№ 5746
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110138192 по
описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл.
422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу А. А. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. Д., бл. 43, вх. Б, ет. 4, ап. 28, за установяване, че дължат сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 37914/2021г. на СРС, 57 състав, а
именно: 1803,75 цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.06.2021г. до изплащане на вземането, 235,05
лева мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 15.06.2018г., 52,53 лева цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
29.06.2021г. до изплащане на вземането, 10,46 лева мораторна лихва за периода от
01.07.2018г. до 15.06.2021г., държавна такса в размер на 42,04 лева, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Ищцовото дружество твърди, че всички суми са погасени чрез плащане в хода на процеса.
Претендира само юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на
100,00 лева.
Ответникът, чрез адв. Ст. П. иска претенциите да бъдат отхвърлени поради направеното
плащане, претендира разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че ответникът е
ползвател в жилището, за което е начислена топлинната енергия.
1
Видно от материалите по делото – образувано след подадено възражение в
заповедното производство – исковата молба е подадена на 14.07.2022г. В полза на ищцовото
дружество е извършено плащане на 11.10.2022г. общо в размер на 2565,77 лева, от които:
1856,28 лева главница, 245,51 лева мораторна лихва, 241,83 лева законна лихва и 222,15
лева съдебни разноски.
С оглед направеното от ищеца признание, че всичко е платено и се претендира
само юрисконсултско възнаграждение от 100 лева съдът не е провеждал съдебно дирене.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за неоснователно като погасени чрез плащане. Не се спори, а и от
писмените доказателства се установява, че ответникът е ползвал услугата. Съгласно чл. 150
ЗЕ той е задължено лице по претенциите на ищеца. Доказана е и връзката с топлинния
счетоводител.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция от двете страни същите си дължат
разноски по съразмерност. На ищеца се дължи 80,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът доказва, че е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева
по Договор от 19.10.2022г., която дата е дори след извършеното плащане от страна на
ответника. Осъщественото процесуално представителство реално се е състояло в
изготвянето и представянето на отговор по чл. 131 ГПК с приложеното плащане и явяване
на адвоката в съдебно заседание. Така по липсата на правна сложност, с оглед кратката
продължителност на делото и с най-голяма тежест – по факта, че самият ответник е платил в
последния момент – нито в заповедното производство, нито непосредствено след
образуването на исковото производство, а едва при подаване на отговора, ставайки повод за
завеждане на делото, съдът намира, че по съразмерност му се дължат разноски за адвокат в
размер на 120,00 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********** по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД срещу А. А. М. с ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. Д., бл. 43, вх. Б, ет. 4, ап. 28, за установяване, че дължат сумите, 1803,75
цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 29.06.2021г. до изплащане на вземането, 235,05 лева мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 15.06.2018г., 52,53 лева цена на услуга за дялово разпределение
2
за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.06.2021г. до
изплащане на вземането, 10,46 лева мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до
15.06.2021г., държавна такса в размер на 42,04 лева, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
37914/2021г. на СРС, 57 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ – ПОГАСЕНИ чрез ПЛАЩАНЕ в
хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. А. М. ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК
**********, сумата 80,00 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение по
съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. А. М. ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК
**********, сумата 120,00 /сто и двадесет/ лева авдокатско възнаграждение съразмерност.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3