ЗДвП, което е довело до настъпване на ПТП. Каза се, посочената
разпоредба изисква от водачите да управляват МПС по начин и с внимание, които
да им позволят да избегнат всякакви ПТП при предприемане на маневри и ако
поради невнимание бъде извършено такова е налице непредпазливо деяние по
смисъла на чл.11, ал.3 от Наказателния кодекс във връзка с чл.11 от ЗАНН, тъй
като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо. По правилото на ал.2 непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи, а в случая разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП не изключва наказуемостта при непредпазливост. Административно
наказателната отговорност на нарушителя е лична, поради което за
законосъобразното й ангажиране е без значение обстоятелството, че нарушението е
съпричинено от друг участник в движението, респ. че управляваното от него МПС е
било без технически преглед. Районния съд не е допуснал процесуално нарушение
като е отказал да изследва и обсъжда факти и обстоятелства, които не са
релевантни за решаване на повдигнатия пред него правен спор.
По делото
не се твърдят нито са налице обстоятелства, които да обосноват приложимостта на
чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелството, че нарушението е първо не е достатъчно, за да
се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на
"маловажен случай", т.е. на такъв с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
11. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260283 от 28.09.2020 г.,
постановено по а.н.д № 918 по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, XI –
ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.