РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Перник, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500035 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: Ц. С. Ц. с ЕГН ********** и адрес ***,
ЧРЕЗ адвокат Й.С., член на АК-***
съдебен адрес: ***,
ПРОТИВ: Решение № 23 от 01.12.2021 г. постановено по гр. дело № 76 / 2021 г. по
описа на Районен съд – Трън.
С жалбата първоинстанционното решение постановено гр. дело № 76 / 2021 г. по
описа на ПРС, се обжалва, В ЧАСТТА, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска
с правно основание чл. 31, ал.2 от Закон за собствеността,: да бъде осъдена фирма „ДЕЙНА"
ЕООД с ЕИК ********* представлявана от Управителя и С.С.М., да заплати на обезщетение
в размер на 17 421,60 лева, за лично ползване на съсобственият недвижим имот,
представляващ НИВА от 14, 809дка /четиринадесет декара осемстотин и девет квадратни
метра/, девета категория, местност *** имот №*** по картата на землището, при граници :
имот №***-стопански двор на МЗХП, имот № *** – врем, неизп. нива на стопанин от общ.
неидентифициран собственик, имот № *** – нива на наследници на И.З.А., имот № *** —
път IV кл. На Общ. ***, за периода от 25.06.2020 г до 25.01.2021 г.
Иска се да бъде отменено, като неправилно и постановено ново, с което бъде осъден
ответника „ДЕЙНА " ЕООД представлявано от Управителя С.С.М., с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Трън, Пернишка област, ул.„Вельо Стоянов" бл. 11, вх.
В, ет.3,ап.39, да заплати на ищеца Ц. С. Ц. с ЕГН ********** и адрес *** на основание чл.
31, ал2 от Закон за собствеността, дължимото обезщетение за периода от 25.06.2020г до
1
25.01.2021г. в размер на 5 331,24 лева, съгласно заключението на СТЕ.
В останалата си част решението е влязло в сила и не подлежи на въззивна проверка.
Решението било неправилно, в обжалваната му част тъй като при постановяването
му бил нарушен материалният закон, съдопроизводствените правила и липсвала обосновка
на правните изводи. Първоинстанционният съд не бил съобразил разпоредбата на чл. 202 от
ГПК, не обсъдил всичките наведени възражения. Изложение от първоинстанционният съд
мотиви били неправилно и в противоречие със събрания по делото доказателствен материал.
При преценка на дадените свидетелски показания съдът не бил извършил преценка за
тяхната обективност поради наличие на отношения на власт и подчинение, вкл. финансова
зависимост от ответното дружество, повлияли на достоверността на показанията.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че било безспорно доказано и
първоинстанционният съдът бил приел, че жалбоподателя е собственик на 1/5 идеална част
от процесната нива от 14, 809дка /четиринадесет декара осемстотин и девет квадратни
метра/, девета категория, местност *** имот №*** по картата на землището на ***, а
дружеството „ДЕЙНА" ЕООД е собственик на останалите 4/5 идеални части от имота, /л.6 и
л. 12 от решението/. Както и че действията на ответното дружество са довели до
невъзможност да ползва съсобствения имот по предназначение,/ограждайки част от имота
без да е разпределен и определяйки сам, кой коя част от имота да ползва/ от една страна, а от
друга страна, поради особеностите на имота/, вкл. частта, която е преценил че може да
ползвам - наличие на изграден коларски път и обществена тоалетна/ и така бил лишен от
това си право по вина на ответното дружество. Декларираната готовност да се предостави
достъп, не била равнозначна на добросъвестно осигуряване на правата на съсобственика. Не
само бил лишен от ползването на имота, твърди, че изначало бил лишен от възможността да
ползвам процесният имот с оглед припадащите му се права на съсобственик още с
отдаването на имота под аренда през 2015 г. Счита, че обезщетението за лишаването му от
ползването на съсобствения имот по предназначение, следвало да бъде равно на
обезщетението за предназначението, за което реално се ползва имотът от ответното
дружество. Същият ползва имота за производствени цели, а не за земеделски нужди.
Претендират се направените разноски, както по настоящето дело, така и пред
първоинстанционния съд.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба. При подробно изложени съображения по
съществото на спора моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени доводите на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, подържа
така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното
решение, тъй като първоинстанционния съд не бил обсъдил всички доказателства контекста
на доводите на страните, поради което бил постановил едно немотивирано решение. Счита,
че първоинстанционния съд е пропуснал да изясни фактическите положения във връзка с
предмета на иска и направените възражения. Твърди, че доверителят му не може да ползва
своята 1/5 идеални части от съсобствен имот, тъй като ответното дружество без негово
съгласие е поставил ограда, като е оградил част от имота, като е лишил доверителя му от
правото на ползване на имота. Претендира обезщетение за ползване на неговите 1/5 идеални
части, така както е преценено от допуснатата и приета по делото съдебно-оценителна
експертиза.
Претендира направените разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител моли
да бъде оставена въззивна жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд,
като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Счита, че идеалната част, за която се
претендира обезщетение не е оградена, стои изцяло неизползваема, с оглед на това, че
ищецът няма никакво желание да я ползва. Счита, че обезщетението не се дължи, тъй като
2
жалбоподателят не е лишен от правото да ползва имота си единствено като земеделски
имот. Оспорва искането за наем, тъй като той не се дължи от ответното дружество, който е
сключил договор с арендатор и съответно арендатора носи отговорност аз получените
средства.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
С Решение № 23/01.12.2021 г. по гр.д. № 76 / 2021г. по описа на Районен съд Трън,
първоинстанционния съд e отхвърлил иска на Ц. С. Ц. от ***, с ЕГН: ********** да бъде
осъдена фирма „ДЕЙНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Трън, обл.Перник, ул.“Вельо Стоянов“ бл.11, вх.В, ет.3, ап.39 с управител С.С.М., да
заплати обезщетение в размер на 17421,60 (седемнадесет хиляди четиристотин двадесет и
един лева и шестдесет стотинки) лева за лично ползване на съсобствена недвижима вещ по
реда на чл.31 ал.2 от ЗС- Врем.неизп. нива от 14,809 дка /четиринадесет декара осемстотин и
девет квадратни метра/', девета категория, местност ***, имот №*** по картата на
землището, при граници /съседи имот №***- стопански двор на МЗХП, имот №***-
врем.неизп.нива на стопан. от общ.неидентифициран собственик, имот №*** -нива на
наследници на И.З.А.; имот №*** -път IV кл. на Община ***.
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по предявен иск
предявен от Ц. С. Ц. от ***, с ЕГН: ********** срещу „ДЕЙНА“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Трън, обл.Перник, ул.“Вельо Стоянов“ бл.11, вх.В,
ет.3, ап.39 с управител С.С.М., с искане за заплащане на обезщетение за лично ползване на
съсобствена недвижима вещ по реда на чл.31 ал.2 от ЗС за сумата от 17 421,60 лева.
Районният съд при подробен анализ на събраните по делото доказателства: установил,
че между страните не се спори, че ищеца Ц. С. Ц. и ответното дружество „ДЕЙНА“ ООД са
собственици на 1/5 ид. ч. /съответно за Ц.Ц./ и на 4/5 ид. ч. / за „ДЕЙНА“ ЕООД/ от
процесния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор 73273.190.28 ,
община ***, гр. ***, м. ***, вид собств. Частта, вид територия Земеделска, категория 9, НТП
Неизползвана нива (угар, орница), площ 14 805м2, одобрена със Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-893/20.12.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК. / Т.е. имотите по КВС
не са актуални /. Площта на целия имот №*** / по КВС е 14,809 дка/ или 14 809м2/, който е
идентичен с описания в исковата молба, а именно: недвижим имот, възстановен с решение
№ 47-1-Н от 14.09.2001г. на ПК-Трън, представляващ врем.неизп.нива от 14,809 дка, девета
категория, местност „***“, имот № *** по картата на землището, при граници / съседи, имот
№ ***, стопански двор на МЗХП, имот № ***- врем неизп. Нива на стопан.
От договор за аренда № **, том рег.№ *** от 14.04.2015г., установил наличието на
облигационна връзка между И.С.М., с ЕГН: ********** в качеството му на арендодател и
фирма „ДЕЙНА“ ЕООД в качеството на арендатор, за предоставяне ползването на ниви с №
*** в местността „***“ с площ от 14 дка и нива с № *** в местността „***“ с площ от 14,809
дка.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, установил,
че „процесния имот е: Врем. неизп. нива от 14,809дка /четиринадесет декара осемстотин и
девет квадратни метра/', девета категория, местност ***, имот №*** по картата на
землището, при граници /съседи имот №***-стопански двор на МЗХП, имот №***- врем.
неизп. нива на стопан. От общ. неидентифициран собственик, имот №*** - нива на
наследници на И.З.А.; имот №*** -път IV кл. на Община ***; При следните съсобственици
и ид.ч : Ц. С. Ц. - 1/5 ид. част; „Дейна" ЕООД-4/5 ид. част; Площта от процесния имот
2
съответстваща на идеалните части на съсобствениците е съответно за Ц. С. Ц. - 2961,80м и
2
за ,Дейна" ЕООД -11 847,20м. Към настоящия момент има влязла в сила кадастрална карта
за имота и имота е с идентификатор: Поземлен имот с идентификатор 73273.190.28, община
3
***, гр. ***, м. ***, вид собственост: Часта, вид територия Земеделска, категория 9, НТП
2
Неизползвана нива (угар, орница), площ 14 805м, одобрена със Заповед за одобрение на
КККР № РД-18- 893/20.12.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК. / Т.е. имотите по
2
КВС не са актуални /. Площта на целия имот №*** / по КВС е 14,809 дка/ или 14 809м/ . От
тази площ на място има частична ограда за площ /ако се затворят контурите на местата
2
където е без ограда/ 11 586м. Заграждането с лека ограда-дървени колове и напрени борови
орезки и на места с дъски, орезки вертикално /малка част около дърводелната/.
Незаградената площ е 3223м. Извън точковите означения - южна част.
От разбора на приобщения доказателствен материал – показанията на разпитаните по
делото свидетели, наред с приетите писмени документи, както и заключението на приетата
по делото съдебно-техническа експертиза, районният съд достигнал до извода, че имотът не
се ползва от „ДЕЙНА“ ЕООД лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС. Според разпитаните
по делото свидетели Д.А.А., Р.Б.П. и Г.А.С. съсобственият имот не бил ограден изцяло и
бил осигурен безпрепятствен достъп до него. Не били разположени машини и материали,
предмет на стопанската дейност на ответното дружество, а само на площ много по-малка от
дяла, собственост на фирмата, концентрирана по границата с изцяло собствения на
дружеството имот. Обстоятелството, че на терена на земеделска земя по предназначение и
характеристика се намира дървен материал не променя автоматично предназначението на
имота. Това фактическо положение на предоставена възможност за безпрепятствено влизане
и ползване на съсобствения имот от страна на ответника-мажоритарен съсобственик не било
променено и след връчената от ищеца на 15.06.2020г. – Нотариална покана Свидетелските
показания изцяло кореспондирали и със заключението на вещото лице.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка, от която се установяват релевантните за спора
факти и обстоятелства.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Въззивният съд намира следното :
С разясненията на ТР 7/2012 год. на ОСГК на ВКС по приложение на чл. 31 ал.2 ЗС
се прие, че „Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху
цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при
необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно
предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по
смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв
начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия,
чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което
безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с
действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва
4
общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно
волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал
единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от
ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи
обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна
погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от
съсобственика.
Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е
лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква
когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част
от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата
вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се
ползва.“
По делото не се спори, а и от събрания доказателствен материал безспорно се
установява, че ищеца Ц. С. Ц. и ответното дружество „ДЕЙНА“ ООД са собственици на 1/5
ид. ч. /съответно за Ц.Ц./ и на 4/5 ид. ч. / за „ДЕЙНА“ ЕООД/ от процесния недвижим имот,
а именно: Поземлен имот с идентификатор 73273.190.28 , община ***, гр. ***, м. ***, вид
собств. Частта, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Неизползвана нива (угар,
орница), площ 14 805м2, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
893/20.12.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК. / Т.е. имотите по КВС не са актуални
/. Площта на целия имот №*** / по КВС е 14,809 дка/ или 14 809м2/, който е идентичен с
описания в исковата молба, а именно: недвижим имот, възстановен с решение № 47-1-Н от
14.09.2001г. на ПК-Трън, представляващ врем.неизп.нива от 14,809 дка, девета категория,
местност „***“, имот № *** по картата на землището, при граници / съседи, имот № ***,
стопански двор на МЗХП, имот № ***- врем неизп. Нива на стопан.
Твърденията на ищеца са, че през процесния период е бил лишен от възможността да
ползва съсобствения имот, респ. да си служи с общата вещ, тъй като в имота ответното
дружество е извършвала производствена дейност, от която е извличала ползи – „върху
мястото се складирал дървен материал, техника инвентар, използван за производствена
дейност“.
От съдържанието на релевираната претенция е видно, че ищеца се позовава на
ползване на имота от ответното дружество в обем по - голям от притежавания от него, което
представлява източник, основание на парично вземане по чл. 31, ал. 2 ЗС, независимо от
естеството на имота и ползването му за развиване на производствена дейност.
Съсобствеността предполага съпритежание на правата на съсобствениците в дадено
съотношение, от което произтичат определени правни последици – относно
непосредственото ползване на общата вещ, придобиването и разпределението на плодовете
от нея, понасянето на разноските за запазването й, правото това състояние да бъде
прекратено чрез делба. На основание чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик има право да си
служи със съсобствената вещ изцяло, стига да не пречи на другите да си служат с нея според
правата им. Както е посочено в решение № 516 от 11.01.2011 год. по гр. д. № 1385/2009 год.,
ВКС, III г. о. и решение № 4 от 18.02.2016 год. по гр. д. № 3322/2015 год., ВКС, ІІ г. о.
5
вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи съсобственик
на една обща вещ, който е лишен от възможността да я ползва според нейното
предназначение и според онзи обем права, който притежава в съсобствеността. И още -
източник на вземането по чл.31, ал. 2 ЗС е едно фактическо положение - реалното ползване
на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на
съпритежателите на общата вещ. В този смисъл са и разясненията в мотивите на ТР № 7 от
02.11.2012 год. по тълк. д. № 7/2012 год., ОСГК, ВКС относно принципното разграничение
между правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС като средство за защита на лишените от
възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и
компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците, и претенциите за
добиви от съсобствената вещ, на основание чл. 30, ал. 3 във вр. с чл. 93 ЗС.
Съгласно трайната практика на ВКС, когато общата вещ не се ползва лично от един от
съсобствениците, а само се добиват ползи от нея, съответна част от тях се дължи на
останалите съсобственици без покана; когато общата вещ се ползва лично от един от
съсобствениците, без участието на останалите съсобственици, той им дължи обезщетение за
ползите /или пропуснатите ползи/, от които са били лишени след писмена покана.
Понятието „ползи на общата вещ“ по чл. 30, ал. 3 ЗС включва не само прякото служене с
вещта, но и съответните квоти от естествените и граждански плодове, които тя дава, както и
увеличенията в нейната стойност, дължащи се на извършени подобрения, но не и спестени
разходи, като пряка последица от ползването на общата вещ. За разлика от разпоредбата на
чл. 30, ал. 3 ЗС, чл. 31, ал. 2 ЗС има предвид личното ползване на съсобствената вещ,
„служенето” с нея за задоволяване на лични нужди, съобразно предназначението й, без
събиране на добиви и граждански плодове. „Личното ползване” е всяко осъществено от
съсобственика поведение, което пречи или ограничава другите съсобственици да ползват
вещта според правата си; без правно значение е дали ограничавайки правата на другите
съсобственици, съсобственикът ползва вещта лично, дали не допуска никой да я ползва или
е допуснал трети лица да я ползват на безвъзмездно основание /в този смисъл решение №
129 от 03.04.2012 год. по гр. д. № 1415/2010 год., ВКС, IV г. о./. В случая ответното
дружество използвало съсобствения имот за извършване на производствена дейност, като по
делото останаха недоказани твърденията на ищеца ответното дружество, чрез действие или
бездействие да е осуетил достъпа на ищеца да ползва същия, съобразно части си от
собствеността. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд – процесния имот не
е ограден изцяло и има безпрепятствен достъп до него, като разположените машини и
материали предмет на стопанска дейност на дружеството, са на площ по – малка от дела
собственост на ответното дружество. За да е налице вземане по чл. 31, ал. 2 ЗС не е важно
как и защо е използвана общата вещ, а само дали съсобственика – ищец е бил лишен от
възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи обем права, който
притежава в съсобствеността. В случая за ищеца не може да възникне право на обезщетение
за лишаването му от прякото ползване на веща, доколкото не е доказал да е лишен от
възможността да ползва съсобствения имот според неговото предназначение съобразно
правата които притежава от съсобствеността. За да се приеме, че единият съсобственик
6
осъществява лично ползуване върху целия имот по начин да пречи на другите
съсобственици да си служат с имота според правата им, е необходимо да се установи по
категоричен начин, че само този съсобственик е обработвал имота /с оглед
предназначението му в конкретния случай/. И след като по делото осъществяването на
факти, които да сочат наличието на така установените в закона предпоставки не е
установено, правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е
неоснователен. / В този смисъл и Решение № 119 / 11.03.2010 г. по гр.д. № 3204 / 2008 г., на
І г.о. на ВКС./
Поради съвпадането на мотивите на първоинстанционния съд с тези на настоящия
съдебен състав от въззивната инстанция по предявения иск, подадената въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а постановеното от
първоинстанционно решение - предмет на въззивното обжалване, следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По исканията за присъждане на сторени разноски в настоящото производство,
съдът за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на
осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал. 3 от ГПК право на разноски има въззиваемото ответно
дружество. Същото претендират и доказват разноски във въззивното производство общо в
размер на 1 352.65 лв. – заплатено адв. възнаграждение по договор за защита и правно
съдействие от 11.01.2022г. /л.50/, за които е представен и списък по чл. 80 ГПК пред
въззивната инстанция, които с оглед изхода на спора следва да му бъдат присъдени изцяло.
Предвид изложеното и след съвещание СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23 от 01.12.2021г. постановено по гр. дело № 76 /
2021 г. по описа на Районен съд – Трън, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Ц. С. Ц. от ***, с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЕЙНА“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Трън, обл.Перник, ул.“Вельо
Стоянов“ бл.11, вх.В, ет.3, ап.39 с управител С.С.М., сумата от 1 352.65 лв. / хиляда триста
петдесет и два лева и 65ст./ заплатено адв. възнаграждение по договор за защита и правно
съдействие от 11.01.2022г.
РЕШЕНИЕТО на осн чл. 280, ал.3,т.1 от ГПК подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7