Решение по дело №10238/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1071
Дата: 23 февруари 2024 г.
Съдия: Темислав Малинов Димитров
Дело: 20231100510238
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1071
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров

Михаела Касабова
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100510238 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на А. И. В. срещу решение №
20080871/24.02.2023 г. по гр.д. № 3830/2021 г. по описа на СРС, 28 състав, с което са
уважени искове с правно основание чл. 109 ЗС, предявени от Н. С. К. и К. С. К. срещу
А. И. В., като последният е осъден да преустанови неоснователните си действия, с
които пречи на ищците да ползват общите части на сградата, намираща се в гр. София,
ул. ****, а именно – достъп до абонатна станция на „Топлофикация“, до входа на
избените помещения и централното табло с електромери в сградата, като осигури
достъп на ищците до съответните помещения.
Жалбоподателят – А. И. В., твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че от
събраните по делото доказателства не се установява да е ограничен достъпът до
общите части на сградата на ищците, поради което претенцията им е неоснователна.
Счита също така, че не следва да отговаря по делото като ответник в лично качеството,
а в качеството на управител на ЕС. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде
отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноските.
Ответниците по жалбата – Н. С. К. и К. С. К., оспорват жалбата, като считат, че
1
първоинстанционното решение е правилно и молят същото да бъде потвърдено.
Претендират разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н. С. К. и К. С. К. с искове с правно
основание чл. 109 ЗС, предявени срещу А. И. В., за осъждането на ответника да
преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да ползват общите
части на сградата, намираща се в гр. София, ул. ****, а именно – достъп до абонатна
станция на „Топлофикация“, до входа на избените помещения и централното табло с
електромери в сградата, като осигури достъп на ищците до съответните помещения.
Ищците - Н. С. К. и К. С. К., твърдят, че са съсобственици на апартамент,
намиращ се в гр. София, ул. ****, ет. 2. Сочат, че сградата се намира в режим на
етажна собственост, като ответникът А. И. В. е собственик на апартамент, намиращ се
на ет. 1 от същата сграда, а освен това е управител на етажната собственост. В това си
качеството, същият държи ключовете от абонатна станция на „Топлофикация“,
централното табло с електромери в сградата, както и от вратата, през която се влиза в
помещението, в което се намират избените помещения в сградата. Сочат, че ответникът
отказва да осигури достъп на ищците до посочените общи части, поради което
предявяват описаните по-горе искове с правно основание чл. 109 ЗС.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо.
За основателност на исковете в тежест на ищците е да докажат, че ответникът е
извършил посочените в исковата молба действия, чрез които препятства ползване на
общите части от сградата, в която се намира собственият им имот, а именно –
заключил е абонатна станция на „Топлофикация“, централното табло с електромери в
сградата, както и вратата, през която се влиза в помещението, в което се намират
избените помещения в сградата, като отказва да осигурява достъп на ищците до
съответните помещения.
Не се спори по делото, а и от представените писмени доказателства – договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
15.05.1988 г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот от 06.12.1993 г. по н.д. №
30729/1993 г., се установява, че ищците се явяват съсобственици на апартамент,
намиращ се в гр. София, ул. ****, ет. 2.
Не се спори също така, че съгласно нотариален акт № 77/14.04.2020 г. по н.д. №
31/2020 г. по описа на нотариус Р.Е., ответникът А. И. В. е придобил собствеността по
2
отношение на апартамент, намиращ се в същата сграда в гр. София, ул. ****, ет. 1.
Видно от протокол от 16.08.2020 г. от проведено общо събрание на етажните
собственици в процесната етажна собственост, ответникът В. е избрана за управител на
етажната собственост, което обстоятелство също така не е спорно по делото.
Безспорно е и обстоятелството, че ответникът В., в качеството му на управител
на етажната собственост, държи ключовете от абонатна станция и централното табло с
електромери в сградата.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху
която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните
разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните,
трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между
таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните
входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните
линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите,
водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или
по предназначение служи за общо ползване.
Следователно, вратата към избените помещения, абонатната станция и
централното табло с електромери в сградата представляват общи части, като всеки
един етажен собственик има право на достъп до тях във връзка с използването на
самостоятелния му обект в сградата.
Следва да се установи, дали ответникът е извършил действия, чрез които е
ограничил достъпа на ищците до посочените общи части.
В тази връзка по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на две
групи свидетели – Т.Й.Е. и Ю. С. И. – доведени от ищците, и М.Н.В. и И.н Г.Ф.,
доведени от ответника. От показанията на всички разпитани по делото свидетели се
установява, че абонатната станция и централното табло с електромерите в сградата са
заключени, като достъп до същите се осигурява от ответника А. И. В.. Свидетелите Е. и
И. сочат, че ответникът В. отказва да предоставя достъп на ищците до посочените
общи части, поради което същите са възпрепятствани във връзка с извършване на
ремонти по водоснабдителна инсталация, както и по електрическата инсталация на
апартамента им, необходимостта от които е била налице. Свидетелят Е. сочи, че
периодично извършва ремонтни дейности в имота на ищците, като се е налагало да
спира електричеството в имота на ищците, за което му е бил нужен достъп до
електрическото табло на сградата, но ответникът, който единствен има ключове от
същото, се е държал арогантно и е отказал предоставянето на достъп.
Останалите разпитани свидетели М.Н.В. и И.н Г.Ф., доведени от ответника, не
отричат обстоятелството, че само ответникът В. има достъп до процесните инсталации
3
в сградата, но сочат, че същият никога не им е отказвал достъп при нужда.
Свидетелите обаче не са изложили показания във връзка с възприети от тях преки
отношения между страните по делото във връзка с фактите, предмет на спора, а
доколкото останалите свидетели дават показания, че ответникът е отказвал достъп на
ищците до общите за всички съсобственици абонатната станция и централното табло с
електромери в сградата, то и настоящият съдебен състав приема за доказано
обстоятелството, че исковете по чл. 109 ЗС, касаещи посочените съоръжения в
сградата, са основателни и следва да бъдат уважени.
Не така стои въпросът с твърдения от ищците ограничен достъп до общото
помещение, в което се намират мазетата на сградата. Съгласно показанията на
свидетеля Ю. С. И., предишният домоуправител Н.П. е заключвала вратата, която води
до избените помещения, като по този начин е ограничавала достъпа до същите.
Свидетелят И. не сочи към настоящия момент достъпът да е ограничен, като твърди, че
общата врата към всички мазета се заключва „от време на време“, без да е
конкретизира, че чрез това е възпрепятстван достъпът на ищците. Останалите
разпитани свидетели за този факт, а именно - М.Н.В. и И.н Г.Ф., сочат, че вратата към
мазетата не се заключва и винаги е отворена. Доколкото посочените свидетели също
притежават обекти в сградата, съответно – имат преки наблюдения по отношение на
състоянието на общите части, съдът намира за доказано, че достъпът на нито един
етажен собственик до помещението, в което се намират мазетата на сградата, не е
ограничен от страна на ответника А. И. В..
При посочените мотиви, въззивният съд счита, че решението в частта, с която
ответникът е осъден да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на
ищците да ползват общите части на сградата, като осигури достъп до входа на избените
помещения, е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде
постановено друго решение, с което исковете в посочената част бъдат отхвърлени.
Предвид посочените по-горе съображения, решението в останалата част се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от обжалването, решението следва да бъде отменено и в частта, с
която в полза на ищците са присъдени разноски над сумата в размер на 453,33 лв. до
сумата в размер на 680 лв.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника следва да се присъди сумата в
размер на 213,33 лв. – разноски за въззивната инстанция, както и сумата в размер на
200 лв. – разноски за първоинстанционното производство. В тази връзка следва да се
посочи, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника В. за първата инстанция е основателно и
4
същото следва да бъде намалено до минимума, съгласно НМРАВ, действаща към
момента на провеждане на устните състезания пред първата инстанция, а именно – 600
лв.
Делото не представлява фактическа и правна сложност пред въззивната
инстанция, поради което и разноските за адвокатско възнаграждение на ответниците по
жалбата следва да се намалят до минималния размер, съгласно НМРАВ, действаща към
момента на провеждане на устните състезания пред въззивната инстанция, а именно -
1000 лв., като от посочената сума в полза на ответниците по жалбата следва да се
присъдят 666,67 лв. съобразно изхода от обжалването.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20080871/24.02.2023 г. по гр.д. № 3830/2021 г. по описа на
СРС, 28 състав, в частта, с която на основание чл. 109 ЗС А. И. В. е осъден по исковете,
предявени от Н. С. К. и К. С. К., да преустанови неоснователните си действия, с които
пречи на ищците да ползват общите части на сградата, намираща се в гр. София, ул.
****, а именно – достъп до входа на избените помещения в сградата, като осигури
достъп на ищците до входа на избените помещения в сградата, както и в частта, с която
А. И. В. е осъден да заплати на Н. С. К. и К. С. К. сумата над 453,33 лв. до сумата в
размер на 680 лв. – разноски в първоинстанционното производство, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. С. К., ЕГН ********** и К. С. К., ЕГН
********** срещу А. И. В., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 109 ЗС за
осъждането на ответника да осигури на ищците достъп до общите части на сградата,
намираща се в гр. София, ул. ****, а именно – достъп до входа на избените помещения
в сградата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20080871/24.02.2023 г. по гр.д. № 3830/2021 г. по
описа на СРС, 28 състав, в частта, с която на основание чл. 109 ЗС А. И. В., ЕГН
********** е осъден по исковете, предявени от Н. С. К., ЕГН ********** и К. С. К.,
ЕГН **********, да осигури на ищците достъп до общите части на сградата, намираща
се в гр. София, ул. ****, а именно – достъп до абонатната станция и централното табло
с електромерите в сградата.
ОСЪЖДА Н. С. К., ЕГН ********** и К. С. К., ЕГН ********** да заплатят на
А. И. В., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 213,33 лв.
– разноски за въззивната инстанция, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 200 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
5
ОСЪЖДА А. И. В., ЕГН ********** да заплати на Н. С. К., ЕГН ********** и
К. С. К., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 666,67 лв.
- разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6