МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 291/15.11.2016г. ПО НОХД № 408/2016г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД
ГРАД С.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА С.,
е внесла обвинителен
акт против И.Н.А., роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен,
със средно образование, осъждан, безработен, живущ ***1, ЕГН **********, за
това, че на 05.06.2016г., около 01.25 часа, в гр. С., по ул. „Паисий
Хилендарски”, с посока на движение от ул. „Сливнишки герой” към град Д.,
управлявал МПС – лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган”,
с ДК№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно
1.97 ‰ на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510”
с фабричен № АRBA 0149,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, за това,
че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда
установено по надлежния ред – със Споразумение от 08.03.2010г. на СРС по НОХД №
10281/2009г., влязла в сила на 08.03.2010г. – престъпление по чл. 343б ал.2 вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение. Излага
съображения за доказаност на деянието, както от обективна, така и от субективна
страна. Прокурорът излага съображения за налагане на ефективно наказания
лишаване от свобода към средния предвиден в закона размер.
Подсъдимият се явява лично в
съдебното заседание, не се признава за виновен и не дава обяснения във връзка с
предявеното му обвинение. Защитникът му адв. Л.Н. от САК претендира
постановяване на оправдателна присъда, като според него не е установен по
безспорен и несъмнен начин факта на управление на МПС от страна на подсъдимия.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, прие за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 05.06.2016г., около
01.25 часа, свидетелите М.П.Х., А.Д.А. и Ц.Д.К. – полицейски служители при РУ МВР-С., изпълнявали служебните си задължения, като дежурен авто – патрул на територията на град С.. По това време
същите се връщали по стария път от град Д. в посока към град С.. Докато
пътували по ул. „Паисий Хилендарски“ в гр. С., свидетелите забелязали срещу тях
да се движи автомобил, който бил с включени дълги светлини. Този автомобил бил
забелязан от полицейските служители от разстояние повече от 500 метра т.к.
участъка от пътя в района е прав. Именно поради факта, че автомобила движещ се
срещу полицейския автомобил бил с включени дълги светлини, цитираните по – горе
свидетели решили да извършат проверка, като Х. и К. казали на водача А.: „Я
спри да го спрем да видим защо кара на дълги“. Последния отбил служебния
автомобил и от него излезли другите двама свидетели. Х. подал сигнал със стоп –
палката и спрял движещият се автомобил марка „Рено”, модел „Меган”,
с ДК№ ***, който бил управляван от подсъдимия и в него нямало други лица. Х. му
поискал документите за проверка, като подсъдимия представил само лична карта и регистрационен
талон на автомобила и заявил, че няма СУМПС. Тъй като при разговора който
провел с подсъдимия, на полицейският служител Х. му направило впечатление, че И.А.
лъха на алкохол, последния бил поканен да бъде изпробван с техническо средство.
При проверката, същото отчело 1.97 промила алкохол в издишания въздух. Техническото
средство „Алкотест 7510 Дрегер” с фабр. № ARВА 0149 било преминало успешно
последваща проверка в специализирана лаборатория на 17.05.2016г. – т.е. към
момента на извършване на проверката е било годно да отчита коректно съответните
показатели.
След установяване на положителния
резултат отчетен от техническото средство, на подсъдимия бил издаден талон за
медицинско изследване № 999384 и лицето било отведено във ФСМП гр. С. за
вземане на кръвна проба, където отказало да даде кръв за изследване. В РУ МВР С.
му бил съставен и АУАН № 107379/05.06.2016г. от свидетеля М.Х., като екземпляр
от акта му бил връчен срещу подпис, а в него не били отразени възражения
направени от подсъдимия.
От представената справка за
съдимост, се установява, че подсъдимият е многократно осъждан, включително му е
било налагано наказание лишаване от
свобода. С присъда от 08.03.2010г. на СРС по НОХД № 10281/2009г., влязла в сила
на 08.03.2010г. И.А. е бил осъден за извършено престъпление по чл. 343б ал. 1
от НК, като за същото деяние спрямо подсъдимия не е настъпила реабилитация,
поради факта, че впоследствие е бил осъждан още няколко пъти, включително и за
извършено престъпление по чл. 343б ал. 2, вр. ал. 1
от НК. С присъда по НОХД № 4694/2014г. на СГС, И.А. е бил осъден на 1 година и
шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по реда на
чл. 66 ал.1 от НК за срок от четири
години, за извършено престъпление по чл. 354а ал. 1 пр. 4 от НК. Деянието по
настоящото производство е извършено в изпитателния срок по цитираната присъда.
Установява се още от
представената справка от ПП КАТ при ОДМВР, че И.А. се води на отчет в СДВР –
КАТ и има издадено СУМПС, което му е било отнето към момента на извършване на
деянието. Като водач на МПС, А. многократно е наказван по административен ред,
за извършвани нарушения на ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът възприе от показанията на свидетелите
М.П.Х., А.Д.А. и Ц.Д.К.,
както и другите
доказателства по делото събрани във фазата на досъдебното производство и приобщени към настоящото
по реда на чл. 283 от НПК - акт за установяване
на административно нарушение, талон за медицинско изследване,
фиш за спешна
медицинска помощ, разпечатка от АИФ на ОПП-СДВР, извлечение от фискалната памет
на техническото средство с което е било извършено изследването, справка за
съдимост. Съдът възприема показанията на цитираните свидетели за достоверни,
безпристрастни и непротиворечиви. Те са житейски логични и последователни, като
очертават една напълно завършена, логична и правдива картина на събитията
свързани с повода за извършената проверка, както и със самата проверка. Тъкмо
обратното - обясненията на подсъдимия и посочените от него свидетели, освен
вътрешно противоречиви, са нелогични и неоправдани от житейска гледна точка. На
първо място е налице съществено разминаване между дадените от подсъдимия
обяснения относно собствеността на управлявания от него автомобил. В
обясненията си пред настоящия съдебен състав А. заявява: „…… Колата беше моя,
като съм я закупил без да я прехвърлям по документи……“. От друга страна,
свидетелят Владимир Юриев Рангелов твърди: „….. знам, че с моята кола „Рено Меган“, ДК не помня, с плевенска регистрация, имаше
инцидент…..“. Дори само това изключително съществено разминаване, води до
липсата на каквато и да било достоверност в показанията на този свидетел и
обясненията на подсъдимия. В случая са налице и много други фрапиращи
несъответствия, даващи основание на настоящия съдебен състав да не кредитира
показанията на свидетелите на защитата и дадените от подсъдимия обяснения. Например
Свидетелят Рангелов твърди, че е оставил ключовете в автомобила за който твърди
да е негов, докато свидетелят М.Б.С. твърди, че ключовете от автомобила били в
свидетеля Рангелов и поради тази причина няма как той да е бил управляван от
подсъдимия. Установяват се и други противоречия, които обаче не са свързани
пряко с деянието за което е бил привлечен към наказателна отговорност
подсъдимия. Те касаят твърдението за възникнал инцидент с роми живеещи в
близост до мястото къде е бил спрян автомобила управляван от подсъдимия. Тук
следва да се отбележи, че описаното поведение на А. и двамата свидетели е
изключително нелогично и неправдоподобно, но дори да се възприеме за
достоверно, то липсват преки и непосредствени наблюдения на двамата свидетели
относно основния факт свързан с предмета на доказване в настоящото производство
– факта на управлението на автомобила и пристигането на полицейските служители,
които са го спрели. Нито един от двамата свидетели не твърди да е бил очевидец
на пристигането на полицаите, поради което и техните показания няма как да
бъдат ценени за посочените факти и обстоятелства.
Съдът възприема цялостното
поведение на подсъдимия, както и ангажираните от него доказателства единствено
за защитна теза, чрез която същия направи неуспешен опит да терминира напълно
логичната и безспорна теза на обвинението. Очевидно е, че съзнавайки факта, че
е извършил деянието в изпитателния срок на наложеното му наказание по
цитираната по – горе присъда, както и че законовите разпоредби изключват
възможността да получи наказание различно от „лишаване от свобода“, което да
бъде изтърпяно ефективно, подсъдимият, възприе в настоящия процес поведение и
ангажиране на доказателства, противоречащи на здравата житейска и правна
логика.
Предвид всичко
изложено, съдът не кредитира
ангажираните от А. гласни доказателства.
И.А.
е българин, български гражданин, многократно
осъждан, неженен, със средно образование, налице са отрицателни
данни за личността му.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
За да бъде осъществен
състава на престъпление по чл. 343б ал. 2 вр. ал. 1
от НК от правна и фактическа страна и да бъде привлечено лице към наказателна
отговорност по този текст, са необходими следните кумулативно законово
определени предпоставки: Да е налице управление на МПС от страна на лицето
извършител и по надлежния ред да е установено количество на алкохол в кръвта на
водача на МПС, с концентрация над 0.5 на хиляда, като същия водач следва да е
бил осъден преди това с влязла в сила присъда за деяние по ал. 1, а именно – да
е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2. на хиляда
установено по надлежния ред.
От субективна страна
деянието следва да е извършено умишлено /деецът да е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е опасните последици и е целял, или да
е допускал настъпването им с инкриминираното деяние/.
На първо място, в конкретния
случай безспорно е установено, че
подсъдимият е управлявал на инкриминираната дата - 05.06.2016г. около 01,25ч. в град С. - лек автомобил
марка „Рено”, модел „Меган”,
с ДК№ ***, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0.5 на
хиляда, а именно 1.97 ‰ на хиляда, установено
по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен
№ АRBA 0149, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за
деянието по ал. 1, за това,
че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда установено по надлежния ред
– със Споразумение от 08.03.2010г. на СРС по НОХД № 10281/2009г., влязла в сила на 08.03.2010г. Този факт макар и оспорен
от защитата, съдът възприема за установен по несъмнен начин от събраните по
делото доказателства.
Настоящият
съдебен състав приема, че е безспорно установена в хода на настоящия процес и
другата законова предпоставка, а именно, че наличието на алкохол в кръвта на
Борисов е било установено по надлежния ред. Този ред е определен в Наредба №
30/27.06.2001г. на МЗ, МВР и МП.
Съдът
счита, че концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена в
съответствие с разпоредбите на цитираната наредба. На първо място, видно от
представеният по делото протокол се установи, че техническото средство, към
момента на проверката е било проверено и сертифицирано, поради което
първоначалната проверка е установила наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия.
Факта, че последния е отказал да даде кръвна проба в ЦСМП – С. не опровергава
по никакъв начин установеното по – горе от фактическа страна. Съдът приема, че
той не би могъл да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като
самия той е препятствал възможността да му бъде взета кръвна проба за
изследване. Нещо повече, самия подсъдим е заявил пред полицейските служители,
че е употребил алкохол преди проверката и този факт не е спорен.
Безспорно по делото е установено
и обстоятелството, че А. е извършил деянието виновно, при форма на вината „пряк
умисъл” - чл. 11, ал. 2, пр. 1-во от НК. Той е
съзнавал обществената опасност на деянието, като този факт се налага от само
себе си, след като е управлявал МНС след употреба на значително количество
алкохол. Подсъдимият е предвиждал и настъпването на резултата от това деяние. По делото не са събрани доказателства
даващи основание да се изключи
наказателната отговорност
на дееца при условията на
чл. 12 – 16 от НК, а следва де се отчете и факта, че
той е бил вече осъждан за други
такива престъпления.
Смекчаващи наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелства не се установяват
от събрания доказателствен материал по делото.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия според настоящият състав
се явяват наличието на многократни предходни осъждания за други умишлени престъпления
по НК, лошите характеристични данни, управлението на МПС след като СУМПС му е
било отнето по административен ред, множеството нарушения извършени от него по
ЗДвП, както и липсата на корекция в неговото поведение вследствие наложените
към момента наказания.
Причините за
извършване на престъплението са ниско правно съзнание у подсъдимия,
незачитането на установения правен ред свързан с контрола на движението по
пътищата.
Предвид всичко изложено се налага единствено
обоснованият и логичен правен извод, че подсъдимия. И.Н.А., е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъплението по чл.343б ал.2 вр. ал. 1 от
НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне на размера на наказанието на подсъдимия,
съдът взе предвид обществената опасност на деянието, обществената опасност на
дееца и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Настоящият съдебен състав приема, че при определяне на
наказанието на подсъдимия следва да се вземе предвид изключителния превес от
отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства.
По тези съображения съдът наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от три години – наказание над средния
размер предвиден за престъплението в което е обвинен и съответно признат за виновен.
Така определеното наказание не би могло да бъде отложено по реда на чл. 66 ал.
1 от НК, тъй като на същия е било налагано наказание „лишаване от свобода” по
предходни присъди. С оглед разпоредбата на чл. 61 т. 2, вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС, съдът определи, И.Н.А., да
изтърпи така наложеното му наказание „лишаване от свобода” при първоначален
СТРОГ режим в затвор.
Успоредно с това наказание на подсъдимия беше наложено
и кумулативно предвиденото за извършеното престъпление наказание „глоба” в
размер на 1000 лева. Съдът счита, че така наложеното наказание съответства на
извършеното престъпление и ще спомогне за превъзпитанието на дееца.
Настоящият съдебен състав приема, че не са налице
условията за прилагане по отношение на определяне на наказанието на подсъдимия,
разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от НК, тъй като деянието представлява висока
степен на обществена опасност, а и поведението на самия подсъдим и склонността му
към извършването на противообществени
прояви не предполага приложението на тази разпоредба.
Съдебният състав прие, че
следва да наложи и наказанието по чл. 343г
вр. чл. 37, ал.1,
т.7 от НК – „лишаване от право да управлява МПС” в максимално
предвидения в закона срок от три години, предвид липсата на каквато и да било
корекция в неговото поведение като водач на МПС.
Така наложените наказания
следва да изиграят своята превантивна функция по отношение на превъзпитанието
на подсъдимия и преустановяване на това обществено опасно деяние, чиято
масовост води до множество трагични инциденти по пътищата на страната.
Също така при определяне
на наказанието, съдът съобрази и обстоятелството, че подсъдимият наред с така
наложеното му наказание ще следва да изтърпи на основание чл. 68 ал. 1 от НК и
наложеното му с присъда по НОХД
№ 4694/2014г. на СГС наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване
от свобода”, което следва да
се изтърпи при първоначален строг режим, в затвор, на основание
чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: