№ 14
гр. Пловдив , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда И. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка А. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000271 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.25,ал.4,изр. 2-
ро от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на А. в.,подадена чрез С.К.-г.е. в отдел „А.м. и
о.“ /АМО/,Главна дирекция „Р.“ с пълномощно №РД-01-491/19.10.2020 г.
/приложено към жалбата в заверено копие/,против решение №260014 от
16.02.2021 г.,постановено по т.д.№8/2021 г. по описа на Окръжен съд-гр.Х.,с
което е отменен отказ №************** от 13.01.2021 г. на А.-
жалбоподател,постановен по заявление №************** от 11.01.2021 г. за
вписване заличаването на съдружника Д. Б. Я. с ЕГН ********** по
партидата на „Е.“ООД с ЕИК *********,с.Ж.б.,Община С.,Х. област,като
заедно с това е указано на длъжностните лица от А. в. да осъществят
вписването по процесното заявление,съобразявайки изложеното в мотивите
на съдебното решение и е осъдена А. в. да заплати на Д. Б. Я. сумата от 307,50
лв. разноски по делото.
1
Решението е обжалвано изцяло,включително и в частта за
разноските,като се поддържа в жалбата,че то е необосновано и неправилно
поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.Развити са доводи срещу изложените в
обжалваното решение мотиви,че прекратилит участието си съдружник може
сам да поиска вписване на това обстоятелство в ТР и че в тази насока по
аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл.141,ал.5 от ТЗ,която
овластява отказалия се управител да поиска заличаването си от регистъра.А.-
жалбоподател застъпва становището,изразено и в горепосочения отказ,че
напускащия на основание чл.125,ал.2 от ТЗ съдружник няма правомощието
сам да заяви пред АВ заличаването му като такъв от ТР и че разпоредбата на
чл.141,ал.5 от ТЗ не може да бъде приложена по аналогия при подадено от
такъв съдружник заявление.В тази връзка А.-жалбоподател се позовава и на
съдебна практика,цитирана в процесната жалба.Развити са и аргументи за
неправилността на обжалваното решение в частта за разноските,като в тази
насока се твърди,че липсват доказателства за реалното плащане на
присъдените в полза на Д.Я. разноски в размер на 300 лв. за адвокатско
възнаграждение и на следващо място-че първоинстанционният съд не е
обсъдил в решението си направеното от А. в. възражение за прекомерност на
претендираните от Д.Я. /жалбоподател в първоинстанционното производство/
разноски.
Въз основа на поддържаните в жалбата доводи,А.-жалбоподател моли
решение №260014 от 16.02.2021 г.,постановено по т.д.№8/2021 г. по описа на
Окръжен съд-Х.,да бъде отменено изцяло и да бъде потвърден отказ
№№************** от 13.01.2021 г. на длъжностното лице по регистрация
към АВ-ТР,като правилен и законосъобразен.Поискано е също така,на
основание чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл.81 от ГПК да бъдат
присъдени на АВ съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение във
връзка с производството пред настоящата инстанция.
В определения от съда едноседмичен срок е подаден писмен отговор на
горната жалба от насрещната страна-Д. Б. Я.,имещ качеството на
жалбоподател в първоинстанционното производство по т.д.№8/2021 г. по
описа на ОС-Х..В същият отговор,подаден чрез адв. К.М. като пълномощник
на Д.Я.,е поискано въззивната жалба на АВ да бъде оставена без уважение
2
като неоснователна и необоснована,а обжалваното с нея решение да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.В тази насока подробни
доводи са изложени в отговора.В частност са развити аргументите,че
бившият съдружник при незаинтересованост и бездействие на управителя на
дружеството може сам да подаде заявление за заличаването му като такъв и
че при липса на предвидена законова възможност на прекратилия участието
си съдружник да поиска заличаването му като такъв по аналогия следва да се
приложи разпоредбата на чл.141,ал.5 от ТЗ,която овластява отказалия се
управител да поиска заличаването си от търговския регистър при бездействие
на дружеството да предприеме необходимите действия.Цитирана е и съдебна
практика в подкрепа на това становище.
В отговора на Д.Я. е посочено още,че има образувано тълкувателно
дело №1/2020 г. на ОСТК при ВКС с въпрос №5,както следва:“Легитимиран
ли е напускащият по реда на чл.125,ал.2 ТЗ съдружник сам да заяви вписване
в ТРРЮЛНЦ на прекратяване на участието му в ООД в случай на бездействие
на органите на дружеството по приемане на решение за освободените му
дялове и вписване на промяната в Търговския регистър“.В тази връзка е
направено искането,в случай,че настоящият съд не сподели изложените в
отговора аргументи,на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК да спре
производството по делото до окончателното произнасяне на ВКС по
поставения в т.5 по тълк.д.№1/2020 г. на ОСТК на ВКС въпрос.Изложени са и
доводи за правилността на първоинстанционното решение в частта за
разноските,съответно-за неоснователността на жалбата на АВ срещу тази част
от атакуваното съдебно решение.Поискано е в полза на Д.Я. да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски съгласно
приложения към отговора списък с разноски.
Апелативен съд-Пловдив,след като се запозна с жалбата и отговора на
същата,както и с доказателствата по делото,приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок по чл.25,ал.4,изр. 2-ро от
ЗТРРЮЛНЦ,редовна е и изхожда от надлежна страна с правен интерес от
обжалване на съдебното решение.Наред с това,за самото решение,срещу
което е насочена жалбата,е предвидено с горната разпоредба обжалване пред
апелативния съд.С оглед на изложеното настоящият съд приема жалбата за
3
допустима и следва да я разгледа по същество.
Преди разглеждането й по същество обаче настоящият съд следва да се
произнесе по заявеното в отговора на Д.Я. искане за спиране на
производството по настоящото дело на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до
окончателното произнасяне на ВКС по поставения в т.5 от тълк.дело №1/2020
г. на ОСТК на ВКС въпрос.В отговора е посочено,че искането се заявява като
„алтернативно“-в случай,че настоящият съд не сподели позицията на Я. за
правилността на обжалваното решение и в тази връзка-доводите му,че самият
съдружник,напускащ дружеството на основание чл.125,ал.2 от ТЗ,може сам
да заяви пред АВ заличаването му от ТР.Посочено е още в тази връзка,че по
образуваното тълкувателно дело №1/2020 г. на ОСТК на ВКС е поставен на
разрешаване следния въпрос:“Легитимиран ли е напускащият по реда на
чл.125,ал.2 ТЗ съдружник сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на
прекратяване на участието му в ООД в случай на бездействие на органите на
дружеството по приемане на решение за освободените му дялове и вписване
на промяната в Търговския регистър“.Заявилият искането за спиране на
делото Д.Я.,имащ в настоящото производство качеството на ответник по
жалбата на АВ и качеството на жалбоподател в първоинстанционното
производство по т.д.№8/2021 г. по описа на ОС-Х.,по което е постановено
обжалваното решение №260014 от 16.02.2021 г.,обосновава същото искане
със съществуващата противоречива съдебна практика по въпроса дали
съдружникът,прекратил на основание чл.125,ал.2 от ТЗ членственото си
правоотношение,може да подаде сам заявление за заличаването му от
търговския регистър като съдружник.
Апелативният съд в настоящия му състав намира,че искането за
спиране на делото не може да бъде разгледано под условие,че съдът не
възприеме позицията на ответника по жалбата Д.Я. относно правилността на
атакуваното първоинстанционно решение и съответно-неговата
позиция,според която доброволно напусналия по чл.125,ал.2 от ТЗ съдружник
има правомощието да подаде сам заявление за заличаването му от
ТР.Разглеждането на искането за спиране при такова условие би означавало
съдът да се произнесе по същото искане съобразно и след като е изразил
становището си по един от въпросите,касаещи съществото на процесния
правен спор,а такова произнасяне е абсолютно недопустимо.Това е
4
така,защото не произнасянето на съда по решаващ за изхода от спора въпрос
трябва да предопределя спиране на делото,а точно обратното-спирането би
било допустимо и оправдано на посоченото основание преди съдът да се
произнесе по съществото на конкретния правен спор и с цел-именно
правилното решаване на спора.Предвид тези съображения,съдът счита,че
искането за спиране,заявено от ответника по въззивната жалба,следва да бъде
разгледано преди разглеждане на самата жалба по същество.
А що се отнася до съществото на искането за спиране на делото,то
съдът намира това искане за неоснователно.В това отношение съдът
съобразява разрешението,дадено в т.1 от Тълкувателно решение №8/2013 от
07.05.2014 г. по тълк.д.№8/2013 г. на ОСГТК на ВКС,имащо задължителен за
съдилищата характер,съгласно което при образувано тълкувателно дело пред
ВКС по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се
спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК,а не и във
въззивната и първата инстанция.Освен това и както е прието в мотивите на
т.1-ва от посоченото тълкувателно решение,“спирането на производството по
чл.229,ал.1,т.4 ГПК се разглежда в теорията като процесуална пречка за
надлежното упражняване на правото на иск. Счита се, че това основание за
спиране е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е
преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е
този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или
отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното
производство. Образуваното пред Общо събрание на една от колегиите или на
двете колегии на Върховния касационен съд тълкувателно дело няма за
предмет конкретен правен спор. По него трябва да бъде дадено задължително
тълкуване на съдържанието на закона, а не да бъде признато или отречено
едно твърдяно право. Поради това не може да се приеме, че тълкувателно
дело, образувано пред Върховния касационен съд, съставлява такова друго
дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора
по смисъла на чл.229,ал.1,т.4 ГПК“.
Предвид горните съображения,апелативният съд намира за
неоснователно искането на Д.Я. за спиране на настоящото дело на основание
чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до окончателното произнасяне на ВКС по поставения
в т.5 от тълк.дело №1/2020 г. на ОСТК на ВКС въпрос.Като такова същото
5
искане ще се остави без уважение,а с настоящото решение съдът следва да се
произнесе по съществото на подадената от АВ жалба.
По съществото на жалбата:
Със заявление №************** от 11.01.2021 г. е поискано да бъде
вписано по партидата на „Е.“ООД с ЕИК ********* прекратяване участието
на Д. Б. Я. с ЕГН ********** като съдружник в същото дружество на
основание чл.125,ал.2 от ТЗ.
По горното заявление длъжностното лице по регистрация към А. в.-ТР е
постановило отказ №************** от 13.01.2021 г.,мотивиран с това,че
заявлението е подадено от неоправомощено лице,нямащо легитимността на
заявител по смисъла на чл.15,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ,тъй като то изхожда от
адвокат,упълномощен от напускащия по реда на чл.125,ал.2 от ТЗ
съдружник,а такъв съдружник не е оправомощен сам да заяви за вписване
заличаването си от търговския регистър,нито пък упълномощения от него
адвокат разполага с легитимацията да подаде заявление за това.На следващо
място,отказът е мотивиран с аргументи,че прекратяване на членството на
съдружник не е достатъчно,за да бъде вписано,тъй като не са представени
доказателства за съдбата на освободените дялове от капитала на дружеството.
Горният отказ е обжалван пред съда от Д. Б. Я. чрез пълномощника му
адв. К.М. и по така подадената жалба е образувано т.д.№8/2021 г. по описа на
ОС-Х..С обжалваното решение №260014 от 16.02.2021 г.,постановено по
същото дело,съдът е приел отказа за незаконосъобразен и го е отменил като
такъв,давайки заедно с това указания на длъжностните лица от А. в. да
осъществят вписването по процесното заявление,като съобразят изложеното в
мотивите на решението.Освен това,с решението от 16.02.2021 г. А. в. е
осъдена да заплати на Д. Б. Я. суматаот 307,50 лв. разноски по делото.А видно
от мотивите на решението,обжалвано пред настоящата инстанция,отказът от
13.01.2021 г. е отменен,като е прието,че в случая фактическия състав на
чл.125,ал.2 от ТЗ е осъществен по отношение на съдружника Д.Я. и това е
достатъчно,за да бъде вписано в търговския регистър заличаването му като
съдружник в „Е.“ООД с ЕИК *********,без да е необходимо представяне на
доказателства за съдбата на освободените от същия съдружник дружествени
дялове.Наред с това е прието,най-общо казано,че процесното заявление е
6
подадено от летигимен заявител /противно на приетото в обжалвания
отказ/,тъй като напусналия на основание чл.125,ал.2 от ТЗ бивш съдружник
може сам /или чрез упълномощен от него адвокат,както е в случая/ да подаде
заявление за заличаването му като такъв при незаинтресованост и бездействие
на управителя на дружеството.В тази насока е прието още,че при липса на
предвидена законова възможност на прекратилия участието си съдружник да
поиска заличаването като такъв по аналогия следва да се приложи
разпоредбата на чл.141,ал.5 от ТЗ,която овластява отказалия се управител да
поиска заличаването си от търговския регистър при бездействие на
дружеството да предприеме необходимите действия.
Настоящата инстанция споделя изложените в обжалваното решение
мотиви за това,че прекратяване на членството в хипотезата на чл.125,ал.2 от
ТЗ настъпва автоматично след изтичане на установения тримесечен срок от
получаване на предизвестието и че в случая фактическия състав на
посочената правна норма е осъществен спрямо съдружника Д. Б. Я.,като това
обстоятелство е достатъчно,за да бъде вписано в търговския регистър
заличаването на съдружника като такъв,без да е необходимо представянето на
доказателства за съдбата на освободените от съдружника дружествени дялове
/в частност представянето на взети от ОСС решения в тази насока/.Не споделя
обаче и счита за неправилно изразеното в решението становище,че в
конкретния случай заявлението е подадено от лигитимен
заявител,респективно,че прекратилият членството си съдружник е
оправомощен сам или чрез упълномощен от него адвокат да подаде заявление
за заличаването му от регистъра,както и че в тази насока следва да бъде
приложена по аналогия нормата на чл.141,ал.5 от ТЗ.Противно на така
приетото в обжалваното съдебно решение и в съответствие с приетото в
обжалвания отказ на АВ,настоящата инстанция счита,че е налице порок на
заявлението по смисъла на чл.21,т.3 от ЗТРРЮЛНЦ,изразяващ се в това,че то
изхожда от неоправомощено лице. Фактически заявител в конкретното
регистърно производство е адв. К.П. в качеството му на пълномощник на Д.
Б. Я.,т.е. на физическото лице,за което със заявлението от 11.01.2021 г. е
направено искане да бъде заличено като съдружник в „Е.“ООД с ЕИК
********* на основание чл.125,ал.2 от ТЗ.Или,както е видно,заявлението е
подадено от адвокат-пълномощник на съдружника,прекратяващ членственото
7
си правоотношение в дружеството на основание посочената законова
разпоредба.Същата обаче не предвижда право на напускащия съдружник да
заяви за вписване в ТР прекратяване на членственото му
правоотношение,респективно-заличаването му от регистъра като съдружник в
съответното ООД.Поначало съдружникът в търговско дружество не попада в
кръга на летитимираните лица,които могат да бъдат заявители съгласно чл.15
от ЗТРРЮЛНЦ.Съответно на това и упълномощеният от съдружника адвокат
няма качеството на легитимиран заявител по смисъла на чл.15,ал.1,т.4 от
посочения закон,защото той не е упълномощен от самия търговец,в случая-от
вписаното в регистъра търговско дружество,по чиято партида е поискано да
бъде отразено заличаването на съдружника.
Наред с гореизложеното,в случаите на подадено заявление за заличаване
на съдружник на основание чл.125,ал.2 от ТЗ,не може да бъде приложена по
аналогия разпоредбата на чл.141,ал.5 от ТЗ,даваща право на управителя на
ООД сам да заяви за вписване заличаването му като такъв от ТР.Последната
разпоредба се отнася единствено до лице с качеството на управител на
дружество с ограничена отговорност и е недопустимо да се прилага по
аналогия спрямо лице,имащо друго качество по отношение на
дружеството.Наред с това,разпоредбата на чл.15,ал.1,т.3 от ЗТРРЮЛНЦ
допуска друго лице,различно от изброените в същия член заявители,да
участва в регистърното производство като заявител,но само в „предвидените
от закона случаи“ и чл.141,ал.5 от ТЗ е именно такъв „предвиден от закона
случай“,а по отношение на съдружника,прекратяващ членството си на
основание чл.125,ал.2 от ТЗ,няма предвидена в закона възможност сам да
заяви това обстоятелство за вписване в търговския регистър,респективно-
заличаването му като съдружник от регистъра.Посочената материално правна
норма урежда право на едностранно прекратяване на членство,но не и
процесуалното право за вписване в регистъра на последиците от прекратяване
на членството.Доброволно напусналият съдружник по реда на чл.125,ал.2 от
ТЗ несъмнено има правен интерес да се впише в регистъра прекратяване на
членството му в дружеството,но законът не предвижда възможност той сам
да заяви за вписване това обстоятелство.
Предвид гореизложеното се налага крайния извод,че заявеното
заличаване на Д. Б. Я. като съдружник в горното дружество не би могло да
8
бъде вписано поради подаване на заявлението от нелегитимен заявител,както
е прието и в отказа от 13.01.2021 г.С оглед на това постановеният отказ се
явява правилен и законосъобразен като краен резултат,а обжалваното съдебно
решение от 16.02.2021 г.,в частта,с която отказът е отменен и са дадени
указания на длъжностните лица към АВ да осъществят вписването по
процесното заявление,е неправилно и като такова следва да се отмени от
настоящата инстанция,като вместо това се потвърди същият отказ.
Предвид отмяната на решение №260014 от 16.02.2021 г. в частта,с
която отказът на АВ е отменен,решението подлежи на отмяна и в частта за
разноските,т.е. в частта,с която АВ е осъдена да заплати на Д. Б. Я. сумата от
307,50 лв. разноски по делото.Разноските са присъдени в полза на Я. като
жалбоподател в производството по т.д.№8/2021 г. по описа на ОС-Х. и с оглед
уважаването на подадената от него жалба срещу отказа от 13.01.2021 г.,но
предвид резултата,възприет с настоящото решение,жалбата на Д.Я. се явява
неоснователна и затова не му се следват направените в производството пред
ОС-Х. съдебни разноски.
В крайна сметка,имейки предвид горните съображения,обжалваното
решение на ОС-Х. подлежи на отмяна изцяло,включително и в частта за
разноските,а атакуваният отказ на АВ подлежи на потвърждаване като
правилен и законосъобразен.
А.-жалбоподател е направила искане да й бъдат присъдени съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство.Съгласно новата ал.6-та на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ /ДВ,бр.105 от
2020 г./,в производствата по обжалване на отказ на АВ съдът присъжда
разноски на страните по реда на ГПК.В случая,с оглед основателността на
разгледаната жалба на АВ срещу решение №260014 от 16.02.2021 г. на ОС-Х.
и като краен резултат-потвърждаването на постановения от АВ отказ,на а. се
дължат разноски за настоящото производство на основание чл.25,ал.6 от
ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл.81 и чл.78,ал.3 от ГПК.А предвид качеството на
процесуалния представител,чрез който а. е подала жалбата си,й се дължи
юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК.Същото следва да бъде
определено като размер съобразно чл.25а,ал.2 от Наредбата за заплащане на
правната помощ във вр. с чл.25,ал.4,изр. първо от ЗТРРЮЛНЦ и възлиза на
9
сумата от 50 лв.Предвид изхода на делото пред настоящата
инстанция,заплащането на тази сума следва да бъде възложено в тежест на
ответника по разгледаната жалба на АВ-Д. Б. Я..
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането,заявено в писмения
отговор,подаден от Д. Б. Я. с ГН ********** чрез пълномощника му адв. К.П.
М.,за спиране на производството по настоящото дело на основание
чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до окончателното произнасяне на ВКС по поставения в
т.5 от тълк.дело №1/2020 г. на ОСТК на ВКС въпрос.
ОТМЕНЯ изцяло решение №260014 от 16.02.2021 г.,постановено по т.д.
№8/2021 г. по описа на Окръжен съд-гр.Х.,с което е отменен отказ
№************** от 13.01.2021 г. на А. в.,постановен по заявление
№************** от 11.01.2021 г.,дадени са указания на длъжностните лица
от А. в. да осъществят вписването по същото заявление и е осъдена а. да
заплати на Д. Б. Я. сумата от 307,50 лв. разноски по делото,като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА отказ №************** от 13.01.2021 г. на А.
в.,постановен по заявление №************** от 11.01.2021 г. за вписване на
следните обстоятелства:заличаване на съдружника Д. Б. Я. с ЕГН **********
по партидата на „Е.“ООД с ЕИК *********,с.Ж.б.,Община С.,Х. област.
ОСЪЖДА Д. Б. Я. с ЕГН ********** и с адрес:гр.Д.,Х.
област,ул.“Х.Д.“№ ** да заплати на А. в.-гр.С.,ул.“Е.Б.“№ ** сумата от 50 лв.
/петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК.
Решението в частта,с която е оставено без уважение искането за
спиране на делото,има характер на определение,което е окончателно и
неподлежащо на обжалване пред ВКС.
В останалата част решението също е окончателно редвид разпоредбата
10
на чл.25,ал.4,изр. Второ от ЗТРРЮЛНЦ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11