№ 1513
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502491 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 16.05.2022г по гр.д. № 14104/2020г СГС,ІГО, 7 състав е осъдил
ЗАД”ДаллБогг: Живот и здраве“АД да заплати на М. М. К. сумата от 108 000лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 11919лв- обезщетение за
имуществени вреди, всички вреди , причинени от ПТП, настъпило на 28.06.2020г,
реализирано от водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432
от КЗ, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата до 250 000лв. Съдът е приел, че ищецът е съпричинил
своето увреждане в обем на 10%, като съпричиняването е отчетено само по отношение
на неимуществените вреди. С решението си съдът е възложил разноските по делото
съобразно изхода от спора.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната си част за
сумата от 50 000лв- обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 5959.50лв-
обезщетение за имуществени вреди.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца М. К., представлявана
от адв. С., в отхвърлителната му част за сумата до 250 000лв-претендирано
1
обезщетение за неимуществени вреди, с оплакване за незаконосъобразност.
Въззивникът- ищец поддържа, че възприетият размер на обезщетението е занижен, че
съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че съдът не е
обсъдил всички относими към размера на обезщетението обстоятелства, както и че не е
съобразил всички установени като претърпени от ищеца неимуществени вреди, техния
характер и интензитет. Поддържа още, че неправилно е прието наличието на
съпричиняване от страна на ищцата на нейното увреждане. Моли решението на СГС да
бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново решение, с което
предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен
изцяло.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗАД”ДаллБогг:
Живот и здраве“АД в осъдителната част за сумата над 50000лв – присъдено
обезщетение за неимуществени вреди и за сумата над 5959.50лв- обезщетение за
имуществени вреди, с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС
неправилно е приложил материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, че определеното
обезщетение е завишено, несъобразено с установените , претърпени от ищеца вреди, че
е несправедливо. Поддържа, че обемът на определеното съпричиняване е занижен.
Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди да бъдат
отхвърлени над посочените суми. Претендира разноските , направени по делото пред
двете съдебни инстанция.
Страните са депозирали отговор на въззивната жалба на насрещната им страна, с
който оспорват жалбата.
В о.с.з. въззивникът – ищец М. К. се представлява от адв. С., който поддържа
своята въззивна жалба и оспорва жалбата на ответника. Оспорва по делото да е
установено съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата. Моли да бъдат
съобразени всички неимуществени вреди, които ищцата продължава да търпи.
Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззивникът-ответник ЗАД”ДаллБогг: Живот и здраве“АД не се представлява в
зала.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
2
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба на ищеца.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. Съгласно чл.493,ал.1,т.2 от КЗ застрахователят по договор за
застраховка ГОА покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица
вреди вследствие притежаването или изпозването на МПС по време на движение или
престой. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по
делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника- застраховател
по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както
и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на
застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното
поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по
застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на СГС е
влязло в сила , в частта, с която са присъдени обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди за сумите от 50 000лв и 5959.50лв / се установяват със сила на
пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на
застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено
по обвързващ начин, че ЗАД”ДаллБогг: Живот и здраве“АД дължи на ищеца
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило
на 28.06.2020г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” , сключена с ответника.
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от
ответника на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди, определен по
реда на чл.52 от ЗЗД, както и за наличието и обема на съпричиняване на увреждането.
По делото е изслушано заключение на в.л. д-р Б.- ортопед, травматолог ,
който установявя, че вследствие на ПТП ищцата е претърпяла тежки,
множествени травматични уреждания, изразяващи се в травматичен шок,
3
контузия на корема с минимален кръвоизлив, контузия на гърдите е плеврален
излив , множествени фрактури на таза -фрактури на двете срамни кости и
фрактура на сакралната кост, фрактура на лявата тазобедрена ямка, двуглезенно
счупване на дясната подбедрица, открито счупване на костите на лявата
подбедрица в долната им част и отделно „пилон“ фрактура, руптура на лявата
влагалищна стена и рана на голямата лява устна, разкъсно-контузни рани на двете
колене. Според вещото лице ищцата е получила 12 травматични увреждания, от
които травматичния шок и контузията на гърдите са представлявали опасност за
живота й. Вещото лице установява, че ищцата е приета в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, където е постъпила в увредено общо състояние и травматичен
шок, била е транспортирана от БМП на носилка, без възможност да движи двата
долни крайника. Извършена й е трахеостомия, а дишането е било включено на
апаратна вентилация. След стабилизиране на общото състояние пострадалата е
била подложена на няколко оперативни интервенции – общо 9 на брой- първата
от които извършена по спешност лапаротомия - по повод установено кървене в
коремната кухина, както и хирургична обработка на раните, тампонада на
влагалището, репозиция на счупените кости и поставяне на фиксатори и
остеосинтези . На лявата подбедрица е извършена подмяна на външния фиксатор с
нов вид остеосинтеза- приложение на интрамедуларен пирон и застопоряващи
винтове. Лечението е продължило до 26.08.2020г., когато ищцата е била
транспортирана и приета за лечение в Специализираната болница по
рехабилитация в гр.Банкя. Втора рехабилитация, според вещото лице, ищцата
провела м.01.2021г. Според вещото лице към момента на изготвяне на
експертизата лечебният и възстановителен период при пострадалата продължава
около 1 година и половина. Според вещото лице ищцата е търпяла болки и
страдания, като най-интензивни те са били през първите 4-5 месеца,
непосредствено след злополуката и извършените множествени костни операции,
като и в продължение на 30 дни след всяка следваща костна операция, както и по
време на рехабилитацията на увредените крайници. Извън тези периоди
пострадалата търпи периодично явяващи се болки в зоната на фрактурите на таза
и долните крайници при рязка промяна на времето , при студено и влажно време,
когато следва да ползва болкоуспокояващи средства. Сочи още, че в продължение
на 6 месеца, пострадалата е провеждала лечението си на постелен режим. До
22.01.2021г ищцата не е можела да натоварва долните крайници. В стационара на
СБР гр.Банкя е била вертикализирана и тогава чак е започнала да правят опити да
се предвижва самостоятелно, но безуспешно. Според вещото лице и тогава и до
4
настоящият момент пострадалата ползва чужда помощ за обслужването си в
ежедневието. При извършен личен преглед на 12.10.2021г вещото лице
констатира, че същата е контактна, адекватна, но не помни случилото се. На
прегледа пристигнала носена на ръце от придружител. Оплаква се от периодично
явяващ се световъртеж, болки в дясната гелезнна става, болки на сакралната кост
на тази и лявата подбедрица. Констатира, че ищцата не може да се предвижва
самостоятелно. Вещото лице е установило, че пострадалата все още не е
възстановена, поради тежките увреждани в областта на двете глезенни стави.
Счупената сакрална кост е зараснала, но металната синтеза все още не е извадена.
Счупените срамни кости на таза също са зараснали окончателно, без оплаквания и
без негативни последици от тези фрактури. Фрактурата на лявата тазобедрена
ямка е зараснал окончателно, но по ръба на ямката се установяват вече начални
остеофити. Счупените кости на лявата подбедирца са зараснали. Металните
синтези все още не са извадени. Според вещото лице в тежко състояние се намира
лявата глезенна става. Тя е полуизкълчена напред, поради получената „пирон
фрактура“ на големия пищял. Вещото лице сочи ,че ищцата не може да извършва
екстенция на ходилото и то е в постоянна позиция „шпиц“, което води до
невъзможност да стъпва на лявото си ходило. Счупените глезени на десната
подбедрица са зараснали. Металните синтези все още не са извадени. Налага се
нова операция за спешно изваждане на синтезата и провеждане на рехабилитация.
На ищцата предстои нова операция с ревизия и корекция на задния костен
фрагмент на левия голем пищял (пилон-фрактура), да се коригира
конфигурацията на лявата глезенна става. Сочи се, че в резултат на ПТП ищцата е
получила големи рани с остатъчни кръгловати белези на двете колене, на лявата
подбедрица и белези, а от извършените операции са останали трайни белези,
които имат неизменен характер.Вещото лице сочи , че към настоящият момент
ищцата се обслужва от придружител и повечето от времето извършва
рехабилитация при домашни условия според възможностите си. Предстои й
освидетелстване от ТЕЛК. Вещото лице сочи,че разходите, прететдирани от
ищцата са правомерно извършени, тъй като без тях тя не е можела навреме и
правилно да проведе лечение.Според вещото лице към момента на ПТП ищцата
не е била напълно оборудвана с предпазно облекло, но е пътувала с поставена
предпазна каска.
В о.с.з. на 30.11.2021г вещото лице допълва, че претърпяните от ищцата
травми са сложни, рядко срещани в такова съчетание и бавно възстановими. Сочи
още, че е възможно пълното й възстановяване, но ще е продължително
5
В о.с.з. на 30.11.2021г е изслушан свидетеля Р., който установява,че след
ПТП лично е махнал каската от главата на ищцата.
В същото съдебно заседания е изслушана свид. Р.- баба на ищцата, която
установява, че два месеца след ПТП видяла внучката си . Установява,че тя била
отслабнала. Установява, че оттогава се грижи за ищцата , че е нейн придружител, че е
била с нея в санаториума,че за всички ежедневни нужди на ищцата се грижи тя.
Установява,че ищцата не може да ходи , че ползва специален стол и количка.
Установява,че постоянно е с внучката си и , че я почиства, сменя памперси, че
приятелите ѝ помагат с пари.
Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, доколкото същите
се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и дават
информация за факти , лично възприети от свидетеля.
По отношение на размера на обезщетение
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищеца е бил на
24години.
Съдът като съобрази претърпените от ищцата травми- травматичен шок, контузия
на корема, на гърдите с излив, множество счупвания, като съобрази още, че част от
травмите са представлявали риск за живота на пострадалата, като съобрази
множеството претърпени операции- 9 на брой и належащите предстоящи такива, като
съобрази продължителния срок на интензивни болки, продължаващите и досега болки
в наранените места, ненастъпилото възстановяване две години след инцидента,
продължаващата нужда от помощ в ежедневието за всяка една и най-елементарна
битова нужда, като съобрази променения начин на живот на една млада жена, наложен
и вследствие на претърпяното ПТП – същата не може да се придвижва самостоятелно и
има нужда от помощ и придружител, като съобрази и изтъпряния стрес и шок от
настъпилото ПТП и последиците от него съдът приема, че по справедливост паричното
обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 200
000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
съобрази момента на настъпване на увреждането , както и конкретните, индивидуални
и субективни изживявания на ищеца и спрямо тях да се определи дължимото се
обезщетение. При определяне на дължимите се по справедливост вреди съдът
съобразява и стандарта на живот в страната към момента на настъпване на увредата ,
доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
Съобразявайки изложените обстоятелства съдът намира,че определеното обезщетение
удовлетворява в най-пълна степен изискването за справедливо обезщетение на
претърпените неимуществени вреди.
6
По отношение на имуществените вреди
Липсват изложени конкретни въззивни оплаквания за възприетия извод за
дължимост и размер на имуществените вреди, поради което съдът не дължи служебно
проверка на решението в посочената част. Оплакването по отношение на тази част на
решението касае прилагане на възприетия обем на съпричиняване.
За пълнота следва да се посочи, че ищцата доказва размера на извършените
разходи за нейното лечение, а от изслушаната и неоспорена СМЕ се установява
необходимостта от извършване на тези разходи за възстановяването на ищцата.
Извършените разходи за лечение на ищцата са вреди, намаляване на нейното
имуществено състояние, които вреди следва да се възложат за възстановяване върху
увреждащото лице, съответно върху застрахователя на неговата гражданска
отговорност.
По отношение на възражението за съпричиняване
В отговора на ИМ застрахователят своевременно възежда възражение за
съпричиняване от страна на ищцата, поради това , че е пътувала без каска и предпазна
екипировка и поради неправилно лечение.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Тежестта да докаже главно и пълно фактите, въз основа на които твърди
съпричиняване на деликта или увреждането на ищеца, е върху ответника.
По делото се установява от изслушаната СМЕ и от разпита на свид. Р., че ищцата
е била с каска към момента на настъпване на ПТП. Не се установява дали е била с
предпазно облекло и какво.
Съгласно чл.137е от ЗДвП водачите и пътниците на мотоциклети и мотори са
длъжни да използват каски. Такава ищцата е използвала като пътник на мотора при
настъпване на ПТП. Липсва законово задължение ищцата да използва предпазно
облекло, поради което дори и да не е използвала такова , поведението й не се явява
противоправно. С поведението си ищцата не нарушава правна разпоредба, хоради
което и липсва основание да се приеме наличието на съпричиняване на увреждането на
ищцата , поради нейно противоправно поведение.
Не се установява по делото ищцата да не е провела адекватно лечение на
травмите си, а и това възражение не се поддържа пред настоящата инстанция, видно от
развитите въззивни оплаквания от застрахователя в неговата въззивна жалба.
7
По изложените съображения възражението за съпричиняване, поддържано от
ответника се явява неоснователно.
Не се оспорва пред въззивната инстанция и началния период на дължимост на
лихва за забава, поради което съдът не дължи служебно проверка на решението в
посочената част.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за
сумата над 108 000лв до 200 000лв и в тази част предявеният иск следва да бъде
уважен, като върху присъдената главница се дължи лихва за забава, считано от
01.09.2020г . В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора първоинстанционното решение следва да бъде изменено
в частта за разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение за
защита пред СГС в размер на още 3116.15лв, до пълният размер на дължимото се
възнаграждение от 6501.30лв с ДДС.
Решението следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да заплати
разноски на застрахователя за сумата над 112.63лв.
Ответникът-застраховател дължи по сметка на СГС държавна такса в размер на
още 3680лв, както и съдебно деловодни разноски в размер на още 143.05лв.
Застрахователят дължи по сметка на САС държавна такса в размер на 1840лв.
Пред настоящата инстанция разноски претендират и двете страни.
Пълномощникът на въззивника- ищец претендира заплащане на възнаграждение
по реда на чл.38 от ЗА. Пред настоящата инстанция съобразно обжалваемия интерес
205 959.50лв минималния размер на адвокатското възнаграждение , изчислен по реда
на чл. 7, ал.2 от НЗМРАВ възлиза на 5649.19лв. Съобразно изхода от спора/ ищецът е
защитил интерес от 155959.50лв/ размера на дължимото се възнаграждение възлиза на
4277.76лв, а с ДДС- 5133.31лв.
Застрахователят не доказва разноски заплатени за адвокатско възнаграждение.
Заплатената от въззивника- ответник държавна такса не следва да се възлага, поради
неоснователността на неговата въззивна жалба.
Предвид изложените съображения, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261634 от 16.05.2022г , постановено по гр.д. №
14104/2020г на Софийски градски съд , ГО, І-7 състав в частта, с която е отхвърлен
предявения иск от М. М. К. против ЗАД”ДаллБогг: Живот и здраве“АД за сумата от
108 000лв до 200 000лв- обезщетение за неимуществени вреди , както и в частта, с
която М. М. К. е осъдена да заплати разноски по делото в размер над 112.63лв и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД”ДаллБогг: Живот и здраве“АД с ЕИК ********* да заплати на М.
М. К. с ЕГН ********** сумата от още 92 000лв, представляващи разликата между
присъдените 108 000лв и дължимите се 200 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 28.06.2020г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ,
ведно със законната лихва върху сумата , считано от 01.09.2020г до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261634 от 16.05.2022г , постановено по гр.д. №
14104/2020г на Софийски градски съд , ГО, І-7 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД”ДаллБогг: Живот и здраве“АД с ЕИК ********* да заплати на
адвокат Я. С. от САК сумата от още 3116.15лв с ДДС - възнаграждение по чл.38 от ЗА
за защита пред СГС , както и сумата от 5133.31лвс ДДС - възнаграждение за защита
пред САС, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД”ДаллБогг: Живот и здраве“АД с ЕИК ********* да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от още 3680лв- държавна такса, сумата от
143.05лв- съдебно-деловодни разноски , а по сметка на Софийски апелативен съд –
сумата от 1840лв- държавна такса, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10