Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на
седемнадесети декември през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ
ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при секретаря Д. Г. като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА
възз.гр. дело № 891 по описа на Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 260014 от 2.10.2020г по гр. дело № 376/2020
г по описа на РС – Червен Бряг състав на същия съд е ОСТАВИЛ без
уважение предявеният от Г.Н.И. *** с ЕГН ********** ***. Червен бряг
положителен установителен иск за установяване собствеността му по давностно
владение на поземлен имот от 697 кв.м. с идентификатор 80501.808.126, в едно с
построената в него жилищна сграда от 87 кв.м.
с идентификатор 80501.808.126.1, с административен адрес гр. Червен
бряг, обл. Плевен, ул. ***. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е
постъпила от Г.Н.И. , в която се възразява, че решението по делото
притоворечи на събраните доказателства. Според въззивника от тях не се
установява, че имотът е общинска собственост. Според въззивника включването на
имота със заповед на кмета в план за бъдещо застрояване за детска градина не
установява наличието на общинска собственост. Няма съставен акт за общинска
собственост, не е провеждана процедура по отчуждаване. Според въззивника по
разписен лист имотът е бил частна собственост, но с оглед отметката за детска
градина съдът е преценил, че имотът е общинска собственост. Възразява се ,че не
са обсъдени гласните доказателства по делото, които установяват владение на
имота от въззивника в продължение на 20 години. Имотът е бил закупен от
физическо лице, винаги е бил частна собственост ,както и съседните имоти.Претендира
се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се уважи
предявения иск.
Въззиваемата страна ,редовно
призована, оспорва жалбата като
неоснователна. Възразява се ,че е налице противоречие в събраните гласни
доказателства относно адреса на имота. Налице е несъответствие в планоснимачния
номер на имота по данъчна оценка. Според въззиваемата страна по делото не се
установява по категоричен начин своенето на имота от въззивника. Възразява се
,че давностното владение е следвало да се отчита от 1.06.1996 г и да изтече на
1.06.2006 г, но с пар. 1 от ДР на ЗС
изтичането на този срок е спряно до 31.12.2022 г. Претендира се
отхвърляне на жалбата.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА ,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси касаят наличието на условия за придобиване на
процесния имот по давност
РС е приел, че за вещите частна държавна
или общинска собственост, завладени преди влизане в сила на изменението на
чл.86 ЗС от 1996г., дългият давностен срок на недобросъвестното владение
започва да тече от 01.06.1996 г. и би следвало да изтече на 01.06.2006г., но
ден преди това - на 31.05.06г., течението на срока е спряно с § 1 от ДР на ЗС за срок от седем месеца, удължен с последващите
изменения на правната норма до 31.12.2022 г. В този смисъл е и постановеното в
мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 14.02.2018 г. на ВКС по т.
д. № 3/2017 г., ОСГК.
Според РС вещното право върху имот частна общинска собственост
не може да се придобие чрез десетгодишно давностно владение от физическо лице
до настоящия момент, тъй като течението на срока, според РС, е спряно по силата на императивна правна
норма, която пречи той да бъде завършен.
РЕШЕНИЕТО на ПлРС е правилно
и законосъобразно като краен резултат
РС е изложил много кратки мотиви за изводите си, които в този им вид се
споделят от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят. Правилно е
изложена теоретико – правната обосновка за изводите на РС – Ч.Бряг и с оглед на
същата тези изводи са правилни и законосъобразни. Следва да се отбележи също
така, че въззивният съд приема, че е налице правен интерес от предявения иск
доколкото е налице писмо от Община – Ч.Бряг до ищцовата страна пред РС –
Ч.Бряг, в което по същество е отказано издаването на удостоверение ,че имотът
не е общински, а в представения отговор по делото се прави възражение,че
правото на собственост на Община – Ч.Бряг се установява от действащия ЗРП на
град Червен Бряг . решението на РС – Ч.Бряг е правилно и законосъобразно, тъй
като собствеността на имота от ищеца пред РС се претендира единствено на
основания придобивна давност, а РС е изложил мотиви защо не може да се приеме,
че такава е изтекла.
При
този изход на делото следва да се потвърди атакуваното решение изцяло.
При този изход на делото и
при представен списък на разноските от страна на въззиваемата страна Община –
Ч.Бряг и при съобразяване на разпоредбите на чл. 78 ал. 8 от ГПК , Закона за
правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се
присъди юрк. възнаграждение в полза на Община – Червен Бряг в размер на 100 лв
с оглед правната сложност на делото и начина на представяне на Община –
Ч.Бряг.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №
260014 от 2.10.2020г по
гр. дело № 376/2020 г по описа на РС – Червен Бряг КАТО ПРАВДИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Г.Н.И. *** с ЕГН **********
***. Червен бряг юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС
на РБ в месечен срок от връцване на съобщенията за изготвянето му при условията
на чл. 280 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :