Решение по дело №93/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 110
Дата: 16 юли 2020 г.
Съдия: Йонита Цанкова Цанкова
Дело: 20207130700093
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

гр.Ловеч, 16.07.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, първи касационен състав, в  публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

         ЧЛЕНОВЕ:  ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

                                                                

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 93 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 28 от 24.02.2020 г., постановено по АНД № 504/2019 г. Троянският районен съд, пети състав, е отменил Наказателно постановление № НЯСС-216/19.11.2019 г. на Зам.-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) гр. София, с което на Община Троян, ЕИК: *********, гр. Троян, пл. „Възраждане“ № 1, представлявана от кмета Д.И.М., за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите (ЗВ), е наложено административно наказание на основание чл.200, ал. 1, т. 39 от ЗВ – имуществена санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, като незаконосъобразно.

Недоволна от така постановеното решение е останала Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) гр. София, която е подала касационна жалба с твърдения за нарушения на материалния закон и процесуалния закон. Оспорва се като неправилна преценката на районният съд, че Община Троян не е собственик на процесния язовир. Сочи се, че към датата на извършване на административното нарушение 16.12.2018 г. Община Троян не е представила следните документи: заповед за дарение или отказ от дарението, договор за дарение между кмета на общината и областния управител, акт за публична държавна собственост. Сочи се, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, а административното нарушение е доказано, поради което наказателното постановление е законосъобразно. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище.

Ответникът по касационната жалба Община Троян в писмен отговор чрез юрк. Д.Ч., намира касационната жаба за неоснователна, а решението на РС за законосъобразно. В съдебно заседание Община Троян не изпраща представител и не ангажира становище.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че крайният извод на РС за отмяна на наказателното постановление е законосъобразен, като споделя мотивите на РС за отмяна на наказателното постановление поради това, че Община Троян не е собственик на процесния язовир.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № НЯСС-216/19.11.2019 г. на Зам.-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) гр. София, с което на Община Троян, ЕИК: *********, гр. Троян, пл. „Възраждане“ № 1, представлявана от кмета Д.И.М., за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите (ЗВ), е наложено административно наказание на основание чл.200, ал. 1, т. 39 от ЗВ – имуществена санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/.

Посочената подробно в мотивите на решението на РС фактическа обстановка не се оспорва, поради което касационната инстанция не следва да я повтаря.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано, като е приел, че: е безспорно доказано обстоятелството, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, че не е било изпълнено в дадения срок до 15.12.2018 г. задължителното предписание по Протокол № 11/07.11.2018 г. – „Да се почисти язовирната стена от храстовидната растителност“. Безспорно това неизпълнение е било установено при извършената последваща проверка на 08.05.2019 г., за което е съставен констативен протокол. Районният съд е приел, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, съгласно която разпоредба собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5.

Независимо от това районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че: „Община Троян не е субект на нарушението по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ поради следното: Като доказателство по делото е прието заверено копие на Акт № 414 от 15.04.2002г. за публична общинска собственост, видно от който Община Троян е собственик на имот № 000409 – микроязовир с площ от 7539 кв.м., находящ се в землището на с. Старо село, община Троян с ЕКАТТЕ 70500. Установи се, че с Решение № 783/27.09.2018г. на Общински съвет гр. Троян, на основание §33 от Заключителните разпоредби към ЗИД на Закона за водите, е прехвърлена безвъзмездно на държавата собствеността върху пет язовира, собственост на Община Троян, сред които и язовир „Старо село“. От горното се установява, че дори към датата на даване на предписанието – 07.11.2018г. Община Троян не е била собственик на язовир „Старо село“ и съответно не е била задълженото лице по даденото предписание.“

Касационната инстанция намира, че липсват категорични доказателства да е завършен фактическия състав за прехвърляне безвъзмездно на държавата на собствеността на язовир „Старо село“.

Съгласно чл. 200,  ал. 1, т. 39 от ЗВ,  в приложимата редакция, по която е санкциониран настоящия ответник с обжалваното пред РС наказателно постановление, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл.138а,  ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал.1, т. 3.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС, че административното нарушение е доказано, видно от всички събрани пред РС писмени и гласни доказателства.

Касационната инстанция намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради допуснато процесуално нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, което не е констатирано от районния съд.

Видно констативен протокол № 11/07.11.2018 г. /на л. 24-25 от делото на РС/, срокът за изпълнение на предписанието е до 15.12.2018 г. След тази дата, при неизпълнение на предписанието, е налице нарушение чрез бездействие. Констативен протокол № 11/07.11.2018 г. /на л. 24-25 от делото на РС/, съдържа достатъчно подробни задължителни предписания именно до собственика на язовира Община Троян, поради което касационната инстанция приема, че още към датата на съставяне на същия КП – 07.11.2018 г. – собственикът е бил известен, в който смисъл още на първия ден, след изтичане на срока на задължителното предписание, т.е. още на 16.12.2018 г. нарушителят и нарушението са били известни на контролния орган, като в обжалваното пред РС наказателно постановление изрично е посочена от административнонаказващия орган същата дата- 16.12.2018 г. за дата на нарушението.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Двете хипотези се намират помежду си в отношения на алтернативност  и са взаимно изключващи се, т.е. нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в кой от двата срока да извърши процесуалното действие – съставяне на акт за установяване на нарушение. След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно едногодишен срок от извършване на нарушението се предпоставя само при липса на данни у контролния орган за конкретния нарушител. Това е така, тъй като законодателят е предвидил възможност за контролните органи да положат усилия за откриване на нарушителя. Ето защо тази втора хипотеза ще бъде приложима тогава, когато нарушителят е открит след изтичането на посочените в първата хипотеза три месеца.

Следва да се отбележи, че в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и II колегия на ВАС изрично /в т. 1/ е прието, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни.

Съгласно т. 12 от Постановление № 10 от 28.IX.1973 г. на Пленум на ВС - Едно от основните условия за провеждане на административнонаказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН, поради което административнонаказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това. Ето защо констатираното от касационната инстанция съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Видно от събраните по делото доказателства, установяването на нарушителя и нарушението чрез бездействие са били факт, в който смисъл са били известни на контролния орган  на 16.12.2018 г., след като е изтекъл срокът на даденото предписание с краен срок за изпълнение до 15.12.2018 г., от който момент е започнал да тече 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който в случая е изтекъл много преди датата на съставяне на процесния АУАН на 31.07.2019 г.

Ето защо нарушението на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното пред РС наказателно постановление. Поради това крайния извод на РС за отмяна на наказателното постановление е законосъобразен.

Поради изложените по-горе съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на РС като краен резултат е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед правомощията на касационната инстанция  по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че  решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28 от 24.02.2020 г., постановено по АНД № 504/2019 г. на Троянския районен съд, пети състав.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: