Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Светлана
Влахова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 5506 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение от 14.02.2019 г., постановено по гр. д. № 90032 по описа за 2017
г. на СРС, 58 състав, са отхвърлени като
неоснователни предявените от ищеца „Т.С.“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, че
ответникът К.Ц.К., ЕГН **********, длължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28103/2017 г. на СРС, 58 с-в,
а именно: главница в размер на 6349,45 лева за периода 01.05.2014 г. –
30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 04.05.2017 г., мораторна лихва в
размер на 1082,07 лева за периода 15.09.2014 г. – 12.04.2017 г.
Решението е постановено при участието на следните лица
помагачи:
-
„Б.“ ООД, на
страната на ищеца „Топлофикация Сфия“ ЕАД;
-
Д.Й.П., на
страната на ответника К.Ц.К..
Срещу решението, с
което предявените искове са отхърлени, е постъпила въззивна жалба от ищеца в
производството „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено
в нарушение на материалния закон и при несъобразяване с процесуалните правила.
Съдебният акт бил и необоснован, доколкото не съответствал на събраните в хода
на съдебното дирене доказателства.
Заявено е
оплакване, че ищецът е доказал наличието на облигационно правоотношение с
ответника, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди при публични известни общи условия. На следващо място жалбоподателят
счита, че е установено и изпадането в забава съгласно действащите и приложими
към договора общи условия. Представените пред СРС доказателства за извършени
плащания не касаели вземания от процесния период. Заявено е искане за цялостна отмяна на
решението на районния съд, а с акта си по същество на спора въззивната
инстанция да уважи предявените претенции за пълния им размер.
Подадената срещу
решението жалба се оспорва от страна на ответника К.Ц.К., който поддържа, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно, като основавайки се на
извършените плащания районният съд правилно
отхвърлил исковете.
Подаден е отговор
на въззивната жалба и от страна на третото лице помагач на страната на
въззиваемия ответник Д.П.. Със същия жалбата се оспорва с доводи за
неоснователност, като се поддържа, че ищецът не е установил в производството
качеството на ответника на собственик на имота или носител на вещно право на
ползване върху същия. Оспорва самата тя да е потребител на топлинна енергия по
силата на договор с ищеца. Позовава се и на извършени плащания на
претендираните от ищеца суми, както и на погасителна давност за вземанията.
Третото лице
помагач на страната на ищеца не заявява становище по жалбата.
Софийски градски съд, II-B въззивен
състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията,
съдържащи се в подадените отговори, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. При извършване на служебна проверка съдът констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Посочването на различна от възприетата от настоящия състав правна квалификация
на съдебно предявените от ищеца субективни права, не прави решението недопустимо,
доколкото съдът не е разгледал различни от предявените с исковата молба
фактически основания на исковете. Ето защо въззивният съд следва въз основа на
собствен анализ на събраните по делото доказателства да даде отговор на
спорните между страните въпроси, в това число и да се произнесе по
основателността на исковете, с които съдът е сезиран.
При извършване на
собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене пред първата
инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция намира
следното:
С нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 4, том III, рег.
№ 30677, дело № 406/2016 г. на нотариус А.Ч., рег. № 310 съгласно регистъра на
Нотариалната камара, на 19.12.2016 г. С.П.К.и К.Ц.К., са дарили на Ц.К.К.
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.201.234.1.71 с площ от 108,94 кв.м., намиращ се в сграда 1, разположена в
поземлени имоти с идентификатори 68134.201.234, 6814.201.215 и 68134.201.236,
представляващ апартамент № 81, находящ се в гр. София,
район Красно село, ж.к. „Лагера“, ул. „*******. При сключването на договора
владението върху имота е предадено, като това обстоятелство е удостоверено с
нотариалния акт. В нотариалния акт нотариусът е направил изброяване на
представените му във връзка със сключения договор писмени документи, сред
които: договор от 16.03.1988 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти, удостоверение за наследници, издадено на
14.12.2016 г.
Видно от
съдържанието на удостоверение, изх. № УТ-9200-677/19.08.2010 г., издадено от Столична
община, район „Красно село“, отдел „Устрайство на територията“ жилищна сграда с
бивш административен адрес, ул. „Балчик“ бл. 83-84, е със сегашен
административен адрес ул. „*****.
Като писмено
доказателство по делото е прието писмо до Служба по вписванията – София от ЧСИ С.Я.,
с което се иска вписване на наложената с постановление на съдебния изпълнител
от 16.09.2016 г. по изпълнително дело № 20168440401294 възбрана върху посочената
в писмото като собствена на длъжника К.Ц.К. ¼ идеална част от следния
недвижим имот: апартамент № 81, находящ се в гр. София, район Красно село, ж.к.
„Лагера“, ул. „*******. Съдебният изпълнител е посочил, че прилага към молбата
за вписване на възрана копие от договор за продажба на недвижим имот от
16.03.1988 г.
Представен е
незаверен официално препис от решение от 02.03.2012 г. без подпис на съдия по
гр.д. № 3182/2011 г. на СРС, 76 състав, с което частично са уважени искове на
ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу ответника К.Ц.К. за процесния имот за периода 01.05.2008
г. – 30.06.2018 г. Върху решението не се съдържа отбелязване за влизането му в
сила.
С решение №
247740/24.10.2017 г. по гр.д. № 40865/2017 г. на СРС, 84 състав, на основание
чл. 51, ал. 2 СК е утвърдено представеното пред съда споразумение за
прекратяване на брака, сключен през 1984 г. между К.Ц.К. и Д.Й.П., съгласно
което семейното жилище, находящо се на адрес: гр. София, ул. „*****, вх. *****,
е освободено и от двете страни, които нямат претенции за ползването му.
В съдебното
заседание, проведено на 29.10.2018 г., пред СРС, на въпрос на съда относно
страните по договора за дарение, за който е съставен нотариалният акт,
представен в препис с исковата молба, с който С.П.К.и К.Ц.К. са дарили на Ц.К.К.
апартамент, и дали това са родителите на ответника, представляващият последния
е отговорил утвърдително.
В хода на проведеното
в първоинстанционното производство съдебно дирене са представени доказателства
за извършвани плащания за задължения за топлинна енергия за процесния недвижим
имот /л.76 – л. 79 от делото на СРС/. Видно е, че в платежните документи
изрично са посочвани номерата на издадените от ищеца фактури и датата на
съставянето им, по които плащане е извършвано.
Изслушано е
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, съгласно което
през процесния период в имота е извършван главен отчет от дружеството,
осъществяващо дяловото разпределение на топлинна енергия, като след края на
всеки отоплителен сезон е издавана изравнителна сметка. Съгласно заключението
за исковия период, така както е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 05.2014 г. – 04.2016 г., задълженията за топлинна енергия след извършеното
изрявняване възлизат на сумата от 4146,05 лева. Ако към същите се прибави и
сумата след изравняването за отоплителен сезон м.05.2013 г. – м.04.2014 г.
сумата възлиза на общо 6349,50 лева. Според експертното становище дяловото
разпределение е извършено в съответствие с нормативните разпоредби и общите
условия на дружеството, а през процесния период е извършено приспадане на
технологичните разходи за сметка на ищеца. Не са констатирани несъответствия
при работата на общия топломер в абонатната станция.
Във въззивното
производство във връзка с представените доказателства за извършени плащания и
на основание чл. 266, ал. 3 ГПК е допуснато, изслушано и прието заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което представените
фискални бонове в първоинстанционното производство се отнасят за извършени
плащания и погасяват задължения извън процесния период. Непогасената
сума за главница за периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г. е в размер на 6349,45
лева, а лихвата за забава върху главницата за претендирания от ищеца период
възлиза на сумата от 1082,14 лева.
При тези изводи за
фактите, съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по
същия е да установи по делото наличето на валидно облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което
е предоставил на ответника на адреса на процесния имот услуги, чиято цена
възлиза на претендираната сума, а за ответника е възникнало задължението за
заплащането им. В тежест на ответника /при доказване на предпоставките за
основателност на иска/ е да установи по делото погасяване на задълженията си
към ответника. С оглед направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване на вземанията, предмет на предявените претенции, по давност в тежест
на ищеца е да установи по делото обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване течението на погасителната давност за съдебно предявените си
притезания.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респективно битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ
вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
В конкретния
случай ищецът извежда активаната си материалноправна легитимация при твърдения,
че ответникът е задължен за заплащане на цената на топлинната енергия,
доставена на адреса на процесния имот, като с оглед разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ поддържа, че е възникнало облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинни услуги при публично известни общи условия, одобрени с
решение на държавния регулатор в енергияйния сектор.
По делото съдът не
е отделил по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелства и факти във връзка с правото на
собственост върху процесния недвижим имот. От страна на ответника в
производството не е направено изрично признание на този факт. С отговора на
исковата молба ответникът е направил оспорване да обитава имота, като сочи, че
ползвател на същия, съответно задължен за цената на услугите, доставени от
ищеца е бившата му съпруга, привлечена като трето лице помагач по делото.
Същевременно от
страна на третото лице помагач на страната на ответника е заявено оспорване на
това обстоятелство, като се сочи, че имотът е собственост на трето за делото
лице - Ц.К.. Това възражение е поддържано и с отговора на въззивната жалба, с
оглед което и въззивният съд дължи произнасяне по същото, доколкото процесуалният
закон в чл. 221, ал. 1 ГПК дава правото на привлеченото трето лице да извършва
всички процесуални действия в защита на страната, на която помага, с изключение
на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора. При действащата
уредба на чл. 133, вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК към допустимите да бъдат
релевирани от помагача възражения следва да се прибавят и действия,
представляващи предявяване на незаявени и дори преклудирани за ответника
възражения /в този см. Решение № 68 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5985/2013 г., III г. о., ГК/.
Според настоящия
състав на съда от представените по делото писмени доказателства не може да се направи
несъмнен извод, че през исковия период, за който е издадена заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 01.05.2014 г. -30.04.2016 г., ответникът е притежавал
право на собственост върху част или целия процесен недвижим имот.
Както се посочи
по-горе, от договора за дарение на недвижим имот се установява, че К.К. е бил
собственик на част от имота към 19.12.2016 г., т.е. във време след исковия
период, тъй като той и другият прехвърлител – Сашка Петрова Кавданска, заедно
са дарили притежаваното право на собственост върху имота на Ц.К.К. /трето за
настоящия спор лице/. В тази връзка съдът няма как да цени в цялост изявлението
на процесуалния представител на ответника, направено в съдебното заседание на
29.10.2018 г. пред СРС, че това са родителите на ответника, тъй като само по
себе си в цялост това изявление противиречи на обективните природни закони.
Видно е, че другият прехвърлител по сделката /С.К./ е родена през ****г., с
оглед което може да се заключи, че това лице е майка на ответника, но
надареният по сделката Ц.К. е роден през ****г., с оглед което няма как
последният да е родител на ответника К.К., участвал като прехвърлител по
договора за дарение. Както се посочи и по-напред при съставянето на нотариалния
акт е представено удостоверение за наследници, издадено на 14.12.2016 г., т.е. дата,
следваща исковия период. Ето защо настоящият състав на съда приема, че от съдържанието
на това писмено доказателство няма как да се направи извод за точния момент, в
който ответникът К. е придобил идеална част от правото на собственост върху
процесния недвижим имот, с която се е разпоредил с дарствената сделка,
съответно да се определи моментът на възникване и на облигационно
правоотношение с ищеца.
На следващо място,
извод в тази насока не може да бъде направен и от искането на ЧСИ С.Я. да бъде
вписана възбрана върху ¼ ид.ч. от имота, за която, както е посочено в
писмото до Служба по вписванията, ответникът се явявал собственик на имота. От
една страна се касае за вписване във входящия регистър, воден от Служба по
вписванията, което отново следва хронологично във времето исковия период. От
друга страна, следва да бъде съобразено задължителното разрешение, дадено с т.
5 на Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г.,
ОСГТК, а именно, че обезпечителната мярка възбрана на недвижим имот се налага
чрез вписването и в нотариалните книги по партидата на ответника - съгласно чл.
36, ал. 1 от Правилника за вписванията, в партидната книга се нанасят
последователно накратко под името на всеки собственик и на определената за него
страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят
до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е
подреден актът. Ако длъжникът действително е собственик на възбранения имот,
вписаната възбрана ще породи действие, като съгласно чл. 453 ГПК, извършените
след вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на
ищеца. Когато имотът в действителност не е собственост на ответника по
обезпечението, извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат
непротивопоставими на действителния собственик независимо дали е вписана
възбрана. Когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи
действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има
никакво вписване. По тези съображения е възприето, че в обезпечителното
производство е безпредметно да се изследва собствеността на имота, върху който
се иска налагане на възбрана. На трето място, съществена за настоящия случай се
явява и липсата на процесуална норма,
която да задължава съдебния изпълнител да извършва проверка за правото на
собственост извън изрично предвидената възможност в чл. 483 ГПК, към момента на
провеждане на публичната продан и към момента на съставяне на постановлението
за възлагане /така Определение № 165 от 11.03.2020 г. на ВКС по гр. д. №
3496/2019 г., IV г. о., ГК/.
По отношение на
утвърденото от съда с бракоразводното решение споразумение между бившите вече
съпрузи относно отношенията им, свързани със семейното жилище, следва да се
посочи, че съгласно § 1 от ДР на СК "Семейно жилище" по смисъла на
този кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца. От разпоредбите на чл. 56 СК също е ясно, че
семейното жилище не се свързва непременно с право на собственост, придобито от
съпрузите по време на брака, с оглед което и от съдържанието на този документ
не се установяват релевантни за настоящия спор обстоятелства.
Представеното от
ищеца в незаверен препис и без отбелязване за влизането му в сила съдебно
решение по гр.д. № 3182/2011 г. на СРС, дори да беше представено във вид удостоверяващ
силата на пресъдено нещо, то това решение не е задължително за съобразяване от
настоящия съдебен състав, още по-малко съдът може да цени мотивите на същото,
да се основава на доказателства, събрани в този процес или на процесуално
поведение на страните в него, по арг. за противното от разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 ГПК.
Изводи за
притежавано от ответника право на собственост не могат да бъдат направени и от
представените списъци на живущите по апартаменти в жилищната сграда блок 83-84,
ул. „*****, вход Г, в който са посочени имената на ответника. Обсъжданите
документи не от естество да установят право на собственост върху имота, защото
нито го констатират, нито го пораждат, поради което и съдът приема, че не
установява, ответникът К.К. да е бил собственик на процесния имот през исковия
период.
Така събраните и
обсъдени от съда доказателства, дори анализирани съвкупно и във взаимовръзка,
не установяват по делото при условията на пълно доказване право на собственост
в патримониума на ответника през периода, за който ищецът в исковата молба
твърди този факт. Ето защо и доколкото главният предявен иск за цената на
доставената в имота топлинна енергия е основан именно на твърденията за
възникнало на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ облигационно правоотношение, породено
от договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди с оглед качеството
на К.Ц.К. на собственик на имота, то се налага изводът, че ищецът, чиято е била
тежестта за това, не е установил по делото първата главна предпоставка на
предявения иск, с оглед което същият се явява неоснователен. Неоснователна е и
претенцята за мораторна лихва предвид нейния акцесорен характер.
Доколкото предпоставките за основателност на предявения иск са кумулативно
дадени, то не следва да се объжда наличието на останалите. Дори същите да са
установени по делото, това не би променило крайния извод на съда за
неоснователност на претенциите.
Предвид, че
изводите на двете съдебни инстанции съвпадат, то решението на Софийски районен съд
следва да бъде потвърдено, макар и по различни от изложените от решаващия
състав на първия съд мотиви.
По разноските в
производството:
При този изход от
спора - неоснователност на сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба,
първоинстанционното решение не следва да се ревизира в частта за разноските.
Разноски за настоящото производство се следват само на въззиваемия, който обаче
до приключване на устните състезания пред въззивния съд не е заявил такава
претенция.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, II-B въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 14.02.2019 г., постановено по гр.
д. № 90032 по описа за 2017 г. на СРС, Гражданско отделение, 58 състав.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач Д.Й.П. на страната на въззивемия
ответник К.Ц.К..
Решението подлежи
на касационно обжалване при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.