№ 90
гр. Кърджали, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентин Спасов
при участието на секретаря Константина Кирева
като разгледа докладваното от Валентин Спасов Административно
наказателно дело № 20225140201154 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2200254 от 15.09.2022 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416,
ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 500 лв. на „Г.” ЕООД- гр. Кърджали, ЕИК: ********, представлявано от
управителя Г.Д.А., за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, издадено при съществени административнопроцесуални нарушения, и
при неправилно приложение на материалния закон. Моли съдът да го отмени като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата. Моли съдът да отмени атакувания акт и да присъди направените от
жалбоподателя разноски по делото.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, в съдебно
заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В
представена писмена защита сочи, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установила материалната и процесуална законосъобразност на проведената
административнонаказателна процедура. Безспорно било доказано, че лицето М. Х. е
осъществявала трудова дейност в полза на жалбоподателя. Моли да бъде присъдено
юрисконсултско възнарграждение в полза на наказващия орган, като прави и възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
1
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 20.07.2022г. около 14:00 часа при извършване на проверка по спазване на
трудовото законодателство при работа по работни места в обект: „магазин за бельо“,
намиращ се в обл. Кърджали, общ. Кърджали, гр. Кърджали, ул. Ц.К. *, стопанисван от „Г.”
ЕООД, ЕИК: ********, било установено, че „Г.” ЕООД, в качеството му на работодател по
смисъла на § 1, т.1 от ДР на Кодекса иа труда, не е сключил трудов договор в писмена
форма с лицето М. А. Х. с ЕГН: ********** преди постъпването й на работа като „продавач-
консултант“, която към момента иа проверката на 20.07.2022г. извършва трудова дейност
характерна за длъжността продавач-консултант в обекта на контрол.
На 20.07.2022г. по време на проверката по работни места лицето М. А. Х. попълва
декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, в която декларира писмено
факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от нея трудова дейност, включително и
данни за заплащането на труда, а именно: работи в обект: „магазин за бельо“, стопанисван от
„Г.” ЕООД на длъжност „продавач“, без сключен трудов и без сключен граждански договор,
с работно време от 08:00 до 17:00 часа, трудово възнаграждение в размер на „710 лева
месечно“, с почивни дни събота и неделя и почивка в работния ден 1 час. В десета точка
лицето декларира, че няма сключен трудов договор с управителя.
До приключване на проверката и съставяне на акта за установяване на
административно нарушение „Г.” ЕООД не представи сключен трудов договор с лицето М.
А. Х. в писмена форма.
На 20.07.2022 г. при извършена Справка в Информационната система на ИА „ГИТ“
по ЕИК на дружеството и по ЕГН на работника, е установено, че „Г.” ЕООД, в качеството
му на работодател не е сключил трудов договор в писмена форма с М. А. Х. с ЕГН:
********** преди постъпването и на работа.
С оглед установените факти и обстоятелства контролните органи са приели, че
дружеството е осъществило фактическия състав на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 61, ал. 1 от
Кодекса на труда, а именно, че на 20.07.2022 г. работодателят не е сключил трудов договор
в писмена форма с М. А. Х. преди постъпването й на работа в провереното дружество.
С оглед допуснатото нарушение на 15.08.2022 г. е съставен акт за установяване на
административно нарушение, в присъствието на Г.Д.А.-управител на дружеството
жалбоподател, като екземпляр от акта същата е получила срещу подпис и с възражение, но е
отказала да подпише акта. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН е постъпило писмено възражение
срещу съставения АУАН, което с оглед събраните по административнонаказателната
преписка доказателства е счетено от АНО за неоснователно. На 15.09.2022 г. на основание
чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е издадено Наказателно постановление, с
което е ангажирана отговорността на дружеството и е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лв., като при издаване на наказателното
постановление АНО е изложил подробни мотиви относно неоснователността на подаденото
възражение срещу съставения АУАН.
Описаното административно нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството- жалбоподател се потвърждава
от: показанията на контролните органи, които лично са възприели полагането на труд от
страна на М. А. Х. на проверявания обект-лицето е установено да извършва трудова дейност
характерна за длъжността продавач-консултант в обекта на контрол, като същата дори
обслужва контролните органи и издава касова бележка за закупена стока от магазина; от
декларация, попълнена на основание чл. 402, ал.1, г. 3 от КТ, в която са декларирани факти
2
и обстоятелства, които характеризират съществуващото между страните правоотношение
като трудово, за което са приложими разпоредбите на Кодекса на труда; от справки от
Информационната система на ИА ГИТ по ЕИК на дружеството и ЕГН на лицето, от които е
видно, че между „Г.“ ЕООД и М. А. Х. няма регистриран трудов договор; от Фискален бон,
издаден на 20.07.2022 г. в 14:13 часа; от Протокол за извършена проверка с изх.
№ПР2224098/15.08.2022 г., който не е обжалван от жалбоподателя и в т. 11, на който
нарушението е обективирано, както и от всички събрани в настоящото производство
писмени и гласни доказателства.
Изложената в НП фактическа обстановка, възприета от съда, безспорно се установява
от показанията на свидетелите- очевидци: Е. Ю. и Н. Н., които съдът кредитира изцяло като
обективни, еднопосочни и безпротиворечиви. Изложеното от тези свидетели е от позицията
им на незаинтерисовани и непредубедени участници в процеса, които имат преки и
непосредствени впечатления за събитията, осъществени на процесната дата в хода на
извършената проверка и излагат същите детайлно при наличието на ясен спомен.
Свидетелите Ю. и Н. са категорични, че по време на проверката в обекта са работили две
лица, едно от които е била М. Х.. Били консултирани от продавачките, след което направили
покупка, за която им била издадена касова бележка. Тогава се представили и им дали да
попълнят саморъчно декларации по чл. 402 от КТ. При очертаното противоречие с
показанията на св. М. Х. и Е.И., съдът дава вяра на изложеното именно от страна на
разпитаните в хода на съдебното производство, в качеството им на свидетели, служители на
„ИТ”-Кърджали, като освен изложеното по - горе следва да се отбележи, че св. Х. и И. са в
близки отношения със семейството на управителката на дружеството- жалбодател, което ги
прави заинтересовани от изхода на делото. Освен това, св. Х.Ч. удостоверява пред съда, че
на 20.07.2022г. е извършвал проверка с друг екип на „ИТ” в магазин на ул.
„Републиканска”, на който е присъствала управителката на „Г.“ ЕООД- Г.А.. Проверката
започнала в 14:10 и завършила в около 14:30ч., след което Ч. отишъл в магазина на ул. „Ц.К.
*”, а управителката дошла там след около 15 минути. Тези показания на Ч. изключват
възможността А. да е издала фискалния бон от магазина за бельо на ул. „Ц.К. *” в 14:13 часа.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена
форма. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма – чл.61, ал.1 от
КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа. Установи се по делото, че на 20.07.2022 г. работодателят „Г.“
ЕООД не е сключил трудов договор в писмена форма с М. А. Х. преди постъпването й на
работа, с което е осъществил от обективна страна състава на чл. 62, ал. 1 във вр.чл.61, ал. 1
от КТ и правилно и законосъобразно, на основание чл. 416, ал. 5 във вр.чл.414, ал. 3 от КТ е
ангажирана административнонаказателната отговорност на търговското дружество. Ето
защо и предвид изложеното по-горе съдът прие, че нарушението е доказано – работодателят
не е сключил трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на
работа, с което и не са спазени правилата на чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ. С оглед на
констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на „Г.“ ЕООД гр.Кърджали на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ
наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1 500 до 15 000 лв. за
работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2
от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност
по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от
3
субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от
фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен
при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които
му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както
повелява посочената разпоредба. Наложеното наказание е минималното по размер и съдът
няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати твърдените в жалбата
нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват
основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички
относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата,
при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и
нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен,
налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената
по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма,
както и на санкционната такава. Пропуски не са допуснати и при връчването на АУАН и
наказателното постановление. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни
заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган,
изготвил е и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер на 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище
град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-2200254 от 15.09.2022 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Г.” ЕООД- гр. Кърджали, ЕИК: ********,
в качеството му на работодател, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Г.” ЕООД- гр. Кърджали, ж.к.”В.”,бл. **, вх.*, ап.*, ЕИК: ********, да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 100 лв.,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5