Решение № 183
Гр.Сливен, 14.10.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен в съдебно
заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при секретаря Ваня Костова и с
участието на прокурора Красимир Маринов разгледа докладваното от съдия Динчева КАНД
№ 175/2022 год. по описа на Административен съд Сливен за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
подадена от РД „Автомобилна администрация“ Бургас срещу решение № 205 от 11.05.2022 год. постановено по АНД № 290/2022 год. по описа
на Районен съд Сливен, с което е отменено наказателно постановление № 22-0000035
от 16.02.2022 год. издадено от директора на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" Бургас, с което на „Джовани“ ЕООД ЕИК *********
на основание чл. 104а от Закона за автомобилните
превози е наложена „имуществена
санкция“ в размер 1000 лева.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и
е необосновано. Касаторът счита, че не следва да бъде
прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли съдът да постанови решение, с
което да отмени решението на районния съд и да потвърди НП.
В съдебно заседание касаторът редовно призован не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по касация
редовно призован се представлява от адв.Р., който
намира жалбата за неоснователна и моли съдът да остави в сила решението на
районния съд. В постъпило преди съдебното заседание писмено становище прави
искане за присъждане на разноски по делото на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Сливен дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното
решение следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен
съд Сливен като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,
събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да отмени наложената имуществена
санкция въззивният съд е приел, че в случая безспорно
се установява, че е извършено описаното в АУАН № 319354 от 03.02.2022 год.
нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 във вр. с чл. 104а от ЗАвтП, тъй като дружеството не е подало заявление за
настъпили промени в 30 дневен срок от извършването им, но то представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователно в жалбата се поддържа,
че въззвното решение е неправилно. Правилно и
обосновано при съобразяване на релевантни за спора доказателства в мотивите си въззивният съд е извел извод, че в случая незаконосъобразно
е наложена имуществена санкция за нарушение, което е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав изцяло споделя
задълбочените мотиви на въззивния съд като не смята
за необходимо да ги повтаря в мотивите на настоящето решение като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ги възприема изцяло като мотиви на настоящето съдебно
решение.
Квалификацията на нарушението по чл. 28 от ЗАНН е резултат от съвкупна преценка на множество данни за
деянието и за дееца. В конкретния казус са налице единствено смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства, което, преценено в контекста на липсата
на настъпили вреди от нарушението и на липсата на предходно налагани наказания
на ответника за нарушения от същия вид, несъмнено налага извод, че нарушението
е маловажно по смисъла чл. 28 от ЗАНН. Въззивният съд правилно е
съобразил и приложил Тълкувателно решение № 1/12.12.2007
г. по н. д. № 1/2007
г. на ОСНК на ВКС, като е отчел, че освобождаването от административнонаказателна
отговорност в конкретния случай не противоречи на целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН.
С оглед пълнота следва да се допълни,
че с прилагането на чл. 28 от ЗАНН съставеният акт за административно нарушение следва
да се счита за писмено предупреждение, че при повторно нарушение ще му бъде
наложена имуществена.
Настоящият съдебен състав установява
в рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо
и в съответствие с приложимия материален закон.
Адв.Р. в качеството си на п. п. на ответникът по
касация „Джовани“ ЕООД в писмено становище е направил искане за присъждане на
разноски по делото като е представил договор за правна защита и съдействие с
договорено възнаграждение – БЕЗПЛАТНО по чл.38, ал.2 вр.ал.1,
т.3 от Закона за адвокатурата и списък на разноските включващ адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 вр.ал.1 от ЗАдв. Съдът намира искането на адв.Р.
за присъждане на разноски по чл.38 от ЗАдв за
неоснователно. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати. Адвокатът има право на разноски по този текст ако
е оказвал безплатна правна помощ на изчерпателно посочени в ал.1 лица, а именно
1. Лица, които имат право на издръжка; т.2 материално затруднени лица; т.3
роднини, близки или на друг юрист. В настоящия случай адв.Р.
е п. п. не на физическо лице, което би могло да има качеството на роднина,
близък или на друг юрист, а на юридическо лице, което не би могло да притежава
характеристиките посочени в т.3, така както ги е заявил а..
При това положение съдът следва да
отхвърли искането на адв.Р. за присъждане на разноски
на основание чл.38, ал.2 във вр.ал.1, т.3 от ЗАдв.
На основание изложеното касационната
инстанция намира жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно
и обосновано и следва да остане в сила предвид, което на основание чл. 221 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН настоящият състав на Административен съд – Сливен
РЕШИ
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 205 от 11.05.2022 год. постановено по АНД № 290/2022 год. по описа
на Районен съд Сливен.
ОТХВЪРЛЯ искането на адв.Р. за
присъждане на разноски на основание чл.38, ал.2 във вр.ал.1,
т.3 от ЗАдв. като неоснователно.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: