№ 14347
гр. София, 21.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110118952 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Тесдо“ ЕООД с ЕИК: *********
/първоначална искова молба с вх. № 155268/25.07.2022 г. п.к. 22.07.2022 г./,
подадена чрез процесуалния му представител – юрк. С. А., доуточнена с
молби с вх. № 119363/28.04.2023 г, с вх. № 189739/03.07.2023 г. и молба с вх.
№ 137556/25.04.2024 г., срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК: *********, с
която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните
суми: сумата от 1671.84 лева /предвид изменение на иска, заявено в о.с.з. от
25.06.2024 г./ като частичен от общо 3647,32 лева, представляваща връщане
на заплатени без основание от лицето К.М.М., с ЕГН: ********** в полза на
„Ай Ти Еф Груп“ АД суми в периода от 22.07.2017 г. до 15.02.2022 г. по 10
броя нищожни договори за потребителски кредит, респективно – по нищожни
клаузи от тях, което вземане е цедирано на ищеца „Тесдо“ ООД по силата на
договор за цесия (договор за вземания от финансови институции) от
15.02.2022 г., сключен между К.М.М., в качеството на цедент и „Тесдо“ ООД, в
качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.07.2022 г. до
окончателно изплащане на задължението – като сумата от 1671.84 лева е
формирана, както следва:
1. 77,70 лева – представляваща всички платени без основание по договор
за кредит № 171977 от 04.05.2017г. суми,
2. 77,70 лева – представляваща всички платени без основание по договор
за кредит № 176721 от 12.06.2017 г. суми;
1
3. 77,70 лева – представляваща всички платени без основание по договор
за кредит № 179970 от 13.07.2017 г. суми;
4. 67,20 лева – представляваща всички платени без основание по договор
за кредит № 183142 от 14.08.2017 г. суми,
5. 67,20 лева – представляваща всички платени без основание по договор
за кредит № № 188038 от 26.09.2017 г. суми,
6. 67,20 лева – представляваща всички платени без основание по договор
за кредит № 192499 от 30.10.2017 г. суми,
7. 562,30 лева – представляваща част от платените по договор за кредит №
204468 от 16.01.2018 г. суми в общ размер от 792.10 лева;
8. 1 лев – представляваща част от платените по договор за кредит № 256244
от 08.11.2018 г. суми в общ размер от 991,44 лева;
9. 1 лев – представляваща част от платените по договор за кредит №
339873 от 03.10.2019 г. суми в общ размер от 756,24 лева;
10. 672,84 лева /изменение на иска – като същият се предявява в пълния си
размер в открито съдебно заседание на 25.06.2024 г./ – представляваща
всички платени по Анекс № 356010 към договор за потребителски
кредит № 339873 от 03.10.2019 г. суми;
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между „Ай Ти Еф Груп“ ЕАД, като кредитодател и
К.М.М., като кредитополучател, са сключени следните договори за
потребителски кредит: договор за кредит № 171977/04.05.2017 г., договор за
кредит № 176721/12.06.2017 г., договор за кредит № 179970/13.07.2017 г.,
договор за кредит № 183142/14.08.2017 г., договор за кредит №
188038/26.09.2017 г., договор за кредит № 192499/30.10.2017 г., договор за
кредит № 204468/16.01.2018 г., договор за кредит № 256244/08.11.2018 г.,
договор за кредит №339873/03.10.2019 г., анекс № 356010 към Договор за
потребителски кредит № 339873 от 03.10.2019 г.
Посочва, че кредитополучателят е заплатил следните суми по всеки
договор, както следва: 77,70лв. – платени по договор за кредит № 171977
от 04.05.2017г., 77,70 лв. – платени по договор за кредит № 176721 от
12.06.2017 г., 77,70 лв. – платени по договор за кредит № 179970 от 13.07.2017
г., 67,20 лв. – платени по договор за кредит № 183142 от 14.08.2017 г., 67,20
лв. – платени по договор за кредит № 188038 от 26.09.2017 г., 67,20 лв. –
платени по договор за кредит № 192499 от 30.10.2017 г., 562,30 лв. – платени
по договор за кредит № 204468 от 16.01.2018 г., 991,44 лв. – платени по
договор за кредит № 256244 от 08.11.2018 г., 756,24 лв. – платени по договор
за кредит № 339873 от 03.10.2019 г. и 672,84 лв. – платени без основание суми
по Анекс № 356010 към договор за потребителски кредит № 339873 от
03.10.2019 г.
В исковата молба се твърди, че кредитополучателят К.М.М. е заплатила
посочените суми без основание, тъй като посочените договори за кредит,
респективно – отделни техни клаузи са нищожни /уточнени с допълнителната
молба от 25.04.2024 г./, поради което са възникнали посочените вземания
срещу кредитодателя за възстановяване на получените от последния суми,
които вземания са цедирани на ищцовата страна от кредитополучателя.
2
Твърди се, че описаните в исковата молба договори за кредит са
нищожни, тъй като съгласно изброените договори за кредит
кредитополучателя е длъжен да осигури на кредитодателя обезпечение под
формата на банкова гаранция или поръчителство, като при неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение дължи неустойка в
индивидуално определен размер по всеки договор за кредит, като размерът на
неустойката е средно между 50 и 100% от главницата. Обезпечението е
следвало да се предостави до края на следващия работен ден, след сключване
на договора за кредит, като поръчителите е следвало да имат нетен размер на
осигурителен доход в размер на 1500 лв., да бъдат над 20-годишни, да работят
на безсрочен трудов договор и да имат не по-малко от 5 години трудов и
осигурителен стаж, да не са кредитополучатели по друг договор за кредит и
да нямат задължения към други финансови и кредитни институции или ако
имат кредитната им история да не е със статус по-лош от „редовен“, да нямат
неплатени осигуровки през последните две години, като кредитодателят може
да не сключи договор със съответния поръчител с оглед надеждността и
платежоспособността на съответния поръчител. Другото възможно
обезпечение е предоставяне на банкова гаранция, която трябва да покрие
размера на всички суми, които кредитополучателя трябва да заплати на
кредитодателя, да покрива целия срок на договора, плюс още 6 месеца.
Посочва, че условията за предоставяне на поръчителство са уговорени по
такъв начин, че длъжникът да не може да предостави обезпечението, а е
следвало да заплати неустойката, с която кредитодателят си осигурил
допълнителна печалба по договора, наред с възнаградителната лихва.
Посочва, че предоставената неустойка за непредоставяне на обезпечение
драстично нарушават принципите на добросъвестност и справедливост,
изцяло противоречат на добрите нрави, както и на чл. 8, § 1 вр. със
съображение 28 от Директива 2008/48/ЕО, а уговорката не може да се отдели
от останалото съдържание на договора, тъй като кредитодателят не би
сключил договора без съответната клауза и последната представлява условие
за сключването им, поради което води до нищожност на договорите за кредит
изцяло на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Твърди се също така, че с договорите е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
вр. чл. 19 ЗПК, гъй като в ГПР не била включена таксата за допълнителната
услуга - гаранция, макар такава фактически да е събирана от потребителите. С
нарушаването на тази забрана се твърди, че потребителят бил въведен в
заблуждение относно икономическите последици от сключването на договора.
Поддържа се, че обвързването на възможността за отпускане на кредит с
клауза, уреждаща възмездно поръчителство, предоставено от свързано с
кредитора лице, на практика прехвърляло върху кредитополучателя
финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, което било в противоречие с правилата на
Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредит.
Ищецът поддържа, че договорите нарушавали и изискванията на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, ако се приеме, че таксата за услугата гарант е включена в ГПР, тъй
3
като така последният надвишавал с пет пъти размера на законната лихва.
Поддържа, че е нарушена и формата на договорите за кредит, тъй като
не всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт поне размер 12, не са предоставени погасителни планове,
стандартни европейски формуляри и общи условия в два екземпляра, клаузите
на договорите не са формулирани по ясен и разбираем начин, не е посочен
коректно размер на ГПР, с което се нарушава разпоредбата, задължаваща
кредитодателя да формулира клаузите по договора по ясен и недвусмислен
начин, а също така в договора за кредит не се съдържа правото на
кредитополучателя да се откаже от договора и срока, в който това право може
да бъде упражнено, поради което договорите са нищожни на основание чл. 22,
вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД. Посочва също така, че в
договорите за кредит не е посочен годишния лихвен процент, както и липсва
информация за базата, на основата на която се изчислява лихвеният процент –
дали само върху остатъчната главница или върху целия размер на кредита, не е
посочено ясно методиката и начина на изчисляване и формиране на ГПР, а е
посочена само и единствено като процент, поради което договорът е нищожен
поради противоречие с чл. 22, вр. с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Твърди се, че договорите за предоставяне на финансови услуги от
разстояние са нищожни, като сключени при липса на съгласие, тъй като
кредитодателят не е предоставил на кредитополучателя общите условия и
необходимата съобразно чл. 5 ЗПК преддоговорна информация.
Поддържа, че договорите за кредит са нищожни поради липса на
съгласие, тъй като на кредитополучателите не били предоставени общите
условия и необходимата преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК.
Ищецът навежда възражения и за нищожност на отделни клаузи от
процесните договори. В този смисъл поддържа, че неустойката за
непредоставяне на обезпечение влиза в пряко противоречие с чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 10, ал. 1, пр. 2 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК, вр. чл. 19
ЗПК, с чл. 146, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 143, ал. 1, вр. ал. 2, т. 10, т. 19 и т. 20 ЗЗП и с
чл. 24 ЗПК, вр. чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Посочва, че клаузата за неустойка за
непредоставяне на обезпечение е неравноправна клауза, която не е
индивидуално договорена и е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие на
правата и задълженията на доставчика и потребителя. Заради невключването
на неустойката за непредоставяне на обезпечение в ГПР кредитополучателя не
е могъл да сравни предоставения договор за кредит с други, да предвиди
икономическите последици от сключването на договора. Посочва, че клаузата
за неустойката за непредоставяне на обезпечение противоречи на добрите
нрави. Поддържа се, че клаузите за такса за събиране на кредитите са
нищожни, тъй като противоречат на чл. 33 ЗПК и на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй
като при забава на изпълнението на кредитополучателя по договор за
потребителски кредит кредитодателят има право да получи единствено
законна лихва за забава върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
а също така кредиторът не може да начислява такси и разноски за действия по
управляване и усвояване на кредита.
4
С оглед всичко изложено ищецът счита, че ответникът е получил
процесните суми без основание. Твърди, че е уведомил ответника за
сключените договори за цесия, но не е получил плащане на процесните суми,
поради което моли същите да му бъдат присъдени в настоящото производство.
Претендира разноски.
С допълнителната молба с вх. № 137556/25.04.2024 г. са представени
приложенията, описани в исковата молба.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото „Ай Ти Еф Груп“ АД, е постъпил писмен отговор – доуточнен с
допълнителна молба с вх. № 126531/16.04.2024 г., с който предявените искове
се оспорват като неоснователни.
Поддържа, че договорът за цесия между К.М.М. и „Тесдо“ ЕООД е
нищожен поради липса на съгласие, евентуално – поради липса на предмет,
тъй като страните не са индивидуализирали конкретното вземане, предмет на
договора за цесия по отношение на основание на възникване (източник),
страни, размер и др., не е посочено на какво недействително правно основание
възниква вземането за неоснователно обогатяване, поради което източникът
на вземането остава неуточнен. Посочва, че тази неяснота накърнява правата
на ответника, тъй като за него не е ясно за кои негови задължения отговаря
пред стария кредитор и за кои – пред новия.
На следващо място, оспорва твърденията, че неустойката за
непредоставяне на обезпечение е недействителна. Посочва, че при
изчисляване на ГПР на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит, а начисляването на неустойка е резултат
именно на неизпълнение на такова задължение на кредитополучателя на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Посочва, че
неустойката представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на
задължението на длъжника да предостави обезпечение, за което се е съгласил,
бил е информиран към датата на сключване на договора, а размер на
неустойката е съразмерен на обезпечителната и обезщетителната функция на
неустойката. Посочва, че доколкото процесния заем е предоставен без
обезпечение, без съгласие за директен дебит от заплатата на длъжника, след
бързо одобрение, кредиторът е поел риск, поради което за неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение длъжникът дължи заплащане на
неустойка за вредите на кредитора, изразяващи се в увеличаване на риска от
неизпълнение. Посочва, че клаузата за неустойка е индивидуално договорена
между страните и поради това не е неравноправна.
Възразява, че сключените договори са нищожни поради липса на
посочване на начина на изчисляване на ГПР и на общата дължима сума от
потребителя, тъй като разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК и чл. 19 от
Директива 2008/48/ЕО задължава в договора за потребителски кредит да се
посочат допусканията, послужили за изчисляване на ГПР, а не изчерпателно
да се изброяват всички разходи, включени в ГПР. Посочва, че въпросът дали
неустойката за непредоставяне на обезпечение следва да се включва в ГПР и
5
дали заедно с нея ГПР надвишава законоустановения максимум е от значение
за действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло.
Посочва, че е предоставена преддоговорна информация по кредита, шрифта в
договора е в размер 12, оспорва, че договорната лихва противоречи на
добрите нрави и е в рамките на допустимия по ЗПК размер на ГПР.
Поддържа, че посочения в договора ГПР отговаря на действителния
ГПР, начисляван по кредита, поради което оспорва твърденията на ищеца, че е
налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и 2
ЗЗПотр.
Оспорва, че кредитополучателя К.М.М. е изпълнила своите задължения
и е погасила изцяло дължимите суми по процесния договор за кредит, като
навежда, че размерът на процесните суми се явява недоказан, тъй като не е
предоставен документ за предаване на суми от кредитополучателя на
кредитодателя.
Релевира възражение, че вземането е погасено по давност.
Поради посоченото моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в това число и адвокатско
възнаграждение.
Като приложения към отговора на исковата молба са представени
следните документи: Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, приложими
към договори за потребителски кредити; договор за кредит № 171977 от
04.05.2017г.; погасителен план към Договор за кредит № 171977;
стандартен европейски формуляр към Договор за кредит № 171977; договор за
кредит № 176721 от 12.06.2017 г.; погасителен план към договор за кредит №
176721; стандартен европейски формуляр към договор за кредит № 176721;
договор за кредит № 179970 от 13.07.2017г.; погасителен план към договор за
кредит № 179970; стандартен европейски формуляр към договор за кредит №
179970; договор за кредит № 183142 от 14.08.2017г.; погасителен план към
договор за кредит № 183142; стандартен европейски формуляр към договор за
кредит № 183142; договор за кредит № 188038 от 26.09.2017г.; погасителен
план към договор за кредит № 188038; стандартен европейски формуляр към
договор за кредит № 188038; договор за кредит № 192499 от 30.10.2017г.;
погасителен план към Договор за кредит № 192499; стандартен европейски
формуляр към договор за кредит № 192499; договор за кредит № 204468 от
16.01.2018г.; погасителен план към договор за кредит № 204468; стандартен
европейски формуляр към договор за кредит № 204468; договор за кредит №
256244 от 08.11.2018г.; погасителен план към договор за кредит № 256244;
стандартен европейски формуляр към договор за кредит № 256244; договор за
кредит № 339873 от 03.10.2019г.; погасителен план към договор за кредит №
339873; стандартен европейски формуляр към договор за кредит № 339873;
приложение № 1 към договор за кредит № 339873; анекс № 356010 от
16.01.2020 г. към договор за потребителски кредит № 339873; стандартен
европейски формуляр към Анекс № 356010; приложение № 1 към Анекс №
356010.
С допълнителната молба с вх. № 126531/16.04.2024 г. ответното
6
дружество уточнява по всеки от 9-те договора и един анекс какви суми са
постъпили от длъжницата и какви вземания са погасени с тях.
В съдебно заседание, проведено на 25.06.2024 г., ищецът чрез
процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.
Претендира разноски като представя списък.
Ответното дружество изразява чрез процесуалния си представител
становище за отхвърляне на исковете.
От страните са представени писмени бележки.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
А/ От представено по делото копие от договор за кредит с № 171977 от
04.05.2017 г. се установява, че същият е сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД,
с ЕИК: *********, като заемодател и лицето К.М.М., с ЕГН: ********** като
заемополучател при следните параметри: чиста стойност на кредита от 300
лева, договорна лихва от 10.25 лева, годишен лихвен процент /ГЛП/ - 41 % и
годишен процент на разходите /ГПР/ 49.65 %. Към договора има приложен
погасителен план – само за главницата и договорната лихва – с посочен общ
размер само на тези две плащания. Срокът на кредита е 30 дни.
*В т. 1.7, т. 1.8 и т. 1.9. е уговорено, че заемодателят следва да предостави
обезпечение на задълженията си по кредита в срок до 1 ден след сключване на
договора – чрез банкова гаранция или поръчителство на поне две ФЛ – като са
посочени изисквания, на които обезпеченията да отговарят. В т. 3.3. от
договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка от 2.59 лева на ден до
изплащане на кредита или предоставяне на обезпечението/краен размер или
срок не е уговорен/.
*В т. 3.4. от договора е уговорено, че заемополучателят заплаща на
заемодателя такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит съгласно
тарифа на заемодателя.
Б/ От представено по делото копие от договор за кредит с № 176721 от
12.06.2017 г. се установява, че същият е сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД,
като заемодател и лицето К.М.М., като заемополучател при следните
параметри: чиста стойност на кредита от 300 лева, договорна лихва от 10.25
лева, ГЛП – 41 % и годишен процент на разходите ГПР – 49.65 %. Към
договора има приложен погасителен план – само за главницата и договорната
лихва – с посочен общ размер само на тези две плащания. Срокът на кредита е
30 дни.
*В т. 1.7, т. 1.8 и т. 1.9. е уговорено, че заемодателят следва да предостави
обезпечение на задълженията си по кредита в срок до 1 ден след сключване на
договора – чрез банкова гаранция или поръчителство на поне две ФЛ – като са
посочени изисквания, на които обезпеченията да отговарят. В т. 3.3. от
договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка от 2.59 лева на ден до
7
изплащане на кредита или предоставяне на обезпечението/краен размер или
срок не е уговорен/.
*В т. 3.4. от договора е уговорено, че заемополучателят заплаща на
заемодателя такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит съгласно
тарифа на заемодателя.
В/ От представено по делото копие от договор за кредит с № 179970 от
13.07.2017 г. се установява, че същият е сключен между „Ай Ти Еф Груп“
АД, като заемодател и лицето К.М.М., като заемополучател при следните
параметри: чиста стойност на кредита от 300 лева, договорна лихва от 10.25
лева, ГЛП – 41 % и годишен процент на разходите ГПР – 49.65 %. Към
договора има приложен погасителен план – само за главницата и договорната
лихва – с посочен общ размер само на тези две плащания. Срокът на кредита е
30 дни.
*В т. 1.7, т. 1.8 и т. 1.9. е уговорено, че заемодателят следва да предостави
обезпечение на задълженията си по кредита в срок до 1 ден след сключване на
договора – чрез банкова гаранция или поръчителство на поне две ФЛ – като са
посочени изисквания, на които обезпеченията да отговарят. В т. 3.3. от
договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка от 2.59 лева на ден до
изплащане на кредита или предоставяне на обезпечението/краен размер или
срок не е уговорен/.
*В т. 3.4. от договора е уговорено, че заемополучателят заплаща на
заемодателя такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит съгласно
тарифа на заемодателя.
Г/ От представено по делото копие от договор за кредит с № 183142 от
14.08.2017 г. се установява, че същият е сключен между „Ай Ти Еф Груп“
АД, като заемодател и лицето К.М.М., като заемополучател при следните
параметри: чиста стойност на кредита от 250 лева, договорна лихва от 8.54
лева, ГЛП – 41 % и годишен процент на разходите ГПР – 49.64 %. Към
договора има приложен погасителен план – само за главницата и договорната
лихва – с посочен общ размер само на тези две плащания. Срокът на кредита е
30 дни.
*В т. 1.7, т. 1.8 и т. 1.9. е уговорено, че заемодателят следва да предостави
обезпечение на задълженията си по кредита в срок до 1 ден след сключване на
договора – чрез банкова гаранция или поръчителство на поне две ФЛ – като са
посочени изисквания, на които обезпеченията да отговарят. В т. 3.3. от
договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка от 2.24 лева на ден до
изплащане на кредита или предоставяне на обезпечението/краен размер или
срок не е уговорен/.
*В т. 3.4. от договора е уговорено, че заемополучателят заплаща на
заемодателя такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит съгласно
тарифа на заемодателя.
Д/ От представено по делото копие от договор за кредит с № 188038 от
26.09.2017 г. се установява, че същият е сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД,
8
като заемодател и лицето К.М.М., като заемополучател при следните
параметри: чиста стойност на кредита от 250 лева, договорна лихва от 8.54
лева, ГЛП – 41 % и годишен процент на разходите ГПР – 49.64 %. Към
договора има приложен погасителен план – само за главницата и договорната
лихва – с посочен общ размер само на тези две плащания. Срокът на кредита е
30 дни.
*В т. 1.7, т. 1.8 и т. 1.9. е уговорено, че заемодателят следва да предостави
обезпечение на задълженията си по кредита в срок до 1 ден след сключване на
договора – чрез банкова гаранция или поръчителство на поне две ФЛ – като са
посочени изисквания, на които обезпеченията да отговарят. В т. 3.3. от
договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка от 2.24 лева на ден до
изплащане на кредита или предоставяне на обезпечението/краен размер или
срок не е уговорен/.
*В т. 3.4. от договора е уговорено, че заемополучателят заплаща на
заемодателя такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит съгласно
тарифа на заемодателя.
Е/ От представено по делото копие от договор за кредит с № 192499 от
30.10.2017 г. се установява, че същият е сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД,
като заемодател и лицето К.М.М., като заемополучател при следните
параметри: чиста стойност на кредита от 250 лева, договорна лихва от 8.54
лева, ГЛП – 41 % и годишен процент на разходите ГПР – 49.64 %. Към
договора има приложен погасителен план – само за главницата и договорната
лихва – с посочен общ размер само на тези две плащания. Срокът на кредита е
30 дни.
*В т. 1.7, т. 1.8 и т. 1.9. е уговорено, че заемодателят следва да предостави
обезпечение на задълженията си по кредита в срок до 1 ден след сключване на
договора – чрез банкова гаранция или поръчителство на поне две ФЛ – като са
посочени изисквания, на които обезпеченията да отговарят. В т. 3.3. от
договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка от 2.24 лева на ден до
изплащане на кредита или предоставяне на обезпечението/краен размер или
срок не е уговорен/.
*В т. 3.4. от договора е уговорено, че заемополучателят заплаща на
заемодателя такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит съгласно
тарифа на заемодателя.
Ж/ От представено по делото копие от договор за кредит с № 204468 от
16.01.2018 г. се установява, че същият е сключен между „Ай Ти Еф Груп“
АД, като заемодател и лицето К.М.М., като заемополучател при следните
параметри: чиста стойност на кредита от 800 лева, договорна лихва от 157.90
лева, ГЛП – 41 % и годишен процент на разходите ГПР – 49.66 %. Към
договора има приложен погасителен план – само за главницата и договорната
лихва – с посочен общ размер само на тези две плащания. Срокът на кредита е
10 месеца.
*В т. 1.7, т. 1.8 и т. 1.9. е уговорено, че заемодателят следва да предостави
9
обезпечение на задълженията си по кредита в срок до 1 ден след сключване на
договора – чрез банкова гаранция или поръчителство на поне две ФЛ – като са
посочени изисквания, на които обезпеченията да отговарят. В т. 3.3. от
договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка от 792.10 лева –
разсрочена с всяка месечна вноска – като се дължи до изплащане на кредита
или предоставяне на обезпечението.
*В т. 3.4. от договора е уговорено, че заемополучателят заплаща на
заемодателя такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит съгласно
тарифа на заемодателя.
З/ От представено по делото копие от договор за кредит с № 256244 от
08.11.2018 г. се установява, че същият е сключен между „Ай Ти Еф Груп“
АД, като заемодател и лицето К.М.М., като заемополучател при следните
параметри: чиста стойност на кредита от 800 лева, договорна лихва от 188.56
лева, ГЛП – 41 % и годишен процент на разходите ГПР – 49.65 %. Към
договора има приложен погасителен план – само за главницата и договорната
лихва – с посочен общ размер само на тези две плащания. Срокът на кредита е
12 месеца.
*В т. 1.7, т. 1.8 и т. 1.9. е уговорено, че заемодателят следва да предостави
обезпечение на задълженията си по кредита в срок до 1 ден след сключване на
договора – чрез банкова гаранция или поръчителство на поне две ФЛ – като са
посочени изисквания, на които обезпеченията да отговарят. В т. 3.3. от
договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка от 991.44 лева –
разсрочена с всяка месечна вноска – като се дължи до изплащане на кредита
или предоставяне на обезпечението.
*В т. 3.4. от договора е уговорено, че заемополучателят заплаща на
заемодателя такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит съгласно
тарифа на заемодателя.
И/ От представено по делото копие от договор за кредит с № 339873 от
03.10.2019 г. и приложение № 1 към него се установява, че същият е сключен
между „Ай Ти Еф Груп“ АД, като заемодател и лицето К.М.М., като
заемополучател при следните параметри: чиста стойност на кредита от 700
лева, договорна лихва от 163.04 лева, ГЛП – 40.536 % и годишен процент на
разходите ГПР – 49 %, при месечна вноска от 134.94/5 лева. Към договора има
приложен погасителен план –за главницата, договорната лихва и неустойката
/по 63.02 лева на месец/ – с посочен общ размер тези три плащания – 1619.29
лева. Срокът на кредита е 12 месеца.
*В т. 5. е уговорено, че заемодателят следва да предостави обезпечение
на задълженията си по кредита в срок до 1 ден след сключване на договора –
чрез банкова гаранция /за сумата от 863.05 лева/ или поръчителство на поне
две ФЛ – като са посочени изисквания, на които обезпеченията да отговарят.
В приложението към договора е уговорено, че при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи
неустойка от 2.07 лева средно на ден – с макс. размер до 1 % от главницата по
10
кредита – разсрочена с всяка месечна вноска – като се дължи до изплащане на
кредита или предоставяне на обезпечението.
*В т. 6.2. от договора е уговорено, че заемополучателят заплаща на
заемодателя такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит съгласно
тарифа на заемодателя.
Й / От представено по делото копие от Анекс № 356010 към договор за
потребителски кредит № 339873 от 03.10.2019 г. и приложение № 1 към него
се установява, че същият е сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД, като
заемодател и лицето К.М.М., като заемополучател при следните параметри:
чиста стойност на кредита от 1000 лева, договорна лихва от 139.67 лева, ГЛП
– 40.555 % и годишен процент на разходите ГПР – 49 %, при месечна вноска
от 258.93/4 лева /с вкл. неустойка/. Към договора има приложен погасителен
план –за главницата, договорната лихва и неустойката /по 96.12 лева на месец/
– с посочен общ размер тези три плащания – 1812.52 лева. Срокът на кредита
е 7 месеца.
*В т. 7 до т. 11. е уговорено, че заемодателят следва да предостави
обезпечение на задълженията си по кредита в срок до 1 ден след сключване на
договора – чрез банкова гаранция /за сумата от 1139.67 лева/ или
поръчителство на поне две ФЛ – като са посочени изисквания, на които
обезпеченията да отговарят.
В приложението към договора е уговорено, че при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи
неустойка от 3.16 лева средно на ден – с макс. размер до 1 % от главницата по
кредита – разсрочена с всяка месечна вноска – като се дължи до изплащане на
кредита или предоставяне на обезпечението.
*В т. 13 от договора е уговорено, че заемополучателят заплаща на
заемодателя такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит съгласно
тарифа на заемодателя.
Всички договори не носят подписите на страните, доколкото са сключени
при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/. Тарифа на заемодателя не е приложена, но са налични общи условия
и стандартен европейски формуляр.
Видно от договора за вземания от финансови институции №
1114/15.02.2022 г. /приложен към молба на ищеца с вх. № 137556/25.04.2024
г./, същият е сключен между лицето К.М.М. като кредитор/цедент и ищеца
„Тесдо“ ЕООД като цесионер. По силата на чл. 1 от същия К.М.М. прехвърля
възмездно на „Тесдо“ ЕООД следните свои вземания – буква „С“ срещу
ответника по настоящото дело „Ай ти еф груп“ АД:
1. 77,70 лева – представляваща суми платени без основание по договор за
кредит № 171977 от 04.05.2017г.,
2. 77,70 лева – представляваща суми платени без основание по договор за
кредит № 176721 от 12.06.2017 г.
3. 77,70 лева – представляваща суми платени без основание по договор за
кредит № 179970 от 13.07.2017 г.;
11
4. 67,20 лева – представляваща суми платени без основание по договор за
кредит № 183142 от 14.08.2017 г.,
5. 67,20 лева – представляваща суми платени без основание по договор за
кредит № № 188038 от 26.09.2017 г.,
6. 67,20 лева – представляваща суми платени без основание по договор за
кредит № 192499 от 30.10.2017 г.,
7. 792.10 лева – представляваща суми платени без основание по договор за
кредит № 204468 от 16.01.2018 г.;
8. 991,44 лева – представляваща суми платени без основание по договор за
кредит № 256244 от 08.11.2018 г.;
9. 756,24 лева – представляваща суми платени без основание по договор за
кредит № 339873 от 03.10.2019 г.;
10. 672,84 лева – представляваща сума платени без основание по Анекс №
356010 към договор за потребителски кредит № 339873 от 03.10.2019 г.;
Съгласно чл. 13 от договора К.М.М. е упълномощила „Тесдо“ ЕООД
като цесионер да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземания /цесия/ - съобразно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Договорът е подписан от
К.М.М. и представител на цесионера. Към същия са налице – нарочно
пълномощно и уведомление за цесията. В уведомлението за цесията се
съдържа информация по всеки договор каква сума се прехвърля.
Молба на ищеца с вх. № 137556/25.04.2024 г. е връчена на ответника с
преписа от определението за насрочване на делото /съдържащо проекта за
доклад/.
Видно от допълнителна уточнителна молба от ответника с вх. №
126531/16.04.2024 г. същият твърди, че всички суми – като чиста сума на
кредита – по всеки от кредитите са действително усвоени от заемополучателя
К.М.М..
Признава, че от страна на лицето К.М.М. са постъпили следните суми в
изпълнение на задълженията по кредитите:
по договор за кредит № 171977: на 09.06.2017 г. е заплатена сума в
размер на 175.36 лева чрез „Изипей“ АД, а на дата 12.06.2017 г. е
рефинансирана сума в размер на 224.89 лева – като така общата
заплатена сума е в размер на 400.25 лева.
по договор за кредит № 176721: на 12.07.2017 г. е заплатена сума в
размер на 85.36 лева чрез „Изипей“ АД, а на дата 13.07.2017 г. е
рефинансирана сума в размер на 224.89 лева – като така общата
заплатена сума е в размер на 310.25 лева.
по договор за кредит № 179970: на 14.08.2017 г. е заплатена сума в
размер на 135.36 лева чрез „Изипей“ АД, а на дата 13.07.2017 г. е
рефинансирана сума в размер на 174.89 лева – като така общата
заплатена сума е в размер на 310.25 лева.
по договор за кредит № 183142: първо плащане – на 18.09.2017г. и
последно плащане на 26.09.2017 г. / рефинанс/ - платени общо 348.54
лева.
по договор за кредит № 188038: първо плащане на 27.10.2017 г. и
12
последно плащане на 30.10.2017 г. /рефинанс/ - платени общо 288.54
лева.
по договор за кредит № 192499: първо плащане - на 01.12.2017 г. и
последно плащане на дата 04.12.2017 г. /рефинанс/ - платени общо 288.54
лева.
по договор за кредит № 204468: първо плащане на 22.02.2018 г. и
последно плащане на 24.10.2018 г. – платени общо 1695 лева.
по договор за кредит № 256244: първо плащане на 20.12.2018 г. и
последно плащане на 15.05.2019 г. – платени общо 1536.23 лева.
по договор за кредит № 339873: първо плащане на 08.11.2019 г и
последно плащане на 16.01.2020 г. – платени общо 773.80 лева.
по анекс № 356010: първо плащане на дата 25.02.2020 г. и последно
плащане на дата 19.07.2021 г. – платени общо 1933 лева.
Ответникът признава, че с постъпилите плащания е погасил следните
задължения по всеки договор за кредит /по пера/:
1. По договор за кредит № 171977:
1. Главница в размер на 300 лева.
2. Възнаградителна лихва в размер на 10.25 лева.
3. Допълнителна такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит в
размер на 90 лева.
2. По договор за кредит № 176721:
1. Главница в размер на 300 лева.
2. Възнаградителна лихва в размер на 10.25 лева.
3. По договор за кредит № 179970:
1. Главница в размер на 300 лева.
2. Възнаградителна лихва в размер на 10.25 лева.
4. По договор за кредит № 183142:
1. Главница в размер на 250 лева.
2. Възнаградителна лихва в размер на 8.54 лева.
3. Допълнителна такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит в
размер на 90 лева.
5. По договор за кредит № 188038:
1. Главница в размер на 250 лева.
2. Възнаградителна лихва в размер на 8.54 лева.
3. Допълнителна такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит в
размер на 30 лева.
6. По договор за кредит № 192499:
1. Главница в размер на 250 лева.
2. Възнаградителна лихва в размер на 8.54 лева.
3. Допълнителна такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит в
размер на 30 лева.
13
7. По договор за кредит № 204468:
1. Главница в размер на 800 лева.
2. Възнаградителна лихва в размер на 157.45 лева.
3. Неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 617.55 лева.
4. Допълнителна такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит в
размер на 120 лева.
8. По договор за кредит № 256244:
1. Главница в размер на 800 лева.
2. Възнаградителна лихва в размер на 138.48 лева.
3. Неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 517.75 лева.
4. Допълнителна такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит в
размер на 80 лева.
9. По договор за кредит № 339873:
1. Главница в размер на 700 лева.
2. Възнаградителна лихва в размер на 73.80 лева.
10. По Анекс № 356010 е разпределена по следните пера от договора за
кредит:
1. Главница в размер на 1000 лева.
2. Възнаградителна лихва в размер на 139.68 лева.
3. Неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 602.40 лева.
4. Допълнителна такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит в
размер на 120 лева.
5. Законна лихва от 17.08.2020 г. до 19.07.2021 г. в размер на лева 70.92
лева.
Посочените суми не са оспорени от ищеца, който се е възползвал от
правото си да увеличи иска от частично заявена претенция на претенция в
пълен размер – само по пункт 10 от петитума на исковата молба.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са осъдителни искове с правно основание по чл.
124, вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД /така Определение № 634 от
5.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 479/2009 г., 2-ро т.о. /, поради което исковете са
допустими.
При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на
нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и
докаже факта на плащането на парична сума, а ответникът следва да докаже
основание за получаването или за задържане на полученото /така Решение
№189/04.02.2014 по дело №141/2012 на ВКС, ТК, I т.о и др/.
Ищецът по настоящото производство е ЮЛ е няма качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите. В
случая обаче ищецът се явява цесионер за процесните вземания – като цедент
и първоначален титуляр на същите е ФЛ – потребител / К.М.М. –
заемополучател по всеки от 10 договора за кредит/, доколкото е ФЛ и липсват
14
данни ползваната от нея услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност. Поради това и съдът намира, че следва
да се разглежда възникване на вземанията в патримониума на потребителя, а
едва като се установи възникването им да се съобрази дали цесията е валидна.
На последно място, доколкото липсва пречка /а и е често срещана практика/
заемодателят да прехвърля свои вземания срещу заемополучателя в полза на
цесионер, то не може да се отрече и обратната възможност – заемополучател
да прехвърли свои вземания срещу заемодател на едно трето лице за заемния
договор.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за
връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е
сключен потребителски кредит чрез средства за комуникация от разстояние,
неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства. Заедно с
това ищецът следва да установи, че действително договорът респ. оспорените
от него клаузи от договора страдат от твърдените пороци. Ищецът следва да
установи и че е заплатил задълженията си по кредита, което включва и вноски
за неустойка и такси за извънсъдебно събиране. От своя страна ответникът
следва да установи, че получаването на сумите над главницата по всеки
кредит е законосъобразно и се основава на действителни договорни клаузи,
поради което има право да задържи същите.
В настоящия случай съдът намира, исковете за частично основателни
като съображенията за това са следните:
За разглежданите договори се твърди, че са сключени от разстояние,
което е допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или
повече. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПФУР „финансова
услуга“ е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни
услуги.
В чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на
договора за предоставяне на кредит от разстояние, между които е че същият е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и
че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за
електронните изявления – ЗЕДЕП – по настоящем Закон за електронния
15
документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ – изм. ДВ, бр. 85
от 2017 г. /.
В конкретния случай липсва спор, че заемополучателят К.М.М. е
получила заемната сума по всяко едно от десетте заемни правоотношения. От
поведението на същата не може да се заключи, че е оспорвала
действителността на изявлението, поради което не може да се позовава на
нищожност поради липса на писмена форма.
Договорите обаче са изцяло недействителни по следните съображения:
1. Ответникът не установи да е предоставил самите договори и
приложенията към тях на заемополучателя. В тази връзка и по делото не
доказва, че потребителят е бил наясно със задълженията си по всеки от
договорите;
2. Заемополучателят К.М.М., както се отбеляза по–горе има качеството
потребител, поради което се ползва от защитата срещу неравноправни
клаузи, уредена в ЗЗП, за наличието на които съдът следи служебно и без
да е наведено подобно възражение. В този смисъл е и трайната съдебна
практика, съгласно която съдът следва да следи служебно за
съществуването на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза в потребителския договор и да се произнася,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите
на договора са нищожни. В този смисъл е и практиката на Съда на ЕС по
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Съобразно
последната националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в
приложното поле на Директивата. От своя страна в разпоредбата на чл.
143 от ЗЗП се съдържа легално определение на понятието „неравнопрана
клауза" в договор с потребител, съгласно което такава е всяка уговорка
във вреда на същия, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на
неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от
посочения текст. Освен това според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, а съгласно ал. 2 – не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им особено в случаите на договор при общи условия. В този смисъл са и
разрешенията, дадени в цитираната Директива 93/13/ЕИО. В конкретния
случай, по делото не се спори, че процесните договори за потребителски
кредит са сключени при общи условия, т. е. при предварително
определени от ответника заемодател договорни клаузи. Това е видно и от
самите договори, които представляват стандартизиран бланков формуляр
/първите осем договора са еднакви като бланки помежду си, а последните
– договор и анекс към него – също са с кореспондиращо съдържание/,
16
чието съдържание е предварително изготвено, поради което настоящият
състав намира, че същите не са били предмет на предварително
договаряне между страните и К.М.М. не е имала възможност да влияе
върху съдържанието им. Видно е също, че в договорите за потребителски
кредит като съставна част са включени и съответните разходи за
неустойка – за непредоставено обезпечение на задълженията по кредита.
Т.е. К.М.М. е задължена да заплати неустойка по всеки договор ако не
изпълни задължението си в денят следващ сключването на договора да
представи обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство на поне
две ФЛ.
3. На следващо място съдът намира, че клаузите за заплащане на разходи за
извънсъдебно събиране на вземанията по всеки от договорите за кредит
/посочени по-горе спрямо всеки договор – в първите осем договора – в т.
3.4, в деветия договор – в т. 6, а в анекса – в т. 13/ противоречат на
добрите нрави и на нормите на 10а, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
което обосновава извод за тяхната нищожност. Посоченият извод следва
на първо място от обстоятелството, че процесните разходи не са
изчерпателно изброени в договорите за потребителски кредит, каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, като не е
формирана и цена на всяко действие по събиране на задълженията по
отделно, доколкото не става ясно въобще в какво се състоят тези
действия. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата
на чл. 10 а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени
в договора за потребителски кредит, което в случая не е направено. Така
за заемополучателя липсва яснота какъв е и как се формира размерът на
тези задължения. По тези съображения настоящият състав намира, че са
налице неравноправни клаузи в договора за кредит, доколкото
потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора
дейност, която въобще няма данни да е извършена, поради което тази
уговорка противоречи и на добрите нрави. В тази връзка следва да се
вземе предвид, че според чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е
регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая въпросната дейност по извънсъдебни събиране, представлява
именно услуга във връзка с усвояването и управлението на кредита,
поради което и не може да се приеме, че попадат в приложното поле на
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Регламентираните в последната норма
допълнителни услуги са такива, които нямат пряко отношение към
насрещните задължения на страните по договора. Предвид
гореизложеното и тези уговорки са изцяло недействителни.
4. На следващо място съдът намира, че следва да съобрази и последната
най-актуална практика на СЕС – обективирана в Решение № С-714/22.
Съгласно същото член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на
17
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне
на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният
размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения
член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит“. СЕС посочва също, че с оглед на съществения
характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да
даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на
този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от
Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не
отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин
както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща
се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при
посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява
тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален
характер“. Поради това член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница“.
В случая, сумите за неустойки за непредоставяне на обезпечение и за
извънсъдебно събиране на вземанията по кредитите не са включени в ГПР.
Досежно уговорката за заплащане на сумите за неустойка по всеки договор
същите са изначално включени в съдържанието на договора, /а при последните
две правоотношения и от погасителния план/ – т.е. уговаряне на заплащането
им е било наложено на потребителя, който не е могъл да избегне това
положение, което от своя страна води до нарушаване принципа на свобода на
договарянето. В този смисъл и съдът приема, че заплащането на тези
неустойки се оказва задължително за получаването на съответния кредит като
са инкорпорирани в договора като конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит.
5. На последно място съдът намира за нужно да отбележи и че съгласно
18
задължителната съдебна практика, обективирана в т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В настоящия случай процесната неустойка по
всеки от 9те договора и един анекс е предвидена при неизпълнение на
задължение за осигуряване на обезпечение на отпуснатия заем чрез
поръчители или банкова гаранция, като е въведен и изключително кратък
срок за представяне на тези обезпечения – 1 ден от сключване на всеки от
договорите. На следващо място прави впечатление и обстоятелството, че
спрямо поръчителите са въведени редица условия, в голямата си част
несъобразени с конкретния размер на предоставения заем, като дори го
превишават. При преценката на тези обстоятелства в съвкупност съдът
намира, че неустойката не съответства на присъщите й функции да служи
за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на
договорните задължения. Уговорката относно процесните неустойки
противоречи и на разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, която предвижда
забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Цитираният законов текст не прави
разграничение относно вида на неустойката, а акцентира върху нейния
необосновано висок размер, какъвто безспорно е настоящият случай като
се съобрази изключително краткия срок на договорите /по повечето от
тях 30 дни/.
Освен това съдът намира и че процесните неустойки целят да заобиколят
забраната на чл. 143, т. 3 от ЗЗП, доколкото от съдържанието на клаузата за
представяне на такова обезпечение следва извод, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си
клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на същия последиците от
неизпълнението на това свое задължение.
Всичко гореизложено обуславя извод, че неустойката по всеки от
договорите излиза извън присъщите й по закон функции, като е сключена и в
условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна
поради противоречие с императивни норми на закона – чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а в
последна сметка и с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както
правилно е приел районният съд (така Определение № 596/04.07.2019 г. по
гр.д. № 432/2019 г. на Пернишкия ОС).
Предвид това и в контекста на цитираната практика на СЕС потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита.
В този смисъл е и трайната съдебна практика – както на българските
съдилища – напр. Определение № 974/07.12.2011 г. по ч.т.д. № 797/2010 г., ІІ
т.о. на ВКС, така и на Съда на ЕС – решение по дело C-618/10 и решение по
дело № С-714/22 – досежно Директива 93/13/ЕИО.
Предвид горното и всички суми, платени от потребителя, извън чистата
стойност по всеки от кредитите, се явяват платени без правно основание и
19
следва да бъдат върнати.
Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение №
3/22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС при предявяване на
осъдителен иск за парично вземане в петитума на исковата молба ищецът сочи
и размера на иска. Посоченият в исковата молба юридически факт, от който
произтича спорното право, представлява основанието на иска, включително
при предявяването му като частичен. Независимо, че с частичния иск се търси
защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ
юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за
част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер
на вземането, произтичащо от същото право.
В хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането
също може да съществува, но е възможно и да не съществува /какъвто е
настоящият случай – съществува не до сумата от 207.27 лева, а в по-малък
размер/. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по
частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може
да се формира нова – различна СПН. При уважаване на частичния иск
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Формираната СПН на решението по частичния
иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите
правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на
материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането
не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била
предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез
плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по
отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е
възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В този
аспект, макар и с предявяване на частичния иск за ответника-длъжник да
възниква задължението по чл. 131 ГПК с отговора си на исковата молба да
изчерпи защитните си възражения, не може да се отрече възможността в
новия исков процес за разликата до пълния размер на вземането, той да
разполага и с други защитни средства, нерелевирани при разглеждането на
частичния иск.
Предвид гореизложеното и съдът намира, че исковете са доказани до
следните размери:
ПредявенДоказан
77,70 лева –*По договор за кредит № 171977:
1.
представляваща всички предвид плащането на 10.25 лева
платени без основание повъзнаградителна лихва и 90 лева такси
договор за кредит №за извънсъдебно събиране – до пълния
20
171977 от 04.05.2017г.размер от 77.70 лева.
суми,
2.77,70 лева –*По договор за кредит № 176721:
представляваща всички предвид плащане само на 10.25 лева
платени без основание повъзнаградителна лихва – до 10.25 лева.
договор за кредит №
176721 от 12.06.2017 г.
суми;
3.77,70 лева –По договор за кредит № 179970:
представляваща всички
предвид плащане само на 10.25 лева
платени без основание по
възнаградителна лихва – до 10.25 лева.
договор за кредит №
За сумата от 67.45 лева искът следва да
179970 от 13.07.2017 г.
се отхвърли.
суми;
4.67,20 лева –По договор за кредит № 183142:
представляваща всички предвид плащането на 8.54 лева
платени без основание повъзнаградителна лихва и 90 лева такси
договор за кредит №за извънсъдебно събиране – до пълния
183142 от 14.08.2017 г.размер от 67,20 лева.
суми,
5.67,20 лева –По договор за кредит № 188038:
представляваща всички
предвид плащането на 8.54 лева
платени без основание по
възнаградителна лихва и 30 лева такси
договор за кредит № №
за извънсъдебно събиране – до размер
188038 от 26.09.2017 г.
от 38,54 лева /за сумата от 28.66 лева
суми,
искът следва да бъде отхвърлен/.
6.67,20 лева –По договор за кредит № 192499:
представляваща всички
предвид плащането на 8.54 лева
платени без основание по
възнаградителна лихва и 30 лева такси
договор за кредит №
за извънсъдебно събиране – до размер
192499 от 30.10.2017 г.
от 38,54 лева /за сумата от 28.66 лева
суми,
искът следва да бъде отхвърлен/.
7.562,30 лева –По договор за кредит № 204468:
представляваща част отпредвид плащане на 157.45 лева
платените по договор задоговорна лихва, 617.55 лева неустойка
кредит № 204468 оти 120 лева такси за извънсъдебно
16.01.2018 г. суми в общсъбиране – в целия заявен като частичен
размер от 792.10 лева;размер от 562.30 лева.
8.1 лев – представляващаПо договор за кредит № 256244:
част от платените попредвид плащане на 138.48 лева
договор за кредит №договорна лихва, 517.75 лева неустойка
256244 от 08.11.2018 г.и 80 лева такси за извънсъдебно
21
суми в общ размер отсъбиране – в целия заявен като частичен
991,44 лева;размер от 1 лев.
9.1 лев – представляващаПо договор за кредит № 339873:
част от платените попредвид плащане на възнаградителна
договор за кредит №лихва от 73.80 лева– в целия заявен като
339873 от 03.10.2019 г.частичен размер от 1 лев.
суми в общ размер от
756,24 лева;
10.672,84 лева – По Анекс № 356010: предвид плащане
представляваща всички на 139.68 лева договорна лихва, 602.40
платени по Анекс №лева неустойка и 120 лева такси за
356010 към договор заизвънсъдебно събиране – в пълен
потребителски кредит №размер от 672,84 лева.
339873 от 03.10.2019 г.
суми.
По делото обаче е въведено от ответника и възражение за погасителна
давност, което е основателно досежно иска за вземането по договор за кредит
№ 171977 в размер на 77.70 лева и иска по договор за кредит № 176721 също
в размер на 77.70 лева /за който по-горе в таблицата се установи, че е доказан
до 10.25 лева/. Това е така, доколкото последните плащания по тези договори
от страна на потребителя са извършени на 12.06.2017 г.съответно на
13.07.2017 г. От своя страна исковата молба /първоначалната такава/ е
подадена по пощата на 22.07.2022 г./. Съгласно разясненията, дадени ТР от
21.11.2019 г. № 5/2017 г. по тълк.дело № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС
задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след
като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. То възниква от
момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо,
както е изяснено и в т. 7 от Постановление на Пленума на Върховния съд
(ППВС) № 1/1979 г. Началото на изискуемостта е начало и на
погасителната давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Поради това и
доколкото от 12.06.2017 г.съответно на 13.07.2017 г. до 22.07.2022 г. са изтекли
повече от 5 години, каквато е приложимата в случая давност, то и исковете се
явяват погасени по давност, в който смисъл възражението на ответното
дружество е основателно.
Неоснователно обаче се явява възражението, че вземанията не били
цедирани надлежно. Това е така, доколкото по делото е приложен договор за
прехвърляне на вземания – като е индивидуализирано вземането, което се
прехвърля по всяко отделно заемно правоотношение. Освен това договорът за
цесия съдържа упълномощителна клауза, както и пълномощно и уведомление
за цесията. Последните са връчени на ответника с определението за
насрочване на делото. В тази връзка и съдът приема цесията за действителна и
ясно уговорена между страните спрямо нея, респ. за надлежно произвела
действие спрямо длъжника ответника.
Така и с оглед гореизложеното исковете се явяват основателни до сумата
22
от 1391.67 лева като за разликата до пълния претендиран размер от 1671.84
лева или за сумата от 280.17 лева следва да бъдат отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни, като предвид изхода на
делото, такива се дължат и на двете страни:
Ищецът претендира разноски в размер на 66.91 лева – държавна такса и
300 лева юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя на 150 лева
– по реда на чл. 78 от ГПК. В тази връзка и от сумата от 216.91 лева на ищеца
се дължат 180.56 лева.
Ответното дружеството претендира разноски за адвокат от 1000 лева
действително платени, видно от платежно нареждане и договор за правна
защита и съдействие и следва да бъдат присъдени изцяло. Предвид размера на
исковите претенции възражението на ответното дружество за прекомерност на
адвокатския хонорар е основателно с оглед чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – която
предвижда хонорар от 467.18 лева с оглед цената на исковете. Поради това и
съдът намалява хонорара на 500 лева, от които на ответното дружество се
дължат 83.79 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на съда и сумата от 14.15
лева съобразно уважената част от исковете – за изготвяне на копие от 220 стр.
от отговора на исковата му молба, депозиран по ел. път – съобразно чл. 102з
от ГПК.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. Сребърна № 16, бл. Парк лейн офис
център, ет. 8 ДА ЗАПЛАТИ на „Тесдо“ ЕООД с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, бул. Васил Левски № 70, ет. 2, ап. 8, сумата от общо
1391.67 лева – заявена като частичен иск от общо 3647,32 лева,
представляваща връщане на заплатени без основание от лицето К.М.М., с
ЕГН: ********** в полза на „Ай Ти Еф Груп“ АД суми по 10 броя
недействителни договора за потребителски кредит, което вземане е цедирано
на ищеца „Тесдо“ ООД по силата на договор за цесия (договор за вземания от
финансови институции) от 15.02.2022 г., сключен между К.М.М., в качеството
й на цедент и „Тесдо“ ООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума от 1391.67 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 25.07.2022 г. до окончателно изплащане на
задължението, като сумата от 1391.67 лева е формирана от сумите, както
следва:
А/ Сумата от 10.25 лева – представляваща всички платени без основание по
договор за кредит № 179970 от 13.07.2017 г. суми;
Б/ Сумата от 67,20 лева – представляваща всички платени без основание по
23
договор за кредит № 183142 от 14.08.2017 г. суми,
В/ Сумата от 38,54 лева – представляваща всички платени без основание по
договор за кредит № № 188038 от 26.09.2017 г. суми,
Г/ Сумата от 38,54 лева – представляваща всички платени без основание по
договор за кредит № 192499 от 30.10.2017 г. суми,
Д/ Сумата от 562,30 лева – представляваща част /частичен иск/ от платените
по договор за кредит № 204468 от 16.01.2018 г. суми в общ размер от 792.10
лева;
Е/Сумата от 1 лев – представляваща частичен иск от платените по договор за
кредит № 256244 от 08.11.2018 г. суми в общ размер от 991,44 лева;
Ж/Сумата от 1 лев – представляваща част /частичен иск/ от платените по
договор за кредит № 339873 от 03.10.2019 г. суми в общ размер от 756,24 лева;
З/ Сумата от 672,84 лева – представляваща всички платени по Анекс №
356010 към договор за потребителски кредит № 339873 от 03.10.2019 г. суми;
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от общо 280.17 лева – разликата
до заявения размер от 1671.84 лева, формирана от следните суми:
Сумата от 77,70 лева – представляваща всички платени без основание по
договор за кредит № 171977 от 04.05.2017г. суми – поради погасяване на
претенцията по давност;
Сумата от 77,70 лева – представляваща всички платени без основание
по договор за кредит № 176721 от 12.06.2017 г. суми – поради погасяване
на претенцията по давност.
Сумата от 67.45 лева – представляваща разликата до пълния размер на
претенцията от 77.70 лева – платени суми без основание по договор за
кредит № 179970 от 13.07.2017 г. – поради неоснователност на
претенцията в отхвърлената част;
Сумата от 28.66 лева – представляваща разликата до пълния размер на
претенцията от 67.20 лева – платени суми без основание по договор за
кредит № 188038 от 26.09.2017 г. – поради неоснователност на
претенцията в отхвърлената част;
Сумата от 28.66 лева – представляваща разликата до пълния размер на
претенцията от 67.20 лева – платени суми без основание по договор за
кредит № 192499 от 30.10.2017 г. – поради неоснователност на
претенцията в отхвърлената част;
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. Сребърна № 16, бл. Парк лейн офис
център, ет. 8 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Тесдо“
ЕООД с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, бул. Васил Левски
№ 70, ет. 2, ап. 8, сумата от общо 180.56 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Тесдо“ ЕООД с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр.
София, бул. Васил Левски № 70, ет. 2, ап. 8 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК на „Ай Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на
24
управление: гр. София, район Лозенец, ул. Сребърна № 16, бл. Парк лейн офис
център, ет. 8, сумата от общо 83.79 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. Сребърна № 16, бл. Парк лейн офис
център, ет. 8 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 102з от ГПК по сметка на
Софийски районен съд сумата от 14.15 лева – такса за копие от депозиран по
електронен път отговор на искова молба съобразно уважената част от
исковете.
УКАЗВА на „Ай Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК: ********* да заплати сумата
в полза на съда в едноседмичен срок от влизане в сила на решението и да
представи доказателства за това като в противен случай съдът ще престъпи
към принудително събиране.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
25