Р Е Ш Е Н И Е
№ 261307
гр. Варна, 19.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XII – ти състав, в публично заседание проведено
на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2976 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Х.Ш.Х., с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез пълномощника му адв. Й.А. *** срещу З. „ Л.и.“ АД, ***, с която е предявен
частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 570.76 лв. /петстотин и седемдесет лева
и седемдесет и шест стотинки/, представляваща незаплатен остатък от дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – щети по собствения
на ищеца лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН *** (увредени детайли:
броня предна облицовка, лайсна предна броня и калник преден ляв) при ПТП
настъпило на ***г. около 08:15 часа в
гр.***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ по вина на К.Ж., като водач на
лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, застрахован при ответното
дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със застрахователна полица със срок на действие от
17.08.2018г. до 16.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба – 02.03.2020г. до окончателно изплащане
на вземането.
Исковата
претенция е предявена като частична, като с протоколно определение от 19.10.2020г.
е допуснато изменение на размера на същата.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На ***г. около 08:15 часа в гр.***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ настъпило ПТП между лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН *** и лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, собственост на ищеца. Вследствие на произшествието били увредени следните детайли по автомобила на ищеца: броня предна облицовка, лайсна предна броня и калник преден ляв. Ищецът управлявал автомобила си по ул. „***“ и на кръстовището с ул. „***“ спрял за да се качат клиенти. В този момент по ул. „***“ се движел л.а. ***, с ДКН ***. При достигане на кръстовището, водачът на автомобила предприема пресичане на кръстовище и удря автомобила на ищеца поради неправилна преценка за странична дистанция.
За настъпилото произшествие бил попълнен Двустранен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водача на „***“, модел „***“, с ДКН ***. Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие от 17.08.2018г. до 16.08.2019г., която полица била действаща към датата на ПТП.
Ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП. Извършен бил оглед на автомобила, изготвен снимков материал и съставен Опис – заключение по щета на МПС, в който като увредени детайли били посочени: броня предна облицовка, лайсна предна броня и калник преден ляв.
Ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на 141 лева, което не покривало щетите. При проучване в няколко сервиза ищецът установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила била в размер на 721.76 лева поради което и ответното дружество дължало неизплатен остатък от застрахователно обезщетение в размер на 580.76 лева.
С решение № 5746/13.12.2019г. по гр.д.№ 5852/2019г. по описа на ВРС ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца сумата от 10.00 лева, претендирана като част от дължимо застрахователно обезщетение в размер на 580.76 лева. Ответникът не заплатил на ищеца дължимото застрахователно обезщетение, което породила за последния правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищецът прави искания по доказателствата, моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Поддържа, че изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение покрива действително настъпилите щети по автомобила му. Претендираните размери не кореспондирали с установената трайна съдебна практика и методика на оценяване на щетите, като най-малко не било съобразено овехтяването на автомобила. Твърдяната от ищеца стойност за отремонтиране на автомобила била силно завишена и не съответствала на средните пазарни стойности на вложените в ремонта резервни части и часови ставки за труд.
Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа изложеното в исковата молба и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответното дружество не изпраща представител.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
С
протоколно определение от 19.10.2020г. е обявено за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че ищецът е собственик на марка „***“, модел „***“,
с ДКН ***, настъпването на ***г. около
08:15 часа в гр.***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ по вина на К.Ж.,
като водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, при
произшествието да са увредени следните детайли по автомобила на ищеца: броня
предна облицовка, лайсна предна броня и калник преден ляв, към ***г. лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН *** е бил застрахован в ответното
дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, както и застрахователят е изплатил част от дължимото
застрахователно обезщетение в размер на 141 лева.
Спор
между страните е налице относно размерът на дължимото в полза на ищеца
застрахователно обезщетение и дали вече изплатеното от ответника
застрахователно обезщетение покрива разходите за отстраняване на причинените по
процесния автомобил увреждания, в резултат на настъпилото застрахователно събитие.
За
изясняване на спорния по делото въпрос са ангажирани специални знания посредством
назначена съдебна автотехническа експертиза.
В
заключението си вещото лице посочва, че стойността на ремонта по автомобила на
ищеца по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 588.56 лева. За
изготвяне на заключението вещото лице е ползвало средна пазарна цена на труд
определена въз основа на предлаганата цена на труд в поне три сервиза, които
притежават сертификат за качество ISO 9001:2008 и три
сервиза, които не притежават такъв сертификат. Вещото лице е посочило в
заключението предлаганите цени на труд от отделните сервизи, при което би могло
да се определи отделна средна пазарна цена на труд в сервизи, притежаващи сертификат
за качество ISO 9001:2008 и в сервизи, които не притежават такъв сертификат.
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице като пълно, подробно, мотивирано и
компетентно дадено и неоспорено от страните по делото /л.34-36/.
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ за
осъждане на ответника да заплати застрахователно обезщетение за причинени на
ищеца имуществени вреди.
Исковата претенция е процесуално допустима като
ищеца е представил доказателства, че е поканил ответното дружество да му
заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като
спорно между страните е дали изплатеното застрахователно обезщетение в размер
на 141 лева е достатъчно за да възстанови изцяло настъпилите за ищеца щети по
автомобила му.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432 КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на
вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. Между страните липсва
спор относно наличието на предпоставките за изплащане на застрахователно
обезщетение в полза на ищеца, като в това отношение са обвързани и от силата на
влязло в законна сила Решение № 5746/13.12.2019г. по гр.д. № 5852/2019г. по
описа на ВРС по предявен частичен иск за същото обезщетение. Спор между
страните е налице само по отношение размера на дължимото от ответника
застрахователно обезщетение.
С доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест между страните за установяване на твърдените от тях
факти, като в тежест на ищеца е възложено да докаже размера на разходите за
отстраняване на причинените по процесния автомобил увреждания, в резултат на
настъпилото застрахователно събитие.
Съдът намира, че ремонтът на автомобила на
ищеца може да бъде извършен както в сервиз, сертифициран за качество ISO, така
и в такъв, който няма сертификат, поради което и като разходи за труд и
материали за ремонта, подлежащи на възстановяване, следва да се вземе средната
пазарна цена (при отчитане на оферти както на сертифицирани, така и на сервизи
без европейски сертификат за качество), която, определена съобразно
заключението на вещото лице е в размер на 588.56 лева. В този размер е и
дължимото от застрахователя обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.
Ответното дружество е заплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер
на 141 лева и с влязло в законна сила Решение № 5746/13.12.2019г. по гр.д. №
5852/2019г. по описа на ВРС е осъдено да заплати на ищеца сумата от 10 лева,
представляваща част от неизплатения остатък от застрахователно обезщетение.
Неизплатения и неприсъден остатък от дължимото от ответното дружество
застрахователно обезщетение е в размер на 437.56 лева. До този размер исковата
претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена, а
за горницата над тази сума до пълния претендиран размер от 576.57 лева да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Предвид
изходът от спора страните имат право на поискани и действително сторени
разноски – ищецът съобразно уважената част от иска, а ответното дружество
съответно на отхвърлената част от иска. Сторените от ищеца разноски са в общ
размер на 610 лева и в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на
462.93 лева. Ответното дружество е направило искане за присъждане на разноски с
отговора на исковата молба, но до приключване на съдебното дирене не е
представило доказателства за действително извършени разноски, поради което и не
следва да му бъдат присъждан такива.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „***“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ш.Х., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 437.56 лв. /четиристотин тридесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща незаплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – щети по собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН *** (увредени детайли: броня предна облицовка, лайсна предна броня и калник преден ляв) при ПТП настъпило на ***г. около 08:15 часа в гр.***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ по вина на К.Ж., като водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица със срок на действие от 17.08.2018г. до 16.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.03.2020г. до окончателно изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 437.56 лева до пълния претендиран размер от 576.57 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „***“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ш.Х., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 462.93 лв. /четиристотин шестдесет и два лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: