Р Е
Ш Е Н
И Е
№
315
гр. Русе, 07.07.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание на 16
юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря ЕВА
ДИМИТРОВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева в. гр. дело №372 по описа за 2017год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
„Еконт Експрес“ООД-Русе
е обжалвало решението на Русенския районен съд по гр.д.№5559/2013г., с което е
осъдено да заплати на П.С.Т. *** сумата 30000лв. обезщетение за неимуществени
вреди по чл.200 КТ, ведно със законната лихва 29.09.2010г. до окончателното
плащане, както и направените по делото разноски. Излага оплаквания за
неправилност на решението и моли то да се отмени и вместо него да се постанови
друго, с което искът да се отхвърли и да му се присъдят разноските по делото.
Ответникът оспорва основателността на жалбата и
моли тя да не се уважава, да се потвърди обжалваното решение и да му се
присъдят разноските за въззивното производство.
Въззивният съд намира
жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в
законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество
тя е частично основателна.
Районният съд уважил предявения иск и е осъдил
жалбоподателя да заплати на П.Т. обезщетение за неимуществени вреди по чл.200 КТ в размер на 30000лв., тъй като приел, че изживените от него болки и
страдания от дискова херния, остеохондроза, вертебрална стеноза с радикулопатия и постравматичния
стрес са получени следствие ПТП, настъпило на 29.09.2010г., което е трудова
злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Отхвърлил възраженията на работодателя за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради
допусната груба небрежност и за погасяване по давност на вземането за
обезщетение над сумата 15000лв. Определил като неоснователни и наведените
доводи за липсата на причинно-следствена връзка между трудовата злополука и
получената дискова херния и счел, че претендираното
обезщетение по размер съответствало на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
През м.септември 2010г. ищецът работел при
жалбоподателя по безсрочен трудов договор на длъжност контрольор автомобилен
транспорт, като изпълнявал и длъжността куриер. На 29.09.2010г. при управление
на собствен на дружеството лек автомобил марка „***“ с рег. № *** в гр.Русе по
бул.“***, при изпълнение на служебните си задължения, ищецът станал участник в
ПТП – преминал през необезопасена и затлачена шахта на пътното платно, която не
се виждала поради събралата се над нея вода, изгубил управлението на автомобила
и през мантинелата навлязъл в платното за насрещно
движение. ПТП било посетено от служители на КАТ, които му съставили АУАН за
движение с несъобразена скорост, а по-късно – и наказателно постановление. С
влязло в сила решение по НАХД№2740/2011г. по описа на Русенския районен съд
издаденото НП било отменено. Следствие на това произшествие получил сериозни телесни
увреждания, съчетани със силни болки в гърба и кръста, заради които се наложило
да предприеме сериозно лечение, което продължавало и към момента на предявяване
на иска. С влязло в сила разпореждане №126 от 23.06.2011г. на директора на
РУСО-Русе злополуката на 29.09.2010г. била призната за трудова злополука по
смисъла на чл.55, ал.1 КСО. В резултат на злополуката му били причинени трайни
неимуществени вреди, изразяващи се в увреждания на междупрешленните
дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб
с радикулопатия, които с решение №456 от 12.06.2013г.
на НЕЛК по нервни болести били признати за получени в резултат на трудовата
злополука, с която били в причинно-следствена връзка. По делото са събрани
гласни доказателства за изпитаните от ищеца болки и страдания следствие
получените телесни увреждания, признати за трудова злополука, както и съдебно
медицинска експертиза за здравословното му състояние към момента на изготвянето
й и за перспективите за лечението им. С влязло в сила решение №490 от 12.01.2016г.
на ВКС по НД№752/2015г. били отменени въззивното
решение по РОС по ВНОХД№610/2014г. и присъдата на Русенския районен съд по
НОХД№743/2013г., с което ищецът бил признат за виновен в това, че 29.09.2010г.
в гр.Русе при управление на МПС – лек автомобил „***“ с рег.№ *** нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 ЗДвП, в резултат
на което по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на
дружеството-жалбоподател, и производството по делото било прекратено, тъй като
преди това по въпроса за вината имало влязло в сила решение по НАХД№2740/2010г.
по описа на РРС и пререшаването на този въпрос било недопустимо съгласно чл.4
от Протокол №7 към КЗПЧОС и ТР№3/22.12.2015г. на ОСНКВКС.
При така изяснената фактическа обстановка съдът
намира искът за доказан по своето основание. Налице е влязъл в сила акт на
надлежен административен орган, с който злополуката, станала с ищеца на
29.09.2010г. е призната за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО, тъй като
внезапното увреждане здравето на пострадалия е станало през време и по повод на
извършваната работа. Злополуката е декларирана от ищеца, който в т.27 от
подадената декларация е посочил получените при злополуката увреждания – моментна
загуба на съзнание, вътрешни увреждания на гръден кош, гръбначен стълб, шия и
силно психическо натоварване и стрес. Медицинската документация, назначената
медицинска експертиза и събраните гласни доказателства установяват преживените
от ищеца болки и страдания от получените увреждания и посттравматичен стрес.
Тези обстоятелства, както и посочените от вещото лице възможности за провеждане
на лечение на засегнатите от травмата прешлени на гръбначния стълб, дават
основание да се приеме, че определеното от районния съд обезщетение за претърпените
неимуществени вреди по размер отговаря на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Неоснователно е
оплакването, че обезщетение за преживените от ищеца уплаха и силен стрес от
злополуката не се дължало, тъй като претенцията не била определена по размер. Страната
може да посочи обща сума, която претендира да му бъде заплатена за претърпените
неимуществени вреди, и непосочването на конкретна
сума за обезщетение за преживените уплаха и силен стрес от злополуката не
представлява порок на исковата молба, нито води до порок на решението, тъй като
в конкретния случай не е налице обективно съединяване на искове, а една
претенция по чл.200 КТ за вреди от трудова злополука, които са причинили
временна нетрудоспособност на Т..
Съдът намира, че описаните
в исковата молба увреждания са късна последица от процесното
ПТП и се намират в причинно-следствена връзка с увреждането на здравето на
ищеца, признато за трудова злополука с разпореждането на директора на РУ“СО“-Русе,
тъй като това следва от експертното решение на НЕЛК от 12.03.2013г. То
представлява влязъл в сила административен акт на надлежен медицински орган, в
чиято компетентност е правото да установи наличието или липсата на
причинно-следствена връзка между получените от ищеца увреждания и ПТП от
29.09.2010г., признато за трудова злополука. Този акт не може да бъде предмет
на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство на основание
чл.17, ал.2 ГПК, тъй като жалбоподателят е бил страна в производството по
издаването му и е разполагал с правото да го оспори по административен ред. На
това основание в настоящото производство този акт следва да бъде съобразен при
разрешаването на спора за получените травми следствие трудовата злополука и за
наличието на причинно-следствена връзка между тях и не е допустимо доказателствената
му сила да се опровергава с други събрани по делото доказателства в тази
насока.
Неоснователно е възражението, че претенцията за
обезщетение над сумата 15000лв. била погасена по давност, тъй като искането за
изменение на предявения иск от 15000лв. на 30000лв. била направена след
изтичане на 3-годишния срок по 358, ал.1, т.3 КТ. Налице е претенция относно
вземане за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука. С
постъпването на исковата молба в съда давността е спряла да тече съгласно
чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД. Изменението на иска представлява процесуално действие,
с което страната променя искането си /по размер в настоящия случай/ съгласно
чл.214, ал.1 ГПК и той се счита предявен съобразно измененото искане от момента
на постъпване на исковата молба в регистратурата на съда. На това основание
съдът счита, че увеличената част от иска не е погасена по давност и че
оплакването за порочност на решението в частта на 15000лв. до 30000лв. е
неоснователно.
Съдът намира обаче, че направеното от
жалбоподателя оплакване за порочност на обжалваното решение поради неуважаване
на направеното от него възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца поради наличието на груба небрежност, е
основателно. Влязлото в сила решение на ВКС по НД№752/2015г. не влияе върху
основателността на това възражение, тъй като не представлява акт на
наказателния съд, който съгласно чл.300 ГПК да е задължителен за гражданския
съд. Гражданският съд не разглежда гражданско-правните последици от деяние, за
което да е налице влязла в сила присъда. Решението на ВКС не може да се
квалифицира като акт по чл.300 ГПК, тъй като с него не се решава по същество
въпроса дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Актовете на по-долните съдилища в случая са отменени
като постановени в нарушение на принципа non bis
in idem и ищецът е осъден след като е налице приключило
административно-наказателно производство, по което той вече е бил наказан. Мотивите
за виновността на ищеца за настъпване на процесното
ПТП и причинените на работодателя вреди не са задължителни за граждански съд,
тъй като той не е оправдан, а производството по делото е приключило с
прекратяването му.
По делото е представен съставения от органите на
МВР протокол от 29.09.2010г. за процесното ПТП, в
който ищецът е посочен като виновен за настъпването му. Този документ е официален
и се ползва с доказателствена сила досежно установените в него обстоятелства. Той е подписан
от ищеца и не е оспорен като доказателства в производството пред първоинстанционния съд, поради което следва да се приеме за
доказано, че процесното ПТП се дължи на вината на ищеца,
който е управлявал автомобила на жалбоподателя с несъобразена скорост. По
делото е назначена и автотехническа експертиза, която
установява механизма на настъпване на пътния инцидент и причината за това –
шофиране с превишена скорост, несъобразена с пътната обстановка, следствие на
което ищецът изгубил управлението на автомобила. Налице е нарушение на
правилата за движение по ЗДвП от страна на ищеца, което следва да се
квалифицира като проявена от него груба небрежност, и наличието на принос от
негова страна за настъпването на вредоностния
резултат. Съдът намира, че съпричиняването следва да
се определи на ½, до който размер следва да се редуцира и присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. На това основание искът над сумата 15000лв.
следва да се определи като неоснователен и в тази част да се отхвърли за
горницата до 30000лв., а направените от страните разноски следва да се присъдят
по компенсация.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №329 от 17.03.2017г. на Русенския
районен съд по гр.д.№5559/2013г. в частта, с която искът на П.С.Т. *** против „Еконт Експрес“ООД-Русе за обезщетение на причинените
неимуществени вреди, резултат от трудовата злополука от 29.09.2010г., е уважен
над сумата 15000лв. до 30000лв., ведно със законната лихва от 29.09.2010г. до
окончателното плащане, както и в частта за разноските, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска в тази част като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която искът на П.С.Т.
*** против „Еконт Експрес“ООД-Русе за обезщетение на
причинените неимуществени вреди, резултат от трудовата злополука от
29.09.2010г., е уважен за сумата 15000лв., ведно със законната лихва от
29.09.2010г.
ОСЪЖДА П.С.Т. *** да заплати на „Еконт Експрес“ООД-Русе
сумата 1660лв. разноски по компенсация, а по сметка на Русенския окръжен
съд – 600лв.д.т., а по сметка на Русенския районен съд – 103лв. за
възнаграждение за медицинската експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: