Р Е Ш Е Н И Е
№ 260028
гр.Варна,
14.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски
апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на тридесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ
ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.гр.д.№260/20г. по описа
на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадени две въззивни жалби,
както следва. Въззивна жалба, подадена от Й.Д.К. чрез процесуалния й
представител адв.А.П., против решение №3/ 03.01.2020г., постановено по
т.д.№64/19г. по описа на ВОС, т.о., в
частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от Й.Д.К. ***”АД
иск в частта му за заплащане на сумата, представляваща разликата над
40 000 лв. до първоначално предявения размер от 100 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от загубата
на нейната сестра В. Д. О., поч. на 06.10.2014г., вследствие на настъпило на
06.10.2014г. пътно-транспортно произшествие в с.Тополовец, общ. Ружинци,
обл.Видин на ул.„Волгоград” срещу дом №11 по вина на водача И. Й. И. със
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество
л.а. марка „Фиат Улисе“ с д.к. № СА 9362 ХР; 2/ Й.Д.К. е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс”АД съдебно-деловодни
разноски в размер на 2 827, 20 лв. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните
му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и
поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковата претенция
бъде уважена и за разликата над 40 000лв. до 100 000лв., ведно със
законната лихва, като се присъдят и сторените от страната съдебно-деловодни
разноски.
Въззиваемата
страна ЗД „Бул Инс”АД в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител адв.В. А. поддържа становище
за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваните му от Й.К.
части да бъде потвърдено.Претендира разнос- ки.
Въззивна
жалба, подадена от ЗД „Бул Инс”АД чрез процесуалния представител адв.В.А.,
против решение №3/03.01.2020г., постановено по т.д.№64/19г. по описа на ВОС,
т.о., в частите му, с които: 1/ ЗД „Бул Инс”АД е осъдено да заплати
на Й.Д.К. сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от загубата на нейната сестра В. Д. Огнянова, поч. на
06.10.2014г., вследствие на настъпило на 06.10.2014г. пътно-транспортно
произшествие в с.Тополовец, общ.Ружинци, обл.Видин на ул. „Волгоград” срещу дом
№11 по вина на водача И. Й. И. със застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество л.а. марка „Фиат Улисе“ с д.к. № СА 9362
ХР, ведно със законната лихва от 26.11.2015г. до окончателното изплащане на сумата;
2/ ЗД „Бул Инс”АД е осъдено да
заплати на адвокат А.В.П. с личен номер ********** разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 730лв.; 3/ ЗД „Бул
Инс”АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Варна авансираните от бюджета
на съдебната власт разноски в размер на 1 727, 52лв., от които за държавна
такса и възнаграждение на вещото лице по СПЕ.В жалбата се твърди, че решението
в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което предявените искове с пр.осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД бъдат
отхвърлени, като се присъдят и сторените от страната съдебно-деловодни
разноски.Евентуално се претендира да бъде намален размерът на присъденото
обезщетение, а касателно законната лихва се съобрази направеното от страната
възражение за изтекла погасителна давност, като такава съответно се присъди от 17.01.2016г.
Въззиваемата
Й.Д.К. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния си представител адв.А.П. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваните му от дружеството части
да бъде потвърдено.Претендира разноски.
За
да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В
исковата си молба и уточняващата молба към нея от 07.03.2019г., ищцата Й.Д.К. излага, че на 06.10.2014г. при ПТП, виновно причинено от
И. Й. И., при управлението на л.а.“Фиат-Улисе“, рег.№СА9362ХР, е загинала
сестра й В. Д. О. С влязла в сила присъда от 01. 02.2018г., постановена по НОХД
№258/17г. по описа на ВОС, И. Й. И. е признат за виновен в престъпление по
чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, пр.1, вр. чл.342, ал.1 от НК. Към момента на
настъпване на ПТП за л.а.“Фиат-Улисе“, рег.№СА9362ХР е имало сключена на
26.06.2014г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите с ответника ЗД „Бул Инс”АД. Вследствие смъртта на сестра си,
която е била само година и месец по-малка от нея и я е чувствала като
близначка, ищцата претърпяла значителни неимуществени вреди, състоящи се в
претърпени душевни болки и страдания, свързани със загубата на родственик.
Приживе на починалата отношенията между тях били изключително топли, изпълнени
с преданост и уважение. Помежду им съществувала силни роднински привър -заност
и обич, като са поддържали контакт ежедневно. Двете сестри винаги са си оказвали
взаимна обич и подкрепа - както по отношение на обичайните битови затруднения,
така и при преодоляването на по значими трудности от финансов и емоционален
характер.Починалата е единствена сестра на ищцата и не е имала свои деца и
семейство.Така ищцата и родителите им са били единствените й
близки.Единственото дете на ищцата починалата чувствала като свое дете.Със
съпруга си ищцата е разделена от 2008г. и през всичките си трудни моменти е
получавала разбиране и помощ най-вече от сестра си, с която споделяла всичко.Тя
е била тази, която й помагала да се бори, когато дъщеря й била диагностицирана
с тежко нелечимо заболяване, била й
непоклатима опора в ежедневието, независимо от разстоянието/пътувала до
Италия/.До ден днешен, след близо 5 години, не иска да повярва и не може да
приеме, че нея я няма.Отправила претенция до ответника за заплащане на
обезщетение, но такова не било заплатено.Предвид гореизло -женото претендира
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 100 000лв.,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на
сестра й В. Д. О., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.10.2014г./датата на деликта/ до окончателното изплащане.
Ответникът
ЗД „Бул Инс”АД, гр.София в депозирания писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК
оспорва предявените искове и моли да бъде отхвърлени като неосно
-вателни.Оспорва да е причинен деликт от И. Й. И., водач на л.а. “Фиат-Улисе“,
рег.№СА9362ХР, застрахован в ответното дружество.Оспорва твърде- ния в исковата
молба механизъм на ПТП, твърденията, че в резултат от него е настъпила смъртта
на сестрата на ищцата, както и причинно-следствената връзка между деянието и
твърдените, че са настъпили неимуществени вреди за ищцата. Дори и да се приеме,
че има вреди в резултат от ПТП, то не е налице деликт по см. на чл.45 от ЗЗД, а
случайно деяние по см. на чл.15 от НК.Твърди, че изключителен принос за
настъпване на смъртта има пострадалата, която е пътувала в л.а. без поставен
обезопасителен колан, поради което и е налице самоувреждане от нейна страна,
евент. е налице съпричиняване на вредоносния резултат.Оспорва материално-правната
легитимация на ищцата да получи обезщетение за смъртта на сестра й.Твърди, че
ангажираните доказателства не обосновават в достатъчна степен основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/61г. и ППВС
№5/69г.Ищцата и не е търпяла сериозни като интензитет и продължителност морални
болки и страдания.Евентуално оспорва размера на претенцията като изключително
завишен и несъответстващ на принципа на справедливостта, съществуващите в
страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата
на ПТП, както и като несъобразен с предвидения в §96, ал.1, вр. ал.3 от ПЗР на
ЗИДКЗ/обн.ДВ, бр.101/18г./ размер от 5 000лв.Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение претендираните законни лихви, пред -хождащи с
3 години датата на подаване на исковата молба.
Съдът,
след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема
за установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени
са искове с пр.осн. чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. §22 от ПЗР на КЗ и чл.86 от ЗЗД
От
представените по делото писмени доказателства, вкл. приобщеното към
доказатателствения материал по делото НОХД №258/17г. по описа на ОС-Видин, се
установява, че с влязла в сила на 16.02.2018г. присъда №10/01.02.2018г., поста
-новена по НОХД №258/17г. по описа на ВОС, И.Й. И. е признат за виновен, в
това, че на 06.10.2014г., около 17ч., в с.Тополовец, общ.Ружинци, обл.
Видинска, на ул.“Волгоград“, срещу дом №11, при управлението на МПС -
л.а.“Фиат-Улисе“, рег.№СА9362ХР нарушил плавилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно при избиране на скоростта на движение на водача на ППС е
забранено да се превишават следните стойности на скоростта км/ч: категория
„В“-населено място-50 км/ч, като се движил с 69 км/ч, напуснал пътното платно и
се блъснал в бетонен стълб, като по непредпазливост причинил смъртта на В. Д. Огня
-нова и средна телесна повреда на К. И. М. - престъпление по чл.343, ал.4, вр.
с ал.3, б.“б“, пр.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изпълнение е отложено на осн.
чл.66, ал.1 от НК за срок от 5 години.Установява се и, че към 06.10.2014г.
за л.а.“Фиат-Улисе“, рег.№СА9362ХР, е
имало сключена със ЗД „Бул Инс”АД задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, с начална дата на покритие 26.06.2014г. и
крайна дата на покритие 26.06.2015г., както и родствената връзка между
въззивницата и починалата.
На
осн. чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.С
оглед това и тези горепосочени факти се приемат за установени от съда така,
както са посочени в присъдата по НОХД №258/17г. по описа на ВОС.
На
осн. чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ - приложим закон на осн. §22 от ПЗР на ЗК
доколкото не се твърди, съответно установява, страните по застрахователния
договор да са договорили друго след влизането в сила на този кодекс, т.к. пътно
- транспортното произшествие, в резултат от което е починала В. Д. О., е
настъпило на 06.10.2014г., т.е. при действието на КЗ /отм.2016г./, увреденият,
спрямо който застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко
от застрахователя.Към момента на настъпване на ПТП-06.10.2014г., съответно
смъртта на В. Д. О., въззивницата е нямала качеството увредено лице, т.к. не е
имала право на обезщетение за претърпените от нейната кончина неимуществени
вреди предвид разрешенията, дадени в задължителното към посочената дата за
съдилищата ППВС №2/30.11.1984г., предвиждащи, че при смърт на пострадалия
поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на
други лица извън кръга на тези, посочени в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. /между
които не са братята и сестрите на починалия/.Впоследствие с ТР №1/2016 от
21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, с цел синхронизиране на българското
законодателство с европейското /посочените в ТР директиви/, се изостави
цитираното разрешение и се прие, че с оглед развитието на обществените
отношения и изискванията към българската държава в качеството й на държава
членка на Европейския съюз, използваният от ППВС ограничителен подход при
определяне кръга на лицата с право на обезщетение не отговаря на съвременните
изисквания за справедливост, предвид което е справедливо от гледна точка на
чл.52 от ЗЗД и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат
да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките, и се обяви за загубило
сила ППВС №2/30.11.1984г.От момента на обявяване на ТР №1/2016 от 21.06.2018г.
на ОСНГТК на ВКС и, ако е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка с
починалата и съответно са търпени продължителни болки и страдания от нейната
смърт, въззивницата е придобила качеството увредено лице по см. на КЗ/отм./,
което е материално-правно легитимирано да претендира тяхната обезвреда.
Съгласно
разпоредбите на чл.223, ал.1 и ал.2 от КЗ/отм./ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, като застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице.Обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството
на държавата, в която е настъпила вредата.
В мотивите на цитираното ТР е прието, че обезщетение
следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да
се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело
пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като
интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.Отчетено е, че според
традиционните за бъл -гарското общество семейни отношения братята и сестрите са
част от най-близкия родствен и семеен кръг, а
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост.Когато съдът установи, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на
единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик.В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е
понесъл такива морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/61г. и
ППВС №5/69г. - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките
на починалия.
За доказване на твърдяната трайна и дълбока емоционална
връзка с почина -лата и за настъпили в резултат на нейната смърт сериозни /като
интензитет и продължителност/ морални болки и страдания в производството са
ангажирани гласни доказателства и СПЕ.
Съгласно показанията на св.И.К./ценени при условията на
чл.172 от ГПК, т.к. същата е дъщеря на въззивницата, но и като непротиворечащи
на останалия събран по делото доказателствен материал/ предвид малката разлика
по между им майка й и леля й били изключително близки.Леля й живеела в чужбина
от около 8 години преди инцидента.Прибирала се в България 2-3 пъти в годината,
като стояла поне около месец.Пребивавала в дома на родителите им в с.Казашко,
община Варна, които били много възрастни и тя се грижила за тях, но си
гостували всеки ден, като или тя идвала при сестра си в гр.Варна или тя отивала
при тях.Леля й оказвала голяма емоционална подкрепа на майка й, помагала им и
финансово.Когато не била в България, постоянно поддържала контакт с майка й,
звъняла, интересувала се какво се случва с тях.Смъртта на леля й била голям шок
за майка й.До ден днешен плаче много, изживява го трудно, разсеяна е, нервна,
забравя, сънят й е нарушен. Наложило се да ходи на психиатър, защото не можела
да се справи със състоянието си сама.Редовно приема изписаните й
лекарства.Малко след смъртта на сестра си напуснала работа.Впоследствие починал
и дядо й, чиято смърт майка й също тежко преживяла.Свидетелката е омъжена от
началото на 2016г. и от тогава не живее съвместно с майка си.
Съгласно
заключението на СПЕ от 26.06.2019г. на в.л. д-р А.Д. и обясненията на в.л. в.
о.с.з. на 04.07.2019г. въззивницата е била в много близки отношения със своята
сестра/която нямала свое семейство/, независимо, че тя е работила в Италия в
продължение на 6-7 години, като са поддържали ежедневни контакти.Приблизително
десет години преди инцидента въззивницата е била разделена със съпруга си, а от
една година е била поставена диагноза множествена склероза на дъщеря й.Тези
стресови ситуации не са я сринали психически, тя е продължавала да работи,
успявала е да устои физически и психически.Такова сриване обаче е настъпило в
резултат от внезапната смърт на сестра й при ПТП, което е изживяно много тежко,
вкл. в състояние, когато е очаквала сестра й да си пристигне от чужбина, а се е
наложило да отиде да прибере трупа й и да я погребе. Данните от анамнезата,
представената медицинска документация, експертното интервю и наблюдение, и
психичният статус доказват категорично, че в резултат от внезапната загубата на
сестра си Й.К. е отключила психично разстройство с код F43.2 по МКБ-10 ревизия - Разстройство в
адаптацията, протахирана/т.е. с продължаващи симптоми/ реакция на скръб и е
била с придружаващо заболяване: хипертонична болест.След прегледи от психиатър
е приемала медикаментите Бриека, Магнезий, Тритико и Неолексан, но въпреки
провежданата терапия продължават да се наблюдават симптоми на протрахирана
депресивна реакция.Разстройството в адаптацията се е проявило в нарушения в социалното
функциониране, сомато-вегетативна симптоматика, тревожност, депресия, хиподе
-пресивни оплаквания, безсъние.Желателно е лечение и наблюдение от психиатър.
Така установените в производството
обстоятелства с цитираните доказателства дават основание на съда да приеме, че
между въззивницата и нейната сестра е съществувала здрава, продължителна и
дълбока емоционална семейна
връзка, както и, че въззивницата е понесла сериозни морални болки и
страдания от смъртта й.Съдържанието на установената по делото връзка и тежестта
на понесените вреди налагат извод, че е справедливо да се направи изключение от
ограничението на ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. и въззивницата да получи
обезщетение за претър -пените неимуществени вреди.Признаването на
материалноправна легитимация на въззивницата да получи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди не е обусловена единствено от формалната
връзка на родство, а от действителните отношения между нея и сестра й,
характеризиращи се с особено силна привър -заност.От цитираните показания и СПЕ
се установява, че двете сестри са били изключително близки една с друга, вкл.
предвид малката разлика в годините по между им и това, че
починалата/род.1965г./ не е създала свое собствено семейство, не е имала деца,
като така до смъртта й възрастните й родители и сестра й са продължавали да
бъдат единствените й най-близки хора.Макар и работеща в чужбина от около 7-8
години преди смъртта си, починалата е продължавала да оказва голяма емоционална
подкрепа на сестра си в сполетелите я житейски трудност/раздяла със съпруг,
тежко заболяване на дъщеря й/, като тя я е чувствала винаги като своята
стабилна опора, вкл. оказваща и финансова помощ.Продъл -жавали са да
контактуват често по телефона, а когато е била в България са били постоянно
заедно.Именно с оглед така създадената и поддържаната силна емоционална връзка
между двете сестри въззивницата е изживяла изключително тежко внезапната загуба
на сестра си, вкл. е преживяла психически срив, довел до отключване на психично
разстройство, наложило посещения при психиатър и медикаментозно
лечение.Установява се от СПЕ, че и понастоящем, въпреки тера -пията,
продължават да се наблюдават симптоми на протрахирана депресивна
реакция.Действително въззивницата е преживяла преди и след смъртта на сестра си
и други психотравматични събития/раздяла със съпруг, заболяване на детето й,
смъртта на възрастния й баща/род.1926г., поч.2018г./, но според цитираното
заклю -чение на в.л., кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, само по себе си никое от тези травматични събития не е
довело до сегашното й състояние.При тях тя се е старала и е успявала да
активизирала наличните си физични и психични сили, за да устой, но не така е
било при неочакваната смърт при ПТП на човека, когото е чувствала като своята
житейска опора.Тази психотравма е оказала решаващо въздействие върху
състоянието на въззивницата, която и понастоящем/изминал период от 5 години/ не
може да преработи случилото се и според обективното състояние, установено от
в.л. психиатър по време на обследването, продължава да е тревожна, напрегната,
дистимна, плачеща при връщането си в спомените, когато разказва за сестра си,
вкл. със сомато-вегетативни симптоми.
С
оглед гореустановеното и съдът приема, че въззивницата е претърпяла пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на
своята сестра, надхвърлящи по интен -зитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, които следва да бъдат обезвъзмездени по реда на
чл.52 ЗЗД.
КЗ /отм./ не предвижда лимит на обезщетенията за неимуществени
вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
извън лимитите
на застрахователни покрития по чл.266 от КЗ/отм/.
Действително в §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ/обн.ДВ, бр.101/18г./
е определен максимален размер от 5 000лв. за обезщетяване на разширения
кръг лица, между които попадат братята и сестрите, като е придадено обратно
действие за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018г., но съдът намира,
че настоящата претенция, макар и предявена на 26.11.2018г., не попада в тази
хипотеза, тъй като материално правните норми на новия Кодекс за застраховането
обхващат само произшествията, в резултат на които се претендира обезщетение за
неимуществени вреди, възникнали след влизането му сила, а именно 01.01.2016г.По
въпроса за неприложимостта на § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ и на чл.493а от КЗ
/с оглед §22 от ПЗР на ЗК) по отношение на претенциите за застрахователни
обезщетения, основани на застрахователни договори, сключени преди влизане в
сила на КЗ от 2016г., е създадена практика на касационната инстанция - решение
№57/25.07. 2019г. по т.д.№1218/18г., ВКС, ІІ т. о., като това становище е
застъпено и в определение №291/07.05.2020г. по т.д.№2108/19г., ВКС, ІІ т.о.,
определение №234/09.04. 2020г. по т.д. №1726/19г., ВКС, І т.о. и др.
Дори
да се приеме, че цитираната разпоредбата е приложима за всички претенции,
предявени след 21.06.2018г., независимо от това по време на действие на кой
кодекс е възникнало събитието, съдът приема, че тази разпоредба противоречи на
правото на ЕС, доколкото е предвидена значително по-малка сума от посочените
в чл.1, параграф 2 от Втора директива
84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 16 септември 2009г. относно застрахов -ката "Гражданска
отговорност", чийто чл.9, ал.1 предвижда, следните минимални суми: в
случай на телесно увреждане - минимална застрахователна сума 1 000 000 евро за
пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите; в
случай на имуществени вреди - 1 000 000 евро за застрахователно събитие,
независимо от броя на пострадалите.В тези размери са и определените в цитирания
чл.266 от КЗ/отм./ суми.
При
констатиране на това противоречие между европейското и националното право съдът
е длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право в
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частно -правните субекти,
като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които
му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната
правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.В тази връзка според Решение на СЕС от
24.10.2013г. по дело С-277/12 с
предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Augstākās tiesas Senāts (Латвия) с акт от 16 май 2012г.,
постъпил в Съда на 1 юни 2012г., член 3, параграф 1 от
Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не
допускат национална правна уредба, съгласно която задължи - телната застраховка
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства да
покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната
правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2
от Втора директива 84/5/сега посочени в чл.9 от Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009г./.Съобразно разпо -редбата на чл.633 от ГПК, решенията по преюдициални запитвания са задължи -телни за всички
съдилища и учреждения в Република България.Ето защо, при зачитане горните
актове и решения, съдът намира, че, за да се реализира справед -ливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди - в
този см. напр. Определение №701/09.12.2019г. по гр.д.№681/19г., ВКС, ІІ т.о.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на
размера на обезщетението - такива при причиняване на смърт са възрастта на
увредения, общественото му положение, обстоятелствата, при които е настъпила
смъртта му, отношенията между починалия и близкия, който търси обезщетение и
др.При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва
да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото
конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането,
интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и
страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на
увреждането, израз на което е и минималната застрахователна сума по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
неимуществени и имуществени вреди в следствие увреждане или смърт.Като паричен
еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите обезщетения за
неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните икономически условия,
чийто обективен белег са и посочените лимити, макар да нямат самостоятелно
значение по отношение на критерия за справедливост.От своя страна
икономическите условия в страната към момента на настъпване на застра
-хователното събитие се влияят от множество фактори, като минимална работна
заплата/към момента на деликта 340лв./, инфлационни процеси/0% за 2015/,
нарастване на цените и др.Починалата е била на 49 години, загинала при внезапни
трагични обстоятелствена.Между въззивницата и нея е имало силна привързаност и
трайна, дълбока емоционална връзка.От смъртта й тя е претърпяла значителни
болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене обичайните
негативни емоционални изживявания при родствена връзка от този вид.
Съобразявайки продължителността и интензитета на претърпените неимуществени
вреди от смъртта на сестра й, възрастта й, обстоятелствата, при които е
настъпила смъртта й, съдържанието на съществувалата между тях емоционална
връзка, необратимия характер на понесените морални болки и страдания,
обществено-икономическите условия в страната към момента на проявление на
вредите и към настоящия момент, нивата на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, съдът приема, че
обезщетението следва да се определи в размер на 40 000лв.Този размер се
явява съобразен с така съществувалата силна емоционална връзка между двете
сестри и изживените значителни по интензитет морални болки и страдания, но и с
обстоятелствата, че двете сестри са израснали в семейна среда с двама родители,
предоставяли им нормална родителска грижа, от години са живеели отделно,
въззивницата е имала свое семейство.
Неоснователно
се явява възражението на въззиваемото дружество за съпричиняване на резултат от
починалата.При съвкупния анализ на изслушаните заключения на САвтЕ от
12.08.2019г. на в.л.Й.М. и СМЕ от 19.10.2019г. на в.л. д-р Б.С./изготвени въз
основа писмените доказателства, събрани в досъдебното производство/, и от
обясненията на двете вещи лица в о.с.з. на 24.10.2019г. се установява, че л.а.
“Фиат-Улисе“, рег.№СА9362ХР, е бил фабрично оборудван с обезопасителни
колани.Пострадалата е седяла на задната дясна седалка, оборудван с триточков
колан.Смъртта на В.О. е настъпила вследствие на травматично-хеморагичен шок,
резултат от множество тежки травматични увреждания на вътрешните органи/гръдна
травма и коремна травма/ в пряка пиричнно-следствена връзка с ПТП.Механизмът на
причиняване на травматични увреждания е резултат от удари/притискане/ с или
върху пъти предмети в купето на автомобила.При внезапното спиране от сблъсъка в
стълба, пътниците и неукрепени предмети в купето и багажника на автомобила са
получили резки инерционни движения напред, като пътуващата на задна дясна седалка В.О. е получила и допълнителен
тласък напред от инерционното придвижване и удар в областта на облегалката й от
необезопасен товар/обемни сакове/, намиращ се багажното отделение.При това
положение облегалката на седалката, където е седяла В.О., се е изместила напред
и горната част на тялото й е било притиснато/премазано между облегалката и
коланния ремък, като това притискане е обусловило травматичните увреждания в
областта на гръдния кош-двустранното симетрично счупване на ребра по
страничните мишични линии и контузия на белите дробове.Едновременно с
възникването на инерционните сили на тялото, вътрешните органи също са изпитали
резки движения в посока на тези сили и в прикрепващите ги части се е получило
разкъсване до пълно откъсване/на белите дробове, опорка на черва, бъбреци,
слезка и др./.Наличието на ожулване с характерна ивицовидна форма и
кръвонасядане с хоризонтално направление и ширина около 5-6 см. по кожата на
долната част на корема свидетелства за поставен обезопасителен колан, преминаващ
хоризонтално и обхващащ долната част на корема и бедрата.Ако починалата е била
без колан, обичайно при удара главата също би се преместила напред и биха се
получили увреждания по лицето и главата, а при нея такива не е имало, така и по
отношение счупвания на горни и долни крайници, каквито също не се наблюдават.Самостоятелните
изводи на всяко от двете вещи лица
относно това, че починалата при настъпване на ПТП е била с поставен предпазен
колан, не се опровергават от събраните по искане на дружеството гласни
доказателства -показанията на св.М.М..Съгласно същите свидетелят живее в
непосредст -вена близост до мястото на ПТП.Чул силен трясък, излязъл и видял,
че автомобил се е ударил в електрически стълб, който бил съборен.Той извадил
жена от колата, която агонизирала и после след около 30-40м. тя починала в
линейката.Седяла отзад отдясно, автомобилът бил силно деформиран и трудно я
извадили.Почти е сигурен, че е имала предпазен колан, т.к. е била с наранявания
по гръдния кош.
Предвид
така установеното от цитираните заключения и свидетелски показания не би могло
безспорно да се приеме, че починалата е бил без поставен предпазен колан.Поради
горното и въведеното възражение за съпричиняване съдът приема за недоказано,
поради което и неоснователно.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен до
размера от 40 000лв., съответно неоснователен за разликата до предявения
размер от 100 000лв.На осн. чл.84, ал.3 от 3ЗД и т.к. отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от тази на причинителя, съответно той
отговаря при същите условия, основателно е и искането за присъждане на законна
лихва върху обезщетението.Такава се дължи от датата на увреждането.Основателно
се явява възражението на дружество с оглед нормата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД за погасяване
претенцията за лихви по давност, касателно тези, предхождащи с три години
датата на предявяване на иска.Неоснователни са оплакванията във въззивната
жалба на дружеството, че искът е предявен на 17.01.2019г., поради което и
претенцията е погасена по давност за периода от 06.10.2014г. до
17.01.2016г.Исковата молба, инициирала производството, е подадена на
26.11.2018г.Първоначално делото е образувано пред СГС, а впоследствие изпратено
по подсъдност на ВОС и пред него образувано на 17.01.2019г.Релевантна е датата
на подаване на исковата молба -26.11.2018г. и е без значение кога впоследствие
е образувано делото пред ВОС. Предвид горното и претенцията за лихви се явява
погасена по давност за периода от 06.10.2014г. до 25.11.2015г., вкл., съответно
законна лихва върху главницата се дължи считано от 26.11.2015г. до
окончателното изплащане.
Предвид
съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд решението на ВОС в обжалваните му от страните части следва да бъде потвърдено.
Страните
претендират присъждане на сторените пред настоящата инстанция
разноски.Въззивницата претендира заплащане на адв.възнаграждение при усло
-вията на чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. съгласно представения
договор за правна защита и съдействие от 22.01.2020г.Общо определеното в
размера по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС възнаграждение при
материален интерес от 100 000лв. пред настоящата инстанция възлиза на
3 530 лв.Съразмерно с основа -телната част от иска - 40 000лв. е сумата
от 1 412лв., която следва да бъде присъ -дена на адв.А.П..Въззивното
дружество претендира присъждане на адв. възнаграждение от 480лв. и на заплатена
държавна такса в размер на 800лв.Пред -вид неоснователност на неговата въззивна
жалба разноски за държавна такса не му се следват.Представило е доказателства
за договорено и заплатено в брой адв. възнаграждение в размер на 400лв.
съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 03.09.2020г., но
претендира присъждане на 480лв., сочейки, че следва да са в този размер, т.к.
адв.М.Г. е регистриран по ЗДДС.Последното действително се установява, но
доколкото според цитирания договор в брой му е заплатена само сумата от 400лв.
съдът приема, че сторените разноски са до този размер.Съобразно материалния
интерес пред настоящата инстанция-100 000лв. и неоснователната част от
иска-60 000лв. на дружеството се следва сумата от 240лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №3/03.01.2020г., постановено по т.д.№64/19г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ ЗД „Бул Инс”АД е осъдено да заплати
на Й.Д.К. сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от загубата на нейната сестра В. Д. О., поч. на 06.10.2014г.,
вследствие на настъпило на 06.10.2014г. пътно-транспортно произшествие в
с.Тополовец, общ.Ружинци, обл.Видин на ул. „Волгоград” срещу дом №11 по вина на
водача И. Й. И. със застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество л.а. марка „Фиат Улисе“ с д.к. № СА 9362 ХР, ведно със
законната лихва от 26.11.2015г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ ЗД „Бул Инс”АД е осъдено да заплати
на адвокат А.В.П. с личен номер **********
разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1 730лв.; 3/ ЗД „Бул Инс”АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд
Варна авансираните от бюджета на съдебната власт разноски в размер на 1 727,
52лв., от които за държавна такса и възнаграж -дение на вещото лице по СПЕ; 4/ е отхвърлен предявеният от Й.Д.К. ***”АД
иск за разликата над 40 000 лв. до първоначално предявения размер от
100 000лв.; 5/ Й.Д.К. е осъдена
да заплати на ЗД „Бул Инс”АД съдебно-деловодни разноски в размер на 2 827, 20
лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“№87, да заплати на адвокат А.В.П. от САК, личен номер **********,
сумата от 1 412 лв., представляваща възнаграждение за оказана пред
въззивна инстанция безплатна адвокатска помощ на Й.Д.К. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА
Й.Д.К., ЕГН **********, адрес ***, да
заплати на ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Джеймс Баучер“№87, сумата от 240лв., представляваща разноски, сторени
пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: