№ 21210
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В. Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от В. Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110113290 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу Ц. В. В., А. В. В. и Е. В. В., конституирани в настоящото
производство с определение на съда от 25.04.2023 г. на основание чл. 227
ГПК в качеството им на наследници на починалия в хода на производството
първоначален ответник В. В. В., да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД,
разделно при равни квоти, сума размер на 2335,13 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 06.12.2021
г. до окончателното изплащане, сума в размер на 398,80 лв., представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. –
23.11.2021 г., главница за дялово разпределение в размер на 19,84 лв., за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
депозиране на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 06.12.2021 г. до окончателното изплащане и 4,33
лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.12.2018 г. – 23.11.2021 г. за топлоснабден имот в
гр. София, ж.к. „....“, бл. ..., вх. 2, ет. 9, ап. 49, аб. № 270654.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Ц. В. В., А. В. В. и Е. В. В., са
депозирали отговори на исковата молба, в които оспорват предявените искове
1
като неоснователни по отношение на вземанията, за които е настъпила
погасителна давност. В останалата част признават исковете, като не спорят, че
са собственици на процесния недвижим имот при равни квоти.
Третото лице помагач - „Техем сървисис” ЕООД, гр. София, ул. Проф.
Георги Павлов № 3, намира исковете за основателни.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Между страните по делото не е налице спор, а и с оглед изричното
признание на ответниците Ц. В. В., А. В. В. и Е. В. В., че последните са
собственици при равни квоти на процесния недвижим имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „....“, бл. ..., вх. 2, ет. 9, ап. 49.
По делото от страна на ищеца са представени: извлечение от сметки по
месеци за процесния абонатен номер, както и протокол от проведено ОС на
СЕС за избор на ФДР заедно с приложен списък на ЕС, съобщения към
фактури, договор между “Топлофикация София” ЕАД и „Техем сървисис“
ЕООД, както и Общи условия.
От приети по делото като писмени доказателства е видно, че справката
на фирмата за дялово разпределение „Техем сървисис” ЕООД съдържа данни
за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за
имота, като не е налице спор между страните по делото, че изчисленията са
правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна
енергия за сградна инсталация, ТЕ за отопление и БГВ, както и съответните
изравнявания за периоди по ФДР. За отоплителен сезон 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. размерът на дължимите суми е 1 790.95 лв., а за отоплителен
сезон 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. е в размер на 2 041.29 лв.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.
154, ал. 1 ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: възникването
на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника,
по силата на което е доставял топлинна енергия, която е била разпределяна
между потребителите в процесната сграда в режим на етажна собственост, в
2
която се намира и процесният топлоснабден обект и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Собственик на процесното жилище с абонатен № 270654 през
процесния период са били ответниците Ц. В. В., А. В. В. и Е. В. В., при
твърдените от тях равни квоти, с оглед признанието от ответниците на
собствеността и квотите. Ето защо, съдът счита, че ответниците се явяват
пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове.
Отношенията между доставчика и потребителите на топлинна енергия
за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено,
че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи
условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на битов
клиент. Понятието "битов клиент", от своя страна, има легално определение в
закона. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ е посочено, че "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно
лице битов клиент, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е
присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота,
като ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила
партидата при ищеца за посочения имот.
По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че
сградата – етажна собственост, в която се намира, е присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
3
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между ответниците Ц. В. В.,
А. В. В. и Е. В. В., от една страна и ищеца, от друга, са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „Техем сървисис” ЕООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, видно от
неоспорените справки от „Техем сървисис” ЕООД. В тази насока съдът
намира, че е основателно възражението за изтекла погасителна давност, тъй
като давността за периодичните плащания е тригодишна, според разпоредбата
на чл. 111, б.в от ЗЗД. Това означава, че за вземанията за период от три
години преди датата на заявлението 06.12.2021 г., т.е. преди 06.12.2018 г.
вземането е погасено по давност. Видно обаче от уточненията на исковата
молба на л. 48 от делото и на л. 112 от делото, погасените по давност суми не
се претендират от страна на ищцовото дружество. В тази насока са и
представените справки от „Техем сървисис” ЕООД, от които е видно, че за
отоплителен сезон 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. размерът на дължимите суми е
4
1 790.95 лв., а за отоплителен сезон 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. е в размер на
2 041.29 лв.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер, с оглед признанието на исковете за
непогасената по давност сума.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „Техем сървисис” ЕООД. В тази
връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда -
етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за
извършване на услугата дялово разпределение. От това следва, че в тежест на
ответника, както и на останалите етажни собственици е било задължението
след изтичане на срока на договора с третото лице – помагач, да изберат друг
топлинен счетоводител, за което не са налице данни, или да сключат нов
договор със същото дружество за дялово разпределение, което също не се
установява от доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото
законово задължение от страна на етажните собственици не е от естество да
ги освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на дяловото
разпределение в процесната сграда, още повече, че в хода на настоящото
производство безспорно се установи, че в рамките на предявения с исковата
молба период в СЕС е извършвано дялово разпределение на доставената и
потребена топлинна енергия и то именно от „Техем сървисис” ЕООД.
Предвид изложеното ответниците дължат заплащане на сумата от 19,84 лв., за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
депозиране на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 06.12.2021 г. до окончателното изплащане и 4,33
лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.12.2018 г. – 23.11.2021 г.
5
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на 320.64 лв.,
представляващи държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 69775/21
г., по описа на СРС, 90 състав, в минимален размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.
124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б,
против Ц. В. В. ЕГН **********, А. В. В. ЕГН ********** и Е. В. В. ЕГН
**********, и тримата със съд. адрес гр. София, ул. .. № 8А, ет. 1, ап. 4, чрез
адв. Г., че Ц. В. В., А. В. В. и Е. В. В. дължат на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД разделно при равни квоти, сума размер на 2335,13 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода 06.12.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК - 06.12.2021 г. до окончателното изплащане, сума в размер на 398,80 лв.,
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 15.09.2019 г. – 23.11.2021 г., главница за дялово разпределение в
размер на 19,84 лв., за периода от 06.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от депозиране на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 06.12.2021 г. до окончателното
изплащане и 4,33 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.12.2018 г. – 23.11.2021 г. за топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. „....“, бл. ..., вх. 2, ет. 9, ап. 49, аб. № 270654, за които
суми е издадена заповед от 18.01.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 69775/2021 г. по описа на СРС, 90 с-в.
ОСЪЖДА Ц. В. В. ЕГН **********, А. В. В. ЕГН ********** и Е. В. В.
ЕГН **********, и тримата със съд. адрес гр. София, ул. .. № 8А, ет. 1, ап. 4,
чрез адв. Г., да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК .., със
6
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, сумата от
320.64 лв., представляваща разноски в исковото производство и в
заповедното производство по ч. гр. д. № 69775/2021 г., по описа на СРС, 90
състав на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Техем
сървисис” ЕООД, гр. София, ул. Проф. Георги Павлов № 3.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7