№ 829
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело №
20221100503486 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. на ЧСИ № 696/24.01.2022 г., подадена от взискателя в
изпълнителното производство – К. АС. Г., чрез пълномощникът му – адвокат В. срещу
Постановление от 29.12.2021 г. за прекратяване на изп. д. № 20148480400732/2014 г. по
описа на ЧСИ – Р.А., с рег. № 848 на КЧСИ.
Жалбоподателят – Г. поддържа незаконосъобразност на обжалваното постановление
за прекратяване на изпълнителното производство инициирано от него срещу длъжника
– А.Т.. Изтъква, че още с молбата си за образуване на изпълнителното дело на
основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложил на ЧСИ да проучи имуществото на длъжника,
като по изпълнителното дело са извършени справки за наличие на трудови договори,
банкови сметки, движимо и недвижимо имущество, съответно не е постигнато
събиране на суми в така образувания изпълнителен процес. Изтъква се, че с нова молба
– Г. повторно е поискал направа на проверка за съществуване на трудови договори,
съответно налагане запор върху получавано от длъжника трудово възнаграждение,
както и насрочване на дата за опис на недвижимо имущество на същата, като за
последното действие е била внесена и указаната такса. Поддържа се, че във връзка с
насрочената дата за опис на недвижимо имущество от страна на длъжника е отказано
получаване на призовката за извършването на това действие. Впоследствие ЧСИ
отменил насрочения опис, защото по делото били ангажирани доказателства
свидетелстващи за това, че разположените в имота движими вещи са собственост на
трето лице, като според жалбоподателя този акт на съдебния изпълнител е
незаконосъобразен, защото не почива на събрани доказателства. Неизпълнението на
поисканите изрично от жалбоподателя изпълнителни действия съставлявали и пречка
за пристъпване от ЧСИ към прекратяване на изпълнителното производство, съответно
постановяването на акт в този смисъл било несъответно на процесуалния закон, като се
иска неговата отмяна.
1
Длъжникът по изпълнението А.В.Т., чрез процесуалните си представители –
адвокатите Х. и К.К. оспорва жалбата, като я намира за допустима, но неоснователна.
Потвърждава се, че в пределите на образуваното изпълнително дело №
20148480400732/2014 г. на 11.05.2016 г. е бил насрочен опис на движими вещи и
недвижимо имущество на длъжника, но същия не се състоял, тъй като намиращите се в
имота движими вещи не се притежават от А.Т.. Отбелязва се, че разпореждането за
отмяна на описа не е било предмет на нарочно обжалване от взискателя по
изпълнението, което означава, че същото е влязло в сила. Едва през 2022 г.
жалбоподателят – Г. повдига въпроса за законосъобразността на така постановеното
разпореждане за отмяна на опис, което е добило стабилитет и не би могло да бъде
подлагало на съдебен контрол. Допълва се, че К.Г. е допуснал бездействие по
инициирания от него изпълнителен процес продължило по-дълго от срока възприет в
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което обуславяло прекратяване на изпълнителния процес,
поради настъпила перемпция. В заключение се иска постановяване на решение, с което
подадената жалба против постановлението на ЧСИ от 29.12.2021 г. да бъде оставена
без уважение, като се иска и присъждане на съдебни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за защитата на ответната по жалбата страна в настоящото
производство
В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител развива подробни
съображения в посока неоснователност на упражнената жалба. Счита, че от книжата
налични в кориците на изпълнителното дело ставало достатъчно ясно, че от страна на
взискателя не са били подавани молби и искания по образуваното изпълнително дело
№ 20148480400732/2014, които да са предизвикали прекъсване на 2-годишния срок
разписан в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което прекратяването на изпълнителното
производство от ЧСИ било законосъобразно.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ взискателят
може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение.
Изпълнително дело № 20148480400732/2014 г. по описа на ЧСИ – Р.А., с рег. № 848
на КЧСИ, е образувано с постановление от 22.05.2014 г. въз основа на молба с вх. №
2844/22.05.2014 г., подадена от К. АС. Г., чрез адвокат В. срещу длъжника А.В.Т., за
принудително събиране в полза на взискателя на парични суми, за които е издаден
изпълнителен лист от 28.10.2013 г. на СРС, ГО, 52 с-в издаден по гр.д. №1726/2012 г.
На 01.09.2014 г. длъжника-Т. е получила покана за доброволно изпълнение, в която
са посочени дължимите до този момент суми по изпълнителното производство, както
следва: главница в размер на 12 999 лв., мораторна лихва в размер на 3 238,99 лв.,
присъдени разноски в размер на 1 019,96 лв., адвокатско възнаграждение в размер на
1 200 лв., а така също и такси и разноски по изпълнението.
С молба от 25.03.2016 г. К. АС. Г., чрез адвокат В. се е обърнал към ЧСИ-А., като е
поискал да се осъществи проверка, дали длъжника се намира в трудово
правоотношение и ако е така, то да бъде наложен запор върху трудовото
възнаграждение, което същата получава, съответно да се насрочи дата за опис на
движимото имущество на длъжника.
2
На 25.03.2016 г. ЧСИ е разгледал молбата, като е постановил, че насрочва опис на
вещи за 11.05.2016 г. от 15 часа.
С ново свое произнасяне от 11.05.2016 г. ЧСИ-А. е отменила насрочения за същата
дата опис, поради това, че вече /на 12.11.2014 г./ по делото са представени
доказателства, че движимите вещи в имота са на трето лице.
С обжалваното постановление от 29.12.2021 г. съдебният изпълнител е приел, че в
пределите на образуваното пред него изп. дело № 20148480400732/2014 г. взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
поради което са налице основания по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като с оглед на това е
прекратил изпълнителното производство по цитираното изпълнително дело.
В чл. 433 ГПК законодателя изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до
прекратяване и приключване на изпълнението. Сред тази палитра от основания,
водещи до прекратяване на изпълнителното производство, е създадено и това по ал. 1,
т. 8 от цитираната разпоредба, където е залегнало правилото, че изпълнителното
производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, като
позоваването на съдебния изпълнител е именно за реализацията фактическия състав на
така посоченото основание. Прекратяването на изпълнителното производство при
условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 настъпва по право с изтичането на двугодишния срок,
като постановлението на съдебния изпълнител се отнася единствено до прогласяване
на вече настъпилото при осъществяване на съответните правно релевантни факти
прекратяване. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
„перемпция“ се основава на положението, че движението на изпълнителното
производство е поставено в зависимост от поведението на взискателя, от това дали той
е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител,
дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този
изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за
тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал повтаряне на неуспешно
приложени изпълнителни действия или предприемане на неизвършени такива. С оглед
на това отсъствието на активност от страна на носителя на правото на принудително
изпълнение да отправи искане до съдебния изпълнител за предприемане на определени
изпълнителни действия, продължило две години, е въведено от законодателя като
основание, водещо до прекратяване на изпълнителното производство. В този смисъл
до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК води самото искане на взискателя до
съдебния изпълнител за извършването на определено действие по принудително
изпълнение, както и предприемането на поисканото изпълнително действие от органа
по принудителното изпълнение. По отношение на кръга от изпълнителни действия,
прекъсващи законово установения двугодишен срок по смисъла на чл. 433, т. 1, т. 8
ГПК, трябва да се отбележи, че със своята тълкувателна практика с ТР 2/2013 г. ВКС
прие, че такива действия са насочването на изпълнението чрез запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
При съобразяване на материалите, съдържащи се в приложеното изпълнително дело
съдът констатира, че последното искане отправено от взискателя – Г. към ЧСИ за
предприемане на определени изпълнителни действия с цел удовлетворяване на
подложените на принудително изпълнение вземания датира от 25.03.2016 г., а
последното изпълнително действие прекъсващо давността е насрочването на опис на
вещи за датата - 11.05.2016 г. На посочената дата с нов акт на съдебния изпълнител
3
описът е бил отменен, съответно прекъснатия срок по чл. 433, ал. 1 т, 8 е започнал да
тече отново. Липсата на искане за извършването на нови или повторни изпълнителни
действия, както и провеждането на такива в пределите на период от две години след
11.05.2016 г. е довела до изтичане на срока разписан в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а с това
и до прекратяване по силата на закона на висящия изпълнителен процес, считано от
12.05.2018 г. В този контекст съвсем правилно и съответно на правилата за провеждане
на принудителното изпълнение с обжалваното постановление от 29.12.2021 г. ЧСИ е
констатирала настъпилото прекратяване. При това положение трябва да се заключи, че
упражнената от К. Г. жалба против акта на съдебния изпълнител е неоснователна и
следва да се остави без уважение. Този извод не се променя от въведения в жалбата
довод, че отмяната на насрочения за 11.05.2016 г. опис на вещи е била неправила,
защото това действие по естеството си съставляващо отказ на съдебния изпълнител да
извърши поискано изпълнително действие се е стабилизирало, предвид
неосъщественото му обжалване във възможния според чл. 436, ал. 1 ГПК срок.
С оглед изхода на делото ответника по жалбата има право да получи реализираните
му за защитата в настоящото производство разноски. Такива са поискани изрично с
депозираното възражение по жалбата от 01.04.2022 г. и съставляват заплатен
адвокатски хонорар за представителство на А.Т. в производството по разглеждане на
подадената жалба с вх. на ЧСИ № 696/24.01.2022 г., като от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие се установява, че тази страна е договорила и
заплатила в брой сума в размер на 800,00 лв. за оказаната й юридическа услуга по
процесуално представителство във връзка с производството по цитираната жалба. Тази
сума на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да й се присъди под формата на съдебна
разноска направена за участието и в настоящото производство, съответно да се
възложи за заплащане на жалбоподателя.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. на ЧСИ № 696/24.01.2022 г., подадена от
взискателя в изпълнителното производство – К. АС. Г., чрез пълномощникът му –
адвокат В. срещу Постановление от 29.12.2021 г. за прекратяване на изп. д. №
20148480400732/2014 г. по описа на ЧСИ – Р.А., с рег. № 848 на КЧСИ.
ОСЪЖДА К. АС. Г., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „****, да заплати
в полза на А.В.Т., с ЕГН ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
800,00 лв. – съставляваща разноски за заплатено в настоящото производство
адвокатско възнаграждение за защита на ответника по жалбата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4