№ 5143
гр. София, 03.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело
№ 20221100503356 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на фондация „В.НА З.“ – длъжник по
изпълнително дело № 20218630402578 по описа на ЧСИ С.Х. срещу
постановление за разноски, обективирано в съобщение изх. №
6729/17.02.2022г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя
за заплащане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Посочва,
че изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от
ГПК – поради заплащане на дължимите суми по изпълнителния лист преди
образуване на изпълнителното дело. Поддържа, че по аргумент от чл. 78, ал. 4
от ГПК, на длъжника се дължат разноски и при прекратяване на делото.
Твърди, че ползването на адвокатска помощ от длъжника по изпълнителното
дело е гаранция за законосъобразното му развитие и е израз на
конституционно закрепеното право на защита. Излага доводи, че уреденото
право на разноски в изпълнителното производство само в полза на взискателя
би довело до неравнопоставеност на страните, в противовес с принципа за
равенство в гражданското право, уреден в чл. 9 от ГПК. Моли съда да отмени
отказа на съдебния изпълнител по искането за заплащане на разноски за
адвокатски хонорар в размер на сумата 300 лв., като делото бъде върнато на
съдебния изпълнител за събиране и изплащане на разноските. Претендира
разноски за настоящото производство.
Взискателят О.М. не е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 от
ГПК и не заявява становище.
По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ
С.Х., с които се заявява становище за недопустимост и неоснователност на
жалбата.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на
жалбоподателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните
по делото, намира следното:
1
Изпълнително дело № 20218630402578 по описа ЧСИ С.Х. е образувано
по молба от 13.09.2021 г. на О.М. за изпълнение на вземания по изпълнителен
лист от 03.08.2021г., издаден по адм. дело № 292/2021г. по описа на АССО
срещу фондация „В.НА З.“. По изпълнителното дело е представено платежно
нареждане от 19.07.2021г. за заплащане на сумата от 600 лв., съгласно което
безспорно задължението на длъжника по изпълнителния лист е било погасено
преди образуване на изпълнителното производство. С постановление от
04.01.2022г. изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, ал.
1, т. 1 от ГПК, по молба на длъжника.
С настоящата жалба се обжалва акт на съдебния изпълнител, с който се
отказва определяне в полза на длъжника на адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, на обжалване подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, с който е направено произнасяне по искане за
заплащане на разноски, поради което жалбата е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В изпълнителното производство не е предвиден ред за обезщетяване на
сторените от длъжника разноски, респ. за възлаганито им в тежест на
взискателя. Разпределението на разноските в изпълнителното производство е
уредено в нормата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, съгласно която разноските по
изпълнението се възлагат на длъжника, освен в изчерпателно уредени случаи,
при които изключения разноските остават в тежест на взискателя. Законовата
разпоредба обаче не предвижда възможност за възлагането на взискателя
заплащането на разноски, нито за принудителното им събиране по делото. В
подкрепа на посочено, предвид изчерпателно изброените действия,
подлежащи на обжалване от взискателя, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.
1 от ГПК, той не би могъл да обжалва акта на съдебния изпълнител, с който
се възлагат разноски в негова тежест. Отделно от това, определянето и
събирането на разноски в полза на длъжника излиза извън пределите на
изпълнението, очертани от изпълнителния лист, тъй като на изпълнение
подлежи единствено посоченото в изпълнителния лист вземане. Изключение
от това положение е единствено възможността за определяне на разноските
по изпълнението, сторени от взискателите, доколкото същите са направени за
изпълнение на едно съдебно установено вземане. Правомощията на съдебния
изпълнител обаче не могат да бъдат тълкувани разширително и с оглед
определяне на разноските в полза на длъжника, доколкото би означавало
създаване на изцяло ново и самостоятелно изпълнително основание. Поради
изложеното, доводите в жалбата за приложение на нормата на чл. 78, ал. 4
ГПК по аналогия не могат да бъдат споделени. В случай, че взискателят чрез
свое недобросъвестно процесуално поведение е причинил на длъжника вреди
под формата на разходи за адвокатска защита поради неоснователно
образувано изпълнително производство, отговорността му следва да се
реализира по общия ред.
По изложените съображения, жалбата следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
2
Предвид изхода на делото, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на фондация „В.НА З.“ – длъжник
по изпълнително дело № 20218630402578 по описа на ЧСИ С.Х. срещу
постановление за разноски, обективирано в съобщение изх. №
6729/17.02.2022 г., с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 300 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3