Решение по дело №1142/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2031
Дата: 21 октомври 2019 г. (в сила от 19 юни 2020 г.)
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20197180701142
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2031

21.10.2019 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               Административен съд Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на деветнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                         Административен съдия: Любомира Несторова

При секретаря Марияна Георгиева

Като разгледа докладваното АД № 1142 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 145, ал. 2 т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс  /АПК/ във връзка с чл.171 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.

            Образувано е по жалба на Д.А.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, депозирана чрез адвокат Т. З., против Заповед № ЛС-25 от 29.03.2019 г. на Командира на военно формирование 32040, с. Крумово, с която на основание чл. 146, т.3, чл. 161, т.3, чл. 162, т.1а и чл. 170, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ, е обявен за прекратен договора за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и зачислен в запаса, считано от 27.05.2017 г., редник 3-ти клас-Д.А.Х.- охранител в първо охранително отделение на втори охранителен взвод в охранителна рота на военно формирование 32040 - Крумово.

            В жалбата се навеждат оплаквания относно нищожност, респективно незаконосъобразност на оспорения административен акт.

            Претендират се разноските по делото.

            Ответникът – Командир на военно формирование 32040-с. Крумово, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а оспорения акт за правилен и законосъобразен, издаден от компетентен административен орган.

            Претендира юрисконсултско възнаграждение.

            Оспорената заповед е съобщена на Д.А.Х. на 05.04.2019г /л. 69 по делото/, жалбата е депозирана на 18.04.2019г в деловодството на ПАС, следователно е подадена в срок и от лице, притежаващо правен интерес от оспорването, следователно жалбата е процесуално допустима.

             За да се произнесе по същество, Съдът по реда на чл. 168 ал.1 от АПК извърши проверка на релевантните факти и установи следното:

           Д.А.Х. е назначена на кадрова военна служба с договор от 10.09.2007 г. за срок от три години. Сключен е договор за военна служба № 71 от 26.05.2010 г. с бригаден генерал Ст. Петров на длъжност командир на поделение 32040-Крумово, за срок от една година. С допълнително споразумение от 18.02.2011г. срокът на договора от 26.05.2010г. е удължен с три години. С допълнително споразумение с № З-1557 от 07.04.2014г. срокът на договора е удължен с три години, считано от 26.05.2014г.

             Установи се, че нито една от страните по договора за военна служба не е отправяла предложение до другата страна за удължаване на срока на договора, съгласно чл. 66 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ.

 Съгласно чл. 66 , ал.1 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ. (Доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на договора всяка от страните по него може да отправи предложение до другата страна за удължаването му с не по-малко от две години или до датата на навършване на пределна възраст за съответното военно звание, като:1. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) министърът на отбраната, съответно оправомощеното от него длъжностно лице да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, отправя предложение до военнослужещия;2. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) военнослужещият подава рапорт чрез командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, в която служи, до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, съответно да удължава срока на договора.

           Съгласно чл. 66, ал.4 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ ако нито една от двете страни не отправи предложение по ал. 1 до другата за удължаване на срока, договорът се прекратява с изтичането на уговорения срок.

          Издадена е Заповед № ЛС-36/26.05.2017г на командира на в.ф. 32040-Крумово, с която е прекратен договора й за военна служба, освободена е от длъжност и от военна служба и е зачислена в запаса, считано от 27.05.2017г. Тази заповед е оспорена пред Административен съд-Пловдив. С Решение № 483 от 07.03.2018г., постановено по АД № 1642/2017г. ПАС е отхвърлил жалбата на Д.А.Х. против Заповед № ЛС-36/26.05.2017г на командира на в.ф. 32040-Крумово.

           С Решение № 4345 от 15.03.2019г, постановено по АД № 5025/2018г. Върховният административен съд е отменил решението на ПАС и е прогласил за нищожна Заповед № ЛС-36/26.05.2017г на командира на военно формирование 32040-Крумово.  

           С Рапорт от 02.04.2019г Д.Х. е поискала удължаване на срока на договора за военна служба. Съдът установи, че това е сторено след като договорът за военна служба е изтекъл, считано от 27.05.2017г., а съгласно  чл. 66, ал.4 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ ако нито една от двете страни не отправи предложение по ал. 1 до другата за удължаване на срока, договорът се прекратява с изтичането на уговорения срок.

         Във връзка с Решение № 4345 от 15.03.2019г, постановено по АД № 5025/2018г. на Върховния административен съд е издадена процесната  Заповед №ЛС-25 от 29.03.2019г на Командира на военно формирование 32040, с която на основание чл. 146, т.3, чл. 161, т.3, чл. 162, т.1а и чл. 170, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ, е обявен за прекратен договора за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и зачислен в запаса, считано от 27.05.2017г., редник 3-ти клас-Д.А.Х.- охранител в първо охранително отделение на втори охранителен взвод в охранителна рота на военно формирование 32040-Крумово.

         Определен е срок за сдаване на длъжността -3 работни дни, считано от 29.05.2017г до 31.05.2017г.

         Следва изрично да се изясни, че с Решението на ВАС предходната заповед № ЛС-36/26.05.2017г на командира на военно формирование 32040-Крумово е прогласена за нищожна, което не води до извода, че срокът на договора за военна служба не е изтекъл, напротив  уговореният срок е изтекъл на 27.05.2017г. и точно този факт поражда правните последици за жалбоподателката, а именно прекратяване на договора за военна служба, съгласно чл.170, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ. Съгласно цитираната разпоредба  Договорът за военна служба се прекратява от датата на връчване на заповедта за освобождаване от военна служба, освен в случаите по:чл 162, т. 1а – от датата на изтичане на уговорения срок.

 

           Съгласно чл. 75 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, т. 1а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (с изтичане на уговорения срок) се извършва при спазване на следната процедура: 1. по реда на чл. 66 се взема решение за прекратяване на договора; 2. (доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед, с която договорът се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба от датата на изтичането на уговорения срок; 3. екземпляри от заповедта по т. 2 се изпращат до всички командни инстанции по низходящ команден ред; 4. към момента на изтичане срока на договора военнослужещият следва да е сдал длъжността.

            В молба от 05.07.2019г /л. 115-116 по делото/  процесуалният представител на ответника пояснява, че жалбоподателката не е била материално отговорно лице и де факто не е имала какво да сдава. Числяло й се е огнестрелно оръжие – автомат, който се е намирал и съхранявал в специално охраняемо помещение  на територията на военното формирование, ето защо се приема, че длъжността е сдадена.

             С оглед установените факти, Съдът намира, че оспорената Заповед №ЛС-25 от 29.03.2019г на Командира на военно формирование 32040, с. Крумово бригаден генерал е издадена от компетентен административен орган, тъй като съгласно чл. 161 т.3 от ЗОВСРБ  договорът за военна служба на офицерските кандидати, сержантите (старшините) и на войниците (матросите) се прекратява със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица.

             По делото е представена оправомощителна Заповед № ОХ-1252 от 07.12.2017г на Министъра на отбраната като в т.10.2 от същата е посочено, че командирите на самостоятелни батальони и приравнени на тях командири /началници/ на самостоятелни военни формирования, длъжности изискващи военно звание  „подполковник“ могат да приемат на военна служба, да сключват договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, да освобождават от военна служба и да прекратяват договора за военна служба на сержантите /старшините/ и войниците /матросите/ в подчинените им военни формирования.

             Д.Х. е редник 3-ти клас, налице е оправомощителна заповед, с която са изпълнени законовите изисквания, регламентирани с  чл. 161 т.3 от ЗОВСРБ, следователно процесната заповед е издадена от оправомощено лице, а именно бригаден генерал – командир на военно формирование 32040.

             Спазени са материалноправните изисквания на чл. 162, т.1а от ЗОВСРБ, тъй като както се коментира по-горе, уговореният срок на договора за военна служба е изтекъл,  като в срока по чл. 66, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ нито една от страните не е отправила предложение до другата страна за удължаването му. При това положение е приложима разпоредбата и на чл. 66, ал.4 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ според която,  ако нито една от двете страни не отправи предложение по ал. 1 до другата за удължаване на срока, договорът се прекратява с изтичането на уговорения срок.

            Колкото до ретроактивната сила на прекратения договор за военна служба, следва да се посочи, че същата е определена по силата на законовата разпоредба на чл. 170, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ, съгласно която договорът за военна служба се прекратява от датата на връчване на заповедта за освобождаване от военна служба, освен в случаите по: т.3. (нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г.)- член 162, т. 1а – от датата на изтичане на уговорения срок.

            Съдът намира, че оспорената заповед е постановена при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон.

            С оглед изхода на делото, искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрист правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв. /сто лева/, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 Закон за правната помощ /ЗПП/ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

             Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХV административен състав

 

Р Е Ш И:

 

             ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед №ЛС-25 от 29.03.2019г на Командира на военно формирование 32040, с. Крумово.

            ОСЪЖДА  Д.А.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на Военно формирование 32040, с. Крумово, сумата в размер на 100 лв. /сто лева/.

            Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/