№ 881
***, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430107877 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, чрез
***, в която се твърди следното : ищецът е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, като с
разпореждане по ч.гр. дело № 20214430106456/2021 г. по описа на Районен
съд - *** е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена на същия по реда на чл.47 ал. 5
от ГПК, с оглед на което се предявява настоящият установителен иск за
установяване съществуването на вземането за консумирана и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот - апартамент, находящ се на
адрес: ***, аб. № ***. Искът се обосновава със следното : като
собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответникът е
клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
1
областта на енергетиката. Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник
„Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в
т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл.31 ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Задължението е формирано по следния начин : Сума за
отопление с ИРУ, начислена за периодите посочени в петитума на исковата
молба в размер на 0,00 лв.; Сума за отопление без ИРУ , за периодите
посочени в петитума на исковата молба в размер на 0,00 лв.; Сума за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия
период от време, в размер на 366,75 лв.; Сума за битово горещо
водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в приложението в
размер на 0,00 лв.; Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 8,73
лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението; Корекции в
общ размер от „ - 0,33“ лв. Твърди се, че има монтирани измерващи уреди в
имота на ответната страна, както следва : 0 бр. водомери за БГВ; 0 бр.
2
индивидуални разпределителни уреда /ИРУ/;Ответникът е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението
си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на В. ИВ. М., ЕГН **********, адрес: ***, че
дължи на *** сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в
*** в размер от: главница в размер от 375,15 лв. за периода 01.11.2018г. -
30.04.2021г., мораторна лихва 51,23лв. - за периода 03.01.2019г. до
01.10.2021г.; Законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
20214430106456/2021 г. по описа на Районен съд - *** до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се разноски, вкл. за заповедното производство.
Представените доказателства следва да се приемат, а исканията в тази
връзка да се уважат.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения
особен представител на ответника – адв. М. А. от Адвокатска колегия - град
Плевен, с който оспорва изцяло иска по основание и размер. Навежда доводи
в писменото си изявление.
В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от ***, която поддържа
исковата молба.
В о.с.з. ответникът се представлява от адв.М.А. - назначен за особен
представител, който оспорва иска и прави искане за отхвърлянето му като
недоказан. Представя писмена защита.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Искът е допустим, като предявен в указания едномесечен срок в закона.
Вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д. № 6456/2021год.
по описа на ПлРС е идентично с предмета на настоящото дело, образувано по
реда на чл.422 от ГПК, а и спор по този въпрос не е налице.
Претенцията на ищеца обхваща искане за присъждане на суми за
отопление без ИРУ, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за
3
дялово разпределение - посочени подробно в исковата молба и отразени по-
горе в настоящия съдебен акт. От приетите доказателства по делото – искане
за вписване на възбрана на л.30, справка от Дирекция ПМДТакси при
Община-Плевен., приложена на л.98, сл. от делото; подадена от ответника
данъчна декларация за собственост на процесния недвижим имот, се
установява ,че същият е собственик на топлоснабдения имот, предмет на
облигационното отношение между страните във вр. със снабдяването на
имота с топлоенергия. Представени са доказатателства за монтаж на
индивидуални топлинни разпределители и термостатни винтили и дялово
разпределение на ТЕ между потребителите в сградата етажна собствеността, в
която се намира процесното жилище на ответната страна – л.31 и сл. от
делото.
От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ Й. Й. /л.94 и сл.
от делото/ се установява, че сградата, в която се намира топлоснабденият
имот е присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна
станция. До процесния имот се доставя ТЕ. Извършеното дялово
разпределение е направено съгласно Методика за разпределение на ТЕ в
сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61 ал.1 от Наредба за
топлоснабдяване №16-334 от 06.04.2007год. Банята в имота не се отоплява.
Разпределението на ТЕ за процесния период е извършено в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. При изготвянето
на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени
изискванията на Методиката за разпределение на ТЕ.Начиселните суми,
отразени коректно в индивиуалния мейлинг за всеки месец от процесния
период, са в съответствие с Наредба за топлоснабдяването от 06.04.2007год.
Отчитането на общата ТЕ в АС става чрез топломер, който епреминал
изискващите се държавни проверки. Монтажът на уреда е извършен съгласно
изискванията на поризводителя. Разлики в изчисленията на ФДР не са
констатирани. От приетото заключение на съдебно-счетоводната експретиза
/л.111 и сл. от делото/ се установява, че размерът на дължимата главница е в
малко по-малък размер, а именно – 374,48лв., до който размер искът за
главница следва да се уважи, а за разликата до претендираните 375,15лв. – да
се отхвърли като неоснователен и недоказан. Няма направено изменение на
размера на иска. Лихва е изчислена в по-голям размер – 55,31лв., но т.к. не е
направено изменение на размера на иска, а и предвди установената по-малка
4
сума в заповедното производство, следва да се присъди сумата такао, както се
претендира – 51,23лв.
Топлоснабденият имот е с аб. №***. Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ -
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Установен е по делото фактът на публично оповестяване на
Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”. Съгласно чл.153
ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират
средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ -
индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната
стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при
условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая,
облигационната връзка между доставчика на ТЕ - ищеца *** и потребителя-
ответник в настоящето производство, е възниква въз основа на самият Закон
за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150 ал.1 от ЗЕ, съобразно която,
продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени
Общи условия. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят на ТЕ, за имот в сграда -
етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Продажбата на
топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз
основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува
само факултативно като възможност в чл.151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на
закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно
право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на
последващ договор или откриване на партида на новия собственик или
титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно
чл.153 ал.1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия
5
се придобива по силата на закона, с придобиването на право на собственост
или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда,
за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен
индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. В качеството си на
клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна
енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и
за услуга дялово разпределение. Клиентът на топлинна енергия е задължен да
участва в заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия,
съобразно своя дял в нея, с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142
ал.2, чл.143 ал.3 и чл.153, ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и
горещо водоснабдяване е обща етажна собственост, съобразно чл.140 ал.3 от
ЗЕ, при което и с оглед разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки собственик
следва да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта
си. Както се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на
Конституционния съд на РБ, заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна
енергия от собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта,че
сградната инсталация е обща част по предназначение,от която никой не може
да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект. Съгласно цитирания по-горе чл.153 ал.6 от ЗЕ
клиентите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Съгласно §1, т.37 от ДР на ЗЕ, отоплително тяло е и щранг
- лирата. По силата на чл.31 ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са
длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до
деня на постъпване на дължимата сума.
Или, от изложеното дотук, се обосновава извод, че ответникът по делото
има качеството на собственик на топлоснабден имот, находящ се на
посочения по-горе адрес в ***, както и на потребител на ТЕ за процесния
период, и съответно дължи плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ.
Съдът намира, че в случая, от събраните по делото доказателства се установи
6
факта на реалното доставяне на начислената ТЕ, от страна на ищеца до имота
на ответника.
С оглед на изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По отношение разнтоските : следва да се присъдят разноски за
настоящото исково производство съразмерно уважената част на исковете в
общ размер 833,69лв./представен е списък на разноските от ищеца/,
включващи разноски за юрисконсулт в минимален размер -100лв., хонорар на
особения представител, д.такси и депозит за вещи лица. Следва да се
присъдят разноски в цялост за заповедното производство,т.к. са в
минималния размер, визиран в закона – 75лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл.150 и сл. от ЗЕ вр. чл.79 от ЗЗД, че В. ИВ. М., ЕГН
**********, ***, представляван по делото от особен представител адв.М.А.
от ПлАК, от ПлАК, ДЪЛЖИ на ***, ***, ЕИК ***, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумите, както следва : 374,48 лв. –
главница за периода 01.11.2018г. - 30.04.2021г., мораторна лихва 51,23лв. - за
периода 03.01.2019г. до 01.10.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от 12.10.2021год., до окончателното изплащане на сумита, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№6456/2021 г. по описа на Районен съд - ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от
ГПК вр. чл.150 и сл. от ЗЕ вр. чл.79 от ЗЗД, от ***, ***, ЕИК ***, против В.
ИВ. М., ЕГН **********, иск за главница за разликата от присъдените
374,48лв. до претендираните 375,15лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК В. ИВ. М., ЕГН **********,
***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, ЕИК ***, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 833,69лв., представляваща
направени по исковото производство разноски съразмерно уважената част на
7
исковете и 75лв. - разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д.
№6456/2021год. по описа на ПлРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8