РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20211880100490 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от
Гаранционен фонд (ГФ) от гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4,
представляван заедно от Изпълнителните Директори М.К. и С. С. против Л. Д.
А., ЕГН **********, с адрес: ..... Исковата молба е редовна. Предявеният иск
с правна квалификация чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането КЗ) вр. с
чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) е допустим. С исковата
молба са представени писмени доказателства. Твърди се, че ГФ, на основание
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, е изплатил по щета № 110535/17.07.2017 г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 638,75 лева за увредения
при пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 14.07.2017 г.,
около 09,40 часа, по път II-16 km 92+200, лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
ДКН ..., собственост на К. П. С., ЕГН **********. Твърди се, че виновен за
катастрофата е ответникът, който управлявайки лек автомобил „Мерцедес
А140“ с ДКН .. и движейки се по пътя София-Мездра, не спира на пътен знак
„Б-2“ и удря правомерно движещия се лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
ДКН .., като така причинява процесното ПТП. В нарушение на чл. 260 от КЗ
(отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без
1
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” (ГО) на
автомобилистите към часа на ПТП. Ответникът е поканен от ищеца да
възстанови изплатеното от ГФ, но лицето не е погасило задълженията си.
Иска се от съда да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 638,75
лв. (хиляда шестстотин тридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки),
представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета
№ 110535/17.07.2017 г. обезщетение, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
От страна на ответника А. не е подаден писмен отговор. В откритото
съдебно заседание тя заявява, че не оспорва дължимостта на главницата в
размер на 1 638,75 лв., както и че не е платила преди завеждане на делото,
защото поканата за плащане е изпратена от ищеца на различен от нейния
адрес – .... Сочи, че поради това, за претенцията е разбрала от исковата молба,
която е връчена на лице, с което тя живее на семейни начала. Заявява, че ще
плати сумата в рамките на месец октомври, като счита, че не е дала повод за
завеждане на делото, поради което моли да не бъдат присъждани разноски в
полза на ищеца.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, становищата на
страните, и съобразявайки събраните по делото писмени доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото протокол за ПТП се установява, че на
14.07.2017 г., около 09,40 часа, по път II-16 km 92+200, е настъпило ПТП.
Виновен за катастрофата е ответникът – не спира на пътен знак „Б-2“ и удря
правомерно движещия се лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДКН ... В този
смисъл е и Писмо от 31.08.2017 г. на РУ – Своге (л. 6 от делото), с което
уведомяват ГФ, че на ответника е съставен АУАН № 966610 по чл. 638, ал. 3
от КЗ и е издадено Наказателно постановление № 17-0353-000819 по чл. 638,
ал. 3 от КЗ. Съставен е на ответника и АУАН № 966609 за нарушаване на
правилата за движение по пътищата по чл. 6, т. 1 и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, като е издадено Наказателно постановление № 17-0353-000820 по чл.
179, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП. Наказателните постановления са влезли в
сила на 16.08.2017 г.
2
От справката от базата данни на Информационния център към ГФ (л. 7
от делото) е видно, че при настъпване на ПТП автомобилът, управляван от
ответника е бил без сключена задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите – полицата е подадена като прекратена на 10.03.2017 г., а
произшествието е станало на 14.07.2017 г., около 09,40 часа. Този извод не се
променя от сключената на 14.07.2017 г., в 10,43 часа, с начало на
застрахователно покритие от 13,00 часа на 14.07.2017 г. (т.е. след настъпване
на ПТП) задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите.
ГФ е изплатил на 03.11.2017 г. щета № 110535/17.07.2017 г.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 638,75 лева,
причинени на лекия автомобил, увреден вследствие на процесното ПТП по
банкова сметка на П. Ц. Д., ЕГН **********, преупълномощена от П. М. С.,
ЕГН ********** – пълномощник на собственика на автомобила – К. П. С.,
ЕГН **********.
Ищецът е отправил до ответника регресна покана да възстанови
платеното, като пратката не е получена от получателя. Не се представиха
данни за извършено плащане от страна на ответника, а и същият признава в
откритото съдебно заседание, че сумата не е платена.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
предявените искове за основателни и доказани по следните съображения:
Искът по чл. 558, ал. 7 от КЗ е регресен, уреден е в полза на ГФ и
ответник по него е виновният причинител на вредите. ГФ изплаща
обезщетения по задължителната застраховка „ГО” на автомобилистите при
настъпило ПТП и причинени от него вреди, като след изплащане на това
обезщетение фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането на обезщетението.
Ищецът ГФ следваше да докаже, че е заплатил обезщетение за
причинени имуществени вреди на чуждо имущество, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България (доколкото
тази хипотеза от разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ се твърди от
ищеца), че е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България, и че виновният водач няма
сключена задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите.
3
Осъществяването на горния фактически състав има за последица встъпване на
ГФ в правата на увреденото лице до размера на платеното - чл. 558, ал. 7 от
КЗ. Съдът счита, че по настоящото дело ищецът доказа всички горепосочени
предпоставки за уважаване на предявения от него иск. Вината се предполага
по силата на презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД и при оспорване (каквото в
случая дори не е налице), липсата й следва да бъде установена от
причинителя на вредата, т.е. от ответника.
От датата на плащането, което в случая е извършено на 03.11.2017 г.
вземането става изискуемо. Простата изискуемост на вземането обаче не
поставя автоматично длъжника в забава, а само след изтичане на срока за
изпълнение (чл. 84, ал. 1 от ЗЗД), а ако няма уговорен - след поканата (чл. 84,
ал. 2 от ЗЗД). В случая вземането не е срочно, поради което ответникът
изпада в забава от датата на исковата молба.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да понесе
направените от ищеца разноски по делото в размер на 215,55 лева, от които
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева – определено съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК и Наредбата за заплащането на правната помощ и 65,55
лева – заплатена държавна такса. Неоснователно е възражението на
ответника, че не е дала повод за завеждане на делото, тъй като за претенцията
на ищеца е разбрала едва от исковата молба, доколкото поканата за плащане е
изпратена от последния на адрес, различен от този на ответника. Видно от
заявеното от ответника в откритото съдебно заседание по делото, процесната
сума не е платена към датата на провеждането му, въпреки получаването на
исковата молба и узнаването от страна на ответника за претенцията на ищеца.
Относно размера на юрисконсултскотото възнаграждение, което следва да се
присъди в полза на ищеца, съдът го определи към минимума по чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ като взе предвид
материалния интерес по делото (чиято стойност не е висока), фактическата и
правна сложност на същото – преценката, за които обстоятелства се прави с
оглед конкретния предмет на делото и извършените процесуални действия
(които се свеждат в случая до подаването на исковата молба и молбата за
разглеждане на делото в отсъствие на ищеца, неявяването на процесуалния
представител на ищеца в откритото съдебно заседание), обусловени от
процесуалното поведение на ответника (който не оспори претендираното
4
вземане).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Д. АЛ., ЕГН **********, с адрес: ....., да заплати на
Гаранционен фонд от гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4,
представляван заедно от Изпълнителните Директори М. К. и С. С., сумата от
1 638,75 лева, представляваща изплатено на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от Кодекса за застраховането обезщетение за имуществени вреди по щета
№ 110535/17.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 06.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените
по делото разноски в размер на 215,55 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5