Решение по дело №2230/2019 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 18 декември 2020 г.)
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20191320102230
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

                                Р Е Ш Е Н И Е № 797

                                      /неприсъствено/

 

                                  гр. Видин, 18.12.2020 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                     Председател: ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ

                                                            при секретаря Оля Велизарова и в присъствието на прокурора ..........…...… като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 2230 по описа  за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното: 

 Постъпила е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, с която против Л.В.И. ***, ЕГН ********** е предявен иск по чл. 422 от ГПК.

Твърди се от ищеца, че на 02.11.2012г. е сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № **********, между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор от една страна и ответницата Л.В.И., като длъжник от друга страна.

Сочи се, че договорът е сключен при посочени от ответника параметри, посочени от същия в раздел V на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем". Съгласно т.2 от ОУ това е молба от клиента за отпускане на заем до размера на посочения от клиента или до по-нисък размер, одобрен от кредитора.

Излага се, че параметрите на сключения Договор за револвиращ заем са както следва:

I.Общо задължение по договора: 2843.40 лева, включващо:

-Сума за изплащане на заема: 700 лв.;

-Срок на заема: 48 месеца;

-Размер на вноска: 59 лв.;

-Дата на погасяване: 12-ти ден от месеца;

-Годишен процент на разходите (ГПР %): 155.17 %;

-Годишен лихвен процент 99.04 %

-Лихвен процент на ден: 0.27%

Поддържа се, че договорът е подписан при Общи условия /по-нататък наричани за краткост ОУ/. ОУ са неразделна част от договора, предадени са на ответницата при подписването им и тя е декларирала, че е запозната със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „Б" от ДЗР/.

Ищецът твърди, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел на 06.11.2012 г. парична сума в общ размер на 700.00 лв. по посочената от ответницата Л.В.И. банкова сметка, ***водно нареждане (документ за кредитен превод № 5102240 с референция: 270PMWP********* от 30.03.2012г.)

Сочи се, че от своя страна ответницата поела задължение да погаси предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за револвиращ заем. Изготвен е погасителен план с определени 48 равни месечни вноски в размер на 59 лв., с падежна дата - всяко 12-то число на месеца.

Излага се, че на 11.10.2013 г. ответницата Л.В.И. е подала Уведомление за упражняване правото на отлагане на вноски към ДРЗ № **********, като е пожелала да бъдат отложени 2 погасителни вноски. На 23.10.2013г. между ищеца и ответницата бил сключен Анекс № 1 към ДРЗ № **********, с който страните се договорили да бъдат отложени погасителни вноски № 9,10, които ответницата се задължава да заплати като т.нар отложени вноски № 49, 50, 51, 52 (в това число и възнаграждението за отлагане на вноски) по нов погасителен, който представлява неразделна част от този анекс. Възнаграждението, което се дължи за отлагането е в размер на 118.00 лв. /размерът на две погасителни вноски/.

Поддържа се, че предвид обстоятелството, че ответницата не е изпълнявала поетите договорни задължения и е направила 11 пълни погасителни вноски и една частична, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДРЗ № **********, и е изпаднала в забава съгласно погасителния план към ДРЗ, като падежът на последната по ред погасителна вноска е бил на дата 12.03.2017г. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДПК е изтекъл на дата 12.03.2017г, с изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.

Твърди се, че към датата на депозиране на исковата молба размерът на погасеното от ответницата Л.В.И. задължение по ДРЗ № ********** е в общ размер на 697.00 лв. /шестстотин деветдесет и седем лева/. С плащанията си ответницата е погасила част от номинала по заема в размер на 686.25 лв. /шестстотин осемдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/. Сумата от 10.75 лв. /десет лева и седемдесет и пет стотинки/ е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.".

Сочи се, че по преценка на клиента, той може да се откаже от сключения ДРЗ най-късно в 14 дневен срок въз основа на връчено писмено известие за отказ от ДРЗ на адреса на кредитора. Излага се, че ответницата не се е отказала от сключения договор, усвоила е паричните средства, които са отпуснати първоначално. Също така е изпълнявала задълженията си по договора, като до един определен момент е погасявала вноските си. Този факт ясно свидетелства, че ответницата е запозната с условията на договора.

Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1076/2019 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество по ДРЗ № ********** сумата в размер на 2275.15 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и направените разноски.

Ответницата, редовно призована не се явява, не се представлява и не взема становище по исковете. Въпреки дадената й възможност за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв. На същата са указани последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

С молба вх. № № 260954/23.09.2020 г. ищецът чрез процесуалния си представител е поискал постановяването на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид, че на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 238 ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1 т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.

Във връзка с изложеното, предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, като се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер на  2275.15 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

От приложеното ч.гр.д.№1076/2019 г.е видно,че с определение от 13.09. 2019 г.,издадената заповед е обезсилена в частта на сумата от 814.52 лв./неустойка/.

В конкретния случай  основателна се явява и претенцията за присъждане на направените разноски.

Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответницата следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца разноските по настоящето производството  за внесена държавна такса в размер от 45.50 лв.,както и възнаграждението за юрисконсулт,което съдът определя на 100.00 лв.,на осн.чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП вр.чл.26 НЗПП, или сумата в общ размер от 145.50 лв., а така също и разноските , направени в заповедното производство, в общ размер на 111.79 лева /61.79 лева - заплатена държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение/.  

Водим от горното, Съдът

 

                                            Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.В.И. ***, ЕГН **********, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В сумата в размер на 2275.15 лв. /две хиляди двеста седемдесет и пет лева и петнадесет стотинки/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК /17.04.2019 г./ по ч.гр.д.№ 1076/2019 г. по описа на ВдРС до окончателното плащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Л.В.И. ***, ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата в общ размер от 145.50 лева /45.50 лева внесена държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение/.

 

ОСЪЖДА Л.В.И. ***, ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В сумата в общ размер от 111.79 лева - разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 1076/2019 г. по описа на РС - Видин /61.79 лева - заплатена държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение /.

 Решението не подлежи на обжалване.   

 На страните да се връчат преписи от решението.    

 

 

                                              

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: