М О Т И В И
към присъда № 10 от 15.01.2020 г. по
НОХД № 1681/2019 г. на СлРС
РП – Сливен е
внесла обвинителен акт против подсъдимия В.Й.М.
за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3, във вр. чл. 194 ал. 1 от НК.
Производството се
движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на
защитника му и на самия подсъдим и след като установи, че самопризнания му се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
премина към процедурата по чл.371 т.2 от НПК.
В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е
предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието
изпълнение на осн. чл. 66 ал. 1 от НК бъде отложено
за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
В с.з. подсъдимия, редовно призован се явява, признава се за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на
чл.371 т.2, а именно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. Защитникът му не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и също
изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НК. По вида и
размера на наказанието моли на подзащитния му да му бъде наложено наказание,
така както е предложено от страна на представителя на РП – Сливен.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подс. В.М. е с основно
образование, не
работи, осъждан.
Подс. В.Й.М. ***. Същият бил
криминално проявен и осъждан за кражби, но настоящото деяние извършил преди да
има влязла в сила присъда срещу него за престъпление от общ характер,
включително кражба.
На
неустановена дата в периода от 12.07.2019 г. до 15.07.2019 г. подсъдимият бил в
бинго зала, намираща се в района на „Двата аслана” гр. Сливен. Подс. М. излязъл от залата и около
05.00 ч. тръгнал да се прибира към дома си. Минал покрай офис на търговска
фирма и мястото му било познато. Подс. М. познавал собственика на фирмата –
свид. С.В. ***. Подсъдимият забелязал, че прозореца на помещението е
полуотворен, оставен в положение „ножица”. Тогава той решил да се опита да
влезе вътре, за да извърши кражба. За целта подс. М. първо отворил комарника към прозореца, който бил на панти. Прозорецът бил
на държачи /винтове/, захванати както следва: единият
край бил захванат за прозореца, а другият за алуминиевия профил. Подс. М. чрез
натиск, упражнен със сила, изкъртил държачите
/винтовете/, за да отвори прозореца. Прозорецът се отворил и подс. М. проникнал
в помещението.
На
12.07.2019 г. свид. Димитринка Митева Велчева била
напуснала помещението последна. Тя била счетоводител във фирма „КАВЕЛ КС” ЕООД
гр. Сливен, която съпругът и – свид. С.В. управлявал. Върху бюрото отдясно до
монитора на компютър, тя оставила монети на стойност 35.00 лв., а в касата
около 20.00 лв. на монети. Отделно от тези пари, свид. Велчева била заделила
преброени и описани от нея монети на обща стойност 200.00 лв., поставени в
празна опаковка от кафе. Тези пари тя била оставила на дивана в офиса. В офиса
имало и малък гардероб. Вътре свид. Димитринка
Велчева държала мобилен телефон марка „Леново”.
Същият бил собственост на „КАВЕЛ КС” ЕООД гр. Сливен от 18.05.2017 г. за
служебни цели, но към този момент не се ползвал. Така на посочената дата
свидетелката заключила офиса, а прозорците, които били с горно отваряне
оставила полуотворени. Именно в това положение ги заварил подс. В.Й.М. преди да
влезе в офиса. Влизайки вътре по гореописания начин, подсъдимият първо се
насочил към парите на бюрото, които взел без да ги брои. След това забелязал
другите монети на дивана, които също прибрал в себе си. Подс. М. се насочил и
към гардероба. Отваряйки го, взел от рафта мобилния апарат, след което напуснал
офиса. Излязъл от същото място, през отворения прозорец на офиса, отнасяйки
вещите със себе си. Впоследствие похарчил парите за себе си, а телефонът
изхвърлил, тъй като не успял да го включи в работен режим.
На
15.07.2019 г. свид. Велчева отишла на работа. След влизането и в офиса, тя
установила, че вътре било прониквано. След това
констатирала и липсата на гореописаните вещи. Бил отправен сигнал до РУ-Сливен.
В хода на извършените оперативно-издирвателни мероприятия,
извършителят а деянието подс. В.Й.М. бил установен. Последният признал
съпричастност към деянието като извършител.
В хода
на разследването е изготвена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на
която е видно, че общата стойност на вещите, предмет на инкриминираното деяние
възлиза на 313.00 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели, приобщени по съответни процесуален ред,
както и заключението на вещото лице.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия,
дадени от нея хода на досъдебното производство, като на основание чл.372 ал.4
от НПК приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимия призна вината
си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът по реда на чл.283 от НПК
присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени
към дознанието.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
С деянието си подс. В.Й.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 195 ал. 1 т. 3, във
вр. чл. 194 ал. 1 от НК, за това, че на неустановена дата в периода от
12.07.2019 г. до 15.07.2019 г. в гр. Сливен, чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен
телефон м. „Леново” и пари на обща стойност от 255.00
лв. в монети, всичко на обща стойност 313.00 лв., от владението на управителя
на „Кавел – КС” ЕООД гр. Сливен – С.В. *** негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Деянието е
извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественият опасният му
характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете изразеното съжаление, чистото съдебно минало и ниската стойност на отнетите вещи.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на
подсъдимия съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието.
Съдът
определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, тъй
като констатира многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и като
прецени, че това се явява по-благоприятно за дееца, поради което му наложи
наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение на осн. чл. 66 ал. 1 от НК се ОТЛАГА за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ.
Така наложеното на подсъдимия
наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Към момента на извършване на
деянието, предмет на настоящото дело подсъдимия М. е бил неосъждан и в този
смисъл са налице предпоставките на чл. 66 от НК за отлагане изпълнението на
така определеното наказание. Отделно от това съдът прецени, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо ефективното изтърпяване на така
наложеното наказание.
По
правилата на процеса съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото
разноски за експертизи в размер на 42.00 лв. по бюджета на държавата, по сметка
на ОД-МВР-Сливен.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
22.01.2020
г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ :