№ 17024
гр. София, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110164336 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т.2, б. „а“ КЗ за
сумата от 2691,60 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от ПТП реализирано на 18.06.2021 год..
Ищецът-„ГЛС“ ООД излага, че е собственик на товарен автомобил „Фиат Дукато“
с рег. //////. Твърди, че на 18.06.2021 год., около 20 часа, автомобилът е бил паркиран от
служител на дружеството на адрес: гр. //////, срещу сградата на „Булгартрансгаз“ ЕАД,
когато лек автомобил с рег. №/////// се удря в него. Поддържа, че водачът на МПС с рег.
№/////// е слязъл от моторното превозно средство и е напуснал местопроизшествието.
Излага, че мястото на ПТП е посетено от служители на МВР, които са съставили
протокол за ПТП, като е констатирано, че за МПС причинило ПТП няма скючена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че собственик на
автомобила е А. И. И.. Поддържа, че с оглед липсата на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ е предявил претенция пред ответника, за което е
образувана преписка по щета № //////23.06.2021 год., но ответникът му е отказал
плащане на застрахователното обезщетение с мотив, че не е получил от ПП при СДВР
изисканите допълнителнидоказателства. Твърди, че ищецът е отстранил претърпените
вреди от ПТП, за което е платил сума в размер на 2691,60 лева. Моли съда да
постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати
сумата от 2691,60 лева, представляваща причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва считано от 23.09.2021 год. до окончателното плащане. Претендира
сторените в производството разноски.
1
Ответникът-ГФ е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове. Оспорва механизма на ПТП, причините и обстоятелствата, при
които е настъпило, вината и поведението на участниците в него. Оспорва размера на
претендираното обезщетение.
Трето лице помагач-А. И. И. оспорва иска по основание и размер. Оспорва
противоправно поведение от негова страна, като твърди, че автомобилът собственост
на ищеца е бил паркиран неправилно. Навежда доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат. Оспорва наличието на причинно следствена връзка между
претърпените вреди и процесното ПТП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От протокол за ПТП №////// от 18.06.2021 год. се установява, че на 18.06.2021
год. в гр. ///////, срещу №66 МПС с рег. №///////, поради неизяснени причини и
обстоятелства реализира ПТП в паркирано МПС с рег. //////.
Във връзка с депозирана молба до ГФ от „ГЛС“ ООД с искане да му бъде
изплатено обезщетение за претърпени имуществени вреди с основание реализираното
на 18.06.2021 год. ПТП, е образувана преписка по щета №//////23.06.2021 год., като на
14.09.2021 год. от страна на ответника е направен отказ с мотив, че участниците в
ПТП не са представени достатъчно доказателства за установяване на основанието за
определяне на обезщетение в съответствие с разпоредбите на чл. 106, ал.3 вр. с чл. 558,
ал.8 и чл. 496, ал.2, т.2, б.“б“ от КЗ.
От заключението по допусната автотехническа експертиза се установява, че
щетите по лек автомобил „Фиат Дукато“ с рег. ////// са в причинно следствена връзка с
механизма на ПТП, както и че стойността на необходимия ремонт по средни пазарни
цени за възстановяване на уврежданията по автомобила възлиза на 4197,49 лева, както
и че не е налице тотална щета.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ от Кодекса за
застраховането Гаранционният фонд изплаща на увредените лица обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
причинени на територията на Република България, на територията на друга държава
членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
2
автомобилистите. В разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от Кодекса за застраховането е
предвидено, че увреденото лице може да предяви претенцията си пред съда, ако
Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение.
Предявеният иск е допустим с оглед обстоятелството, че по делото са
представени доказателства, че ответникът е бил сезиран с искане за определяне и
заплащане на обезщетение, но е постановен отказ, който е съобщен на ищеца.
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото
да се установи настъпване на ПТП, причинно-следствена връзка между деяние на
неустановен водач на МПС, причинените на ищцата вреди. С оглед правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, ищецът е следвало при условията на пълно
и главно доказване да установи, че ПТП е настъпило в резултат на виновно поведение
на водач на неустановен лек автомобил, както и причинната връзка с твърдените в
исковата молба увреждания.
Ответникът в производството оспорва механизмът на ПТП, както и вината на
водача на МПС с рег. №///////, като излага доводи, защо протоколът за ПТП не
установява тези обстоятелства.
В случая между страните не е спорно, че на 18.06.2021 год., около 20 часа, е
реализирано ПТП, при което е увреден лек автомобил „Фиат Дукато“ с рег. //////, в гр.
//////, срещу сградата на „Булгартрансгаз“ ЕАД. Изложеното се подрепя и от протокол
за ПТП №////// от 18.06.2021 год. Протоколът за ПТП е издаден след посещение на
мястото на произшествието от длъжностно лице на полицията и съставлява официален
свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление,
направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от
съставителя на документа. В конкретния случай длъжностното лице от полицията не е
присъствало при реализиране на произшествието, поради което ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на
ПТП и следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не
удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката
им изисква специални познания, които съдът не притежава (Решение № 11 от
24.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2653/2018 г., IV г. о.; Решение № 20 от 22.03.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 50128/2016 г., III г. о.; Решение № 128 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 6451/2013г.,IIIг.о.).
Твърденията на ищеца във връзка с механизма на ПТП и вината на водача на лек
автомобил с рег. №/////// обаче, не се установяват от ангажираните по делото
3
доказателства, още повече, че обстоятелствата в тази връзка са оспорени.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не е установен при условията
на пълно и главно доказване механизма на ПТП, респ., че е настъпило по вина на
водач на соченото МПС или съдът приема, че вредите, чиято обезвреда се претендира,
не са в причинно – следствена връзка с деяние на водача на МПС с рег. №СВ4491 НС,
за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Доколкото отговорността на Гаранционния фонд е функционална
спрямо тази на сочения деликвент, който се установи, че не отговаря по чл. 45
ЗЗД спрямо ищеца, то следва изводът за невъзникване на задължение за ответника
по чл. 557 КЗ за обезвреда на сочените от ищеца вреди.
Предвид достигнатите изводи съдът приема, че предявения иск е неоснователен
и недоказан, и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед изричната претенция на ответника и на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от
ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените в
производството разноски в размер на 350 лева.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ГЛС“ ООД, ЕИК //////, със съдебен адрес: гр. //////
срещу ГФ, с адрес: гр. /////// иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т.2, б. „а“ КЗ за
сумата от 2691,60 лева (две хиляди шестстотин деветдесет и един лева и шестдесет
стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени на лек
автомобил „Фиат Дукато“ с рег. //////, от ПТП реализирано на 18.06.2021 год., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ГЛС“ ООД, ЕИК ////// да залати на ГФ, на основание чл. 78, ал.3 и
ал.8 от ГПК сумата от 350 лева (триста и петдесет лева), представляваща сторените
по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4