О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Плевен,
17.06.2019г.
Плевенският
районен съд, ХІІ наказателен състав, в закрито заседание на седемнадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година, като разгледа докладваното от съдията АСЕН ДАСКАЛОВ
ЧН дело № 1235 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА
чл.244 АЛ.5 НПК
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛЕВЕН е сезиран с жалба по реда на чл.244 ал.5 НПК от страна на С.М. ***
против Постановление на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от 06.02.2019г., с което
на основание чл.244 ал.1 т.1 вр.чл.25 ал.1 т.6 НПК е спряно наказателното
производство по досъдебно производство № Д – 2118/2019 година по описа на РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН.
Съдът
намира, че жалбата е подадена от лице, оправомощено по смисъла на чл.244 ал.5 НПК и в срока, предвиден в същата правна разпоредба, поради което се явява
допустима.
Като
разгледа обстойно приобщените по досъдебното производство доказателствени
материали, съдържанието на контролирания прокурорски акт и съображенията в
подадената жалба срещу същия, по същество, Съдът намира следното:
Досъдебно
производство № Д - 2118/2018г. по описа на РП – ПЛЕВЕН е образувано с
Постановление на прокурор от 05.12.2018г. – за това, че на неустановена дата
през периода м.октомври – м.ноември 2018г. в ПЛЕВЕН се заканил с убийство на С.М.
*** това заканване бъзбудило основателен страх за осъществяването му –
престъпление по чл.144 ал.3 НК.
С
Постановление от 06.02.2019г. наблюдаващият прокурор е приел, че между С.С.и Д.Т.-
бивши съпрузи - отношенията са трайно влошени; че след прекратяване на техния
брак през 2018г., на неустановена дата през м.септември на същата година, св.С.
поситела дома на Т., в присъствието на свидетеля Е.Е.А.и неустановено лице от
мъжки пол; че поискала от Т. да й предаде определени движими вещи, които
считала, че има право да получи след развода; че възникнал словесен конфликт
/скандал/, но все пак св.С. взела със себе си определени, претендирани от нейна
страна, вещи. Наблюдаващият прокурор изтъква, че св.С. се води на „диспансерно наблюдение със съответната
диагноза“, както и че в конкретния случай, при наличните доказателствени
материали, не може да се направи извод за осъществено престъпление по смисъла
на чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК; от друга страна счита, че доколкото са отправени
известни вулгарни фрази от страна на Т. по отношение на С., то същата би могла
да възбуди наказателно преследване спрямо бившия си съпруг за престъпление по
чл.146 НК. Въз основа на това, прокурорът спрял наказателното производство
чл.244 ал.1 т.1 вр.чл.25 ал.1 т.6 НПК.
От
друга страна, в подадената жалба срещу Постановлението за спиране на
наказателното производство, св.С. изтъква, че св.Е.А.изобщо не е присъствал на
описания от нейна страна инцидент; заявява, че многократно е заплашвана с
убийство от страна на Д.Т.., както и че свидетел на заплахите е лице, чието име
не й е известно, но посочва негов адрес - ***. В тази връзка счита, че не са
положени дължимите усилия за разкриване на обективната истина и моли за отмяна
на Постановлението за спиране от 06.02.2019г.
В
хода на досъдебното производство са събрани официални данни, че С.М. С. се води
на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ – ПЛЕВЕН с диагноза „ОРГАНИЧНО НАЛУДНО
РАЗСТРОЙСТВО“. Този факт, маркиран бегло в обжалваното Постановление, е
недооценен в хода на досъдебното производство - от гледна точка на въпросите по
чл.144 ал.2 т.5 НПК. Оттук и всички фактически съображения на Прокуратурата,
базиращи се върху показанията на св.С., не само не могат да се считат за
убедително установени, а дори напротив.
Все
пак обаче, налага се да бъде поставен особен акцент върху това, че
запознаването с показанията на св.С. разкрива, че същите са многословни, но неподредени,
като на практика проведения разпит се явява повърхностен. Следва да бъде
напомнено, че законен повод за образуване на досъдебното производство е именно
подадената от страна на С. жалба от 16.10.2018г., в която, наред с другото се
твърди, че „Заплахите бяха, че щял да ме
убиде, щял да ме удуши и едновременно с това продължаваше да сипе по мой адрес
обиди и нецензурни думи. Започна да се разправя и да гони хората които бяха с
мен…“. В хода на проведения разпит, свидетелката не е приканена да вземе конкретно,
ясно отношение по изложените в жалбата твърдения, в т.ч. – цитираното по-горе.
В резултат, както беше отбелязано, показанията са хаотични и изобщо не са в
състояние да отговорят на интересуващите разследването въпроси, а именно: кога
са се развили въпросните събития, кой е присъствал на тях и от присъстващите
кой, какво е вършел, какво е било поведението на заподозряното лице спрямо
твърдяната потърпевша и спрямо другите присъстващи. Аналогично, показанията на
св.Е.А., страдат от същите недостатъци и по-конкретно – свидетелят не е взел изрично
отношение по твърденията на С.С.в нейната жалба. Подобна конкретика се съдържа донякъде
в показанията на Д.Т.– доколкото същият категорично отрича изобщо отправянето
на каквито и да било закани или обиди спрямо С. при случая, когато същата се е
отбила да си прибере багаж от неговото жилище. Предвид обстоятелството обаче,
че се касае за показания на лице, чието процесуално качество потенциално би
могло да претърпи промяна, то и неговите показания със сигурност не могат да бъдат
кредитирани безкритично. Отделно от това, липсват данни да са предприети оперативно-издирвателни
мероприятия за установяване самоличността на други лица, присъствали на
твърдяния от страна на С. инцидент.
Изложените
дотук констатации обуславят извода, че в досъдебното производство, обективната
истина не е разкрита, тъй като проведеното разследване не е обективно,
всестранно и пълно. За щателното изясняване обстоятелствата на случая е
необходимо, на първо място да бъде извършено съдебно-психиатрично изследване
спрямо С.С.в съответствие с чл.144 ал.2 т.5 НПК. В случай, че се изясни, че
същата не се ползва със свидетелска годност, нейните показания до момента, не
следва да бъдат взимани предвид, но същевременно – изложените в жалбата й от
16.10.2018г. и в жалбата й от 11.06.2019г. твърдения за отправени закани с
убийство, несъмнено следва да бъдат проверени от органите на досъдебното
производство, съобразно възможното, т.е. посредством разпити на присъствали на
местопроизшествието лица. В случай обаче, че се изясни, че С. се ползва със свидетелска
годност, наложително е да бъде проведен на същата задълбочен повторен разпит,
изцяло концентриран върху твърденията в отбелязаните по-горе две нейни жалби.
На тази основа, в зависимост от показанията на свидетелката, следва да се
предприемат и други необходими за разкриване на обективната истина действия, в
т.ч. – изясняване на присъствалите на инцидента/инцидентите лица и техните
възприятия по случая, а при наличието на предпоставките за това – провеждане и
на очни ставки, обсъждане евентуалното привличане на обвиняем и прочие.
Поради
изложените доводи, обжалваното Постановлението е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено, като делото бъде изпратено на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН - за
извършване на разследване по реда и в срока на чл.244 ал.7 НПК – при
съобразяване на мотивите на настоящото Определение.
Водим
от горното и на основание чл. 244 ал.5 НПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Постановление
на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от 06.02.2019г., с което на основание чл.244
ал.1 т.1 вр.чл.25 ал.1 т.6 НПК е спряно наказателното производство по досъдебно
производство № Д – 2118/2019 година по описа на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН.
ИЗПРАЩА
делото на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН за извършване на разследване по реда на
чл.244 ал.7 НПК, при съобразяване на мотивите на настоящото определение.
Определението
е окончателно. За същото да бъде
съобщено на жалбоподателя, а делото незабавно да бъде върнато на РП – ПЛЕВЕН,
по принадлежност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: