Р Е Ш Е Н И Е
Номер 703, 03.07.2023 г.,
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на
29.05.2023г., в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 2177 по описа за 2022
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.156
и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на дружество
"Юско конструкцион" ЕООД със седалище в град Карнобат, представлявано
от А.Ю.Х., против ревизионен акт (РА) №Р-02000222000489-091-001 от 05.09.2022 г.,
издаден от Р.Т.- началник сектор Ревизии и възложител на ревизията и П.Д.- главен
инспектор по приходите и ръководител на ревизията, при ТД на НАП, Бургас, в
частта му, в която е потвърден с решение № 151 от 25.11.2022 г. на Директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП), Бургас,
ЦУ на НАП, с който са определени допълнителни данъчни задължения:
1/ данък върху скрито разпределение на
печалба в размер на 51912.61 лева за периода от 01.10.2021г. до 31.12.2021г. и
лихва в размер на 3129.43 лева;
2/допълнителни задължения за осигурителни и
здравни вноски :
2.1/вноски за фонд „Държавно обществено
осигуряване“ (ДОО), дължими от осигурителя :
ü 1064.88
лева главница за периода от 01.05.2018г. до 31.05.2018г. и лихва в размер на
453.81 лева;
ü 950.50
лева главница за периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г. и лихва в размер на
397.13 лева;
ü 1023.51
лева главница за периода от 01.07.2018г. до 31.07.2018г. и лихва в размер на
418.82 лева;
ü 713.76
лева главница за периода от 01.08.2018г. до 31.08.2018г. и лихва в размер на
285.92 лева;
2.2/Вноски за здравно осигуряване, дължими
от осигурителя:
ü 409.30
лева главница за периода от 01.05.2018г. до 31.05.2018г. и лихва в размер на
174.42 лева;
ü 364.43
лева главница за периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г. и лихва в размер на
152.26 лева;
ü 393.06
лева главница за периода от 01.07.2018г. до 31.07.2018г. и лихва в размер на
160.84 лева;
ü 273.40
лева главница за периода от 01.08.2018г. до 31.08.2018г. и лихва в размер на
109.52 лева.
2.3/ Вноски за фонд "Допълнително задължително
пенсионно осигуряване" (ДЗПО) - за Универсален пенсионен фонд, дължими от
осигурителя :
ü 234.60
лева главница за периода от 01.05.2018г. и лихва в размер на 99.97 лева;
ü 206.56
лева главница за периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г. и лихва в размер на
86.30 лева;
ü 224.45
лева главница за периода от 01.07.2018г. до 31.07.2018г. и лихва в размер на
91.84 лева;
ü 154.28
лева главница за периода от 01.08.2018г. до 31.08.2018г. и лихва в размер на
61.81 лева.
В жалбата се твърдят допуснати в хода на
извършената ревизия нарушения на процесуалните правила и по – конкретно установените
в чл.2 и чл.3 от ЗОПК принципи за законност и обективност. Твърди се
немотивираност на обжалвания акт, с което се нарушавало изискването на чл.120,
ал.1, т.5 от ДОПК. Не били описани установените фактически констатации, кои
факти се приемали за установени и кои не, кои доказателства и доказателствени
средства са послужили за определяне на задълженията и събрани ли са по
допустимия процесуален ред, каква са правните изводи и основания за определяне
на данъчните задължения. Така компетентното лице било допуснало нарушение, като
не изложило собствени си фактически и правни съображения за издаване на РА,
като недопустимо било препратено към Ревизионния доклад (РД) и така се стигало
до ефекта на два административни акта. Нарушен бил и материалния закон, тъй
като бил проявен прекален формализъм. Заявеното искане е за отмяна на
обжалвания РА.
В срока по чл.163, ал.3 от АПК ответникът –
Директорът на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, не е взел становище по
жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща
представител.
Ответникът се представлява от главен
юрисконсулт В.М., който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Заявява
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5734.00
лева.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прие следното от фактическа страна :
Ревизионното производство било образувано
със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000222000489-020-001 от 02.02.2022
г. на началник сектор "Ревизии" при ТД НАП Бургас, с която било разпоредено
ревизията да се извърши от П.Д.– Главен инспектор по приходите (ръководител на
ревизията), Д.Г.– Главен инспектор по приходите и Т.К.– Главен инспектор по
приходите (том ІІ, л.491-492).
Ревизията е със следния обхват: корпоративен данък за периода от 01.01.2018г.
до 31.12.2020г.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношение за периода от 01.05.2018г. до 31.12.2021г.; данък върху
дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за
периода от 01.05.2018г. до 31.12.2021г.; ДОО – за осигурители за периода от
01.05.2018г. до 31.12.2021г.; вноски за здравно осигуряване – за осигурители за
периода от 01.05.2018г. до 31.12.2021г.; професионален пенсионен фонд за
периода от 01.05.2018г. до 31.12.2021г. Определен е тримесечен срок за
извършване на ревизията, считано от връчване на заповедта на ревизираното лице.
Заповедта била връчена на 14.02.2022г. на посочен от дружеството електронен
адрес за кореспонденция с НАП.
По повод искане от 12.05.2022г. срокът за
извършване на ревизията бил удължен до 14.06.2022г. със Заповед № Р-02000222000489-020-002
от 12.05.2022 г. на началник сектор "Ревизии" при ТД НАП Бургас,
връчена на жалбоподателя на 12.05.2022г. (том
І, лист 275-279).
По повод второ искане от 13.06.2022г.
срокът за извършване на ревизията бил удължен до 14.07.2022г. със Заповед № Р-02000222000489-020-003
от 13.06.2022 г. на началник сектор "Ревизии" при ТД НАП Бургас,
връчена на жалбоподателя на 13.06.2022г. (том
І, лист 260-2264).
На 22.07.2022г. екипът, на който била
възложена ревизията, съставил РД № 02000222000489-092-001, връчен на
25.07.2022г. (том І, листи 71-107).
На ревизираното лице е разяснено правото да направи писмено възражения и
представи доказателства в 14-дневен срок. Възражение не е подадено.
На 05.09.2022г. е постановен обжалваният по
делото РА, издаден от Р.Т.– Началник сектор „Ревизии“, връчен на 12.09.2022г. (том І, листи 42-62). С РА били
установени следните задължения за довнасяне, възлизащи в общ размер 130867.60
лева, както и лихви за просрочие в размер на 42206.16 лева, от които :
1/ДДС в размер 133.33 лева и 8.67 лева
лихви ;
2/ДДО – за осигурители, в размер на 4089.67
лева и 1692.86 лева лихви;
3/Вноски за здравно осигуряване – за
осигурители, в размер на 1570.53 лева и 650.11 лева лихви;
4/Вноски за Универсален пенсионен фонд – за
осигурители, в размер на 896.73 лева и
371.23 лева лихви;
5/Корпоративен данък в размер на 72264.73
лева и 36162.98 лева лихви;
6/Данък върху дивидентите и ликвидационните
дялове на местни и чуждестранни лица в размер на 51912.61 лева и 3129.43 лева
лихви;
7/Данък върху доходите на трудови и
приравнени на тях правоотношения – 0.00 лева, и 190.88 лева лихви.
На ревизираното лице била разяснена
процедурата по чл.152 от ДОПК относно обжалването на РА.
На 26.09.2022г. жалбоподателят подал до
Директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП жалба срещу РА в частта
му, в която били установени задължения по ЗДФЛ, КСО и ЗЗО (том І, лист 41). Жалбата е със съдържание, идентично на това на
жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство.
С решение № 151/25.11.2022г. на Директора
на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП жалбата била частично уважена (том І, листи 14-20).
Органът по чл.152, ал.2 от ДОПК приел, че
съобразно направеното в жалбата искане, предмет на проверка са пунктове 2, 3, 4
и 6 от РА. По фактите и по правото е прието следното :
Дружеството било регистрирано през 2012г.
Капиталът му бил разпределен по равно между двамата съдружници А.А.Х. и Ю.А.Х.,
последният и управител.
На 07.04.2020г. в ТР било вписано
прехвърляне на дружествен дял от А. А.Х.на А.Ю.Х. с договор от 31.03.2020г.,
като А.Х.бил избран и за управител.
С договор от 14.01.2021г. Ю. А.Х.прехвърлил
дружествения си дял на А.Ю.Х., който станал едноличен собственик на капитала.
Промяната била вписана в ТР на 22.01.2021г.
Основната дейност на дружеството била
строителство на сгради във Франция. От 01.01.2020г. дружеството преустановило
дейността си. Регистрирано е по ЗДДС от
2012г.
І.
Относно определения данък върху дивидентите :
Според данни от оборотната ведомост, към
31.12.2020г. дружеството има : дебитно салдо по сметка 501 „каса в лева“ в
размер на 21579.86 лева и по сметка 502 „каса във валута“ левова равностойност
на 941862.38 лева.
В счетоводните сметки по група 60 „разходи
по икономически елементи“ били отчетени : по сметка 602 „разходи за външни
услуги“ – 736.67 лева; по сметка 606 „разходи за данъци, такси и др.“ – 1541.62
лева; по сметка 609 „други разходи“ – 122995.41 лева.
В оборотната ведомост към 31.10.2021г. били
посочени следните крайни салда по сметка 122 „неразпределена печалба от минали
години“ – кредитно салдо 1428570.40 лева, сметка 123 „печалби и загуби от
текущата година“ – дебитно салдо 734618.90 лева, на сметки 501 „каса в лева“ и
502 „каса във валута“ дебитните салда са без промяна в размера на сумите и по
сметките от група 60 няма отчетени разходи.
Отчетените по счетоводни данни към 31.10.2021г.
парични средства в брой в общ размер 963442.24 лева не били налични и не се
очаква да бъдат възстановени. Не се представени и доказателства как средствата
са били изразходвани за дейността на дружеството. От дадените от управителя
обяснения се установявало, че през този период дружеството извършвало
строителство на жилищна сграда във Франция и парите били изразходвани за
заплащане на разходи без фактури, труд и услуги без договори.
От хронологията на сметка 422 „подотчетни
лица“ за 2018г. било констатирано, че началното салдо на сметката е 2982.28
лева, като през годината са предоставени 71916.00 лева и към 31.12.2018г. няма
върнати суми. В резултат на това към 31.12.2018г. крайното салдо по сметката е
в размер на 74809.95 лева, в т. ч. по аналитичната партида на А.А.– 14861.84
лева и аналитична партида на Ю.Х.– 59948.11 лева. По данни от оборотните
ведомости към 31.10.2021г. и към 31.12.2021г. сметката е със същото салдо.
Според обясненията на управителя, посочените суми били получени във вид на
служебни аванси, обаче не са били върнати в касата на дружеството и с тях не са
изплатени разходи, които да са документално обосновани. Тъй като посочените
лица към момента на получаване на сумите били съдружници в дружеството и за
изразходването им няма представени доказателства, органите по приходите са
приели, че тези средства са преминали в тяхна собственост и е налице
разпределение на печалба под каквато и да е форма на суми от патримониума на
задълженото лице в патримониума на неговите собственици или свързани с тях лица
- §1, т.1, б.“в“ от ДР на ЗДДФЛ.
С решение на общото събрание на дружеството
от 02.07.2018г. бил определен дивидент в размер на 500000.00 лева от обложената
печалба от минали години, който, след като бил обложен с данък, бил изплатен в
размер на 475000.00 лева на 02.07.2018г. и 02.08.2018г. със средства от сметка
502, което водело до извод, че салдата по сметките такива, каквито са
установени към 31.10.2021г., са натрупани след това.
Прието е, че сумата в размер на 1038252.19
лева, представляваща сбор от дебитните салда по сметки 501, 502 и 422,
представлява дивидент, върху който трябва да се определи данък при ставка 5% -
51912.61 лева за четвъртото тримесечие на 2021г. на основание чл.65, ал.3 вр.
чл.38, ал.1, т.2, б.“а“, чл.38, ал.3 и чл.46, ал.3 от ЗДДФЛ.
Прието е, че сумите не са свързани с
осъществяваната от данъчнозадълженото лице дейност, тъй като през 2020г. и
2021г. дружеството не е осъществявало дейност.
Собственикът на дружеството, който е и
управител, се е разпоредил със средствата в своя полза или в полза на свързани
с него лица по смисъла на §1, т.3 от ДОПК – „разпределение под каквато и да е
форма“ на суми от патримониума на дружеството
в патримониума на неговия собственик.
Прието е, че е налице скрито разпределение
на печалба под формата на дивидент по смисъла на §1, т.4, б.“в“ вр. §1, т.5, б.“а“ от ДР на ЗКПО, който бил
обложен с данък върху дивидента – окончателен данък по реда на чл.38, ал.1
,т.2, б.“а“ от ЗДДФЛ, като съгласно чл.38, ал.3 от ЗДДФЛ данъкът се определя
върху брутния размер на начислените суми.
На основание §1, т.5, б.“а“ от ДР на ЗКПО,
§1, т.4, б.“в“ от ДР на ЗКПО вр. чл.38, ал.1 и ал.3, чл.46, ал.3 и чл.65, ал.3
от ЗДДФЛ е начислен окончателен данък в размер на 51912.61 лева.
На основание чл.175 от ДОПК вр. чл.1 от
ЗЛДТДПДВ за невнесен в срок допълнително установен данък е начислена лихва в
размер на 3129.43 лева.
ІІ. Относно допълнително определените
вноски по КСО и ЗЗО.
През ревизирания период дружеството
изпращало свои работници и служители във Франция за извършване на строителни
услуги като подизпълнител по договори с френската компания „Перино БТП“. С
работниците били сключени трудови договор, без в тях да са били договоряни
допълнителни условия, свързани с работата на строителни обекти във Франция.
С работниците били сключени трудови
договори за периода май-декември 2018г., като на 27.12.2018г. всички договори
били прекратени.
За този период дружеството било декларирало
основна икономическа дейност „Строителство на жилищни и нежилищни сгради“ с код
4120 по НКИД.
Не се установило работниците да са били
командировани за изпълнение на дейностите по сключените договори с „Перино
БТП“, нито на работниците да са били изплащани командировъчни за работата им на
обектите на френското дружество.
Констатирано е, че за ревизирания период
май-декември 2018г. работниците са полагали труд изключително на територията на
Франция.
Дружеството обаче не е подало удостоверения
А1, нито е подало искания за издаване на формуляри А1 – документ, необходим да
удостовери в коя държава се дължат осигурителните вноски за работниците, които
са командировани от своя работодател за работа в държава – членка, различна от
държавата на пребиваване.
За месец май 2018г. били осигурявани 12
лица, а за месеците юни, юли и август – 11 лица.
Управителят към него момент - Ю.А. и Х.бил
осигурен като самоосигуряващо се лица по
чл.4, ал.3 от КСО.
Работниците били осигурявани върху месечен
осигурителен доход от 2150.00 лева, доближаващ се
до максималния определен за 2018г. – 2600.00 лева, съобразно Закона за бюджета
на ДОО за 2018г.
В РА е прието, че работниците са били
командировани по реда на чл.121, ал.3 от КТ, тъй като трудовото им
правоотношение и произтичащите от него права и задължения били уредени от
българското законодателство. Прието е, че следва да се осигуряват по реда на
чл.6а от КСО – върху минималната ставка за заплащане, определена в съответствие
с националното законодателство на държавата – членка на ЕС, в която бил командирован
работникът. Към 2018г. минималната
часова ставка във Франция била 9.88 евро, а минималната работна заплата –
1498.47 евро (2930.75 лева), който размер следвало да се съобрази при
определяне на осигурителния доход.
При сравняване с максималния осигурителен
доход в България за същия период, е очевидно, че във Франция минималната
работна заплата, която следва да послужи и като осигурителен доход, е по –
висока.
На стр.12 от РА (том І, лист 47 гръб-48), в табличен вид са дадени дължимите,
декларираните и внесените осигурителни вноски :
|
Месец |
Дължимо |
Декларирано |
Внесено |
Разлика |
|
май |
6702.85 |
5637.94 |
5637.94 |
1064.91 |
|
юни |
6403.00 |
5326.21 |
5326.21 |
1076.79 |
|
юли |
6408.27 |
5384.76 |
5384.76 |
1023.51 |
|
август |
6408.27 |
5384.76 |
5384.76 |
1023.51 |
|
всичко |
51137.52 |
47047.82 |
47047.82 |
4089.70 |
В Решението на Директора на Дирекция
„ОДОП“ са изложени други правни
съображения, като е прието, че работниците не били командировани по чл.121 от КТ, а по чл.121а от КТ, според който командироването на работници или служители
в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател
командирова работник на територията на друга държава – членка на ЕС, държава –
страна по Споразумението за Европейското икономическото пространство, или на
Конфедерация Швейцария, за своя сметка и под свое ръководство, въз основа на
договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите.
Според чл.121а, ал.4 от КТ, на
командированите работници за целия срок на командироването се осигуряват най –
малко същите минимални условия на работа,
каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или
сходна работа в приемащата държава. По този начин, без да регламентира
изплащане на дневни пари, предвид по – различния характер на този вид
командироване, законодателството предвижда осигуряване на минимален жизнен
стандарт на командированите или изпратени работници, който е съпоставим с
местните лица в приемащата държава.
Потвърден е извода на проверяващите, че
осигуряването на лицата, работещи по трудово правоотношение, следва да е по
реда на чл.6а от КСО.
Отстранена е допусната в РА аритметична
грешка и РА е бил потвърден за сумите, описани по – горе, като е отменен в
следните му части : вноски за ДОО-за осигурители, за сумата 137.18 лева; вноски
за здравно осигуряване-за осигурители – за сумата 53.07 лева; вноски за
Универсален пенсионен фонд – за сумата 31.31 лева.
На ревизираното лице е разяснено, че РА в
потвърдената му част може да бъде обжалван в 14-дневен срок от връчването му.
Решението било връчено на 05.12.2022г., а
жалбата срещу РА е подадена на 16.12.2022г. при спазване на срока за обжалване.
Въз основа на приетото за установено от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи :
Жалбата е подадена от лице, в тежест на
което в РА са установени задължения, поради което то разполага с процесуална
легитимация да го обжалва. РА е бил обжалван по реда на глава ХVІІІ от ДОПК и
предмет на съдебно оспорване е тази част от РА, която е била потвърдена от
решаващия орган по чл.152, ал.2 от ДОПК. От външна страна жалбата отговаря на
изискванията на чл.149
от ДОПК, поради което се явява процесуално
допустима и подлежаща на разглеждане по същество.
РА е издаден от оправомощени органи,
съгласно чл.
119, ал. 2, от ДОПК, в рамките на тяхната
компетентност. ЗВР, както и последващите две заповеди за нейното изменение, са
постановени от Началник сектор „Ревизии“ Р.Т., оправомощена по реда на чл.112,
ал.2, т.1 от ДОПК от Директора на ТД на НАП Бургас със заповед №
РД-3/04.01.2022г., т.1, и заповед № РД-265/17.05.2022г., т.1.
ЗВР и двете заповеди за нейното изменение,
РД, РА, постановените в хода на ревизионното производство постановления,
искания, уведомления са подписани с електронни подписи като електронни документи.
Ревизията е приключила в срока по чл.114,
ал.2 от ДОПК, надлежно определен от органа, който я е
възложил.
РД е съставен в срока по чл.
117, ал. 1 от ДОПК е връчен в срока по чл.117,
ал.4 от ДОПК.
РА е издаден в определения от чл.
119, ал. 2 от ДОПК срок и отговоря на
изискванията на чл.120
от ДОПК за
форма и съдържание. Изложени са фактическите и правните основания за
постановяването му, като е извършено позоваване на изготвения ревизионен
доклад, който според чл.120, ал.2 от ДОПК е неразделна част от РА. За изцяло
декларативни съдът преценява доводите в жалбата за липса на мотиви на
компетентния орган. Фактическите установявания в РД са възприети и правно
интерпретирани в РА. Изложени са изключително подробни фактически
обстоятелства, както и правни съображения, поради което съставителите на тези
процесуални документи няма как да бъдат упрекнати да са нарушили произтичащите
им от ДОПК задължения за мотивираност.
Неоснователни и отново декларативни са
твърденията за нарушаване от органите по приходите на въведените с чл. 2
и чл. 3
от ДОПК принципи за законност и обективност в
данъчно-осигурителното производство. Не се сочи по какъв начин тези принципи са
били нарушени и при служебна проверка съдът не установи да са допуснати такива
нарушения.
РА съответства и на материалния закон.
По
отношение на определения данък върху дивидентите :
Както в РА, така и в потвърждаващото го
решение е прието, че е налице скрито разпределение на печалба по смисъла на §1,
т.5 от ДР на ЗКПО и дружеството не е удържало и внесло данък върху дивидентите
по реда на чл.38, ал.1 и ал.3 от ЗДДФЛ за периода от 01.10.2022г. до
31.12.2021г.
Според чл.38, ал.1, т.2, б.“б“ и б.“в“ от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти в полза
на местно физическо лице от източник в България и от източник в чужбина.
Според §1, т.4 от ДР на ЗКПО дивидент е
разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго
лице, вследствие на които намалява собственият капитал на последното, вкл. и
при скрито разпределение на печалба.
Разпределението на дивиденти е процес на
отделяне на част от печалбата и разпределението ù между
капиталовложителите, която всеки от тях получава след приключване на отчетната
финансова година, съобразно уговореното. Според чл.133,
ал.1 от ТЗ, съдружниците имат право на част от
печалбата, съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено. Въз основа това
право се формира доходът от дивидент, регламентиран за данъчни цели в §1, т.5,
б.
"б" от ДР на ЗДДФЛ. Правото на получаване
на дивидент е субективно имуществено право, което възниква при реализиране на
сложен юридически състав: изтичане на финансовата година; приемане на годишния
отчет и баланса от общото събрание на дружеството, както и вземане на решение
на общото събрание на дружеството за разпределение на печалбата и решение за
нейното изплащане – чл.137,
ал.1, т.3 от ТЗ. Може да се разпределя както
печалба от изминалата финансова година, посочена в отчета и баланса за
изтеклата финансова година, така и натрупаната печалба от минали години.
Текстът на чл.
247а, ал.3 от ТЗ поставя ограничения по
отношение стойностните граници на дивидента, който може да се разпредели, а
именно, плащанията по ал. 1 се извършват до размера на печалбата за съответната
година, неразпределената печалба от минали години, частта от фонд
"Резервен" и другите фондове на дружеството, надхвърляща определения
от закона или устава минимум, намален с непокритите загуби от предходни години,
и отчисленията за фонд "Резервен" и другите фондове, които
дружеството е длъжно да образува по закон или устав. Съгласно изискванията на чл.34
от ЗКПО дивидентът
се облага с данък и той следва да бъде приспаднат и отразен като задължение към
бюджета и едновременно с това в намаление на неразпределената печалба. Т.е.
изискванията за разпределяне на печалба са основно две: фирмата да е
реализирала печалба и тази печалба да е реализирана до 31.12. на предходната
година.
Няма спор по делото, че отчетените по
сметка 501 „каса в лева“, сметка 502 „каса във валута“ и сметка 422 „подотчетни
лица“ средства в общ размер на 1038252.19 лева не са налични към 26.11.2021г. и
твърдените на управителя на дружеството разходи не са документално обосновани.
Не може да се проследи документално как са разходвани тези суми, дали са
разходвани за дейността на дружеството и по какъв начин. Освен че тези суми са
били теглени – било от банковата сметка, било чрез плащане от каса, друго не
може да се установи. Не може да се направи извод, че сумите са били използвани
за дейността на дружеството, поради липса на каквито и да било писмени
доказателства и направени някакви счетоводни записвания за разходи по фактури
за закупени материали и пр.
Правилно органите по приходите са приели,
че е налице скрито разпределение на печалба на сумата 1038252.19 лева по
смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗКПО, тъй като
тази сума не е свързана с осъществяваната от данъчно задълженото лице
дейност или превишава обичайните пазарни нива, като сумата е разпределена под
каквато и да е форма в полза на управителя и свързани с него лица. На тези
въпроси не е даден отговор и по експертен път, тъй като жалбоподателят не е
внесъл определеният депозит за изготвяне на назначената съдебносчетоводна
експертиза. В тежест на жалбоподателя е да докаже, че липсващите суми са
разходвани за дейността на дружеството, което не беше сторено.
Правилно в РА като основа на данъчното
облагане е взет брутният размер на сумите, представляващи скрито разпределение
на печалбата и данъкът е изчислен върху сумата 1038252.19 лева, съобразно
разпоредбата на чл.38, ал.3 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 46,
ал. 3 от ЗДДФЛ, данъчната ставка за
определяне на данъка от дивидент е 5%, поради което съдът намира, че правилно
на дружеството е определен данък в размер на 51912.61 лева. Данъкът се
начислява в декларацията по чл.55,
ал.1 от ЗДДФЛ за тримесечието, в което е
възникнало данъчното събитие. Този данък съгласно чл.65,
ал.3 от ЗДДФЛ е следвало да се удържи и
внесе от дружеството в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което
е извършено скритото разпределение на печалба.
Съгласно чл.9 от ЗКПО, за невнесените в
срок дължими данъци се дължат лихви, съгласно Закона за лихвите върху данъци,
такси и други подобни държавни вземания, който в своя чл.2 предвижда олихвяване
със законната лихва. Доколкото няма спор и не е установено друго, съдът приема,
че размерът на законната лихва върху неплатения данък е този, посочен в РА –
3129.43 лева.
По
отношение на допълнително определените вноски по КСО и ЗЗО:
Органите по приходите са приели, че
жалбоподателят е следвало да начисли осигуровките на работниците, изпратени на
работа в чужбина по реда на чл.6а от КСО, според който осигурителните вноски за
работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл.121а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1
от КТ и по смисъла на чл.12,
параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на
системите за социална сигурност, се дължат върху получените, включително
начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените
месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата
държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане
на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани
или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане
- минималния осигурителен доход по чл.6, ал.2, т.3, и върху не повече от
максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1.
Съгласно чл.121а,
ал. 1, т. 1 КТ (в
сила от 30.12.2016г.), командироване на работници
или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български
работодател, командирова работник или служител на територията на друга държава
- членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението
за ЕИО, или на Конфедерация Швейцария в два случая: а/
за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между
работодателя и ползвателя на услугите и б/ в предприятие от същата група
предприятия.
Спецификата на настоящия случай се отнася
към хипотезата на чл.121а, ал.1, т.1, б.“а“ от КТ. От безспорно установените
факти е видно, че дружеството – жалбоподател е подизпълнител на френската фирма
„Перино БНП“. С договор от 11.07.2017г. жалбоподателят приел да изпълни в срок
до 30.10.2018г. следните строителни дейности – възстановяване на стара болница
и строеж на жилищни и търговски сгради в град Бонифацио на остров Корсика.
За периода от май до декември 2018г.
назначените единадесет работници са работили само в чужбина, което се
установява както от обясненията на управителя, така и от справките за
задграничните пътувания на работниците.
Съгласно чл.121а,
ал. 4 КТ, за целия срок на командироването на
работника или служителя в чужбина се осигуряват най-малко същите минимални
условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите,
изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Командировъчната заповед е заменена с допълнително писмено
споразумение, в което страните по договора уговарят всички съществени условия
на командировката. Съгласно чл.2,
ал.1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници
и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ), при командироване на
работници или служители в случаите по чл.
121а, ал. 1, т. 1 КТ работодателят и работникът или
служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на
съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. В хода на ревизионното производство не е
установено да са били изменени създадените между „Юско конструкцион“ ЕООД и
работниците трудови правоотношения. Няма подадени от работодателя и удостоверения
А1, имащи за цел да се удостовери в коя държава се дължат осигурителните вноски
за работниците, които са командировани от своя работодател за работа в
държава-членка, различна от държавата по пребиваване. Независимо от това съдът приема, че работниците
за периода май-август 2018г. са работили във Франция, затова за този период
осигуровките им е следвало да бъдат начислявани върху минималните ставки на
заплащане на труда в приемащата държава, където, според справката от Главна
инспекция по труда, минималната работна заплата за 2018г. е била 1498.47 евро
(2930.75 лева), който, сравним с максималния осигурителен доход за същия период
в България от 2600.00 лева, е очевидно по – висок, следователно осигуровките
следва да бъдат начислени върху минималните ставки във Франция, както правилно
е било прието в РА. В РА са установени задължения за допълнителни вноски - за разликата над вече внесените. Съдът не
установи някакви грешки при аритметичното пресмятане на сумите и тъй като
назначената експертиза, която трябваше да провери верността на изчисленията, не
беше изготвена, то съдът приема, че изчисленията на допълнително дължимите
осигуровки и на лихвите са верни.
С оглед изложеното, съдът намери
обжалваният РА за законосъобразен, поради което жалбата срещу него следва да
бъде отхвърлена.
Според чл.161, ал.1, изр.2 от ДОПК, на
ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На
администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция
юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един
адвокат. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен по реда на
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която в чл.8, ал.1 предвижда определяне на адвокатското
възнаграждение по административни дела с определен материален интерес по реда
на чл.7, ал.2. Материалният интерес по делото възлиза на 63548.41 лева, поради
което юрисконсултското възнаграждениие, определено по реда на чл.7, ал.2,
възлиза на 5733.87 лева.
Ръководен от гореизложените съображения и
на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на дружество "Юско
конструкцион" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Карнобат, ул.Елин Пелин № 32, представлявано от А.Ю.Х., против Ревизионен акт №
Р-02000222000489-091-001 от 05.09.2022 г., издаден от Р.Т.- началник сектор
Ревизии и възложител на ревизията и П.Д.- главен инспектор по приходите и ръководител
на ревизията, при ТД на НАП, Бургас, в частта му, в която е потвърден с решение
№ 151 от 25.11.2022 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" Бургас, ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА на основание чл.161, ал.1, изр.2 от ДОПК дружество "Юско конструкцион" ЕООД, с посочени данни, да заплати
на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас, ЦУ на
НАП, сумата 5733.87 лева (пет хиляди седемстотин тридесет и три лева и
осемдесет и седем стотинки), представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд с касационната жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
С Ъ Д И Я :