Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ...04.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и шести март през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 2629/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.” ЕАД – ищец по гр. дело № 78449/2017 г., Софийски районен съд, 43 състав срещу постановеното по него Решение № 283604/25.11.2019 г. в частта, в която е отхвърлен предявения от дружеството иск за установяване, че ответницата дължи сумата 195, 55 лв. обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода 15.09.2015 г. – 14.12.2016 г. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на ответницата разноски за съдебното производство в размер на 31, 82 лв.
В жалбата се твърди, че в обжалваната си част решението е неправилно. Сочи се, че основание за претендираните суми за разпределение на топлинна енергия и за лихва за забава върху главницата се съдържат в чл. 32 от Общите условия. Поддържа се, че формирането на стойността на услугата за дялово разпределение е посочено в чл. 36 от ОУ.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което отхвърлените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена на 23.01.2020 г. не взема становище в законоустановения срок.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Производството по гр. дело № 78449/2014 г., Софийски районен съд, 43 състав е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД с твърдението, че ответницата Е.Й. била наследник на ½ от имуществото на В.И.на чието име се водела партидата на абонатен № 292176. Срещу наследниците му било подадено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което било образувано заповедно производство. В неговите рамки постъпило възражение само от ответницата, което дало повод за предявяване на иска с твърдението, че нейният наследодател бил собственик на топлофициран имот до който в периода 05.2014 г. – 04.2016 г. била доставена топлинна енергия, която обаче останала незаплатена. Незаплатена била и начислената такса за дялово разпределение. Претендирало се установяване задължението на ответницата в размер на ½ от следните суми: 2 520, 26 лв. главница за незаплатена топлинна енергия; 7, 02 лв. за разпределение на топлинна енергия за периода 06.2014 г. – 05.2015 г.; 1, 12 лв. законна лихва за забава за периода 08.08.2014 г. – 14.12.2016 г., ведно със законна лихва от 05.01.2017 г. до окончателното плащане. Претендирани са разноски.
Ответницата Е.Й. е оспорила иска с твърдението, че не била клиент на дружеството и не била собственик на имота, не ползвала топлинна енергия.
По делото е привлечено като трето лице-помагач „Бруната България” ООД.
По делото са представени: Договор за продажба на държавен имот по Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд с приобретатели М.Р.и В.И.; Удостоверение за наследници с изх. № 5822/04.10.2019 г., от което е видно, че Е.Й. е наследник по закон на В.И.; Договор № 2345/01.09.2003 г. за извършване на услуга „топлинно счетоводство” чрез система за индивидуално отчитане и разпределение на топлинна енергия, сключен между „Бруната България” ООД и Етажната собственост, в която се намира процесния апартамент, ведно със списък на етажните собственици, извлечение от счетоводството на дружеството за дължимите по партидата на абонатния номер суми; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД ***; индивидуални справки за използваната топлинна енергия за процесния период; формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение 1 брой; констативен протокол за извършен отчет и документи за връчване на изравнителните сметки.
По делото е обявено за безспорно дължимостта на процесните суми поради направено признание на ответницата.
Съдът в своето решение е приел, че ответницата е съсобственик с ½ квота на недвижим имот до който през процесния период е доставяна топлинна енергия и за нейното дялово разпределение са изготвени сметки, за която услуга се е дължала такса на топлопреносното предприятие, а не на топлинния счетоводител. Прието е, че според чл. 33 от Общите условия на ищеца в сила от 02.2014 г. падежът за заплащане на месечните суми за топлинна енергия е в тридесетденевен срок от публикуването им на интернет страницата на дружеството. Тъй като ищецът не доказал датата на публикуването им, то искът в тази му част бил отхвърлен ведно с този за лихвите за такси за дяловото разпределение. В останалата си част исковете са уважени.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано
по същество е правилно поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща
към мотивите му. Съобразно изложените възражения в жалбата следва да бъде
отбелязано следното:
Клиентите на топлинна енергия са длъжни да заплащат ежемесечно стойността на доставеното до техните имоти количество в тридесетдневен срок от публикуване на задължението на интернет страницата на дружеството – чл. 33 от Общите условия на ищеца в сила от 02.2014 г. Падежът по това задължение е предварително определен. Липсват обаче както твърдение в исковата молба кога са публикувани тези сметки, та ка и доказателства в тази насока. Поради това правилно съдът не е уважил искането за установяване дължимостта на лихвата за забава.
Таксата за услугата за дялово разпределение е без срок за плащане, поради което длъжникът изпада в забава след покана. В исковата молба не се съдържа твърдение за датата, на която е отправена такава покана, нито са представени доказателства. Поради това възражението на жалбоподателя е неоснователно.
Въз основа на изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение, а решението се явява правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на жалбоподателя не се следват поисканите разноски.
Воден от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 283604/25.11.2019 г по гр. дело № 78449/2017 г., Софийски районен съд, 43 състав.
Решението е постановено при участието на „Бруната България” ООД трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./