Р
Е Ш Е Н И Е
№ 273
гр. Кюстендил, 15.12.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди
двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
с участието на секретар: Ирена Симеонова и в присъствието на прокурора:
Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД
№ 273/2022г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба на ЕТ „В. П. – В.“, със седалище и адрес на управление ***,
срещу решение № 184 от 29.07.2022 г., постановено по а.н.д. № 346/2022 г. по
описа на Районен съд - Кюстендил. С обжалваното решение районният съд е
потвърдил наказателно постановление № 10-0001318 от 16.03.2022 г. на директора
на дирекция "Инспекцията по труда" - Кюстендил, с което на жалбоподателя,
на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл.
413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 275, ал. 1
от КТ, във връзка с чл. 14, т. 2 от Правилата за здравословни и безопасни
условия на труд в горските територии.
В жалбата се
релевират касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 т. 2 от НПК. Твърди се,
че е налице липса на доказаност на извършеното нарушение. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени въззивното решение и потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответникът
по жалбата – директорът на Дирекция "Инспекция по труда" - Кюстендил,
чрез процесуалния си представител - ст. юрисконсулт Д. оспорва жалбата като
неоснователна и иска от съда да остави в сила решението на Районен съд –
Кюстендил.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд - Кюстендил, като обсъди посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като
извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения 14-дневен срок и е
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
От
приетите по делото доказателства, районният съд е установил от фактическата
страна на спора, че във връзка с
настъпил на 09.12.2021 г. инцидент, изразяващ се в падане на отрязано дърво при
осъществяване на подборна сеч върху едно от лицата в обекта, находящ се в
землището на с. Средорек, общ. Трекляно, служители в Дирекция „Инспекцията по
труда“ – Кюстендил извършили проверка за спазване на трудовото законодателство
и безопасните условия на труд в дърводобивен обект № 21038. Установили, че
четири лица - пострадалият Д. А. С. и лицата И. Р. Е., Т. С. С., Д. М. А.,
осъществявали подборната сеч в землището на с. Средорек, общ. Трекляно, като същите
не са сред лицата, за които е издадено разрешение за достъп до насаждения от
директора на ТП ДГС „Кюстендил“, на базата на заявление от ЕТ „В. П.“ - В.
Горните констатации са установени от
извършената проверка в обекта на 09.12.2021 г. от главни инспектора в Дирекция
„Инспекция по труда“ - Кюстендил и обективирани в Протокол за извършена
проверка от същата дата. Отразените в протокола констатации за инцидента се
потвърждават и от представените по делото протоколи за разпит на свидетели по
образуваното досъдебно производство. По делото са представени и три броя граждански
договори за извършена работа за лицата И.Р. Е., Т. С. С. и Д. М. А., без за
пострадалия Д. А. С.
За да потвърди процесното наказателното
постановление, първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предписаната от закона форма и при издаването им не са
допуснати нарушения на процесуалните правила. При правилно възприета фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е направил и обосновани правни изводи по
съществото на спора, като е приел за безспорно доказано, че касаторът е
осъществил състава на административното нарушение по чл. 275, ал. 1 от КТ,
във връзка с чл. 14, т. 2 от Правилата за здравословни и безопасни условия на
труд в горските територии, като на 09.12.2021 г. е допуснал до работа лицата И. Р. Е., Т. С. С., Д. М. А. и Д. А.
С. без последните да се включени в утвърдения от работодателя списък на
работната група, бригада или звено или в разрешителното за достъп до
насаждения. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че в деня на установяване на нарушението на място е извършвана
дейност по дърводобив от лица, които са в гражданско правоотношение с
наказаният едноличен търговец, като е изложил аргументирани доводи в тази
връзка.
Съдът е приел нарушението за доказано, с оглед задължението на работодателя да
осигури здравословни и безопасни условия на труд, във връзка със задълженията му по чл. 275, ал. 1 от КТ
и чл. 14, т. 2 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в
горските територии.
Така
постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е
изяснил фактическата обстановка, след като е събрал многобройни гласни и
писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност.
Решението на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Не са налице
сочените от касатора съществени нарушения на административнопроизводствените
правила по издаване на наказателното постановление.
По делото е безспорно установено, че
касаторът е нарушил разпоредбите на чл. 275, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 14,
т. 2 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските
територии, като не е изпълнил задължението си да не допусне до работа лица в
дърводобивния обект, които не са включени в утвърден от него списъка в състава
на работна група, бригада или звено в разрешителните за достъп, каквито са
изискванията на посочените разпоредби. Посочената в НП фактическа обстановка по
нарушението е достатъчна за неговото описание с всички съставомерни за
отговорността обстоятелства по текста на цитираните правни норми. При констатираното неспазването
на тези норми, законосъобразно оспорващият е бил санкциониран по чл.
416, ал. 5 във вр.
с чл. 414, ал. 3 от КТ, както правилно е приел и районният съд.
Съотнасянето на така цитираните законови и подзаконови норми към
конкретиката на настоящия казус налага да се приеме, че е налице пълно
съответствие между сочените като нарушени разпоредби на закона и словесното
описание на констатираното нарушение. В конкретния случай, работодателят макар
и длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, е допуснал на
работа лица в дърводобивния обект, без същите да са
включени в утвърден от него списък в състава на работна група, бригада или
звено или в разрешителните за достъп. Ето защо касационната инстанция намира, че е осъществен състава на
административното нарушение по чл. 275, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 14,
т. 2 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските
територии и правилно работодателят е подведен под административнонаказателна
отговорност за същото административно нарушение с оспореното наказателно
постановление.
Настоящият касационен състав не споделя
възраженията в касационната жалба за неясно обвинение и приложение на чл. 15 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, тъй
като от доказателствата по делото е видно издадено разрешително за достъп във
връзка със заявлението на работодателя, в което не фигурират лицата И.Р. Е., Т. С. С., Д. М. А. и Д. А.
С. Работодателят не се включва в регламентацията по чл. 15 от Наредбата, в
каквато насока са твърденията в жалбата.
По отношение на направените възражения за липса на разглеждане по същество
на направените с въззивната жалба възражения, същите са неоснователни, тъй като
въззивният съд е обсъдил подробно събраните в хода на производството
доказателства и е извел извод за доказаност на нарушението.
По изложените съображения, настоящият състав на съда намира за неоснователни
доводите, изложени в касационната жалба, а решението на Районен съд – Кюстендил
като правилно, следва да бъде оставено в
сила. При разглеждане на делото съдът правилно е издирил и приложил
материалноправните норми, касаещи спора по делото. Не са налице пороци на
решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да
водят до неговата отмяна.
С
оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно. Съдът намира, че същото следва да бъде
определено в размер на 80.00 лева, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
184 от 29.07.2022 г., постановено по а.н.д. № 346/2022 г. по описа на Районен
съд - Кюстендил.
ОСЪЖДА
ЕТ „В. П. –
В.“, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Дирекция „Инспекция то
труда“ Кюстендил, сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: