РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Кърджали, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20215100500176 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 29/28.07.2021 г., постановено по гр.д. № 204/2021 г. по
описа на РС - Момчилград, е признато за установено по отношение на Р. А.
Х., че дължи на Г. В. Г. сумата в размер на 48 лв., представляваща причинени
имуществени вреди в следствие на неправомерно завеждане на изп. дело №
1282/2020 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 на КЧСИ и район на
действие ОС - Кърджали, ведно със законната лихва върху главницата от 48
лв., считано от 23.02.2021 г. - датата на подаване на заявлението, до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 92/2021 г. по описа на РС -
Момчилград. С решението си съдът е осъдил Р. А. Х. да заплати на ищцата Г.
В. Г. сумата в размер на 770лв., представляваща деловодни разноски за
заповедното производство в размер на 385лв. /ДТ 25лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 360лв./ и деловодни разноски за исковото
производство в размер на 385лв. /ДТ 25лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 360лв./.
1
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Р. А.
Х., представлявана от процесуалния си представител - адв. Л.Б., която го
обжалва изцяло като неправилно поради нарушение на материалния закон,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. В жалбата се сочи, че въпросът за разноските в
изпълнителното дело следва да бъде разрешен единствено по реда на чл.435,
ал.2, т.7 от ГПК - чрез обжалване отказа на съдебния изпълнител да признае
разноски, извършени от длъжника. Сочи се, че въззиваемата не е
претендирала разноски в изпълнителното производство, поради което същите
следвало да останат за нейно сметка. Поради това счита, че предявеният иск е
недопустим и производството следва да бъде прекратено. Моли съда да
постанови решение, с което да обезсили обжалваното решение на РС -
Момчилград. Евентуално се прави искане за отмяна на решението и
отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. В съдебно
заседание, представлявана от процесуалния си представител - адв. Л.Б.,
поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.
Въззиваемата Г. В. Г. не е представила отговор на основание чл.263, ал.1
от ГПК. В съдебно заседание, представлявана от процесуалния си
представител - адв. Д.Д., оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. В
представена писмена защита се сочи, че сумата по изпълнителното дело била
изплатена преди неговото образуване. Излага съображения относно
допустимостта на предявения иск.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивницата, констатира:
Решението на Момчилградския районен съд е валидно и допустимо, като
не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или
обявяването му за нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на Р. А. Х. съществуването на вземане на Г. В. Г. в
размер на 48 лв., представляващи причинени имуществени вреди в следствие
на неправомерно завеждане на изп. дело № 1282/2020 г. по описа на ЧСИ
2
Росен Сираков с рег. № 812 на КЧСИ и район на действие ОС - Кърджали,
ведно със законната лихва върху главницата от 48 лв., считано от 23.02.2021
г. - датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на
сумата. Ищцата сочи в исковата молба, че преди образуването на
изпълнителното дело изплатила на взискателката дължимата сума в размер на
3000 лв. Отказът на ЧСИ Росен Сираков да прекрати изпълнителното дело
поради плащане бил отменен с решение на съда. По обжалване отказа на
съдебния изпълнител да прекрати делото, била задължена да заплати сумата в
общ размер от 48лв., от които – 24лв. за копие на изпълнителното дело и
24лв. за връчване на препис от жалбата на взискателя.
Ответницата Р. А. Х., в представен отговор на основание чл.131 от ГПК,
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. По отношение на
недопустимостта сочи, че ищцата е могла да претендира разноски само в
изпълнителното производство, но тъй като това не било сторено, то било
недопустимо те да бъдат претендирани в отделно производство. По същество
се сочи, че ответницата дала подходящ срок на ищцата да заплати дължимата
сума и след като това не било направено, образувала изпълнително дело.
От представеното като доказателство по делото заверено копие от
изпълнително дело № 1282/2020 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. №
812 на КЧСИ и район на действие ОС - Кърджали, се установява, че същото е
образувано на 09.11.2020 г. по молба на адв. Л.Б. - пълномощник на Р. А. Х., и
представен изпълнителен лист с дата 09.11.2020 г. по НЧХД № 46/2020 г. по
описа на РС - Момчилград, с който Г. В. Г. е осъдена да заплати на Р. А. Х.
сумата в размер на 3000 лв., представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Установява се, че на 09.11.2020г. Г. В. Г. е наредила паричен превод в
размер на 3 000лв. в полза на Р. А. Х., които е внесла в ЕКОНТ, като в
разписката е посочено основание за плащането – разноски по НЧХД 188/2019,
461/2020, 171/2020г.
След получаване на покана за доброволно изпълнение на 10.11.2020 г., Г.
В. Г. упълномощила адв. Д.Д. за процесуално представителство по
изпълнителното дело, за което бил сключен договор за правна защита и
съдействие с дата 12.11.2020 г. с договорено и заплатено възнаграждение в
размер на 600 лв. с ДДС.
3
С молба вх. № 37010/13.11.2020г. адв. Д. е поискал от ЧСИ Росен
Сираков да прекрати изпълнителното дело поради плащане на дължимата
сума преди образуване на изпълнителното дело; с втора молба с вх.№
37313/16.11.2020г. евентуално моли, в случай, че не са налице основанията за
прекратяване на изпълнителното производство, да бъдат намалени разноските
по същото. По двете молби ЧСИ Росен Сираков се е произнесъл с
констативен протокол изх. № 64456/30.11.2020 г., като ги е оставил без
уважение.
По жалба с вх.№ 39947/03.12.2020г. на Г.Г. срещу този отказ на съдебния
изпълнител, на същата е указано да внесе по сметка такси на ЧСИ Р.Сираков в
Банка ЦКБ АД 24лв. за копие на изпълнителното дело и предоставяне на
компетентния съд и 24лв. за връчване на препис от жалбата на взискателя –
общо 48лв. /л.36 от изпълнителното дело/.
С решение № 20205/15.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 283/2020 г.
по описа на ОС – Кърджали, е отменен отказа на ЧСИ Росен Сираков,
обективиран в констативен протокол изх. № 64456/30.11.2020 г., и делото е
върнато на съдебния изпълнител с указания за изготвяне на постановление за
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
Във връзка с това длъжникът Г.Г. е депозирала нова молба с вх. №
42168/18.12.2020г. за прекратяване на производството /л.50 от
изпълнителното дело/.
В изпълнение на решението на ОС - Кърджали, с постановление от
22.12.2020г., ЧСИ Росен Сираков е прекратил изпълнителното производство
по изп. дело № 1282/2020 г. на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
При така установените данни по делото следва извода, че предявеният
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на Р. А. Х., че дължи на Г. В. Г. сумата в размер на
48 лв., представляваща причинени й имуществени вреди в следствие на
неправомерно завеждане на изп. дело № 1282/2020 г. по описа на ЧСИ Росен
Сираков с рег. № 812 на КЧСИ и район на действие ОС - Кърджали, ведно със
законната лихва върху главницата от 48 лв., считано от 23.02.2021 г. - датата
на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК №
43/25.02.2021 г. по ч.гр.д. № 92/2021 г. по описа на РС - Момчилград, е
4
основателен и доказан, а обжалваното решение е правилно.
Основният спорен по делото въпрос, който е релевиран като такъв и във
въззивната жалба, е дали при прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, длъжникът следва да претендира
сторените от него разноски в изпълнителното производство по реда на чл.435,
ал.2, т.7 от ГПК, или това следва да стане в отделно производство по иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД.
В изпълнителното производство длъжникът има правото да обжалва
лимитативно изброени действия на съдебния изпълнител, едно от които е
постановлението за разноските по изпълнението, която възможност е
регламентирана единствено с разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Относно въпроса кои разноски подлежат на обжалване от длъжника, отговор
дава т.11 на Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017 г. по тълк. дело №
3 по описа за 2015 г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че използвания в
чл.435, ал.2 ГПК израз „постановление за разноски”, следва да се тълкува не в
буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се
произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Т.е.,
изводът е, че длъжникът може да обжалва само онези разноски, които самият
той следва да заплати на взискателя, но не и да търси присъждане на
разноски, които е направил в изпълнителното производство. Този извод се
подкрепя от разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК, която сочи, че при
прекратяване на изпълнителното производство поради плащане преди
неговото образуване, разноските остават за сметка на взискателя, като не е
предвидена никаква възможност на длъжника да търси свои разноски в
изпълнителното производство. Ето защо, предявеният иск е допустим, а
изложените във въззивната жалба в тази насока са неоснователни.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемата се
следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв., платени в
брой /л.17 от въззивното производство/, които следва да се възложат в тежест
на въззивницата Р. А. Х..
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 29/28.07.2021 г., постановено по гр.д. №
204 по описа за 2021 г. на РС - Момчилград.
ОСЪЖДА Р. А. Х. от гр.Д., ул. „О. м.“ *, с ЕГН **********, да заплати
на Г. В. Г. от гр.К., бул. „С. С.“ *, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********,
деловодни разноски за въззивното производство в размер на 360лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6