Решение по дело №799/2020 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 260039
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 7 май 2021 г.)
Съдия: Ивелина Илиева Бонева
Дело: 20204510100799
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 260039

 

гр.Бяла , 09.04.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Районен съд гр.Бяла ,втори  граждански състав, в публично заседание на втори април, две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                               Председател : Ивелина Бонева

 

 при секретаря Мариета Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 799 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Депозирана е искова молба от „Електроразпределение Север“ АД против Й.В.Я., с предявен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 790.73 лв. главница, представляваща неплатена електроенергия по фактура № **********/13.12.2019г. за периода 14.09.2019г. - 12.12.2019г., лихва за забава за периода 24.12.2019г. - 21.08.2020г., в размер 47.22 лв., ведно със законната лихва върху главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, деловодните разноски по настоящото дело, вкл. и адвокатското възнаграждение, както и разноските по ЧГД № 602/2020г. по описа на Районен съд Бяла.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който се изразява становище за неоснователността на предявеният иск по съображения изложени в отговора.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия на посочения в исковата молба адрес.

От служители на ищеца е съставен констативен протокол № 17171400 от 12.12.2019г.( л. 12 - л. 13 от делото ). Видно протокола, по време на проверката била извършена проверка за кражба на електрическа енергия на трафопост № 1 в с. Пиперково и на техническо средство за измерване на елекрическа енергия с фабричен №1114171564298683 и   свързващите електрически инсталации. При проверката се установило неправомерно ползване на  електроенергия чрез присъединен мост (шунт) от мрежа ниско напрежение към рекордоманно отклонение на върха на стълба - 1x6 мм2 с дължина 103 см.Същият  не преминавал през СТИ на една от фазите и не се измервала електрическата енергия приминаваща  през нея. Проверката била  извършена в присъствието на клиента и представител на полицията Ц.Р.Ц.. Мостът (шунта) бил иззет от полицията като доказателство и  образувано досъдебно производство.

Въз основа на този протокол ищцовото дружество е изготвило справка № 56576_3BD7/13.12.2019 г. за начисление на електрическа енергия,съгласно която да се начисли  допълнително количество енергия в размер 396кВтч ,за периода 14.09.2019г.-12.12.2019г.на  основание чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ.

Издадена била и  фактура № **********/13.12.2019г. на стойност 790.73 лв. с ДДС.

 За установяване на релевантни към спора факти са събрани гласни доказателства ,както и  прието заключение на съдебно-техническа експертиза.

 Според експерта и посоченото в процесния констативен протокол може да се направи извод за неотчитане от измервателната схема на средството за търговско измерване на преминалата от захранващия кабел към абоната електрическа енергия. Същия е приел е ,че начислената електроенергия е за период от три месеца, съгласно справка №56576_3BD7/13.12.2019 г. е 3960 kWh. Входните предпазители са 63А, а максималния ток през СТИ е 120А.

Съгласно справката (стр. 9), за периодите 03.09.2019-02.10.2019, 03.10.2019- 02.11.2019 и 03.11.03.12.2019г. е отчетена ел. енергия 290 kWh, пропорционално за интервала 03.12.2019-12.12.2019г. енергията, може да се приеме 13 kWh.

За периода от 90 дни, начислената по справка №56576_3BD7/13.12.2019 г. плюс тази отчетена от СТИ е 4263 kWh.

Според ВЛ съгласно приетата методика се предполага, че товарът е включен само 8 часа в денонощието. Границата на товароспособността на линията се определя от “по-слабата” част, 63А за входните предпазители, или от сечението на проводниците. Най-неблагоприятният случай, по отношение на пропускателната способност на присъединителните съоръжения, е консуматорът да е включен само към едната линия (фаза) в интервал от 8 часа. В този случай товарът е или приблизително 27А, т.е. сечението на проводниците на присъединителната линия е необходимо да имат възможност да понесат продължително натоварване над 27А.

Експерта счита,че проводникът на присъединителната линия е меден със сечение 6 mm2.,като натоварването на присъединителната линия се ограничава от възможностите за  охлаждане на проводниците (начина на полагане), от околната температура, вида на изолацията, продължителността и др. За медни проводници, с винилова или каучукова изолация, положени в тръба (четири броя) и със сечение 6 mm2, допустимото натоварване при 25°С е 40А.

Видно от експертизата начисленото количество електроенергия плюс отчетеното може да бъде пренесено до абоната, съгласно пропускателната възможност на съоръженията и линията.

От събраните по делото гласни доказателства,показанията на свидетеля  К. се установява,че на посочената в КП дата свидетелят заедно със свой колега е посетил адреса на ответника,констатирал е неправомерно ползване на електроенергия ,в резултат на което е съставил и процесния КП в присъствието на ответника.

Свидетелят Ц. установява,че е присъствал на проверката,в качеството се на представител на полицията,за което се е и подписал.

Свидетелите Я. и Л. ,водени от страната на ответника установяват, че обекта първоначално е представлявал птицеферма,като ответника е придобил собствеността му в резултат на проведен търг. Свидетелите не са присъствали на проверката,като единият свидетел твърди,че ответника ползвал обекта за склад,а другият точно в обратна насока,че ответника не ползвал обекта Съдът не кредитира показанията на тези двама свидетели, т.к. на първо място същите са неотносими към фактите подлежащи на разглеждане,а на следващо място не  се основават на непосредствени и лични впечатления.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съобразно посоченото основание, от което произтичат вземанията по издадената заповед за изпълнение и основанието за вземанията, посочено в исковата молба, съдът приема, че предявените искове са допустими.. Предметът на делото по иска с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. Правният интерес за кредитора да предяви този иск за установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от надлежно подадено възражение по реда на чл.414, ал.2 ГПК. С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането.

 В производството по предявения установителен иск ищецът следва да докаже пълно и главно основанието на вземането си, като установи същото и по размер, а ответникът следва да докаже възраженията си срещу неговото съществуване. В случая ищецът основава вземането си на възникнало в негова полза потестативно право на едностранно извършване на корекция в сметките за потребена ел.енергия от ответника, затова следва да установи пълно и главно предпоставките за неговото упражняване.

По делото не се спори, че ответникът е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и е в договорни отношения с ищцовото дружество. Безспорно е, че електромерът на ищеца е присъединен към електропреносната мрежа.

Спорен по делото е въпросът дали „Електроразпределение север“ АД е начислило правилно процесната сумата  като корекция на сметката му по реда на чл. 50, ал. 2 и 3 от Правила за измерване на количество енергия, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 67 от 24.04.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и обнародвани в ДВ бр. 35 от 30.04.2019г.

Съставеният КП,който не е оспорен от ответника представлява частен свидетелстващ документ и носи подписа на ответника. В последствие  и издадените фактури не са оспорени от ответника,както не е оспорена и заключението на техническата експретиза,което установява извършената доставка на енергията до обекта на абоната,така че по делото е безспорно установен както   фактът на потребление ,така и   калкулирането на количеството електрическа енергия за процесния период.

Съгласно разпоредбите на чл.43 и чл.47 ПИКЕЕ, операторът на мрежата извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията на правилата, за които съставя констативен протокол-ч.49 ПИКЕЕ. Документът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а в случай на отсъствие на клиента или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на дружеството. В настоящия случай посочените изисквания са спазени.

Електромера не е бил демонтиран, тъй като единствено е била констатирана промяна в схемата на свързване, като служителите на електроразпределителното дружество са възстановили правилната схема в съответствие с изискването на чл.49, ал.8 ПИКЕЕ – допълнителният проводник (шунт) е бил премахнат.

Наличието на посоченото нарушение в измерването се потвърждава и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, което установява, че поставянето на допълнителен проводник води именно до промяна на схемата на свързване към мрежата на измерителната система и дава основание на оператора да извърши едностранна корекция на сметката на абоната .Корекцията е извършена в рамките на максимално предвидения период от 90 дни, доколкото липсват данни за извършена през този период предходна проверка на средството за търговско измерване. Съгласно изводите на вещото лице незаплатената стойност на потребена енергия за исковия период  е изчислена правилно .

Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. Обстоятелството, че от експертното заключение не става ясно от коя дата е започнало неточното отчитане на уреда, не води до неговата неотносимост, тъй като процедурата по едностранна корекция се прилага именно в случаите на липса на данни кога се е появила грешката в измерването. При обективно разпределение на риска между доставчика на електрическа енергия и потребителя в тази хипотеза подзаконовият нормативен акт предвижда възможност за преизчисление на количеството потребена енергия, но за максимален период от 90 дни преди проверката на електромера, установила тази грешка. Ето защо заключението по допуснатата експертиза е съобразено с нормативните разпоредби и същото следва да бъде ценено като годно доказателство за изложените в него обстоятелства.

Във връзка с доводите в отговора на исковата молба следва да се отбележи, че разпоредбите на ПИКЕЕ не изискват доказването на виновно поведение от ответника като предпоставка за извършването на едностранна корекция от ищеца. Нормативната уредба предвижда обективна отговорност на потребителите на електрическа енергия при констатирани по предвидения ред случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, а в случай на повреда на уреда корекцията на сметка следва да се извърши в тежест на дружеството-снабдител на енергия – арг. чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ. По този начин законодателят регламентира разпределение на риска при установено неточно отчитане чрез прилагане на изчислителни методи, с които да се замести невъзможното фактическо измерване за минал период на консумация на грешно отчетена енергия. Последващото начисляване на стойност на потребена електрическа енергия представлява реализиране на гражданската отговорност на потребителя на електрическа енергия в изрично предвидени от закона хипотези, а не е санкция за ангажирана административно-наказателна или наказателна отговорност на лицето, поради което спазването на по  НПК, описани в отговора на  исковата молба, няма отношение към изхода на настоящия правен спор.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че ищецът е спазил процедурата по извършване на едностранна корекция на законово основание, поради което начислената по този начин сума за потребена за минал период електрическа енергия в размер на 790.73 2лв. се дължи от ответника. Размерът на мораторната лихва към 23.12.2019г. върху просроченото задължение , считано от датата на падежа на фактурата за периода 24.12.2019г. до 21.08.2020г. е  в размер  47.22 лв.,изчислен по реда на чл.162 от ГПК.

Относно разноските:

 Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.

Ищецът претендира разноски в общ размер от 645 лева, от които 75 лева (25 лева - държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение) в заповедното производство и 645 лева (260 лева – депозити за вещо лице, 25 лв. – депозит за призоваване на свидетел и 360  лева – адвокатско възнаграждение) в настоящото исково производство.

Предвид претенцията на ищеца  и представените доказателства, на същия  следва да се присъди сумата от 75 лв. в заповедното производство и сумата в размер на 585 лв. в исковото.Относно претенцията за 60 лв.,представляваща допълнително възнаграждение за ВЛ,същата не следва да бъде присъждана,т.к. липсват доказателства същата да е заплатена.

Водим от горното,съдът

 

                                              Р Е Ш И :

Признава за установено по отношение на Й.В.Я. ЕГН **********  , че дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик”, № 258 сумата от 790.73 лв./седемстотин и деветдесет лева и 73 стотинки/- главница, представляваща неплатена електроенергия по фактура № **********/13.12.2019г. за периода 14.09.2019г. - 12.12.2019г., клиентски №**********, абонатен №**********;  сумата в размер на 47.22 лв./четиридесет и седем лева и 22 стотинки/, представляваща лихва за забава за периода 24.12.2019г. - 21.08.2020г., ведно със законната лихва върху главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК-02.09.2020г.  до окончателното изплащане на сумата,за които суми е издадена ЗИПЗ  по ЧГД № 602/2020г. по описа на Районен съд Бяла.

ОСЪЖДА Й.В.Я. ЕГН ********** да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик”, № 258 сумата от 75.00 лв./седемдесет и пет лева/,представляваща разноски по заповедното производство,както и сумата в размер на 585 лв./петстотин осемдесет и пет лева/,представляваща разноски по исковото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен  срок, считано от връчването му на страните  пред Русенски окръжен съд.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/